Кулата: Икономически живот - Кредитна кооперация, ТКЗС, фирми и сдружения
Категория : Откак се е село заселило
КУЛАТА: Икономически живот втората половина на ХХ в. - Кредитна кооперация, ТКЗС, фирми и сдружения
Кредитна кооперация „Свобода” с. Кулата, Врачанско
Тази кооперация започва работа на 16 февруари 1946 год. под името Всестранна. Освен с уреждането на организационни въпроси и набирането на дялов капитал, основна задача за решаване е Консервната работилница. За терена са необходими 35 000 лв., които ръководството тегли по надлежния ред от БНБ.
В началото кооперацията открива кръчма и магазин. Тези търговски обекти, както и канцеларията разполагат със следния инвентар:
(Снимане документи от ДА – инвентар за магазина, кръчмата и канцеларията)
При прегледа на Главата книга, от счетоводните сметки е видно, че са заведени следните сметки: лихва от инкасиране на купони, депозит за лимонадени стъкла, фирмено право, встъпителна вноска от член-кооператорите, други дебитори и кредитори, дялов капитал, кръчма, магазин, запаси в капитал, специален капитал, детски влогове, стоки, материали, каса, печалби и загуби. В началото на 1948 година продължава да работи
Управителен съвет в състав:
А. Каменов - председател
и членове - Марин Иванов, Димитър Петров, Марко Кръстев и Ц. Йотов.
Контролният съвет е от трима човека:
Георги Петров Ангелов, Петър Петров Пенков и Петър Атанасов Петров.
Те имат задача да контролират дейността на кооперацията и всяко тримесечие да правят ревизия на магазина, кръчмата и касата. Много често ва материалноотговорните лица се правят внезапни ревизии. Касиер на кооперацията е Петър Дамянов.
В края на декември 1948 год. се свиква Общо събрание на кооператорите, за да се обсъди важен въпрос – закриването на кръчмата. След многото изказвания и предложения, кръчмата не е закрита. Разяснява се и въпроса за изкупуване от кооперацията на свободната след държавните доставки селскостопанска продукция. За закупчик е определен Иван Димитров Иванов, който преди това е магазинер. Кръчмар става Тодор Димитров.
На 27 февруари 1949 год. се провежда Годишно отчетно-изборно събрание с дневен ред:
Отчет за стопанската 1948 год.;
Приемане план за работа през и бюджет за 1949 год.;
Избиране на УС, КС и делегати за конференцията на РКС.
Отчита се, че Дяловия капитал на кооператорите е 40 5500 лв., достигната е печалба от 47 428 лв., а Резервният фонд е 136 558 лв. Строи се Консервната работилница, която до този момент има стойност за 707 338 лв.
Избрани са в ръководните органи на Кооперацията –
Управителен съвет:
Димитър Иванов Бакалов – председател
Димитър Ангелов Митов – зам. Председател
и членове – Владимир Якимов, Ангел Александров и Марко Кръстев.
Контролен съвет – остава в досегашния състав.
По това време УС решава кръчмарят да изпълнява и длъжността закупчик на зеленчуци – реколта 1949 год. и друга селскостопанска продукция. Решено е още от първата продукция на Консервната работилница да се раздадат по три буркана на всеки член-кооператор. Работното облекло на магазинера да бъде за сметка на Кооперацията, а това за касиера и кръчмаря остава за тяхна сметка. Утвърдено е работно време на обектите:
Магазина – сутрин от 5 до 11, следобед от 3 до 9 часа
Кръчмата – сутрин от 6 до 11, следобед от 3 до 9 часа
Също така, се дава мандат на Владимир Якимов Симеонов и Димитър Ангелов Митов да представляват Кооперацията в съдебни заседания по водене на делото по кражбата в кооперативния магазин и писмено да докладват в УС. Закупува се ярмомелка за селото и се иска кредит от БНБ в размер на 100 000 лв.
Общи събрания в Кооперацията се правят всяко тримесечие за отчитане на работата и приемане на новите задачи. През същата 1949 год. в ДВ бр.86от 15.ІV. е публикувано Постановление на МС, с което се установява задължително продаване от страна на стопаните овцевъди от определени количества – реколта 1949 год. Това да става чрез ДСП ”Текстилни влакна” и агентите му ЦКС, РКС и Всестранните кооперации, а заплащането да става от държавата чрез Българска инвестиционна банка. Така Кооперацията в Кулата започва изкупуването и на вълна. Тогава се електрифицира и селото.
През 1950 год. от УС е освободен Ангел Александров и е избран Методи Иванов Ангелов, а КС е в състав - Иван Ангелов Колов, Георги Атанасов Тодоров и Георги Тодоров Каменов. Трябва да добавим, членовете на Кооперацията са 106 човека. От м. юни има нов закупчик на яйца. Това е магазинерът Петър Петров, който ще получава за това допълнително възнаграждение според заработеното. През годината са проведени 21 заседания на УС, на по-голямата част от тях присъстват и членовете на КС. В началото на следващата година се отваря бръснарница в къщата на Петър Иванов Димитров с бръснар Никола Александров Кръстев - месечна заплата 6 000 лв.
На 23 февруари 1951 год. агитката на ДСНМ открива годишното събрание, като за първи път изпява новия химн на НРБ. Дневния ред е от осем точки. Откроява се приемането на Примерен Устав за селската потребителна кооперация – Селкооп. Тази година е трудна. Спуснати са допълнителни количества държавни доставки за месо и мляко. Количеството е голямо и има хора от селото, които не могат да се издължат.
На това събрание се избира УС
Никола Иванов Димитров - председател
и членове – Димитър Иванов Бакалов, Димитър Ангелов Митов, Ангел Николов Тодоров и Георги Г. Андров.
КС е в състав - Георги Ат. Тодоров, Георги Т. Каменов и Иван А. Колов.
За делегати на конференцията на РКС са избрани- Методи Иванов Ангелов и Цветко Панайотов Димитров. Разглеждат се въпросите: определяне заплатите и отпуските на служителите, договора за продажба на яйца, погасяването на кредитите, отчет за редовните и извънредни ревизии.
Развитието на Селкоопа продължава и през следващите две години. Има видима промяна в ръководството. За председател е избран Петър Дамянов Яков и членове – Найден Петров Георгиев, Цветана Ценова Илиева, Ангел Стоянов Генчев и Цветко Йотов Димитров. КС е в състав – Марин Каменов Симеонов, Георги П. Ангелов и Георги Ат. Тодоров. Като магазинери работят Ангел Ал. Андров, Пена Н. Иванова, Венка Ангелова, Иван Андров Каменов и Ангел Николов.
През 1953год. се взема решение за продаване на Консервната работилница. Причината е, че взетият заем през 1947 год. от БНБ за отпочването на строежа не е погасен и Селкоопа влиза в просрочие. УС моли ГНС - Враца да изплати сумата от 33 000 лв. на банката, а сградата да остане за ползване от селото. Молбата е приета. По-късно сградата е прехвърлена безвъзмездно от ГНС на ДЗС-Враца.
В началото на м. февруари 1953 г. отпочва уедряването на кооперациите. С писмо №1225 РКС предлага на Селкооп „Свобода” с. Кулата да премине към Наркооп-Враца. На Общо събрание, проведено ва 8.ІІІ.1953 год. с пълно болшинство член-кооператорите гласуват тя да бъде включена в състава на Наркооп –Враца.
(....да се снима от ДА – протокол №16от 8.ІІ.53г.)
Фактически, Селкооп „Свобода” с. Кулата престава да съществува, а търговското обслужване на жителите вече се организира от Наркооп –Враца.
Трудово Кооперативно Земеделско Стопанство (ТКЗС)
с. Кулата, Врачанско
(Да се снима от ДА –Учредителен протокол №1 от 27.ІХ.1950 г.)
Още на другия ден са назначени: главен счетоводител-Петко Велчев Петков, книговодител - Николина Велчева Георгиева и домакин Методи Иванов Ангелов.
На 30 октомври, УС иска кредит от БНБ в размер на 500 000лв. Заемът е необходим за построяването на един обор и закупуване на 64 глави едър рогат добитък. Работи се много динамично. Архивните документи показват, че УС и КС заседават поне два пъти седмично. Вземат се решения, които са основополагащи – определяне местата за засаждане културите през есента, като чеснов лук, арпаджик, спанак, марули и определяне хора за закупуване на семена. Избират се отговорници за строежа на обора – Методи Иванов, Димитър Ангелов и Петър Дамянов и за зеленчуковата градина – Лефтер Лефтеров и Димитър Бакалов. Оценката на инвентара се възлага на Димитър Иванов Бакалов, Владимир Якимов Симеонов, Ангел Георгиев и Петър Иванов Димитров. Назначават се 30 орачи за есенната дълбока оран. За технически ръководител и майстор на строежа на обора е определен Сотир Иванов Милованов.
На 22 ноември се възлага на комисия в състав: Методи Иванов, Георги Андров, Ангел Георгиев, която да определи парцелите за частно ползване, съгласно чл.5 от Устава на ТКЗС и те се оразмерят до 30 ноември, като мерджия е Георги Ат. Тодоров. Решено е на кооператорите, внесли повече от 5 дка земя да се дават 5 дка за ползване в т.ч. 3.5 дка за ниви, 1 дка ливади и 0.5 дка градини, за тези, които са внесли под 5дка да се даде толко, колкото са внесли. През същият месец се организира сечене на дървета, необходими за диреци и греди на обора. Важно е решението да се закупят 39 овце от Владин Илиев Костов - живущ в с. Згориград на цена най-много 7 200 лв. на разсрочено плащане.
Одворяването – определяне място и площ за главен стопански двор става със заповед на Околийския народен съвет и решение на УС на ТКДС, отразено в Протокол №19:
(да се снима Протокол №19)
До края на годината последователно се решават въпросите за: сключване договор с РКС за изкупуване на селскостопанска продукция, водене надниците при строежа на обора, да се смеле на брашно ситното жито, комисия за бракуване на крави, добиване дървени колове за градината. Още в началото ва 1951 год., Марко Ганчев, Лефтер Лефтеров и Георги Г. Андров обхождат всички кооператори и уточняват дали през годината ще работят в ТКЗС (да или не), за да се знае с каква работна сила ще разполага стопанството. Избират се бригадири и групови отговорници за полевъдните бригади: І-ва бригадир – Георги Г. Андров и отговорници: Андрей Каменов Пенков и Никола Миланов Симеонов и ІІ-ра бригада – Ангел Николов Тодоров-бригадир и отговорници: Петко Лазаров Йорданов и Марко Кръстев Каменов. За майстор-градинар се назначава Лефтер Лефтеров с помощници Иван Ст. Червенков и Иван ДV Иванов. В животновъдството бригадир става Цветко Ангелов Митов. Назначени са и гледачите: Петър Антов Колчов, Петър Г. Петров, Петър Ив. Димитров, Лазар Й. Мончов и Иван Павлов Пенков, а за пазач на обора е определен Бойко Ангелов Митов. През януари се закупуват картофи за семе. Отпочва се строежа на две кошари за овце и шилета. И така с много задачи, усилия и труд работата продължава. През лятото се търсят нови пазари за зеленчуците в Мездренско, Ботунския район и Вършец. Решено е да се смеле на мелницата в с. Бистрец 2 500 кг. жито и да се раздаде на кооператорите. Обособяват се складови помещения. Образува се Фонд за подпомагане на болните кооператори при лечение.
През август се приема оставката на първия председател на ТКЗС – Дамян Яков Йончев. За такъв Общото събрание избира селския кмет Димитър Ангелов Митов. Едно от първите решения след избора е сключването на договор с Месокомбината Враца за продаване на добитък.
На Общо събрание се избират звеноводите в полевъдната бригада- Николина Борисова Ангелова, Костадина Найденова Петрова и Цветана Илиева Цекова. С приближаването на есента се прави организация за бране на царевицата с отговорник Владимир Якимов и засаждане на ягодите – Лефтер Лефтеров. Берат се зеленчуците и се берат пръти за направа на кошове. Инвентарът се подготвя за засяване на есенниците. Обмисля се даването на продукти на кооператорите в натура, като за захарната тръстика да бъде 100 процента. Късно есента се зазимяват цвеклото и картофите. Прави се преглед на овцете, като се бракуват негодните. Открива се свинеферма. Решава се изварата да се дава на кооператорите по 60 лв.
В началото на 1952 год., УС е в състав:
Димитър Ангелов – председател
Лефтер Лефтеров – подпредседател
и членове: Петър Дамянов Яков, Георги Г. Андров и Владимир Якимов
Председател на КС е Марко Кръстев.
Няма обяснение защо, но през м. март същата година е избрано ново ръководство на ТКЗС. УС:
Цено Йотов Димитров – председател
Владимир Як. Симеонов – подпредседател
и членове: Йордан Г. Атанасов, Марин К. Симеонов, Ангел Георгиев, Петър Д. Яков, Димитър Ив. Бакалов.
УС определя цена на някои продукти за кооператорите: сирене-400 лв., картофи. 30 лв., пшеница – 50 лв., вълна- 1300 лв., подстрижка – 700 лв. Работата на ТКЗС постепенно добива рутина и се канализира дейността на различните подотрасли. Добива се опит в създаването на организация и вземане на решения.
До 1958 год. за председатели на ТКЗС се избирани още: Георги Петров Ангелов, Никола Мирин и Димитър Ив. Бакалов. Последните списъци на бригадите в ТКЗС „Дъбника” с. Кулата са:
Тук е мястото да направим отклонение, за да кажем малко повече за Лефтер Лефтеров. По спомени на неговата внучка Галина Венчева Атанасова (от дъщеря му Николина), той е роден през 1901 год. в с. Тантури, Горнооряховско. Като голям идва в Кулата на гости на сестра си Стойка. Тук харесва хубавата и богата мома Мария и се жени за нея. Като зестра тя получава близо 100 дка земя, а по-късно семейството прекупува още. Имат три дъщери, от които две учителки. Майката умира, докато децата са още малки. Лефтер се жени повторно за Минка, която е от неговото родно село. Тя е грижовна – отглежда децата, гледа и внуците, работлива е - помага на мъжа си във всичко, работи и в кръчмата и до края на живота си запазва своя приятен диалект. А той се занимава с търговия, става и лихвар, но главното му занятие е зеленчукопроизводството. Общителен е, помага на хората в нужда, добър организатор и изключително работлив. Тези му качества го открояват сред селяните, затова той заема отговорни постове, най-вече в ТКЗС.
Учреденото на 27.09.1950 год. ТКЗС „Дъбника” с. Кулата
съществува самостоятелно до 1958 год. Стопанисва 17 062 дка земя, от които 1 052 дка е обработваема. От 1959 год. влиза в състава на ДЗС Враца, което през 1973 година става член на АПК Враца. На 05.02.1982год., по решение на окръжните ръководства и на Общото му събрание, АПК се разделя на АПК-изток и АПК-запад. ТКЗС с. Кулата остава в АПК-запад. От 1984 до 1987 година се нарича Смесена растениевъдно-животновъдна бригада (СРЖБ) От 01.03.1988 год. двата АПК отново се обединяват в АПК Враца. През 1988-89 год., стопанството се нарича (КССБ) кв. Кулата. От м. декември 1989 год. до м. февруари 1990 год. е Колективно земеделско стопанство (КЗС) „Дъбника” кв. Кулата с председател Петър Каменов и гл. Счетоводител Ганка Манчева. В него влизат още с. Нефела, с. Бистрец и Трайните насаждения на с. Б. Извор. От 01.03.1990 год. се ликвидира АПК Враца. От тогава, стопанството става самостоятелно и до 1992 год. носи името ТКЗС „Дъбника” кв. Кулата. От 1992 год. то е ТКЗС „Дъбника” в ликвидация .
На Общо събрание на правоимащите, проведено на 08.02. 1992 год. е приет Правилник за разпределение имуществото на ТКЗС „Дъбника” кв. Кулата, гр. Враца. (Този документ се състои от 7 машинописни страници).
Фирми и сдружения
Сега в квартал Кулата се развиват различни частни производства и фирми, занимаващи се с търговия, които обслужват населението. В тези предприятия намират поминък и част от жителите на квартала. Някои от тях са семейни.
ЕТ „Гого-Ваньо Петров” се занимава с арендуване на земя и обработва по-голямата част от нивите на хората. Дейността се организира и ръководи от Ваньо Петров и съпругата му Милена.
Полезна за всички жители на квартала е продукцията – тестени изделия и закуски от семейната фирма на Хари Раденков. Разполагат още с добре уреден хранителен магазин и кафене в приятна обстановка.
На изхода за с. Нефела е дърводелският цех на „Иволет” ЕООД – произвежда корпусни мебели по поръчка на клиентите.
От 1993 година, в бившия стопански двор работи фирмата „Алмакс –Малин Манчев” ЕООД за производство на алуминиева дограма.
Под ръководството на Асен Г. Левичков, в същия район работи бетонов възел. Произвеждат се бетонови плочи и бетонови пръстени.
Фирмата ”Уейко” ЕООД, собственост на Ивайло Симеонов се занимава с грубо дървообработване.
В квартала има двама предприемачи, които се занимават с варене на ракия (казанджийници):
ЕТ”Пламко-73”- собственик Пламен Весков. Преди време, тай направи основен ремонт - създаде добри условия за работа и престой на клиентите.
Другата фирма е „Ролекс” ЕООД със собственик Румен Александров. Намира се в старата сграда на ТКЗС, но помещението е така преустроено и поддържано, че когато влезеш в него те грабват хигиената, светлината и създадените прекрасни условия за клиентите.
ЕТ „Анета Якимова-ИД 2002” започва работа, като „Интер кафе”. След това откриват и хранителен магазин, който работи без почивен ден. Бизнесът е семеен, но главната заслуга е на Ани, която осигурява богатия асортимент и най-често е сред клиентите.
След като Славейко Спиридонов затвори търговските си обекти, веднага в непосредствена близост се откри хранителен магазин и кафене на „Боби-Ели 2017” ЕООД – собственик е Мариан Димитров. Помещението е обширно и клиентите са доволни от обслужването.
Литература и други източници
1. ДА-Враца, ф. 1245, оп. 1, а.е. 1.....84
2. ДА-Враца, ф. 214, оп.1, а.е. 1....8, оп.2, а.е. 1....4
3. Славейко Спиридонов, разказ за работата на фирмите, снимки
4. Информация от управители и служители във фирмите
5. Венера Горанова, спомени за майсторите Сотир Милованов и Найден Бунев
6. Румяна Иванова, снимки
Информатори / Автори Ивана Захариева / Картал Кулата гр. Враца - Минало и настояще, 2024