Враца


Кулата: Икономически живот - Кредитна кооперация, ТКЗС, фирми и сдружения


Категория : Откак се е село заселило
photo

КУЛАТА: Икономически живот втората половина на ХХ в. - Кредитна кооперация, ТКЗС, фирми и сдружения

Кредитна кооперация „Свобода” с. Кулата, Врачанско
         
Тази кооперация започва работа на 16 февруари 1946 год. под името Всестранна. Освен с уреждането на организационни въпроси и набирането на дялов капитал, основна задача за решаване е Консервната работилница. За терена са необходими 35 000 лв., които ръководството тегли по надлежния ред от БНБ.
В началото  кооперацията открива кръчма и магазин. Тези търговски обекти, както и канцеларията разполагат  със следния инвентар:
 
(Снимане документи от ДА – инвентар за магазина, кръчмата и                                                     канцеларията)
 
          При прегледа на Главата книга, от счетоводните сметки е видно, че са заведени следните сметки: лихва от инкасиране на купони, депозит за лимонадени стъкла, фирмено право, встъпителна вноска от член-кооператорите, други дебитори и кредитори, дялов капитал, кръчма, магазин, запаси в капитал, специален капитал, детски влогове, стоки, материали, каса, печалби и загуби. В началото на 1948 година продължава да работи
Управителен съвет в състав:
А. Каменов - председател
и членове - Марин Иванов, Димитър Петров, Марко Кръстев и Ц. Йотов.
Контролният съвет е от трима човека:
Георги Петров Ангелов, Петър Петров Пенков и Петър Атанасов Петров.
Те имат задача да контролират дейността на кооперацията и всяко тримесечие да правят ревизия на магазина, кръчмата и касата. Много често ва материалноотговорните лица се правят внезапни ревизии. Касиер на кооперацията е Петър Дамянов.
          В края на декември 1948 год. се свиква Общо събрание на кооператорите, за да се обсъди важен въпрос – закриването на кръчмата. След многото изказвания и предложения, кръчмата не е закрита. Разяснява се и въпроса за изкупуване от кооперацията на свободната след държавните доставки селскостопанска продукция. За закупчик е определен Иван Димитров Иванов, който преди това е магазинер. Кръчмар става Тодор Димитров.  
На 27 февруари 1949 год. се провежда Годишно отчетно-изборно събрание с дневен ред:
Отчет за стопанската 1948 год.;
Приемане  план за работа през и бюджет за 1949 год.;
Избиране на УС, КС и делегати за конференцията на РКС.
Отчита се, че Дяловия капитал на кооператорите е 40 5500 лв., достигната е печалба от 47 428 лв., а Резервният фонд е 136 558 лв. Строи се Консервната работилница, която до този момент има стойност за 707 338 лв.
Избрани са в ръководните органи на Кооперацията –
            Управителен съвет:
Димитър Иванов Бакалов – председател
Димитър Ангелов Митов – зам. Председател
и членове – Владимир Якимов, Ангел Александров и Марко Кръстев.
            Контролен съвет – остава в досегашния състав.
По това време УС решава  кръчмарят да изпълнява и длъжността закупчик на зеленчуци – реколта 1949 год. и друга селскостопанска продукция. Решено е още от първата продукция на Консервната работилница да се раздадат по три буркана на всеки член-кооператор. Работното облекло на магазинера да бъде за сметка на Кооперацията, а това за касиера и кръчмаря  остава за тяхна сметка. Утвърдено е работно време на обектите:
  • Магазина – сутрин от 5 до 11, следобед от 3 до 9 часа
  • Кръчмата – сутрин от 6 до 11, следобед от 3 до 9 часа
Също така, се дава мандат на Владимир Якимов Симеонов и Димитър Ангелов Митов да представляват Кооперацията в съдебни заседания по  водене на  делото по кражбата в кооперативния магазин и писмено да докладват в УС. Закупува се ярмомелка за селото и се иска кредит от БНБ в размер на 100 000 лв.
          Общи събрания в Кооперацията се правят всяко тримесечие за отчитане на работата и приемане на новите задачи. През същата 1949 год. в ДВ бр.86от 15.ІV. е публикувано Постановление на МС, с което се установява задължително продаване от страна на стопаните овцевъди от определени количества – реколта 1949 год. Това да става чрез ДСП ”Текстилни влакна” и агентите му ЦКС, РКС и Всестранните кооперации, а заплащането да става от държавата чрез Българска инвестиционна банка. Така Кооперацията в Кулата започва изкупуването и на вълна. Тогава се електрифицира и селото.
          През 1950 год. от УС е освободен Ангел Александров и е избран Методи Иванов Ангелов, а КС е в състав - Иван Ангелов Колов, Георги Атанасов Тодоров и Георги Тодоров Каменов. Трябва да добавим, членовете на Кооперацията са 106 човека. От м. юни има нов закупчик на яйца. Това е магазинерът Петър Петров, който ще получава за това допълнително възнаграждение според заработеното. През годината са проведени 21 заседания на УС, на по-голямата част  от тях присъстват и членовете на КС. В началото на следващата година се отваря бръснарница в къщата на Петър Иванов Димитров с бръснар Никола Александров Кръстев - месечна заплата 6 000 лв.
На 23 февруари 1951 год. агитката на ДСНМ открива годишното събрание, като за първи път изпява новия химн на НРБ. Дневния ред е от осем точки. Откроява се приемането на Примерен Устав за селската потребителна кооперация – Селкооп. Тази година е трудна. Спуснати са допълнителни количества държавни доставки за месо и мляко. Количеството е голямо и има хора от  селото, които не могат да се издължат.
На това събрание се избира УС
Никола Иванов Димитров - председател
и членове – Димитър Иванов Бакалов, Димитър Ангелов Митов, Ангел Николов Тодоров и Георги Г. Андров.
КС е в състав - Георги Ат. Тодоров, Георги Т. Каменов и Иван А. Колов.
За делегати на конференцията на РКС са избрани- Методи Иванов Ангелов и Цветко Панайотов Димитров. Разглеждат се въпросите: определяне заплатите и отпуските на служителите, договора за продажба на яйца, погасяването на кредитите, отчет за редовните и извънредни ревизии.
          Развитието на Селкоопа продължава и през следващите две години. Има видима промяна в ръководството. За председател е избран Петър Дамянов Яков и членове – Найден Петров Георгиев, Цветана Ценова Илиева, Ангел Стоянов Генчев и Цветко Йотов Димитров. КС е в състав – Марин Каменов Симеонов, Георги П. Ангелов и Георги Ат. Тодоров. Като магазинери работят Ангел Ал. Андров, Пена Н. Иванова, Венка Ангелова, Иван Андров Каменов и Ангел Николов.
През 1953год. се взема решение за продаване на Консервната работилница. Причината е, че взетият заем през 1947 год. от БНБ за отпочването на строежа не е погасен и Селкоопа влиза в просрочие. УС моли ГНС - Враца да изплати сумата  от 33 000 лв. на банката, а сградата да остане за ползване от селото. Молбата е приета. По-късно сградата е прехвърлена безвъзмездно от ГНС на ДЗС-Враца.
В началото на м. февруари 1953 г. отпочва уедряването на кооперациите. С писмо №1225 РКС предлага на Селкооп „Свобода” с. Кулата да премине към Наркооп-Враца. На Общо събрание, проведено ва 8.ІІІ.1953 год. с пълно болшинство член-кооператорите гласуват тя да бъде включена в състава на Наркооп –Враца.
 
(....да се снима от ДА – протокол №16от 8.ІІ.53г.)
 
 
Фактически, Селкооп „Свобода” с. Кулата престава да съществува, а търговското обслужване на жителите вече се организира от Наркооп –Враца.
 
 
Трудово Кооперативно Земеделско Стопанство (ТКЗС)
с. Кулата, Врачанско
                     
(Да се снима  от ДА –Учредителен протокол №1 от 27.ІХ.1950 г.)
 
          Още на другия ден са назначени: главен счетоводител-Петко Велчев Петков, книговодител - Николина Велчева Георгиева и домакин Методи Иванов Ангелов.
            На 30 октомври, УС иска кредит от БНБ в размер на 500 000лв. Заемът е необходим за построяването на един обор и закупуване на 64 глави едър рогат добитък. Работи се много динамично. Архивните документи показват, че УС  и КС заседават поне два пъти седмично. Вземат се решения, които са основополагащи – определяне местата за засаждане културите през есента, като чеснов лук, арпаджик, спанак, марули и определяне хора за закупуване на семена.  Избират се отговорници за строежа на обора – Методи Иванов, Димитър Ангелов и Петър Дамянов и за зеленчуковата градина – Лефтер Лефтеров и Димитър Бакалов. Оценката на инвентара се възлага на Димитър Иванов Бакалов, Владимир Якимов Симеонов, Ангел Георгиев и Петър Иванов Димитров. Назначават се 30 орачи за есенната дълбока оран. За технически ръководител и майстор на строежа на обора е определен Сотир Иванов Милованов.
На 22 ноември се възлага на комисия в състав: Методи Иванов, Георги Андров, Ангел Георгиев, която да определи парцелите за частно ползване, съгласно чл.5 от Устава на ТКЗС  и те се оразмерят до 30 ноември, като мерджия е Георги Ат. Тодоров. Решено е на кооператорите, внесли повече от 5 дка земя да се дават 5 дка за ползване в т.ч. 3.5 дка за ниви, 1 дка ливади и 0.5 дка градини, за тези, които са внесли под 5дка да се даде толко, колкото са внесли.  През същият месец се организира сечене на дървета, необходими за диреци и греди на обора. Важно е решението да се закупят 39 овце от Владин Илиев Костов - живущ в с. Згориград на цена най-много 7 200 лв. на разсрочено плащане.
Одворяването – определяне място и площ за главен стопански двор става със заповед на Околийския народен съвет и решение на УС на ТКДС, отразено в Протокол №19:
 
(да се снима  Протокол №19)
 
До края на годината последователно се решават въпросите за: сключване договор с РКС за изкупуване на селскостопанска продукция, водене надниците при строежа на обора, да се смеле на брашно ситното жито, комисия за бракуване на крави, добиване дървени колове за градината. Още в началото ва 1951 год., Марко Ганчев, Лефтер Лефтеров и Георги Г. Андров обхождат всички кооператори и уточняват дали през годината ще работят в ТКЗС (да или не), за да се знае с каква работна сила ще разполага стопанството. Избират се бригадири и групови отговорници за полевъдните бригади: І-ва бригадир – Георги Г. Андров и отговорници: Андрей Каменов Пенков и Никола Миланов Симеонов и ІІ-ра бригада – Ангел Николов Тодоров-бригадир и отговорници: Петко Лазаров Йорданов и Марко Кръстев Каменов. За майстор-градинар се назначава Лефтер Лефтеров с помощници Иван Ст. Червенков и Иван ДV Иванов. В животновъдството бригадир става Цветко Ангелов Митов. Назначени са и гледачите: Петър Антов Колчов, Петър Г. Петров, Петър Ив. Димитров, Лазар Й. Мончов и Иван Павлов Пенков, а за пазач на обора е определен Бойко Ангелов Митов. През януари се закупуват картофи за семе. Отпочва се строежа на две кошари за овце и шилета. И така с много задачи, усилия и труд работата продължава. През лятото се търсят нови пазари за зеленчуците в Мездренско, Ботунския район и Вършец. Решено е да се смеле на мелницата в с. Бистрец 2 500 кг. жито и да се раздаде на кооператорите. Обособяват се складови помещения. Образува се Фонд за подпомагане на болните кооператори при лечение.
През август се приема оставката на първия председател на ТКЗС – Дамян Яков Йончев. За такъв Общото събрание избира селския кмет Димитър Ангелов Митов. Едно от първите решения след избора е сключването на договор с Месокомбината Враца за продаване на добитък.
На Общо събрание  се избират звеноводите в полевъдната бригада- Николина Борисова Ангелова, Костадина Найденова Петрова и Цветана Илиева Цекова. С приближаването на есента се прави организация за бране на царевицата с отговорник Владимир Якимов и засаждане на ягодите – Лефтер Лефтеров. Берат се зеленчуците и се берат пръти за направа на кошове. Инвентарът се подготвя за засяване на есенниците. Обмисля се даването на продукти на кооператорите в натура, като за захарната тръстика да бъде 100 процента. Късно есента се зазимяват цвеклото и картофите. Прави се преглед на овцете, като се бракуват негодните. Открива се свинеферма. Решава се изварата да се дава на кооператорите по 60 лв.
В началото на 1952 год., УС е в състав:
Димитър Ангелов – председател
Лефтер Лефтеров – подпредседател
и членове: Петър Дамянов Яков, Георги Г. Андров и Владимир Якимов
Председател на КС е Марко Кръстев.
Няма обяснение защо, но през м. март същата година е избрано ново ръководство на ТКЗС. УС:
            Цено Йотов Димитров – председател
            Владимир Як. Симеонов – подпредседател
и членове: Йордан Г. Атанасов, Марин К. Симеонов, Ангел Георгиев, Петър Д. Яков, Димитър Ив. Бакалов.
УС определя цена на някои продукти за кооператорите: сирене-400 лв., картофи. 30 лв., пшеница – 50 лв., вълна- 1300 лв., подстрижка – 700 лв. Работата на ТКЗС постепенно добива рутина и се канализира дейността на различните подотрасли. Добива се опит в създаването на организация и вземане на решения.
До 1958 год. за председатели на ТКЗС се избирани още: Георги Петров Ангелов, Никола Мирин и Димитър Ив. Бакалов. Последните списъци на бригадите в ТКЗС „Дъбника” с. Кулата са:
 
Полевъдна бригада
1. Йордана Христова Кръстева               20.Йордана Ангелова Петрова
2. Георгина Маринова Каменова            21. Ценка Ангелова Петрова
3. Калица Георгиева Симеонова             22. Ана Петкова Иванова
4. Параскева Г. Георгиева                       23. Иванка Ценова Каменова
5. Янка Иванова Павлова                          24. Тодора Г. Ценова
6. Гица Андрова Каменова                       25. Радка Ив. Ценова
7. Еленка Цветкова Николова                  26. Ангел Николов Тодоров
8. Теменужка А. Петрова                          27. Ангел Петров Ангелов
9. Костадина Найденова Петрова           28. Владимир Як. Симеонов
10. Ценка Георгиева  Петрова                 29. Никола Атанасов Генчев
11. Николица Б. Ангелова                        30. Йордан Дамянов Яков
12. Веселина Ив. Борисова                       31. Илия Цветков Илиев
13. Цветана Ценова Илиева                      32. Лазар Йорданов Лазаров
14. Еленка Крумова Трохнина                33. Петко Ралчев Петков
15. Мара Андреева Иванова                    34. Цено Иванов Христов
16. Йордана Любенова Сотирова           35. Цветко Николов Тодоров
17. Тинка Йорданова Димитрова            36. Йордан Димитров Иванов
18. Иванка Николова Атанасова             37. Марко Кръстев Каменов
19. Еленка Петкова Лазарова
 
Зеленчукова бригада
1. Иванка Борисова Иванова                    18. Цветана Г Димитрово
2. Йордана Христова Василева               19. Гена Димитрова Ангелова
3. Минка Лефтерова Лефтерова              20. Димана Вл. Якимова
4. Стефка Й. Лазарова                               21. Йордана Г. Атанасова
5. Йордана Ив. Димитрова                       22. Цветана Ценова Йотова
6. Младена Ив. Ангелова                          23. Екатерина Бойкова
7. Спаса Петкова Каменова                      24. Люба Цв. Ангелова
8. Ана Георгиева Тодорова                      25. Йонка Георгиева Ангелова
9. Йордана Ангелова Стоянова               26. Гица Димитрова Илиева
10. Гина Георгиева Николова                  27. Слава Методиева Иванова
11. Йонка Ценова Иванова                       28. Лиляна Йор. Дамянова
12. Елена Н. Александрова                      29. Костадина П. Дамянова
13. Цветана Ив. Бакалова                          30. Елена Ив. Стойкова
14. Венета А. Николова                             31. Ангелина Петрова Иванова
15. Пена Николова Иванова                     32. Мита Петрова Георгиева
16. Пета Иванова Цекова                          33. Ценка Петкова Велчева
17. Иванка Петрова Петрова
          Тук е мястото да направим отклонение, за да кажем  малко повече за Лефтер Лефтеров. По спомени на неговата внучка Галина Венчева Атанасова (от дъщеря му Николина), той е роден през 1901 год. в с. Тантури, Горнооряховско.  Като голям идва в Кулата на гости на сестра си Стойка. Тук харесва хубавата и богата мома Мария и се жени за нея. Като зестра тя получава близо 100 дка земя, а по-късно семейството прекупува още. Имат три дъщери, от които две учителки. Майката умира, докато децата са още малки. Лефтер се жени повторно за Минка, която е от неговото родно село. Тя е грижовна – отглежда децата, гледа и внуците, работлива е -  помага на мъжа си във всичко, работи и в кръчмата и до края на живота си запазва своя приятен диалект. А той се занимава с търговия, става и лихвар, но главното му занятие е зеленчукопроизводството. Общителен е, помага на хората в нужда, добър организатор и изключително работлив. Тези му качества  го открояват сред селяните, затова той заема отговорни постове, най-вече в ТКЗС.
          Учреденото на 27.09.1950 год. ТКЗС „Дъбника” с. Кулата
съществува самостоятелно до 1958 год.  Стопанисва 17 062 дка земя, от които 1 052 дка е обработваема. От 1959 год. влиза в състава на ДЗС Враца, което през 1973 година става член на АПК  Враца. На 05.02.1982год., по решение на окръжните ръководства и на Общото му събрание, АПК се разделя на АПК-изток и АПК-запад. ТКЗС с. Кулата остава в АПК-запад. От 1984 до 1987 година се нарича Смесена растениевъдно-животновъдна бригада (СРЖБ) От 01.03.1988 год. двата АПК отново се обединяват в АПК Враца. През 1988-89 год., стопанството се нарича (КССБ) кв. Кулата. От м. декември 1989 год. до м. февруари 1990 год. е Колективно земеделско стопанство (КЗС) „Дъбника” кв. Кулата с председател Петър Каменов и гл. Счетоводител Ганка Манчева. В него влизат още с. Нефела, с. Бистрец и Трайните насаждения на с. Б. Извор.  От 01.03.1990 год. се ликвидира АПК Враца. От тогава, стопанството става самостоятелно и  до 1992 год. носи името ТКЗС „Дъбника” кв. Кулата. От 1992 год. то е  ТКЗС „Дъбника” в ликвидация .
            На Общо събрание  на правоимащите, проведено на 08.02. 1992 год.  е приет Правилник за разпределение имуществото на ТКЗС „Дъбника” кв. Кулата, гр. Враца. (Този документ се състои от 7 машинописни страници).
 
 
Фирми и сдружения
 
          Сега в квартал Кулата се развиват различни частни производства и фирми, занимаващи се с търговия, които обслужват населението. В тези предприятия намират поминък и част от жителите на квартала. Някои от тях са семейни.
          ЕТ „Гого-Ваньо Петров” се занимава с арендуване на земя  и обработва по-голямата част от нивите на хората. Дейността се организира и ръководи от Ваньо Петров и съпругата му Милена.
          Полезна за всички жители на квартала е продукцията – тестени изделия  и закуски от  семейната фирма  на  Хари Раденков. Разполагат още с добре уреден хранителен магазин и кафене в приятна обстановка.
          На изхода за с. Нефела е дърводелският цех на „Иволет” ЕООД – произвежда корпусни мебели по поръчка на клиентите.
          От 1993 година, в бившия стопански двор работи фирмата „Алмакс –Малин Манчев” ЕООД за производство на алуминиева дограма.
          Под ръководството на Асен Г. Левичков, в същия район работи бетонов възел. Произвеждат се бетонови плочи и бетонови пръстени.
            Фирмата ”Уейко” ЕООД, собственост на Ивайло Симеонов се занимава с грубо дървообработване.
            В квартала има двама предприемачи, които се занимават с варене на ракия (казанджийници):
ЕТ”Пламко-73”- собственик Пламен Весков. Преди  време, тай направи основен ремонт - създаде добри условия за работа и престой на клиентите.
Другата фирма е  „Ролекс” ЕООД със собственик Румен Александров. Намира се в старата сграда на ТКЗС, но помещението е така преустроено и поддържано, че когато влезеш в него те грабват хигиената, светлината и създадените прекрасни условия за клиентите.
            ЕТ „Анета Якимова-ИД 2002” започва работа, като „Интер кафе”. След това откриват и хранителен магазин, който работи без почивен ден. Бизнесът е семеен, но главната заслуга е на Ани, която осигурява богатия асортимент и най-често е сред клиентите.
            След като Славейко Спиридонов затвори търговските си обекти, веднага в непосредствена близост се откри хранителен магазин и кафене на „Боби-Ели 2017” ЕООД – собственик е Мариан Димитров. Помещението е обширно и клиентите  са доволни от обслужването.
 
Литература и други източници
1. ДА-Враца, ф. 1245, оп. 1, а.е. 1.....84
2. ДА-Враца, ф. 214, оп.1, а.е. 1....8, оп.2, а.е. 1....4
3. Славейко Спиридонов, разказ за работата на фирмите, снимки
4. Информация от управители и служители във фирмите
5. Венера Горанова, спомени за майсторите Сотир Милованов и Найден Бунев
6. Румяна Иванова, снимки

Информатори / Автори
Ивана Захариева / Картал Кулата гр. Враца - Минало и настояще, 2024

Истории от Враца