В края на ХVІІІ и началото ва ХІХ век , българският народ, окован във веригите на двойно робство – под властта на турските феодали и гръцките фанариоти, напряга сили и повежда борба за духовно и политическо освобождение. Тази борба е съдържание и смисъл на най-светлата епоха в нашата история – епохата на Възраждането.
Развитието на стопанския живот (земеделие, занаяти, манифактура и търговия) през тази епоха довеждат до разлагане на старите феодални отношения в града и селото. Оформя се новата класа на занаятчии и търговци, които заедно с учителите стават двигател на нашето ранно културно и политическо възраждане.
Наред с училището и църквата, значителна роля в това динамично време се пада на читалището. То се появява през шестдесетте години на ХІХ век като масова културно-просветна организация – средище за знания на възрастни и деца. То е самобитна рожба на упорита, всеотдайна и будна инициатива на нашите деди за повече просвета и по-висока култура. Читалищата бележат пътя на вярна и безкористна служба на народа. Те откриват библиотеки, организират колективни четения на книги, провеждат курсове за ограмотяване, подпомагат материално бедни, даровити деца да завършат своето образование, уреждат сказки по стопански, обществени и културни въпроси, организират любителски театрални трупи и хорове – развиват самодейността по села и градове. Особени грижи се полагат за разпространението на българската книга.
Читалищните дейци работят на обществени начала, без възнаграждения – много често при тежки и неблагоприятни условия. За своя чист, безкористен труд и патриотизъм те получават любовта, доверието и признателността на българския народ.
Първите народни читалища са открити през 1856 в гр. Свищов от Емил Васкидович – родом от Мелник, в гр. Лом от Кръстю Ст. Пишурка – роден във Враца и в гр. Шумен – от Сава Доброплодни от Сливен. И тримата основоположници на читалищното дело у нас са известни учители и възрожденски дейци.
Народно читалище „Отец Паисий” с. Кулата
„Читалището в с. Кулата е образувано през 1928 година от младежите Никола Иванов Димитров, Тодор М. Йончев, Христо Кръстев Каменов, Марин Каменов Симеонов и Георги П. Ангелов”- така започва Летописната книга. Те са връстници и току-що са се уволнили от казармата. Събират около себе си някои възрастни и младежи – Цено Йотов Иванов, Тодор М. Попарков и др., и през м. ноември същата година правят Учредително събрание за образуване на читалище в селото. В ръководство му са избрани:
за Читалищен съвет:
Никола Иванов Димитров – председател
Тодор М. Йончев – секретар
Георги Йорданов Мончов – касиер
Членове
Цено Йотов Иванов
Тодор М. Попарков
за Ревизионна комисия:
Георги П. Ангелов - председател
Марин Каменов Симеонов
Никола Митов Павлов
Така избраните органи за организиране дейността на читалището са представени в Окръжния читалищен съюз Враца за регистрация. Навярно там са забелязали някаква нередност, защото ОЧС отказва регистрацията. Макар и още неодобрени от по-висшия орган, то развива огромна дейност: провеждат се седенки с младежите в училището, където колективно се четат книги. През м. декември с.г. изнасят пиесата „Когато виното говори”, а през януари 1929 – „Долу мъжете”. Тези представления имат голям успех и училищните стаи не могат да поберат публиката. Събират се средства по най-различни начини – членски внос, дарения, вечеринки, томболи и други.
„За дейността на читалището бяха необходими средства, – продължава писанието в Летописната книга – затова ние ходехме в града при разни търговци и бакали за дарения и въпреки, че някъде оставахме огорчени, се намираха и добродетелни хора, които ни даваха по някой лев, който внасяхме в касата на читалището или предмети за томболата”.
Нерегистрираното читалище действа до 1931 година, когато за учител в Кулата е назначен Георги Атанасов Тодоров. Той се настанява на квартира в селото и веднага активно се включва в читалищната дейност. За кратко време успява да подготви документацията за ОЧС и читалището е регистрирано през м. декември същата година. Даскал Георги става и библиотекар, а библиотеката също се намира в училището. Първото ръководство след „узаконяването”, ако може да се каже така е в състав:
Тодор Митов Йончев – председател
Георги Атанасов Тодоров – секретар
Георги Йорданов – член
На същото събрание се взема решение читалищната дейност да се извършва в читалището, както между впрочем е било дотогава. Освен четенето на книги, библиотекарят Атанасов въвежда и изнасянето на лекции с различна тематика, като се канят и лектори от града. През зимите на 1933, 1934 и1935 години, се изнасят по три-четири пиеси.
По това време младежите правят дървени пейки за сядане и подвижна сцена. На страниците на в-к „Читалищно дело” – издаван във Враца е поместено съобщение през 1940 година: „Малкото, съседно на Враца с. Кулата проявява жива културна деятелност. Народният университет при читалището работи неуморно. Като лектори са ангажирани – народният представител г-н Петър Дограмаджиев, Иван Тричков – художник, Георги Н. Тодоров, Георги Икономов, Мара Андреева, Н. Монев – член на Върховния читалищен съюз и други. „Читалището работи добре дълги години. За съжаление не открихме информация за работата му от `1948 до 1958 година.
Отново в Летописната книга четем, че през м. декември 1958 година на Общо събрание е избран Читалищен съвет от седем души:
Борис Д. Богданов – председател
Еленка Лефтерова – секретар –библиотекар
Костадина Данчева – отговорник за вокалната група
Цветана Митова – отговорник за театралната самодейност
и членове – Ангел Иванов Цеков, Теменужка Ангелова и Петър Димитров Цурин.
Контролната комисия е в състав:
Георги Атанасов – председател
Иван Борисов
Витан Панталеев
Ръководството работи активно. Създава се вокална група, която провежда своите репетиции по домовете на самодейките (най-често у Ценка Георгиева). Театралната трупа също отпочва работа. В нея активно участват Георги Атанасов, Борис Богданов, Ангел Ив. Цеков, Люба Цветкова, Йордана Ангелова, Веселина Илиева и други. Добре работи и библиотеката. През 1964 ръководството на читалището намира средства и закупува 6 комплекта носии за певческата група. Тя се ръководи от Илина Михайлова, а акордеонист е Цветко Николов. Профсъюзната организация на ДЗС „Хр. Ботев” Враца провежда ежегодни прегледи на художествената самодейност. В тях редовно участва и вокалната група от Кулата, която от 1960 до 1966 година заема едно от челните места и получава грамоти за добро представяне. Участват и в Окръжния преглед през 1965 в гр. Кнежа. Най-редовни участнички в групата са: Илина Михайлова, Люба Цветкова, Грозда Борисова, Параскева Борисова, Венета Ангелова, Цвета (Цана) Борисова, Слава Методиева, Лиляна Йорданова, Ветка Ангелова, Йордана Ценова, Иванка Илиева, Милка Петрова, Йордана Панталеева, Тинка Йорданова и Елена Петкова.
По това време читалищната дейност се организира от:
Борис Богданов -председател
Витан Панталеев – секретар-касиер
Виолета Тошева – отговорник за вокалната група
Мария Лазарова – отговорник за театралната самодейност
и членове – Ангел Иванов, Теменужка Ангелова и Илина Михайлова.
През 1965 год. е закупена завеса за салона на ДЗС. Извършва се промяна в ръководството. На мястото на Витан Панталеев е избран Стефан Ив. Стоянов, а Панталеев заедно с Борис Найденов стават членове на Контролния съвет. Отчита се, че читалището работи добре.
Отчетните събрания на читалището до 1973 година се провеждат редовно на всеки две години. На тях най-активните се избират за членове на Управителния и Контролния съвети:
1966 година -Управителен съвет
Борис Богданов – председател
Йордан Цолов – зам. председател
Стефан Иванов –секретар-касиер
и членове – Венета Тошева, Ангел Цеков, Иванка Стоянова и Младенка Георгиева
Контролен съвет
Витан Панталеев –председател
и членове: Георги Атанасов и Петър Иванов
1969 година – Управителен съвет
Борис Богданов – председател
Ангел Ив. Цеков зам. Председател
Венета Тошева – секретар-касиер
и членове – Йордан Цолов, Ганка Борисова, Мария Лазарова, Мария Стойчева, Димитър Петров, Петър А. Спиридонов
Контролен съвет
Витан Панталеев – председател и членове: Димитър Ангелов и Борис Ангелов
Не дълго след избора, поради промяна на местоживеенето напускат Йордан Цолов и Мария Стойчева и на тяхно място зс избрани Цонка Борисова и Иветка Маринова – учителки в Детската градина. През 1970 и 1971 година, от певческата група са изнасяни програми на тържества по различни поводи. Работи и библиотеката.
1971 – Управителен съвет
Иветка Маринова – председател
Димитър Петров – зам. Председател
Цонка Борисова – секретар
Мария Лазарова – отговорник за певческия състав
Петър Ангелов – отговорник за вечеринките
и членове – Седефка Тронкова, Параскева Кацарска, Цветко Ив. Илиев и Ганка Борисова
Контролен съвет
Витан Панталеев – председател
и членове: Иван Георгиев и Венета Тошева
Периодът след 1973 година не е проучен, тъй като не се откриха документи, които да бележат неговата дейност. По спомени на читалищни дейци се счита, че до осемдесетте години, читалището е със затихващи функции, след което е преустановена дейността му.
През 2008 година се закрива началното училище в квартала. Тогава пълномощникът на Общината Страхил Николов Михайлов, заедно с Любомир Ангелов подемат кампания за възстановяване дейността ва читалището, като се използва свободната сграда. Проучват и подготвят условията това да се случи. На 19 декември 2008 г. организират провеждането на Учредително събрание. На него присъстват 50 души. За председател на събранието е избрана Румяна Иванова и протоколчик Златка Николова. То преминава при следния Дневен ред:
1. Вземане решение от учредителите за създаване на юридическо лице – Читалище – с нестопанска цел
2. Определяне на наименованието му и формулиране на целите му.
3. Избиране на управителни органи – Читалищно настоятелство и Проверителна комисия
4. Приемане Устав на читалището
5. Определяне размера на членския внос
Страхил Михайлов прочита проекта за Устав и запознава участниците с основните задачи на читалището. В разискванията се правят различни предложения и допълнения.
Събранието Решава:
1. Да се регистрира Народно читалище в кв. Кулата с името „Отец Паисий – 2008”
2. Членският внос за 2009 година да бъде 3 лв.
3. Избира управителни органи:
Читалищно настоятелство:
Любомир Ангелов – председател
и членове- Румяна Иванова, Ивана Захариева, Павлина Раденкова и Златка Николова
Проверителна комисия:
Петър Григоров – председател
и членове:
Ивайло Симеонов и Страхил Михайлов
Регистрацията на читалището е направена в Окръжен съд – Враца. Решението влиза в сила от 03.12.2008 година, с мандат от три години. Това означава, че на всеки три години, читалището ще провежда отчетно-изборни събрания, след което отново следва вписване в съда на: адреса, броя на членовете на читалището и управителните органи поименно.
Още в началото на 2009 година, с решение от 30 април Настоятелството прави предложение до Община Враца за безвъзмездно ползване сградата на училището за нуждите на новоучреденото читалище. Такова съгласие е дадено. Първата стъпка е направена с назначаването на Христина Бенкова за секретар-библиотекар. Не много след това на нейно място е назначена Златка Николова, но поради многообразието на работата, а в същото време заетост на половин ден, тя също напуска. При същите условия, през 2011 год. е назначена Анета Петрова. За кратко време тя успява да приведе помещенията в приветлив вид. Започва събирането на книги за библиотеката, каквито читалището все още не притежава. Намират се само брошури и малко книги от бившето училище. Така е в началото. С активната работа на читалищното ръководство и особено на Любомир Ангелов, Анета Петрова, Румяна Иванова, Йордан Христов, Петър Григоров и съдействието на хората от квартала, читалището започва да развива интересна и съдържателна дейност.
Особено важно е решението на Общината – по волята на дарителя Славейко Спиридонов - да предостави безвъзмездно за срок от 15 години част от сградата в центъра на квартала за развиване на читалищната дейност. Адресът на читалището се променя: от ул.”Камарата”1 на ул.”Мир”4. Придобивката е много голяма. Освен подновената и модернизирана материална база, тя е подходяща и удобна за жителите на квартала. Преместването на новото място става на 14.10.2016 година.
Най-важната част от работата на читалището е библиотечната дейност. Анета Петрова с присъщата си устременост работи за увеличаване на книжния фонд. Много са дарителите на книги от квартала, от други читалища, от Регионалната библиотека и читалище „Развитие” – Враца. Най-голям принос за обогатяването на библиотеката има роденият в с. Кулата издател Дамян Йорданов Яков. Той е Председател на Сдружение „Българска книга” и е собственик на Издателска къща. В началото дарява книги на стойност 2000 лв., а след това ежегодно прави дарения на читалището. Освен това, той помага с литература и други учебни помагала на учениците от квартала в подготовката им за външното оценяване и матурите.
С помощта на пълномощника на Общината г-жа Даниела Чобанова, са набавени стелажи за книгите, които се подреждат по съответните изисквания на библиотечното дело. Ето как през годините се увеличава книжния фонд и колко са читателите на библиотеката:
Характерна част от дейността на читалището е художествената самодейност. С много желание и усилия на ЧН и най-вече на председателя Ангелов успяват да сформират Фолклорна певческа група. Благодарение на нейните ръководители и участничките, певческата група е гордост за читалището и хората от квартала. В началото, художествен ръководител е Веселин Методиев, а инструменталист Борислав Борисов. Голям е ентусиазмът на Маринела Ангелова, Тодорка Минкова, Елена Лазарова, Тодоринка Тошкова, Златка Николова, Мария Георгиева и Йовка Бакалова. ФПГ се подготвя и участва във всички тържества и събития в квартала. Явяват се на общинските прегледи във Враца и на различни фестивали в страната.
През 2016 г. към групата се присъединяват: Иванка Рангелова, Захаринка Иванова, Милка Найденова и Боряна Христова. Идва и младата Александра Асенова. Всички решават ФПГ при читалището да се нарича „Куленски напеви”. Неин ръководител вече е Борислав Борисов, който е музикален педагог и инструменталист. Певиците имат богат репертоар от почти всички фолклорни области и разучават песни на два и три гласа. В многобройните изяви на прегледи и фестивали те получават повече от шестдесет грамоти. Най-запомнящи са изявите на фолклорните фестивали: „Ехо от Северозапада” в с. Сухаче, където Александра Асенова получава призово място, с. Типченица, с. Нефела, гр. Червен бряг, „Северняшка китка” –гр. Павликени, на паметника „Дядо Йоцо с. Очин дол, „Северняшка сватба” Враца (Леденика) и много други. Индивидуална грамота и златен медал на Международния фестивал „Фолк нюанси”- България, през 2022 г. ”Слънчев бряг – Приморско – Лозенец” получават баща и син Борислав и Огнян Борисови за изпълнение на акордеон. Освен с народни песни ФПГ „Куленски напеви” ежегодно участва със стари градски песни във фестивала „Мара Врачанка”.
Особено успешна за читалището е Лятната работа с децата. За осмисляне свободното време на децата, се дава възможност за индивидуална работа с всяко от тях, което проявява интерес в дадена област. През годините се организират летни читални, конкурси-рецитали, обучение за работа с компютър, рисуване и работа с природни материали, обучение от БЧК по първа долекарска помощ, конкурси ”Млад готвач”, спортуване.
Многообразна е дейността на читалището. Наред с всичко, което изброихме до тук, се организират тържества за почти всички празници – 3 март, 24 май, 2 юни, Деня на Будителите. Девизът на читалищните деятели е: „Да изучаваме миналото, да участваме в настоящето, да гледаме в бъдещето”.
Председателят на читалището
Любомир Ангелов е приел каузата
Снимка още с възстановяване на дейността. Той сподели: „ С много усилия регистрирахме читалището. Подобрихме донякъде базата в училището. Успяхме да намерим в лицето на Анета Петрова подходящ човек за секретар-библиотекар и заедно с читалищното настоятелство и най вече с участието на много жители от квартала работата потръгна. А благодарение на нашия благодетел Славейко Спиридонов, от 2016 година имаме нова сграда в центъра, която дава големи възможности за развитие на нашата дейност. Имаме великолепна певческа група ”Куленски напеви” с ръководител Борислав Борисов, която със своите участия завоюва много награди – грамоти, плакети, купи, медали. Изградихме Интернет връзка и всеки желаещ със своя лаптоп или телефон може да ползва доставката в 50 метров обсег.
От все сърце благодарим на всички наши дарители на книги, на средства, на най-различни предмети - необходими за читалищния живот, прекланяме се пред Славейко Спиридонов”.
Има какво да каже и Анета Петрова: „Започнахме от нулата и благодарение на нашите съкварталци, които помогнаха с дарения и труд, успяхме да създадем нужната обстановка – читалището заработи. Благодарение на г-н Спиридонов и на Община Враца, получихме прекрасна сграда, а нашият съгражданин Дамян Яков основно обогати книжния фонд. Нашата гордост са певческата група и изявите на децата. Благодарение на Нина Димитрова съвместната ни работа с пенсионерския клуб е на много добро ниво. В подкрепа на читалището е и пълномощникът на Общината Даниела Чобанова. Тя не само участва във всички събития, но е и наш неуморим помощник и съветник. Много дължим на Читалищното настоятелство и Проверителната комисия.
Читалището не е само духовен, но и съвременен информационен център, където всеки може да получи актуални знания от различно естество.”
1. Летописна книга на НЧ „Отец Паисий“ с. Кулата, Врачански окръг /1928-1971/
2. Документи на НЧ „Отец Паисий - 2008“ с .Кулата – Протоколна книга на Общите събрания и заседанията на УС, Касова книга и приходно-разходни документи
3. Бобошевски, Вл., в-к „Читалищно дело“ Враца, бр.9 и 10/10.11.1927