Враца


КУЛАТА: АДМИНИСТРАТИВНА УРЕДБА И НАСЕЛЕНИЕ


Категория : Откак се е село заселило
photo

КУЛАТА: АДМИНИСТРАТИВНА УРЕДБА И НАСЕЛЕНИЕ

Международните договори след Освобождението разделят България на Княжество България и Източна Румелия. Това продължава до 06 септември 1885 година, когато става Съединението.
Великото народно събрание от 16 април 1879 година приема Търновската конституция, според която, територията на страната в административната област се разделя на окръжия, околии и общини. Село Кулата е Врачанска община, във Врачанска околия и Врачански окръг.
Още в самото начало на своята работа, Народното събрание приема редица закони, важни за развитието на новата държава: Закон за изборите, Закон за териториално-административното деление, Закон за самоуправление на общините, Закон за просветата, Закон за данъчната система и др. Всички тези разпоредби определят задълженията и отговорностите на новосъздадените институции, в т.ч. общините и селските управи.
Новоизбраните кметове и съвети в Кулата, а така е почти в цялата страна, са без опит, не са образовани достатъчно, нямат управленски умения. За тях е трудно да разясняват пред населението разпоредбите на централната, окръжната, околийската и общинска власти. Учат се постепенно чрез всеки решен проблем, след всяка среща с хората и най-вече с помощта и разяснителните материали, които получават от Враца.
            Основният орган на самоуправление е Общината, на която селото е подчинено. Общинският съвет има големи права и задължения: управлява обществените имоти, определя таксите за ползване на общинските пасища и гори, отстъпва имоти на обществени организации /църква, читалище, училище, кооперации/, изгражда и поддържа пътищата, утвърждава бюджета на общината, определя дати за кукурузобер и гроздобер, разрешава пашата след прибиране на реколтата, дава под наем общински имоти, продава общински парцели за дворни места, опазва общинската мера, регулира селските улици, благоустроява хигиенизира селищата в общината, строи чешми, мостове, огражда гробищните паркове и т.н. Задачите на селския съвет произтичат от описаните по-горе проблеми.
            Много дълго време, кметството в село Кулата се е помещавало в частни къщи. До 50-те години на ХХ век те са неизвестни. След този период, кметството се е помещавало в къщите на Георги Спиридонов Андров и Лефтер Маринов Лефтеров до поставянето на обществена сграда в центъра на селото.
Поради малкия брой жители на Кулата, ръководството на селото се състои от  кмет, който се избира и секретар /писар/. Около тях се формира актив от по-прогресивни хора, с които заедно решават многообразните проблеми на хората от селото – опазване на имотите, хигиенизиране на селището, развитието на учебното дело, работата с донаборниците, оплождането на кравите, ветеринарната грижа за животните и други.
Комисиите за работа в различните направления, се определят от Община Враца. Решенията на общината са задължителни за кметство Кулата.
            В своето развитие, Кулата има два етапа – село и квартал на град Враца.
Като село в административната структура на страната, то съществува до 1971 година. За съжаление, не се намериха документите на кметството, за да се разбере кои са кметовете, оглавявали селото, какви проблеми са решавали и в какви времена са работили. По спомени на жители на Кулата е известно, че преди 9-ти септември 1944 г. кмет е Димитър Ангелов Митов. Докато селото стане квартал, същият е избиран още няколко пъти. Ръководител е и на други структури – ТКЗС, кредитна кооперация. Той е направил много за селото, но това, което се вижда и до днес е оформлението на кладенеца в центъра.
Другите кметове са: Петър Дамянов Яков, Илия Цветков и Борис Ангелов.
Кмет на селото през 1979/1981 година е Димитър Петров Дамянов и секретар Петър Димитров. По това време Кулата се състои от 120-130 къщи и около 700 избиратели. Тогава се прави и водоснабдяването на селото. Основните разкопни и водопроводни дейности по улиците до тротоарите се извършват от СМК, а от тротоарите до къщите – от самите домакинства. За този мандат като кметство, а не като пълномощничество, както би следвало да бъде, не бе открито обяснение, освен ако квартал Кулата след 1971 година отново за кратко е бил село.
 
            КВАРТАЛ КУЛАТА е създаден с Указ № 757 на ДС на НРБ, обнародван в ДВ на 8 май 1971 г. Селото е присъединено към гр. Враца и става квартал на града със същото име.
От тогава, за пълномощници на Общината са назначавани: Георги Цветков, Петър Антонов Григоров, Анета Ангелова Петрова, Валентин Ангелов Иванов, Йордан Кирилов Христов, Страхил Николов Михайлов, Димитър Петров Дамянов и Даниела Ленинова Чобанова.
Ето какво разказват някои от тях за работата си като пълномощници:
  • Петър Григоров – роден на 27 май 1941 г. в с. Голямо Бабино. Учи в родното
си село, а средното си образование завършва в Монтана /Михайловград/. В Кулата идва през 1958 година /баща му е зет на къща/ и веднага постъпва в казармата. След това постоянно живее в квартала. Той е пълномощник от 1987-1991 година. Бивш военнослужещ и партиен секретар на местната БКП организация. Познава добре проблемите на квартала и хората му. Основни приоритети са инфраструктурата и почистването на сметищата.
Със съдействието на Община Враца и доброволния труд на местните хора, частично са бетонирани улиците: „Орешака“, „Герена“, „Пълковица“, „Иглика“ и главния път до лозята. Община Враца осигурява бетон за тротоарите и отново хората помагат със собствен труд. Първият тротоар е направен на улица „Лопушанска дружина“. Следват тротоарите на улиците: „Мир“, „Иглика“, „Дъб“, „Вишна“, „Орешака“, „Извор“. Прави се канализация на улиците „Герена“ и „Ритлите“, след което се бетонират. Изгражда се циментова площадка пред млекосъбирателния пункт, казана и пътя до гробищата, като материалите са осигурени от „Наркооп“ Враца. Благодарение и на местни дарители – д-р Николов, Цено Найденов, Витан Панталеев и д-р Станков, хората от квартала вече спокойно се придвижват по улиците и тротоарите.
Зеленчуковите градини се охраняват от доброволци. Големият извор, освен в чучури, е прихванат в бетонови корита. Тази вода полива не само зеленчуковите градини, но служи и като пералня – за пране на дрехи, черги и килими от всички жени в квартала. Около канала, Петър Григоров организира засаждането на брези и други дръвчета. По негово време боклуците се изчистват и се определят специални места за това.
С амбиция и труд, през онези години, Петър Григоров успява да промени квартала. И до днес живущите помнят неговата работа.
  • Йордан Кирилов Христов – роден през 1962 г. в село Кулата. Учи в родното
си село, с. Нефела и град Враца. Специалист е по мебелно производство.
Той е пълномощник два пъти – от 2000 г. до 2007 година и от 2013 г. до 2015 година.
По време на първия му мандат се изграждат 3000 кв.м. тротоари. Съборен е магазинът на „Наркооп“ в центъра на селото като на негово място с разширение се изгражда новата сглобяема сграда на кметството – салон, три стаи, в т. ч. два офиса и един склад.
През втория мандат се прави първата копка на църквата „Рождество богородично“, построена от Община Враца. По това време, отново Община Враца започва ремонта на дарената от Славейко Спиридонов къща в центъра на кв. Кулата. Кмет на Община Враца по това време е инж. Николай Иванов.
  • Димитър Петров Дамянов – роден на 8 ноември 1949 г. в с. Кулата. Завършва
Техникум по селско стопанство в с. Габаре. Бил е кмет два мандата, през които улиците на селото се разкопават: първия път за водоснабдяването и втория мандат /2012-2013/ - за канализация и подмяна на водопровода по „водния цикъл“ на град Враца. По същото време се изгражда и обходния път за Монтана, което ангажира кмета при отчуждаването на имоти /основно лозя/ за преминаването на трасето.
  • Страхил Николов Михайлов – роден през 1964 г. в с .Кулата. Завършва
Техникум по горско стопанство. Пълномощник на квартал Кулата от м. ноември 2007 г. до м. ноември 2011 година. Полага големи грижи за ограждането и поддържането на гробищния парк. С помощта на Общината успява да организира проектирането и изграждането на Паметника на загиналите и участвалите във войните през ХХ век.
По негова инициатива се извършва регистрация на НЧ „Отец Паисий“ – 2008“ и на входа на квартала се поставя надпис върху камък с неговото име.
  • Анета Ангелова Петрова – родена на 3 август 1954 г. в с. Кулата. Завършва
Института за детски учителки и дълги години практикува тази професия. Пълномощник на квартал Кулата е през периода 1995/1996 година – време, в което се връща земята на собствениците в реални граници. Главната задача, която трябва да се решава, е земеразделянето. Основен неин помощник е председателят на Земеделската кооперация Георги Цветков.
  • Даниела Ленинова Чобанова – пълномощник на квартал Кулата от м.
февруари 2016 г. Ето какво споделя тя самата:
            „ След 2016 година, в квартала ни се случиха много неща, които жителите му са чакали и за които са мечтали повече от 40 години.
  • В началото на 2016 г., Община Враца завърши ремонта на дарената от
Славейко Спиридонов къща. Изпълнявайки волята на дарителя, едната част е предоставена безвъзмездно за ползване от НЧ „Отец Паисий - 2008“, а останалата част се превръща в здравен пункт на общопрактикуващите лекари: д-р Димитър Пеев и д-р Албена Атанасова. Техни представители са фелдшерите Таня Ганчева и Мария Ценова.
  • През 2016 г., с финансиране по проект Малки граждански инициативи на
Общинския съвет, ръководен от Анета Ангелова Петрова и с доброволния труд на членове на НЧ „ Отец Паисий – 2008“, изцяло се обнови градинката на площада в квартала. Възстанови се старата паметна плоча убитите и участниците в Първата световна война. Тя е поставена в градинката до паметната плоча на убитите и участниците във Втората световна война. На това място, всяка година отдаваме почит на загиналите и учим децата си да знаят, помнят и уважават нашите предци, борили се и отдали живота си за свободата на Родината.
  • Успешно беше завършен проекта за воден цикъл на квартала, започнат още
през 2012 година. Изцяло бе обновена водопроводната мрежа, с което се подобри качеството на водата и водоподаването. През 2018 година се пусна в експлоатация новоизградената канализация на квартала и връзката с новата пречиствателна станция на града. След края на водния цикъл 2017-2018 г., с личната ангажираност на Кмета на Община Враца г-н Калин Каменов, всички улици бяха възстановени, а по-голямата част от тях и новоасфалтирани.
Улици с възстановена настилка са: „Божур“, „Извор“, част от „Иглика“ и „Първа улица“.
Изцяло преасфалтирани улици са: „Орешака“, „Ботева поляна“, „Вишня“, „Пълковица“, „Джуджан“, „Купена“, „Канарата“,  част от „Иглика“, „Роза“, „Ритлите“, от площада на квартала до изхода за село Нефела.
Новоизградени улици, които до този момент не са имали асфалтова настилка: „Тинтява“, „Кокиче“, „Герена“ и „Дъб“.
През годините, Община Враца е предоставяла възможността за изграждане на тротоари там, където те са липсвали.
  • От 2019 година, в квартала работи видеонаблюдение, което е включено към
общинската мрежа. Първоначално се поставиха 4 камери, а по-късно бяха добавени още четири. Това дава по-голяма  сигурност на живущите в квартала и допринася за подобряване работата на полицейските инспектори, отговарящи за кв. Кулата.
  • През 2021 г. се реконструира и преасфалтира бул. „Европа“. Той не само
осигурява връзката с град Враца, но и дава достъп до двата новооткрити заводи, където работят много хора от кв. Кулата.
  • В периода 2015-2017 година е построена сградата на православен храм
„Свето Рождество Богородично“. Финансирането е от Община Враца, а строителството се извършва от строителна фирма „Опал“. Средствата за оборудването и обзавеждането на храма са събрани от дарения, като най-голям дарител е г-н Славейко Спиридонов. С упоритата си работа и постоянство, той и членовете на църковното настоятелство извършиха всички довършителни дейности по изграждането на храма и през месец август 2019 бе готов да посреща вярващите. На 1 септември 2019 г., Негово Високо Преосвещенство Врачански Митрополит Григорий освети православния храм „Свето Рождество Богородично“.
  • Със средства от: ликвидацията на КЗС „Леденика“ и ТКЗС „Дъбника“,
дарени от жителите на квартал Кулата и от Община Враца, през 2020 г. се изгражда първата детска площадка в квартала. Така е завършен къта за отдих в градинката при помпената станция, започнат през 2018 г. с поставянето на беседка, пейки и кошчета за отпадъци. Изграждането на кът за отдих се осъществява от доброволци с ръководител Страхил Михайлов и се финансира от програма „Малки граждански инициативи“ на Общински съвет Враца.
  • От началото на 2020 г., квартал Кулата е включен в маршрута на градската
автобусна линия № 9. По този начин, жителите на Кулата могат бързо и удобно да достигат не само до центъра на град Враца, но и до жилищните комплекси „Младост“ и „Дъбника“. През юни 2022 г. на двете автобесни спирки са поставени нови, модерни спиркови навеси.
  • В периода 2017 – 2022 година, на общински терен в началото на квартала,
се изгради зелената зона за спорт и отдих на открито. Тя стана притегателно място за всички активни граждани като предлага следните възможности за спорт: футболно игрище, волейболно игрище, тенис на маса, уреди за фитнес на открито, както и беседка, и пейки. Това стана възможно с финансиране от програма „Малки граждански инициативи“ на Общински съвет Враца и доброволен труд. Ръководителите на доброволците са различни през отделните години: 2017 г. това е Таня Витанова Борисова, 2021 г. – Веселка Георгиева Илиева и 2022 г. – Ирена Андреева Иванова.“
 
За едно селище, най-важно е населението. Още в началото посочихме, че при образуването на Кулата в края на осемнадесети век е имало 25 домакинства с около стотина жители. В продължение на годините те се увеличават. След Освобождението, от преброяването  от 1 януари 1881 г. се посочват 217 души само българи, по равен брой мъже и жени, 98 % неграмотни. При преброяванията на населението през годините, то нараства, както следва:
  • 1910 г. – 320 жители
  • 1926 г. – 339 жители
  • 1934 г. – 443 жители
  • 1946 г. – 495 жители
  • 1956 г. – 539 жители
  • 1965 г. – 647 жители
На 1 декември 1965 г., населението в трудоспособна възраст е 462 души или 71,4 %, а под трудоспособна възраст – 185 човека или 28,6 %.
 
То се разпределя по възрасти, както следва:
години
мъже
жени
Общо
до 15 г.
90
95
185
от 16 до 54 г.
180
175
355
55 – 59 г.
17
21
38
60 и над
35
34
69
Общо
322
325
647
         
Спираме се на 1965 година, защото тя е преломна в икономическия живот на град Враца и Врачански окръг. След нея, в експлоатация влизат гигантите на българската индустрия: Химическият комбинат, Текстилният комбинат „Вратица“, Циментовият комбинат „Вилхелм Пик“, както и Машиностроителният завод „Гаврил Генов“, Чугунолеярният комбинат „Веслец“, Птицекомбинат Мраморен,  фабрика „Йордан Лютибродски“, заводът за медицинско оборудване „Дружба“ и много други по-малки предприятия. Благодарение на разкритите нови работни места, населението на Враца се увеличава почти 3 пъти – от 28316 души през 1956 г. на 75518 души през 1992 година.
За този период близо два пъти се увеличава и населението на квартала. Той става притегателен център за много хора, които работят във Враца и други населени места. Близостта до града, хубавият път, удобният обществен транспорт допринасят за това. Заедно с със спокойствието, изобилието на вода и съвременните средства за комуникация го правят приятен за живеене. И последните данни го потвърждават – към 31 декември 2022 г., в Кулата живеят1056 души с постоянен адрес и 934 човека с настоящ такъв.
Етническите групи в квартала са две: българи и роми. При проучването се установи, че първата група роми /две семейства/ се заселват около 1915 г. и идват от с. Галатин, водени от Али Ковача. По-късно още семейства се преселват от Ботевград и други места. Трябва да се отбележи, че между двата етноса има добро съжителство.
Медицинското обслужване преди време е извършвано в Здравен пункт. По спомени на жените от Пенсионерския клуб, той се е помещавал на различни места, а именно: къщата на Петър Григоров /фелдшер Панталей Тодоров/, жилищния блок през линията /фелдшер Румен/, къщата на Павлина Якимова /фелдшер Тодор Станков/. Сега в сграда, собственост на Община Враца /дарена от Славейко Спиридонов/ работи подразделение на МЦ, собственост на д-р Димитър Пеев.
 
Литература и други източници
1. Николов, Б. От Искър до Огоста, С., 1996,с.158
2. Николов, Б. Врачанска околия, С.,1997
3. Николов, Б., в-к „Отечествен зов”, Враца, 25.03.1985
4. ДА-Враца: фонд1314, опис 1,арх.ед. 3,78,103,122,123,183, Фонд 1К, а.е.547
5. Семеен архив на Хаджи Тошеви, т. І и ІІ,, С, 1984
6. Бубриков, Материали для изученния Болгарии,  Букурещ,1877
7. Велков, И., Кратки вести от разни места, ИБИ,ІV,С.,1946
8. Дилова, А., Баница- село с богата история, Вр.2013
9. Димитров, С., История на Враца, с, 1976,с.165
10. История на гр. Враца от древността до Освобождението, С, ОФ, 1970 (Съставител В. Харизанов)
11. География на България, т. І, С, 1966,с.207
12. Заимов, Й., Географски наименования в западна Стара планина, С, 1969
13. Миков, В. Старините на Врачански окръг, в-к Читалищно дело, Вр., бр.9 и 10, 1927
14. Статистически сборник-окръг Враца-1965-1969,1978,1988-89.
15. Цветкова, Б. Турски извори в българската история, с, 1964
16. Петкова, Гр., Справка за ХМО-кв. Кулата, 2022.
17. Информация за пълномощничество в кв. Кулата от: Даниела Чобанова, Йордан  Христов, Петър Григоров, Димитър П. Дамянов и Анета Петрова

Информатори / Автори
Ивана Захариева / Картал Кулата гр. Враца - Минало и настояще, 2024
Споделяне

Истории от Враца

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa