САМОДЕЙНАТА ОПЕРА - Връх във възхода на музикалния живот във Враца в средата на ХХ век

Връх във възхода на музикалния живот във Враца в средата на миналия век е създаването на САМОДЕЙНАТА ОПЕРА през 1953 г. Инициатори са Донаган Андреев, Петър Тодоров, Жана Новкиришка, д-р Александров, Тодорка Банишка, Кръстьо Пешев и Димитър Шонев, но най-ревностният радетел е Ангел Ангелов-Вентото. Ентусиастите успяват да получат подкрепа и от дългогодишния врачански кмет Людмил Янчев.

Още в началото се изгражда хор от 60 певци и оркестър с 40 музиканти, както и балет с 20 момичета. Всички участници са любители – учители, инженери, лекари, счетоводители, военнослужещи. Първата оперна постановка на сцената на читалище „Развитие” е на 2 май 1954 г - „Травиата” от Верди под диригентството на Петър Тодоров и Светослав Манков, син на Никола Манков. Режисьори са Георги Фратев и Веселин Михайлов от врачанския драматичен театър. Концертмайстор – Любомир Кадиев. Първите солисти са Димитър Шонев в ролята на Алфред, Жана Новкиришка и Мария Теофилова в ролята на Виолета, Ангел Ангелов и Кр. Пешев – Гастон, Невена Лилова и Йоанна Спасова – Флора, Емилия Кирчева и Катя Григорова – Анина. Балетът се ръководи от Иванка Трайкова. Голяма помощ на оркестъра оказва диригентката от Софийската народна опера, врачанката Радосвета Бояджиева, дъщеря на един от основателите на музикалния живот във Враца Анто Бояджиев. „Травиата” е играна 56 пъти. В нея като солисти са гостували проф. Илия Йосифов, Лиляна Барева, Юлия Кираджиева, Константин Шекерлийски, Иван Арсов и Серафима Динева.

Следват „Продадена невеста” от Бедржих Сметана, за която чехословашкото посолство подарява на врачани партитурата, скици за костюми и снимки от постановки в Пражката опера; „Риголето” от Верди, в която гостува Асен Селимски в ролята на Риголето /оттук започва неговата забележителна кариера като певец/ и с участието на Димитър Шонев-херцога на Мантуа и Филка Димитрова-очарователна и нежна Джилда.

На 12 юни 1956 г. врачанската самодейна опера се представя с „Риголето” пред софийската публика в програмата на Националния преглед на самодейните опери и оперети. Успехът е невероятен, препълненият салон аплодира дълго и възторжено певците и музикантите.

По това време във Враца пристигат и първите певци, музиканти  и диригенти, назначени на щат към самодейната опера. Сред тях е Тодор Стоев, завършил с отличие Софийската музикална академия, допринесъл много за развитието на операта. Син на царски генерал, той е изключителен музикант и човек, отдаден на каузата. Следва „Палячо” от Леонкавало под диригенството на Тодор Стоев, постановка на режисьора от врачанския театър Людмил Кирков и великолепното изпълнение на Димитър Шонев в ролята на Канио и на Филка Димитрова – Неда. На изключителен успех по това време се радва и „Мадам Бътерфлай” от Пучини, постановка на режисьора от софийската опера Михаил Хаджимишев. В нея като солисти участват Филка Димитрова – мадам Бътерфлай, Димитър Шонев – Пинкертон, Цветан Манолов – Шерплес, Ангел Ангелов – Горо.  На 19 март 1959 г. Врачанската опера гостува на софийска сцена с „Трубадур” от Верди. Като солисти в нея се включват певци с бъдеща световна слава – Никола Николов, Надя Афеян и Илка Попова. За голямо постижение се определя изпълнението на мецосопрана Лиляна Стефанова в ролята на Азучена и на врачанския певец Цветан Манолов – граф Ди Луна.

     Репертоарът на врачанската опера става все по-дълъг и разнообразен. Следват „Цвета” от маестро Георги Атанасов, „Севилският бръснар” от Росини /играна 38 пъти/, „Любовен елексир” от Доницети, „Гергана” от маестро Георги Атанасов. На врачанска сцена продължават да пеят като солисти Асен Селимски, Лиляна Барева, Филка Димитрова, Юлия Кираджиева, Серафима Динева, Димитър Ненов, Стоян Попов. От София идват и нови певци, сред които Милко Касабов, Иван Стефанов и Михаил Чергов, които създават незабравими образи.

През сезона 1961/62 година утвърденото творческо трио Тодор Стоев-диригент, Иван Йончев-хормайстор и Димитър Шонев /като художник на декорите, сценограф и певец/ със сътрудничеството на корепетиторите Кирил Дряновски и Маги Мишайкова поставят на читалищната сцена една от най-елегантните, жизнерадостни и приятни опери на Моцарт „Отвличане от сарая”. Триумфът на  врачанската опера продължава с две нови постановки „Бохеми” от Пучини  и „Царицата на чардаша” от Калман, дело отново на Стоев, Йончев и Шонев. С тежката задача да даде живот на колкото хубавата, толкова и трудна опера на Пучини се заема режисьорът на Русенската народна опера Стефан Трифонов. Сред изпълнителите са познатите и обичани от българската публика Михаил Чергов в ролята на Рудолф, Цветан Манолов – Шонар, Милко Касабов и дубльорът Юлиян Караминчев – Марсел, Филка Димитрова – критиката я определя като „невероятната Мими”, Цветана Дукова – Мюзет, Ангел Василев – Беноа и Ангел Ангелов – Алсиндор. В някои постановки в ролята на Мими гостува народната артистка Катя Попова-солист на Софийската опера. В свой коментар тя твърди, че спектакълът има вярна сценична и музикална интерпретация и не отстъпва по нищо на един професионален оперен състав.

   Амбициите на врачанската трупа нарастват твърде много и през 1964 г. тя се заема с  една от най-популярните, но трудни опери – „Кармен” от Бизе. Режисьор е Михаил Хаджимишев, а балетен постановчик Нина Кираджиева – и двамата от Софийската народна опера. Постановката е почти готова, когато в Окръжния съвет за изкуство и култура /ОСК/ неочаквано пристига решение на Комитета за изкуство и култура за отнемане на щатния състав певци и инструменталисти, което довежда практически до закриване на операта. Това чиновническо решение, продиктувано от /не/обясними мотиви, слага край на възходящото развитие на една провинциална, самодейна, но издигната до равнището на национална формация, опера.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева / Из „Октет „Враца”-музикалната емблема” /2012 г