Враца


Надеждата на бъдещето - училищното възпитание и образование


Категория : Моята история / нашата история
photo

Надеждата на бъдещето - училищното възпитание и образование през първите десетилетия на XX век

Надеждата на бъдещето -
училищното възпитание и образование в Девическата гимназия и врачанските училища през  първите десетилетия на XX век
 
В законите за просвета непосредствено след Освобождението е бил вграден един напредничав за времето си подход. Издига се конституционният принцип за задължително и безплатно, общодостъпно първоначално образование - принцип,  който по онова време се е срещал само в най-напредналите страни в света.
            Институциите, които са отговорни за развитието на образователното дело, в това число и на възпитанието на децата и юношите в Третата българска държава, са: Народното събрание, Министерството на народното просвещение, местната изпълнителна власт в лицето на Кмета и Общината, училищното и църковно настоятелство. В първите закони е застъпено убеждението, че организирането на училищата е дело на местните общности, като финансирането се извършва от Общините, а контролът е дело на училищните настоятелства, които са изборни. По-висша контролна инстанция са Окръжните училищни съвети - също изборни, а непосредствената грижа и контрол се упражнява от Окръжните училищни инспектори. От 1901 до 1934 г. към Врачанската окръжна инспекция функционират Окръжен инспекторски съвет, в който влизат околийските училищни инспектори и дисциплинарна комисия. От 1934 г. тя е преименувана във Врачанска областна училищна инспекция, след като в нея влизат Видинската и Ломската околии.
            Осъществяването на възпитателните политики на практика се осъществява от българското училище, намиращо се в основата на йерархическата стълбица на образователната структура. Училището е отговорно по традиция да възпитава, обучава и формира богата и хармонична личност. Разбира се, то е неразривно свързано с една друга институция - родителската общност, без която не може пълноценно да осъществява своите възпитателни политики.
През 20-те години  на XX век във врачанските училища се развива богата културна, спортна и информационна дейност. Войните, болестите и нещастията не са в състояние да спрат учебния и възпитателния процес. Въпреки трудните години, свързани с отделянето на значителен дял от БВП за решаването на националния въпрос на България, зародил се още в Следосвобожденската епоха, учебното дело не спира в града. Напротив, учебните институции засилват своето въздействие по посока патриотичното възпитание на учениците, което е тяхната мисия и задължение.
           
УЧИЛИЩНАТА ПАТРИОТИЧНА ПРОГРАМА - ОСНОВА НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ.
Патриотизмът е най-важната идеология, която е в основата на възпитанието в българско самосъзнание и дух на принадлежност към нация и родина. Той е водещ в програмите на всички правителства, управлявали България от Освобождението до наши дни.  
            Българското училище отбелязва всички национални и официални празници, забележителни събития от националната и световната история, годишнини на видни личности, религиозни празници и др. Врачанските училища редовно  честват националния празник - 3-ти март - Освобождението на България, а Освобождението на Враца от османско владичество се е отбелязвало с панахида в черквата "Св. Вознесение" на 10 ноември всяка година.
            След края на Първата световна война, на 30 септември 1919 г. учениците от двете гимназии - Врачанската девическа и Врачанската мъжка гимназия се включват в траурно шествие по случай тежките условия на примирието и в очакване на още по-тежкия мирен договор. След абдикацията на цар Фердинанд на 3 октомври 1919 г. в името на престолонаследника - Цар Борис III, в Царството е въведен нов празник - Денят на възшествието.
            Денят на независимостта, 22 септември, се съчетава с Деня на възшествието на Н.В. Царят на престола и се чества ежегодно на 3 октомври (нов стил за Деня на независимостта). От 1922 г. започва ежегодното честване и на Деня на Народните будители. Запазва се традицията по-тържествено да се честват юбилеите. Така напр. на 14 март (н.ст.) 1920 г. се отбелязва 50-годишният юбилей на Българската екзархия.
            Редовно се празнуват: Денят на Св. св. Кирил и Методий, като празникът не променя своя възрожденски облик. Още на 23 май ученичките берат цветя и божур и вият венци, с които окичват училищните сгради. На другия ден - 24 май - учениците заедно с гимназиите вземат участие в градската манифестация. Празникът започва с водосвет на площад "Христо Ботев", след него е общоградската манифестация, последвана от игри до 10 часа вечерта.  
             Изключително вълнуващ  за врачанските училища е празникът, посветен на Ботев и четата му -  2 юни. Как се чества той през юбилейната 1925/26 г. Още на 8 април 1926 г. е проведено заседание на общогражданския комитет относно подготвянето и организацията за тържествата по случай 50-годишнината от кончината на Христо Ботев. Организирано е общоградско тържество  за изпращането на четата с участието на врачанските училища. По случай Ботевите дни учебните занятия по време на тържествата в юбилейната година са преустановени. Сградата на Девическата гимназия се предоставя изцяло на гостите на града. Организиран е и Областен юнашки събор, в който участие вземат ученици и ученички от цялата област. На 31 май се организира сказка за Ботев в читалище "Развитие".  Друг важен момент е, че всеки който желае, може да изкаже най-официално почитта си пред паметта на великия герой и поет на историческия връх "Вола". Три дни преди започването на тържествата, ученичките от Девическата гимназия всеки ден са водени на гарата, вземайки участие в посрещането на гостите от София. Те се посрещат на 1 юни, на 2 юни - походниците от връх „Вола”, а след  18:00 часа започват народни хора. На 3 юни също не се учи. На самия 2 юни, когато е и кулминацията на тържествата, една от ученичките поднася венец от цветя (специално набрани от връх „Вола”) пред паметника на Христо Ботев на площада, носещ неговото име.
            Освен обичайните събития, които по традиция са залегнали в годишните планове на всички врачански училища, не се подминават и непредвидими събития, както радостни, така и тъжни. Важно траурно събитие е смъртта на народния поет Иван Вазов. На 23 септември се организира панахида и учениците от гимназиите  са заведени на черква, като последните два часа няма занятия. Погребението на поета на България Иван Вазов е насрочено на 28 септември 1921 г. По този случай от Девическата гимназия е излъчена комисия за определяне на програмата за погребението. Предварително са разлепени некролозите, а 28 септември е обявен за неучебен, като всички училища участват в панахидата и траурното шествие по случай смъртта на народния поет.
            Още едно тъжно събитие се случва през есента на 1921 г. На 25 октомври 1921 г. в Девическата гимназия се получава телеграма от семейството за кончината на първата учителка на девическото училище, отворено в Плевен през 1840 г. Анастасия Димитрова. При Анастасия Димитрова учи първата врачанска учителка Цвета Кръстенякова. На 26 октомври е извършена панахидата на основоположничката на девическото образование с участието на ученици от врачанските училища.
             С изключителен възпитателен ефект са и готвените юбилеи във връзка с исторически събития, кръгли годишнини на личности и др. На 16 януари 1922 г. в читалище "Развитие" тържествено е отбелязано 100 години от рождението на Г. С. Раковски (н.ст.) със сказка за живота и дейността на българския революционер.
            Въвеждането на още един национален празник е по случай връщането на Южна Добруджа в границите на България. На 8. IX. 1940 г. е подписан договорът с Румъния. По този случай е проведена манифестация, отслужен е молебен и парад. Денят 9. IX. 1940 г. е обявен за национален празник, поради което се отлагат зрелостните и други изпити, защото е неучебен ден.
           
КУЛТУРНАТА ПРОГРАМА В УЧИЛИЩЕ - ВЪЗПИТАНИЕ В ОБЩОЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ.
Всяко училище е застъпвало богата и разнообразна културна програма в своите годишни планове. Учениците са посещавали театрални постановки, опери, присъствали са на литературни вечери и изложби. Такъв е случаят, когато на 7 ноември 1925 г. ученичките от Девическата гимназия получават разрешение да посетят драмата на Толстой “Силата на мрака”, която се играе в салона на читалище “Развитие”. Момичетата от всеки клас са предвождани от класните си наставници. В края на месеца са заведени и на кинематографичен филм.
            Културният живот на училищата продължава още: с посещение на кино "Нерон и Агрипина",  театрална постановка "Призраци" от Ибсен, руски театър, концертът на Ана Тодорова и др. Организират се и сказките - "Исторически развой на българския народ",  "Надеждата на бъдещето - училищното възпитание и образование".
                Организират се още сказки, посветени на поети като напр. Николай Лилиев - "Поетът на душата".
            Забележително събитие е провежданата седмица на книгата. Празненствата се организират ежегодно от края на месец март  до началото на месец април.  Във връзка с празника се открива изложба на българската книга до читалище "Развитие" и местната книжарница. Учениците посещават изложбата и си купуват по някоя книга. Организират се и сказки, посветени на книгата, които се ползват с голям интерес от учениците и гражданите. В края на учебната година на тържественото връчване на абитуриентските дипломи за завършено образование родитело-учителският комитет раздава награди на отличилите се с висок успех и поведение ученици от двете гимназии.
            Продължават да се провеждат съвместните традиционни вечери на двете гимназии в града - Мъжката "Цар Борис III” и Девическата "Козма Тричков".
 
УЧЕНИЧЕСКИТЕ ИЗЛЕТИ - ВАЖНО УСЛОВИЕ ЗА ХАРМОНИЧНО РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖТА
Основно учениците и гимназистките от Девическата гимназия участват в организирани екскурзии до Лом, гр. Фердинанд (дн. Монтана), Черепишкия манастир и до манастира "Иван Пусти". На 19 май от гр. Фердинанд пристигат 100 души ученици, които дават дневно забавление за по-бедните си другари от Враца. Екскурзиите до Лом се организират най-често по случай 1-ви май - Денят на цветята. Лом е предпочитана атрактивна дестинация, защото има какво да се види - река Дунав, бирената фабрика, инсталациите за производство на бира и др., освен това е и близо до Враца. Също така се организират  и туристически походи с научна цел до Черепишкия манастир като се преминава през Балкана. Целта е учениците да се запознаят с различни видове растения, животни, почви и земни пластове.
 
Продължават и  излетитe съвместно с учителите и ученичките из околностите на града. Такъв излет илюстрира снимката. Във екскурзията вземат участие Слави Стефанов - естественик, Мица Партова - математичка, Стоянова - химичка, Екатерина Анастасова - учителка по литература и ученички от VI клас на гимназията. Групата отпочива до река Лева.
 
ЗДРАВНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ЛЕКАРСКИТЕ ПРЕГЛЕДИ В УЧИЛИЩЕ
Медицинските лица в училищата, както и лекарката в Девическата гимназия периодично извършвали профилактични прегледи на  учениците.  На 5 април 1920 г. при директора на Девическата гимназия постъпва оплакване от група родители. Протестът е, че медицинското лице при прегледа нa ученички от III "а" клас на Девическата гимназия си е позволило неправомерен оглед на някои органи на момичетата, което ги е притеснило. В присъствието на главния инспектор Александър Радославов на лекарката е направена строга забележка й е забранено от ръководството на училището да извършва такъв вид прегледи. Брожението от майки и бащи прераства в недоволство.
            Редовно се провеждат и здравни беседи - сказки, като най-забележителната е изнесена от д-р Марков, асистент по дерматология при Виенския университет, на тема: "Бременност, кърмене и възпитание на детето".
          През февруари 1926 година пред гимназистките е изнесена лекция на тема “Сънна болест и сънен енцефалит” от гостуващи в училището лектори.
            Във връзка с разрастващата се епидемия от скарлатина през 1927 г. Хигиеничният съвет към училищата заедно с медицинското лице, родителите и учениците обикалят града, за да издирват заболели от скарлатина.
             Редовно  се изнасят лекции, свързани със сезонни епидемии като испанската инфлуенца, малария, скарлатина.
 
Не спират и дейностите свързани с трудовото възпитание, което е важна част от възпитателната програма на българското училище. Децата се възпитават  в труд не само с часовете заложени в учебната програма по трудово обучение  и ръкоделие за момичетата, но и чрез извънкласните дейности и включването им в помощ на своите родители и семейства. От началото на октомври учениците са се разпускали за гроздобер и прибиране на есенната реколта, като учебните занятия са се прекратявали.
            Паметно събитие за момичетата от Девическата гимназия  е и строежът на емблематичната за врачани „Хижа”. Всяка една ученичка занася по една тухла на хълма, където се строи туристическата хижа. Присъстват и на молебена, който се отслужва по случай откриването на туристическия обект (1926 г.). След което се засаждат иглолистни дръвчета. В късния следобед хората се събират на площад “Ботев”, за да се включат в традиционните празнични хора.
 
ФИЗИЧЕСКАТА СРЕДА В УЧИЛИЩЕ И ОТРАЖЕНИЕТО Й ВЪРХУ ВЪЗПИТАНИЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ . Учебната база на врачанските училища и на Девическата гимназия са е намирала в окаяно състояние.  Ученичките от гимназията са били много бедни - 3/4 от тях са освободени от плащането на ученическа такса, която се е използвала предимно за модернизацията на училището. Кабинетите са били в лошо състояние или по-точно не са обособени като такива. Салонът по гимнастика не е оборудван с всички необходими уреди, кабинетът по химия се помещава в обикновена стая без газоотводен комин, без маси за упражнения. Мечта е амфитеатралното разположение на ученическите скамейки, за да се наблюдават от високо опитите. А за склад на химикалите е служела една малка стаичка, която е била на слугите, като същевременно в нея са се давали закуски на бедните ученички и т.н. Учебният процес се спъвал и от липса на печки за отопление в класните стаи, на чешми и невъзможност да се ползва дворът на училището, който е бил в разнебитено състояние. Библиотеката е била сравнително подредена с картотека, но не е имало уредена читалня.
            При тези бедни условия за съществуване и големите нужди, които е имала гимназията, естествено страдат вътрешния ред и обучението на гимназистките. Методите на обучение също са били подложени на критика, защото освен догматичния, друг метод  не е прилаган. При тези условия е трудно да се развие у ученичките усещането за привързаност към училището, което би трябвало да привлича цялото им внимание и интерес. Лошите условия пречат и на вътрешния ред и дисциплина в училището. И затова, освен учителския съвет, очакванията са също и държавата да се погрижи за подобряване на материалната база на училищата поне в по-големите градски центрове.
            Мерки за подобряване на нравствеността и морала. Учебната 1927/28 година изцяло е подчинена на възпитателната работа  в учебните заведения. Мерките най- добре са застъпени в Девическата гимназия. Идеята е да се засили нравственото обучение на ученичките в дух на съзнание и отговорност към задълженията им в училище и обществото. Изхожда се от позицията, че ако ученичките не се научат да имат  "духовен поглед отвътре", за да различават доброто от злото, то всички мерки на учители и родители, като наказания и изключвания, ще бъдат безплодни. Учителите от гимназията съзнават, "че трябва да се будят в душите на младите силите за творческа самодейна работа, за отговорност и задължения към близки, общество и народ". На училището е потребен дух да руши невежеството и да стимулира развитието на подрастващите. То трябва да бъде храм на светлината и свидно място за цялото общество. В него трябва да свещенодейства дългът и съвестта. Смята се, "че трябва да се мотивира у младите почит и уважение към всички хора, обич към чистото и възвишеното." Застъпва се актуалната до днес идея, че възпитанието днес е грижата за утрешното бъдеще. И така усилията на всички възпитатели, работещи в гимназията, са насочени към следните акценти:
  • Да се задуши влечението на ученичките към външното, суетното, водещо до порочното;
  • Да се внуши разбирането, че няма нищо по-ценно в живота от честността, трудолюбието и съзидателния труд.
  • В съзнанието на момичетата да се изгради обич към училището, на което да гледат като свой дом и опазването на училищните вещи като свои.
  • Методично да се работи за формиране на ценностна система, в която централно място да заема стремежът към истината, да се ненавижда лъжата, доносите, клеветата.
            Проведени са няколко учителски съвета, в които родителите вземат активно участие в помощ на възпитателната работа в училище. Омекотяват се отношенията между родители и учители. Всички съзнават ясно, че отговорностите и грижите са взаимни, затова и резултатите са обнадеждаващи.
 
РОДИТЕЛИТЕ - ОСНОВЕН ФАКТОР ВЪВ ВЪЗПИТНИЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ:
  • През октомври 1927 г. Родитело-учителският комитет обновява своята дейност с поставените цели на гимназията. Проведени са шест родитело-учителски срещи през текущата учебна година.
  • През ноември родителският комитет урежда много добре посетена среща вечеринка в читалищния салон. Програмата се изпълнява от родители и ученици. Създава се една топла атмосфера на взаимодействие между родители, ученици и учители.
  • През ноември родителският комитет урежда среща-дебат на тема: „Причини за слабия успех на ученичките".
  • На 27 ноември 1927 г. е проведено годишното събрание на Родителско-учителската дружба. Председателят на организацията г-н Златко Христов съобщава, че сградата "Дом за детето" - величествена постройка в местността "Леденика" е готова за летуване. Приканва гражданите да се отзоват със своята благотворителност.
  • На 2 февруари 1928 г. по инициатива на Девическата гимназия се провежда Общ съвет с всички учители в града. Основаната цел е да се разгледа дисциплината във всяко училище в града. Инициативата е посрещната добре, като се избира ръководно тяло. Провеждат се три общи учителски съвета на учителите от града на тема: "Дисциплина и дисциплинарни наказания". Инициативата е окуражена от цялото гражданство.
  • Редовно се провеждат благотворителни утра. Коледното е организирано от родителския комитет. То е безплатно, с коледно дърво и бонбони.
  • Родитело-учителският комитет отбелязва и Денят на българската книга и реч с литературно четене в читалище "Развитие".
             Положените усилия водят до добри резултати - ученичките се приобщават към живота на училището, не  се регистрират груби нарушения, като очакваният краен резултат е мерките да подготвят добре възпитани утрешни майки и гражданки.
           
УНИФОРМАТА - ФАКТОР ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАТА В УЧИЛИЩЕ.  
През 1925 г. се въвежда задължителна еднаква униформа. Причините са породени от разнообразието и пъстротата на облеклото на ученичките и бедността. Въвеждането й е свързано с подобряване на дисциплината в училище, а и униформата е препоръчана от Министерството на народното просвещение. Към 5 ноември 1925 година се въвежда чрез наредба задължителна еднаква униформа за всички ученици. Декември месец се издава наредба, която нарежда ученичките да ходят с вързани коси. Също така състоялия се в края на месеца общ учителски съвет в града взема следните решения:
  • Приема се новият проекто-правилник за вътрешния ред на училището.
  • Всеки от учителите да съобщи нуждите, които има във връзка с преподаваната от него специалност.
  • Да се преглеждат ежеседмично учениците и ученичките с подстригани коси.
РОЛЯТА НА ВРАЧАНСКАТА МИТРОПОЛИЯ.
Важна роля за възпитанието на подрастващите изиграва и Врачанаската митрополия в лицето на самия митрополит Негово Високопреосвещенство митрополит Паисий. В Девическата гимназия продължават редовно да се провеждат беседите, които имат възпитателно и нравствено  влияние върху възпитаничките, провеждани от представители на митрополията. Така напр. на 16 ноември 1931 г. гимназията е посетена от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Паисий. След благословията си той държи прочувствена беседа, в която изтъква значението и заслугите на жената-християнка за семейството и обществото. Беседата е изслушана с дълбоко внимание и заинтересованост. Врачанският митрополит Паисий е високопоставен гост на тържествата, свързани с посещения на важни лица като министри, политици и на тържествата във връзка със завършването на учебната година. Най-забележителното събитие за учебната година 1932/33 е това, че новият министър на Народното просвещение, г-н Атанас Бояджиев, свиква среща с учителите от Врачанската мъжка и Врачанската девическа гимназии. Целта на посещението е опознаването му с учителското тяло. Срещата е проведена на 29 януари 1933 г., на която висок гост е и Н.В. митрополит Паисий.
            На градското утро по случай завършването на учениците, организирано на 12 юли 1933 г. в читалище "Развитие", съвместно с Мъжката гимназия "Цар Борис", гости са: отново министърът на НП Атанас Бояджиев и Негово Високопреосвещенство митрополит Паисий.  Дипломите за завършено средно образование са раздадени лично от господин министъра. А митрополит Паисий връчва на отличилите се абитуриенти по един екземпляр от Евангелието и други книги с религиозно и нравствено съдържание.
 
ПРАЗНИЦИ, СВЪРЗАНИ С ЛИЧНОСТТА НА МОНАРХА И ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО
            Другото събитие, което е с изключителна забележителност за образователното дело не само за град Враца, но и за страната, е раждането на престолонаследника на Царство България. Денят е 16 юни 1937 г. Ражда се княз Симеон Сакскобургготски. Дните 16, 17, 18 и 19 юни са обявени за неприсъствени за ученици и учители. Учениците от врачанските училища посрещат това щастливо събитие с небивал възторг. Под строй  с музика са отведени на площад "Христо Ботев", където заедно с учениците от Девическата и Мъжката гимназия  се включват в организираната манифестация.  На 17 юни в града се прави молебен и парад, а вечерта всички учители, чиновници и видни граждани присъстват на организираната вечеря във Военния клуб по случай радостното събитие. Изпратени са поздравителни телеграми.
            Девическта гимназия изпраща поздравителна телеграма до Двореца на Негово Величество царя по повод радостното събитие. Текстът на телеграмата е:  "По случай голямата радост, че българското царство и българският народ имат вече Престолонаследник, благоволете Ваше Величество да приемете от мое име и от името на учителите и ученичките сърдечни поздрави и исрени пожелания".
                                                                                                Директор: Йорданов
             Отговорът на Негово Височество царя гласи: "Царицата и аз благодарим най-искрено Вам, на учителите и ученичките за хубавата честитка и благопожелания по случай раждането на Престолонаследника."                               Царят   
            За новата учебна година 1937/38 е въведен нов двоен празник - 3 октомври 1937 г. се отпразнува по доста тържествен начин - Независимостта на България и Възшествието на Н.В. царя на престола. Сутринта на празничния ден учениците посрещат знамето и са поздравени от директора на училището, след което на площад "Христо Ботев" е произведен военен парад с участието на всички учители и ученици от града.
            От патриотичната програма най-тържествено се отбелязва рождения ден на Негово Височество княз Симеон Търновски - 16 юни.
 
БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА И МИЛОСЪРДИЕТО
Периодично учителските съвети са взимали решения за отпускане на помощи за по-бедните ученици. Средствата се оползотворявани за закупуване на учебници, тетрадки, моливи и т.н. В следвоенната година 1919 е събрана сумата 650 лева за по-бедните момичета от Девическата гимназия.
            През учебните месеци ноември и декември хлябът става все по-дефицитен, няма брашно, няма зърно, няма фураж. Бройките хляб са изключително малко, не стигат за всички, а и доставките са нередовни. След всичките страдания настъпва и “голям студ”, а дърва не се намират никъде по пазарите. Това причинява големи страдания и на учителите, и на ученичките, което блокира съответно учебния процес.
            И въпреки трудностите се взема  решение да има библиотека във всеки клас на Девическата гимназия. Книгите се оставят за общо ползване във всяка класна стая,  както от по-малките възпитанички, така и от ученичките в по-горен клас. През декември месец на 1919 г. се прави втора благотворителна акция, като със средствата се закупуват  книги, тетрадки, пера и други на стойност 600 лева, които се раздават на нуждаещите се.
                Освен това облеклото и обувките на ученичките са в окаяно състояние. Често те закъсняват за училище, защото се налага да ги кърпят. Това се отнася и за учителите, случва се дори и да не се явят на работа. Към мизерията се е прибавяла и липсата на дърва. И въпреки това благотворителността и милосърдието във врачанските училища са били широко разпространени.
            На 12 април 1928 г. става голямото Чирпанско земетресение, което е разрушително за Чирпан и околностите му, за Пловдив също. Хубавата тракийска низина се покрива в траур. На 23 април държавата и Младежкият червен кръст изпращат помощи на пострадалите. Врачанските училища не странят от инициативата и се включват активно при събиране на помощите.
            Друга благотворителност е свързана с акцията, която обявява МНП чрез областните училищни инспектори за събиране на суми във връзка със строящия се паметник на Св.св. Кирил и Методий в София. В града е изграден комитет. За да се ускори построяването му, се продават  книжки и значки с ликовете на светците и се събират доброволни пожертвования. На 12 май 1941 г. Врачанската девическа гимназия събира 970 лева. Парите се превеждат по сметка в БНП – „Завещатели и дарители” на 26 май 1941 г.
            Голяма благотворителна акция се извършва и през 1941 г. Със специално  писмо до директорите на учителските институти, гимназиите, областните и околийските училищни инспектори, МНП провежда благотворителна акция за учениците от новоприсъединените български земи. Прочувствено е обръщението на МНП към българските училищни власти:
            "Учебната година, която иде, ще донесе радост на хиляди български деца и младежи в Македония, Тракия и Моравско, защото те ще влязат в училища, в които ще звучи познатата им скъпа бащина реч. Младежта от всички краища на земята ни ще се учи в български училища, но тази младеж трябва да знае и взаимно да си помага. Нека учениците от всички училища подарят учебниците си на своите новоосвободени братя, за да не остане нито едно дете, нито един младеж без учебник.(…)В този важен исторически момент българите от старите предели на държавата трябва да си дадат сметка за положението, в което са живели досега нашите неосвободени братя. Българската просвета беше преследвана, защото просветата е опасна за поробителите. Сега тези земи са свободни, а народът им копнее за българска книга.
            Да му дадем книги! Нека децата от основните училища, учениците от гимназиите, студентите и гражданите събират книги за новоосвободените земи.
            Да не останем назад от нашите деди и бащи!"
Врачанските училища откликват с ентусиазъм на инициативата. Като само гимназистките от Девическата гимназия подготвят през юни месец 1941 г. 7 колета с 256 прочитни книги, 2 колета с 221 списания. Цялата литература е събрана от ученичките на Врачанската девическа гимназия за изпращане в новоосвободените земи. А ученичките от IV клас събират сумата от 966 лева и откупуват всички съчинения на Йордан Йовков и Христо Ботев, които изпращат на другарките си в Прилеп, Македония. Освен това врачанските ученици събират и изпращат буквари, учебници, помагала и др.                          
*****
Богата и разнообразна е възпитателната дейност във врачанските училища през първите десетилетия на миналия век. Тя се планира и осъществява от училищните правилници и програми, които могат успешно да послужат и днес като основа на програмите по Гражданско образование в българското училище.
Възпитателните политики в българското училище през XX век се определят не само от  действащите нормативни документи, издадени от МНП, които са санкционирали  правилата и наказателните мерки в училищата и гимназиите, но и от етичния и морален кодекс на българския учител по онова време.

Информатори / Автори
Светла Димитрова
Пътища към новото време - Градската и селската култура в модерна следосвобожденска България, 2020
Споделяне

Истории от Враца

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa