...
Челопек
История на село Челопек от Васил Манчев /ръкопис
Категория : Моята история / нашата история
История на село Челопек от Васил Манчев /ръкопис
Цветана Евгениева, журналист:
"ВАСИЛ МАНЧЕВ – ЛЕТОПИСЕЦЪТ НА ЧЕЛОПЕК /4.I.1912–5.VIII 1995 г/
След първите исторически бележки: „Челопек в своето минало и настояще”, съставени от народния учител Марин Тошев, историята на селото е продължена, съставена и развита от Васил Иванов Манчев до периода 1986 г./1/ Самият той в своята „История на с. Челопек, окръг Врачански, 1780-1986 г.“, описва как се е родила идеята.„На 20 януари 1980 г, активът на селото, под председателството на Георги Григоров Петров-председател на читалището, избра комисия в състав: Председател-Васил Иванов Манчев и членове Георги Лазаров Монов, Дано Ангелов Данов, Захари Петров Василев, Манчо Иванов Манчев и Христо Младенов Христов със задача да събере сведения и в чест на 1300-годишнината от основаването на Българската държава / 681-1981г/ да напише история на селото. 3адача, колкото трудна, толкова и отговорна. Трудността произлиза от липсата на сведения - устни и писмени- за историческото минало на селото. Старите жители, които помнят някои исторически събития, са отдавна починали, а останалите живи малко помнят за такива събития. Съществува и опасността от изопачаване на преданията, минавали от поколение на поколение. Затова сведенията, давани от такива лица трябва да се съпоставят и анализират, за да се отдели само онова, което е положително установено… Изучавайки историческото минало на селото, идните поколения ще видят колко далеч напред е отишел животът и това ще им бъде добра поука, за да ценят настоящето и се борят за още по-добро бъдеще“.
Васил Манчев е роден на 4 януари 1912 г. в с.Челопек. Детството му преминава като на едно селско момче през тревожните и нерадостни следвоенни години на миналия век. Завършва с отличие отделенията и прогимназията в местното училище. На 13-годишна възраст преживява голяма трагедия - в ръцете му умира неговата майка. Съдбата не се оказва благосклонна да има подкрепата на баща си в бъдещото му развитие. Така той се оказва изоставен (сирак) от своя баща в житейския си път. Баща му се жени за друга жена, която не иска да отглежда двете братчета – Васил и малкия Аспарух…
Подкрепа в неговото духовно и физическо оцеляване и израстване му оказва народният учител Марин Тошев и няколко роднини. Необикновено буден, любознателен, работлив и ученолюбив, с помощта на всички тях, той подава заявление за постъпване във Врачанската мъжка гимназия. Завършва я с отличие. Всички важни и съществени моменти в професионалния му и личен живот са изцяло подкрепяни, окуражавани и подпомагани от любимия му учител Марин Тошев.
След получаване на дипломата си от гимназията се връща на село, за да помага в полската работа, живеейки в схлупена малка барака. Мисълта и желанието да продължи образованието си не го напуска. По това време обстановката в България е тежка - предвоенна и мизерна. Знаейки, че няма кой да го издържа, за да продължи да учи и да си изкарва прехраната, той заминава за София и се записва да учи право в Юридическия факултет на Софийския държавен университет, задочно обучение. Започва работа в Централния кооперативен съюз в София. През всичките години на образованието си и работата, в които не е живял лесно, той помага и на брат си Аспарух да учи право и впоследствие да се реализира като адвокат с огромна практика.
След като завършва висшето си образувание, Васил Манчев се връща във Враца, където започва своята професионална кариера първоначално като прокурор, а по-късно и като съдия във Врачанския окръжен съд. В тези бурни военни години, през юни 1941 г. умира покровителя, учител и негов „втори” баща Марин Тошев. Това е преломен момент в живота на Васил Манчев. На следващата година той се жени за неговата голяма дъщеря Иванка. Изпратен е временно на работа като съдия в гр. Деде Агач и гр. Гюмурджина (все още българска територия). След това отново се връща във Враца. През това време се ражда синът му Лъчезар – 1945 г., а през 1947 г. и дъщеря му Марияна.
От 1952 г. Васил Манчев е извикан на работа в София към Софийски градски съд. Преминавайки през различни съдилища и поради високия му професионализъм и етично- личностни постижения, е предложен през 1972 г. от Съюза на юристите за член на Върховния преизбиран няколко мандата. До 1986 г. работи всеотдайно, компетентно и справедливо. Сред колегията става известен като неподкупния съдия.
Въздържан, без външна демонстрация, строг и в същото време много добър баща и съпруг, той внушава респект и уважение. Със същото поведение преподава и окуражава студентите по право в Юридическия факултет на СУ, където изнася лекции като хоноруван преподавател по гражданско право. В същото време публикува статии на правна тематика в различни списания и вестници. Поле за изява намира и като общественик в Съюза на юристите в България и в квартал Лозенец в София, където живее със семейството си.
След пенсионирането си, Васил Манчев и Иванка се завръщат в с.Челопек, където се отдават на обществено-културна и селскостопанска дейност. В този период той събира и редактира материали за написването на „История на с.Челопек от създаването му до 1986 г.”.
„Този труд е едно похвално дело, за което сегашното и бъдещи поколения на с.Челопек ще бъдат признателни на Васил Манчев” - такава е оценка на членовете от комисията, натоварена с изготвянето на историята.
След смъртта на своята съпруга Иванка Манчева (1991 г.), Васил Манчев се премества да живее в жилището си в София. Умира след кратко боледуване на 5 август 1995 г. в София.2/
1.Манчев Васил Иванов, „ История на с. Челопек, окръг Врачански, 1780-1986 г.“, ръкопис.
2. Биографичният очерк за Васил Манчев е от неговата дъщеря Людмила Златкова и внучка Владя Бацова."