...

Врачански балкан


Оплетня в спомените на *нашите старци*


Категория : Откак се е село заселило
photo

Оплетня в спомените на *нашите старци*

Селото е разположено в полите на южния склон на Врачанската планина. Започва от долината на река Искър и „пълзи” нагоре по стръмната долина на река Бяла вода. Историци­те смятат, че землището е обитавано от траките, а днеш­ното поселище датира от преди XIV в. В турски докумен­ти от XVI в. се среща като село Оплатна и със сегашното си име.
Според авторите на популярния сборник „Българското село”, издаден през 1930 г., „името си е получило от лъкатушната и непроходима балканска местност Оплетня”. Начинът на изграждане на къщите, оплетени от лескови пръчки, дава и името, твърдят днес неговите жители. Според трета легенда името на селото идва от тъмните векове на робството, когато поробители оплели косите на една непокорна мома за най-голямото дърво. Основният поминък бил риболовът, планското животновъдството и земеделието, рударството – ­характерно за селищата от региона. През ХХ в. хората търсят препитание в мините, в завода в Елисейна или в железниците.
Мястото е свързано и с историята на Ботевата чета след смъртта на Войводата — в една от близките пещери нами­рат убежище трима четници по пътя си към Осиково, но са предадени и само един от тях успява да достигне ко­шарите на осиковчени. 
По време на нашето пътуване към корените успяхме да се срещнем с 97-годишния дядо Мито Николов и с неговите деца и 91-годишния дядо Петър Христов. Най-старите жители на селцето си спомниха своето детство и младост, разказаха за селските празници и делници, общите трапези, люлките и оброците.
Според тях някога селото празнувало два събора – на Св. Дух и на Архангеловден. Тогава свирела някоя от духовите музики на съседните села – Осиково, Очивн дол или Елисейна, тъй като селцето е малко и нямало собствена музика. Нямало църква, нямало и поп. Венчавали се и се кръщавали в Елисейна, а на двата курбана кадели селските първенци. Обща трапеза на Гергьовден редели сред селските гробища, а край реката и на Дъбо се люлеели за здраве на Великден. За името на селото разказват четвърта легенда: „Тие, турците, с конете къде са минавале – тръгнале да събират данъци – като отишли нанадоле и са оплели в лозина – лозина, в къпини са сc оплели и оттам са му сложили името Оплетня – от турско, че са се оплеле конете на турците” (КДВ). Двата оброка, които някога са поддържани от хората в Оплетня, са разположени от двете страни на река Искър. По-старият оброк е бил в селото до училището, а другият – в м. Ливагето и обслужвал тринайсетте кошари, които са се намирали там. И двете оброчини места се познавали отдалече по двата вековни дъба. И на двата оброка се е служело до 50-те години на ХХ в., след което службата се преустановява и днес в селото, което наброява около 80 жители, предимно възрастни хора, няма действащ оброк.
Оброк до Дъбо край училището. Според дядо Петър на този оброк се е служело в неговото детство и той е по-стар от другия, затова не се помни и на кой празник е даван курбан. Според някои от другите информатори, до стария дъб се е служело две години след като била прекъсната службата на Ливагьето. Днес на мястото е построено параклисче.
Оброк на Илинден в м. Ливагьето. „Спомням си, че съм бил на 7-8 години – татъка Искъро бе ни кошарата и са събирааме – там имаше един оброк, направен камик, изделян на кръст и бе турнат до едно дърво – цер. И имаше един старец, той са много грижеше за него – дедо Петър Петков.” На оброка се е колело големо животно – овца, но и агнета. Редували са се близките кошари да дават. Оброчният знак е пренесен и днес се намира до портата на гробището. Каменен кръст от червен пясъчник, с височина 0,80  м. и ширина на раменете 0,30 м., а надписът на него е нечетлив. „Кръста – свалили са го, когато е починал тоя старец, в чиято нива е бил – дедо Петър Петков”. Кръстът е пренесен с намерение да бъде сложен на гроба на дядо Петър Петков, но хората премислили и решили, че не е удачно оброчен кръст да служи за надгробен паметник.
 
* Великденски люлки, Гергьовски трапези.
„На събора и на Великден до реката имаше черница и връзваа люлки и се люлеят. Имаше и малко равно место до нея и там правеа хорото. На Стояновия ток – на това место там са играеше хорото” (ДНП). „Имаше един голем дъб и некога на Великден са връзваше въже и правеха люлка – до самото училище” (КДВ).
„Като традиция помна. Черква немаме, а секи ше си заколя животно - Гергьовден. Тука целото село имаше животинки. […] Секи човек си гледаше и кози, и овци. Ние имааме около 37-38 овци и 15 кози. Я имах по-мъниък брат и си ги гледахме ние – я не съм одил на работа докато отидох войник. […] И опечат – най-много яганца печеа и одеа в гробищата доле го отнесат – секи. На средата на гробищата си слагат – секи – един до друг.
Ше дойде стоката на обед. Издоят най-напред звънчарката. Ама издойват и кози, и овци заедно, сварат млекото, прават го на млечница и около дванайсе часа се събират доле в гробищата, слагат го така околе – на кръг. Секи си знае. И одим на секи. Ше зема от твойто млеко и ти викат: „Да ти илядат и мильонат!” – така благославят стоката. Секи оди и ти гребе от това – от млекото, а и месото. И кога станат, та си тръгнат, тръгат напред най-първата невеста коя е, она тръга напред и другите – по нея. Тука, дека ни е сега мосто, имаше дървен мост на рекичката – минават невести и млади мъже с прътове ги лискат – за да вали дъжд. Едни отгоре, едни отдоле и тия, невестите, кои са най-пъргави, претицват напред” разказва 97-годишния дядо Димитър Николов.

Информатори / Автори
Калина Тодорова /Оброци и оброчна дейност в Искърското дефиле, 2016
    Аудио
    Гергьовден в спомените на 97-годишния дядо Мито Николов, 21 април 2016 г.
Споделяне

Истории от Врачански балкан

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa