Врачански балкан


Лакатник


Категория : Откак се е село заселило
photo

Лакатник

Фотография: Искърското дефиле при Лакатник, фотограф Николай Цинцарски

Екът на Лакатнишките канари

Et une voix sortit de l’ombre et dit: Non!
V. Hugo
Отзивчивий гранит беседва с мен.
Веднъж викнах - в един горчиви час:
"Аз сам съм пак! Се сам! Скали, кат вас,
в пустиня съм!... Ох, туй усамотенье
до края ли ще ме дружи - всегда?"
    Скалата рече: - Да!
 
"Познах живота аз... Душа усърна
на грижи, скръб, измами в вечен плян.
Мечта подир мечта и блян по блян
разсяха се... О, няма пак да зърна
на младостта си светлите дене!"
    Скалата рече: - Не!
 
"Аз висоти стигнах - и в бури влезнах,
аз славата вкусих - и злъчка пих,
от гневний зъб на завистта патих,
из боя горд, но с рани зли излезнах -
злокобна мойта е била звезда!"
    Скалата рече: - Да!
 
"Аз работих и сях, пях с вяра жежка
във чест, в добро, във правда, но съзрях
море злини, срамът на трон видях.
О, камък, дай ми твоята мъртвешка
коравост - да не чувствувам поне!"
    Скалата рече: - Не!
 
Кога умра - туй сърце ще немее!
Тогаз дано друг песник вдъхновен,
на нов век син, и по-честит от мен,
триумфа на Доброто да възпее
и края на неправди и вражди!
 
Гранит, мълчиш! Защо не казваш: Да?
 
Иван Вазов. Из "Скитнишки песни", 1899
 
Село Лакатник е разположено на височина ок. 800 м в подножието на в. Яворец, на юг от Врачанския Балкан и на 8 км от Гара Лакатник. Старо поселище. Според някои наименованиението на Лакатник идва от лъка/лака (крайречие, крайречна долина) - по многобройните лъки, обграждащи старото село. Според други е останало от римско време и в основата му е „млякото” – наречено е така, заради многото „млечен” добитък, който е се е отглеждал тук. Интересно е и третото предание, според което селото е образувано от трите малки селца – Лакатник, Гръцка лака и Лашка лака – „заклали вол курбан, яли, пили и се заклели да не се разделят вече” (Балкански 2004: 10). Така, по фолклорни данни, то е образувано от три махали, намиращи се в землището му.
Три са и установените тракийските могили: в м. Янина могила, м. Липа – над извора Муртинец и Свиновски врах. В м. Бакьовица е разкрито тракийско погребение. Следи от тракийски селища се откриват в м. Оградище и Бачково бърдо, а галерии от римско време – в Издремец и Венец. От тази епоха са и останалите пътища в Турския дол, пътят за Орлово гнездо, за Градището и др.; все още личат следи от римския път по поречието на Петренски дол. Името на Лакатник се споме­нава през XVII в. в османо-турски документи. От предание се знае, че при чумна епидемия през ХVIII в. селото останало с 9 човека, а хората се криели в м. Бежанията, Мортатица, Чумина лъка, Градището. След Освобож­дението жителите се разселват в близките местности и така възникват многобройните кошари и махали.
След прокарването на жп. линията София-Мездра през 1894-1897 г. животът се променя. Създават се условия около спирката да възникне ново селище в м. Милкова ливада – изходен пункт за туристите и днес. От 1938 г. селището има самостоятелна общинска управа с кметски наместник. Гара Лакатник, намиращо се точно срещу Лакатнишките скали на р. Искър е създадено с  Указ на Президиума на Народното събрание от 1965 г. със статут на населено място – гара. Със Закона за административно-териториалното устройство на Република България (1995 г.) статутът му е променен на населено място – село.
Природната забележителност Лакатнишки скали е комплекс от скални венци, от­коси, пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори, раз­положени по западния склон на долината на р. Искър между р. Пробойница, западно от Гара Лакатник и м. Турия. Те представляват най-атрактивната част от забележителния ка­ньон на р. Искър. Най-впечатляващото от подземните чудеса тук е пещера­та Темната дупка. Популярните в най-ново време под наименованието „Лака̀тнишки скали” скални образувания са всъщност наричания в Осиково (Миланово) Аржишкио (Ръжишкио) камик, а живеещите в Лакатник – Осиковскио камик, познат и като Осиковската стена. С тях завършва красивото Осиковско плато, насред което е разположено с. Осиково (Миланово).
Лакатнишките седем църкви и един манастир. По фолклорни данни и останки от градежи, учителят Кръстю Балкански посочва няколко местности в землището на селото, които се свързват със стари християнски църкви, параклиси или манастири, където днес има оброци (Балкански 2004). Авторът разказва интересно предание за построяването им по време на византиийсокто робство, което ги свързва с възникването на близкия манастир „Седемте престола”.
Оброци и курбани. По време на нашите терени проучвания през 2016 г. успяхме да регистрираме седемнадесет оброчни места, да опишем оброците и службата на тях в средата на ХХ в. и днес. Голяма част от оброците, както вече беше изяснено, са върху стари светилища и до вековни дървета. Благодарение на това, че безводна местност била „харизана” за оброк – „проимало вода” – изврял голям извор – в махала Брусия, твърдят нашите информатори. С изключение на оброка на св. Димитър, който е общоселски и оброка на Спасовден при Взривния склад, който в известен смисъл можем да определим като междуселски, всички останали оброци са махленски и родови. Курбанът на Тръстеная е голям и на него се събират хора не само от Лакатник, но и от съседните села – от Бов и Габровница. Лакатник и Гара Лакатник заемат обширна територия и този начин на разпределение на оброците дава възможност на хората и от най-отдалечените от основното селище махали и кошари да имат свой светец и закрилник, да го почитат и в негова чест да служат. Оброчните места са разположени на голямо разстояние едно от друго. На всички оброци в селището и махалите (освен в двора на църквата) са поставени оброчни знаци – стари каменни кръстове, запазени, а на някои места до старите има и подновени.
За оброците и службите на тях разказват Емил Кръстев Пешев, р. 1943 г., син на учителя и краеведа Кръстю Балкански и готвачат на курбаните Славчо Георгиев Ненчев, р. 1945 г.
„Предния ден започва подготовката – набират се дърва, вода ако няма, се докарва. На деня, некой практикуват, си заколват обредно животното. Предимно овен или овца. Друго не сме ползвали ние. По правило, когато е името на оброка мъжко – трябва да е овен, когато е за жена – трябва да е овца (За мъж светец – овен, за светица – овца – б.м.). Предимно (сега) на всичките оброци се колят овце. Този, който дава курбана, там си събира5-6 човека плюс готвача, казаните, водата, огъня. Сечат се мръвките, слага се. Вари се 4-5 часа и около обяд идва свещеника – и по 7-8 казана съм варил (разказът е на готвача за курбана на Тръстеная). И като свещеника си свърши своята работа, се раздава курбана – за здраве, раздава се за в къщи като остане и некой път и музика има.
Ние там като сме, се пали свещичка – така е възприето, на левото ухо – преди да го заколат. И заколва се животното. Главата я слагат в супата. Некои я изпичат или като я сварат – събират месото от нея и го раздават пак така на хората – на всеки просто по една хапка. По-различно не е било. Свещеник винаги си е имало, когато има възможност да го викнеш и да му платиш” (ЕКП, СГН).

Информатори / Автори
Калина Тодорова /Оброци и оброчна дейност в Искърското дефиле, 2016
Споделяне

Истории от Врачански балкан

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa