Малки истории


Черква


Категория : Кратки истории
photo

Черква

Калина Тодорова

Черква

Черква е зелена морава с вековно дърво сред старото селище върху старо светилище. Това е място, дарено, наречено за православен храм, който, поради знайни и незнайни причини, не е построен или е вдигнат чак след десетилетия. В средата на моравата има равна полянка, а около нея са наредени камъни. На големите празници тук се събира цялото село на обща трапеза – старците сядат на камъните, младите и децата са около тях - все по родове, а отпред, върху шарени месели, се оставят шарените хлябове, паниците с курбана и всичко, донесено от стопаните за благославяне и подаване.

Черква под открито небе! Казват, че тази обща трапеза, на която се събират родовете на големите празници, на оброците и курбаните, е огледален образ на небесната трапеза, онази трапеза, на която всички ние сядаме заедно на оня свят; трапезата, на която идва сам „дедо Боже, Божа майка и светците”, проводени от ангели, птици и звезди.

Трапезата

Бях на такава трапеза на Гергьовден в Игнатица, в църковния двор, до преди десетина години – зелена морава, Църквище. Тук все още се правят осемнайсетте оброка, завещани от дедите. Гергьовският е общоселски. Когато пристъпихме през новата порта, курбанът се готвеше – миришеше на топъл хляб, чорба и люляци. Планината, млада и зелена, разгръщаше райски пазви отново да обгърне цъфналите пасища със стадата и малките къщички, светнали отсреща по баира – още преди да се напълни трапезата, погледът се препълни: „Убав ден Великден, по-убав – Гергьовден!” От идилията ме вади ведър плисък – прелива водата от кофата с китката и една жена пъргаво я отмества от чучура: „Попът ще я свети, с курбана...”.

 Некога са почвали църква да прават и се е оказало непосилно – пари не са имали – започва  Павлина, дошла тук щом се омъжила преди повече от половин век. Живе до новата църква и се грижи за нея. – Беше си една ливада и през годината се позанемари, обаче за Великден тръгваме с греблата, изчистваме, оправяме и имаше наредени камъни – значи секи род си имаше и си знаеше мястото на камъните, а по средата е зелена поляна. На нея се слага трапезата и секи седи на камъчета – значи тоя род е тук, тоя род е там, така се нареди сичко – да, така беше! На Великден кадиме – секи си носи: яйца си земеш, козунаци си земеш, сичко, прекади са, подадеш си. Празник беше! На Великден. И са носи отсреща – вече са дигат и отиват отсреща в гробището, и си разнасят яйца – канат се умрелите, канат се. На трапезата си сменуваме яйцата: „Христос Возкресе! Христос Возкресе!” Това е с надеждата, че на Оня свят ще се срещнеме. Значи поверието е такова, че ако си размениш яйце с тоя човек – на Оня свет ше бъдеме заедно. Това сме – една  обшнос(т): как сме били тук, така един ден ше бъдеме там!

Благословията

Нагоре по дефилето, в малкото селце Оплетня, почти стогодишен дядо сяда в спомените си насред гробищата – там е тяхната Черква!

На събора и на Великден… До реката имаше черница и връзваа люлки, и се люлеят. Имаше и малко равно место до нея и там правеа хорото. На Стояновия ток – на това место там са играеше хорото…

Черква немаме, а секи ше си заколя животно - Гергьовден. Тука целото село имаше животинки. Секи човек си гледаше и кози, и овци. Ние имааме около 37-38 овци и 15 кози. Я имах по-мъничък брат и си ги гледахме ние – я не съм одил на работа, докато отидох войник. И опечат – най-много яганца печеа, и одеа в гробищата, доле го отнесат – секи. На средата на гробищата си слагат, един до друг – погледът му се рее през десетилетията по стръмната пътека.

- Ше дойде стоката на обед. Издоят най-напред звънчарката. Ама издойват и кози, и овци заедно. Сварат млекото, прават го на млечница и около дванайсе часа се събират доле в гробищата, слагат така околе – на кръг. Секи си знае местото. И одим на секи – ше  зема от твойто млеко и ти викат: „Да ти илядат и мильонат!” – така благославят стоката. Секи оди и ти гребе от млекото, а и месото. И кога станат, та си тръгнат, тръгат напред най-първата невеста коя е, она тръга напред и другите – по нея. Тука, дека ни е сега мосто, имаше дървен мост на рекичката – минават невести и млади мъже с прътове ги лискат – за да вали дъжд. Едни отгоре, едни отдоле и тия, невестите, кои са най-пъргави, претицват напред!

Пълно

Този оброк го права от двайсе и осем години. Аз съм организатора, аз отговарям за всичко – в Кемера, тука в Зверино. Колиме по две животни, защото много народ се събира, много – 200 човека моа и толко да има. Да, и деца и секи са е пременил и облекъл. И аз стоя там и те като се зададт по пътя, аз ги посрещам, и като ги вида – те ми пълнат душата! Все едно ми дават сила – като видиш тоа народ как излиза нагоре на поляната. Стръмно е малко, но има около нея борове насадени. Некога е било само едно дърво,  цер – затова местността се казва Дървото.

Тоя оброк незнам откога е започнал – историята му не знаеме, но като малка съм ходила и ти казах как са ни водили с котленичката. И после много години са не прави. Възстанових го преди двайсе и осем години. Бех болна нещо и аз преди да ида на операцията, викам: „Ше направа оброка!”. Помогнаха ми още две жени, събрахме пари, купихме овца. И моите деца ми помогнаха, та направихме маси на улицата, там при нас – три години го права пред нас. Три години пред нас и после реших: местото му е горе и си го върнах горе оброка. Там е много хубаво… И така. Почнахме да колеме там – колехме по една (овца). Но много народ се събира – почти цялото село и три да заколиш…  

… Аз вярвам, че ми е помогнал! И отидох на операция и доктора ми казва така: „Ние от теб очаквахме друго!” И аз се моля на Господ и мисля, че той ми е помогнал и докато съм жива, докато мога да хода, ще го права тоа оброк!”

Бях там на Илинден и видях – от няколко страни по пътеките между дърветата наизлязоха хора. Христина ги срещаше с босилек и здравец, китката, с която по-сетне попът щеше да ръси. Казаните вряха, готвачите въртяха големи черпаци, разказваха спомени и бършеха засмени червени лица. Поляната почна да се пълни. Пълнеше се сърцето на жената и когато всичко стана едно гъмжило от насядали млади и стари, от нетърпеливи деца, които обикаляха около кофата със светена вода, светът за миг замря. От радост, от пълно сладост! После тя се наведе, сякаш в дълбок поклон, стори кръст и подаде кръглата като слънце пита. Жените я последваха – почнаха една на друга да си начупват и подават от хляба, да благославят.

Истории от Малки истории