Враца


Каракачанска сватба и други обичаи


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Каракачанската сватба и други празници

От петък вечерта почва сватбата. В петък вечер се събират у младоженяка и шият руглицата. Като са окичи с тантели и различни гръгулки, звънкат – метър на метър едно червено платно. За такава руглица каракачаните си имаха специално тъкани платна. И дръжката на руглицата трябва да е обезателно от шипково дърво. Така е останало. И на върха на руглицата има кръст с три ябълки, увити у тантели, нагласени, прошарени – една оттук, една оттам и една отгоре. И руглицата се носи от този, който е дал дървото, напраил – който ше бъде шафер на младоженяка. Това са събират на момчето родата и те я прават. Цялата е нашарана и вътре с тантели и дрънкулки много – мънинки, лъскави и като играат, оно се чуе и звъни.
И у събота след обед тръгват за невестата. У събота вечерта невестата е скрита на едно кьоше зад завеса и там ги посрещат вече. Цяла нощ едът, пият, но без да видат булката. Сутринта вече зимат булката – отиват да се венчат. На църква обезателно. Без църква – не. Отиват вече в неделя къде обед – зависи разстоянието до дома на момчето. Посрещат ги свекър, свекърва с бъклица вино, мед, пита. Постила се платно. И се дарява булката – дарява я свекървата на вратата на къщата. Вече са заедно с младоженяка. Когато са много даровете – турат въже, та да го удържат, че не могат да го удържат. Или метат на рамото и го турат на въжето. Има неко много дарове – къде по пет пъти ги товарат раменьете. Накрая прибират. Като дарат, ги зима свекървата – с една кърпа ги хваща през вратовете момчето и невестата и ги вкарва вътре. И почва веселбата. И у понделник сутринта вече багажа на булката се разтура на една поляна да се види какъв чеиз има, какво има и го прескачат. Младите хора прескачат чеиза на булката за здраве. Багажът на булката се прескача – е пет, девет души, там колко – прескачат. И след това се събира багажа на булката и тя почва да дарява. Най-напред почва от свекъра, свекървата, кръстника, кръстницата и девери, етърви, зълви – подред от първо коляно най-близките ги дарява. Почват хората после. Играят с даровете до обед. Играят „хорото на кръстника” – той дава от негово име десет-петнайсет кила вино, едно шиле оготвено от него опечено – това се казва „Благото на кръстника” – обеда в понеделник. И почват да играят. На тия, които са повече (даровете – б.м.) са ушити. На останалите са дава – на кой риза, на кой кърпа – метната на рамото, на левото рамо му са мета дара. Вторник са пие „благата ракия”.


Иван Георгиев Василев,  р. 1936 г. в Годеч,  местността Етрополе, Царибродско, живее във Враца. Разказва по спомени за старите каракачански сватби – има две лели – едната женена във Враца, другата - в Долно Церовене и чичовци, чиито сватби си спомня много живо. 2.05.2009,  гр. Враца. Зап. Калина Тодорова. РФ – РБ „Хр. Ботев” – Враца.