Бърдарски геран


Сватбите в Бърдаре


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Сватбите в Бърдаре - Сватбената обредност на банатските българи

“Га се дава и дара, най-напрекь на свикъра…”
Сватбената обредност на банатските българи от Бърдарски геран

Венчавката в различните години се е правила по различно време. По-рано, когато сватбите траели по няколко дни, е била следобед и тогава у булката се е сервирала вечеря, която е траела често по цяла нощ, с ядене, пиене, музики, игри и танци. А чак сутринта извеждали булката. Такава скъпа, разточителна сватба, правили обикновено тези, които в село минавали за по-първи, които трябвало „не само да се представят на ниво”, но и много държели да се покажат и да придадат по-голяма „тежест” на дъщерите си. Баба ми Маришка направила такава разточителна сватба само на голямата си дъщеря – тетка Анка. Дядо ми повече не склонил да се харчат толкова много средства за една вечеря, при положение, че имал и още две дъщери, а баба ми държала, освен зестрата от ниви, като чеиз да им обзаведе и цяла стая с всичко, а не само с отделни мебели. Затова за другите дъщери и тя се съгласила да направи сватбите по новата тогава “по-скромна” мода – с обяд у булката след венчавката.
Тогава венчавките започнали да се правят сутрин, след това сватбарите се отправят за тържествения обяд у булката, но пътят на шествието минава първо покрай дома на младоженеца, където вземат свекъра и свекървата. Те трябвало да посрещат пред вратата шествието и да поздравяват новобрачните. Някога, за целта, дори не присъствали на венчавката. После започнали да присъстват, но си тръгвали първи и бързали да стигнат пред къщи, за да посрещнат сватбата, както му е редът. Свекървата трябвало да играе хоро със снахата. След това сватбената процесия се отправяла към обяда у булката.
След обяда, булката започва да дарява свекъра и свекървата. Свири се песента за изнасянето на даровете. Свекърът и най-близките мъже от рода на младоженеца – деверите – получават мъжки ризи и кърпи, (останалите мъже-сватбари получават дар - кърпички, чорапи или други дребни дарове, които се поднасят от сватбарките-помощнички). След това булката дарява свекървата и близките жени от рода на младоженеца – етърви, зълви, баби - с платове, нощници, кърпи за глава. Помощничките пък поднасят дар на останалите сватбарки - кърпи за глава.
    След обяда идва ред на изнасянето на чеиза. Обикновено булката получава от майка си и баща си гардероб, алмар (скрин) или легла. Баба ми обаче и на трите си дъщери е обзавела по цяла стая – с гардероб, легла, дюшеци, килими, одеяла, покривки и цедилници, маса и столове. След мебелите се изнасят възглавниците и дуньите, пълнени с пух – те са различен брой, но обикновено възглавниците трябва да са от 6 до 10, а дуньите или юргани, ако няма дуньи, от 2 до 4. В старо време дунята е била задължителен и основен елемент от чеиза, най-скъпата част от него, освен цедилниците – копринени или тъкани, в различните времена, извезани или бродирани покривки за леглата, както и бродирани чаршафи и калъфки, които трябвало да са файн – на филе или бродерии. Големите мебели натоварвали на каруците, а сватбарите от рода на младоженеца понасяли на ръце възглавниците, покривките, дуньите и така цяло село виждало чеиза на булката. С музика и игра на ръченица, сватбарите отнасяли чеиза на ръце. Всеки носил на рамо и какъвто дар е получил. Отделно булката трябвало да има в старо време няколко ката празнично, официално облекло от коприна и вълна във всички основни цветове – задължително червено, а също синьо, зелено и жълто. То включвало сукно – богато набрана дълга пола и дрешче отторе, с няколко ката бродирани бели подполки за под сукното, риза с ръкави. Освен тях трябвало да има и облекло за ежедневието – сукна от бархет, кадифе и басма, както и кърпи за глава. С музика и ръченици, весели възгласи и викове, чеизът се отнасял в дома на младоженците през цялото село.
След това булката се извеждала тържествено с песни и игри. Задължително на раздяла тя трябвало да се опрощава с баща си и майка си, като коленичи пред тях, а те са седнали и й дават наставления. След това по обичая трябвало да играе прощални танци с близките си и приятелките си поред с всички – обикновено играели валс. Накрая на  излизане на вратата й подавали чаша вино да отпие за “срекьен път”, след което тя трябвало да я хвърли силно, за да се счупи на много парчета за късмет.  Ако се случело чашата да се търкулне без да се счупи, старата свакя бързо я настъпвала и с викове и смехове заглаждала “инцидента”.
    Свекървата трябвало първа да си тръгне от обяда преди сватбарите, за да ги очаква пред дома си. Но често се качвала на каруцата с чеиза и така предвождала веселието по пренасянето на даровете. Пред дома си вече като стигнат посрещала булката с пита с мед. Започвали да играят, пеят и се веселят. Внасял се чеиза и се разглеждал от присъстващите. След това се слагала вечерята у момчето, на която били поканени близки от неговата рода, които също трябвало да занесат за приготвянето й гад – кокошка или друга птица. Преди вечерята булката минава да поздрави сватбарите и те също й дават дар. На тази вечеря специална роля играят т.нар. погандзие –  представители от рода на момичето, които трябвало да видят как е приета булката, как е настанена, как е посрещната. Броят на тези представители се уговарял предварително от сватовете. Обикновено това са близки роднини на момичето, но без майка й и баща й. Свекървата дарява младоженката след вечерята с рокля или плат,  дарява и гостите с кърпи и ризи.

Разказала Мария Николова Бунева от с. Бърдарски геран, род. 1941 г. 

23 февруари 2009 г., гр. Враца - зап. Весела Пелова – ТДА – Враца.

 

 

Истории от Бърдарски геран