Враца


Освобождението на Враца и следосвобожденското устройство на града


Категория : Откак се е село заселило
photo

Освобождението на Враца и следосвобожденското устройство на града

През есента на 1877 г. руските войски, командвани от генерал–майор Николай Степанович Леонов І, наближават Враца. На 28 октомври 1877 г. към 12.30 ч. над притихналия град се чуват тържествени звуци. Възседнал своя бял кон щабният тръбач Иван Петлак възвестява от местността “Калето”, чрез звуците на мелодичната си бойна тръба свободата за врачани от турско робство. Така гр. Враца става първия освободен град в Северозападна България.1
По полетата на октомврийския миней в църквата “Св. Дванадесет Апостоли”, съвременникът на паметното събитие хаджи Атанас Цекович пише: “…седем топа им пущиха и турците зеха планината, турски лешове до шеесе или седемдесе, а един рус на име Симеон уби се от турците от Кемер махалеси и двама руси у крака се раниха и се оздравиха, така ни Господ избави от охтоманско робство петстотин годишно и по-висше.”
Началникът на спасителния десен “летящ” отряд генерал-майор Леонов бил посрещнат с неописуем възторг от първенците, духовенството и населението на града. Руските войски не срещат голяма съпротива от турците.2
          “Посрещнахме генералите на полето, турската войска беше йоше по планините и стреляха с мартинките си, на които куршумите пищяха около нас. Русите ги поздравяваха с туповни гърмежи и турците се умълчаха. След като поднесохме на генералите хляб и сол, поведохме ги за църква. Свещениците в църковни одежди с кръстове, икони и евангелието в ръце, ний учителите с учениците и песни църковни, като “Достойно есть” и други напред стигнахме в църквата “Св. Възнесение”, дето се извърши молебен от свещениците. Подкачиха се тържества, посрещания, овации, празници…..” - пише в спомените си за незабравимия първи ден на свободата учителят Христо Никифоров Даскалов. Всички плачат от радост и като незнаят как да се поздравят, се обръщат с “Христос воскресе”.3
Една депутация с хляб и сол е приета от командира на лейб–гвардейския гренадирски полк генерал граф Ламсдорф. В същото време начело на своя щаб, горд и величествен се движи по врачанските улици генерал-майор Леонов. Признателното врачанско население връчва на своя освободител символичния ключ на града. Ключът се съхранява в Ленинградския военно-артилерийски музей и отново е върнат във Враца през 1958 г. от ген.-лейтенант А. С. Гундоров, председател на славянския комитет в Москва по повод 80-годишнината от Освобождението на България, като е изложен в историческия музей на града. “Аз донесох от Съветския съюз – заявява генерал Гундаров - исторически реликви от съветско-българската дружба - ключовете от българските градове Силистра, Сливен, Никопол и Враца, които на времето са били получени от руската армия и грижливо са се пазили от съветския народ”.4
В музея се пази и иконата “Матер Божия”, подарена на града от майката на ген. Леонов в негова памет - на 21 ноември 1877 г. генералът скоропостижно завършва земния си път.5
На същото това място, откъдето е възвестена свободата, признателното врачанско гражданство издига през 1961 г. чудесен паметник – бронзов конник “Вестителят на свободата”.

Командващият руската армия генерал-майор НИКОЛАЙ СТЕПАНОВИЧ ЛЕОНОВ е донски казак по рождение. След като завършва образованието си в училището за гвардейски подпоручици, постъпва на служба през 1842 г. като корнет, най-нисшия офицерски чин, в лейб-гвардията на Гродненския полк. Проявява се като познаващ службата офицер и е назначен за полкови адютант. През 1845 г. е командирован в Кавказ. Като щабен ротмистър, Леонов скоро е забелязан и на бойното поле. Там той получава и първите си отличия - орден “Св. Ана ІІІ степен с меч” и колан със сабя с надпис “За храброст”. Връщайки се в полка си, Леонов прослужил още 16 години. В 1864 г. е назначен за командир на 18-ти драгунски Перезловски полк, а 1870 г. – командващ в лейб-гвардията драгунски полк и в същата година произведен в чин генерал-майор. Малко преди започването на войната генерал-майор Леонов постъпва в състава на действащата армия и е причислен към русенския отряд. Под неговото командване отрядът на 18 авг. 1877 г. задържа в продължение на 12 часа нападенията на 12 хиляден турски отряд при Карахасанкьой. На 26 октомври, вече като командир на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия, съставена от три гвардейски кавалерийски полка, организира настъплението към Враца, като завършва блестящо боя за превземането на града. За отличното водене на боя и за проявената храброст генерал Леонов е награден с орден “Свети Георги” ІV степен.6
На офицерите и войниците от уланския и гренадирски полкове са присъдени за носене на шапката специален знак – отличие “За взятие города Враць 28-го октября 1877 г.”7
По това време за комендант на Враца е назначен полковник Александър Егорович Кетхудов от лейб-гвардейския конно-гренадирски полк, на когото било възложено организирането на българската полиция, откриването на пазар, магазини и санитарните грижи на града.8
Жителите на Враца сега, когато градът е вече свободен, всячески помагат за по-нататъшното водене на войната и при всички случаи засвидетелстват своята признателност към освободителите си. На 25 декември 1877 г. благодарното население на Враца поднася на полковник Кетхудов АДРЕС по случай коледните празници, който гласи:
    “Ваше Вьсокоблагородие,
    Днешнь ден, кого-то всичкьй Православньй свет тъй тържествено празнува; бил е на против нас день на страх и трепет, защото в този день чясто пъти смь бьли принуждавань да слушямь заканванията на нашите тирани за изтреблението ни. От пет века насам наший народ не е можал нито едня годиня както трябва да извършва свещень-те обреди в деньт, в който Мьлостивь Бог проводи Единородного Сьна своего, да освободи человеческьй род от дияволското робство. За нас е било запретено и най-малкото веселие; Ако на смь ся усмелявали в нещо таквоз; то пак е било препълно с горчивини, защото смь биле принудени на всякь едня стъпкь да срещамь препятствия от нашите тирани. Днес обаче, когато нашите неприятели исчезнахъ, чрез силътъ на руското оръжие, нья неможем да останем хладнокровнь и да не изкажем радостът си. За всичко това що нашите деца и бащи ожидахь и в което нье бяхмь по-честити от тях, за да видим с очите си, тоест да се развива препорецът рускьй вместо турскьй и да стой кръстът на място на полумесеца.
    Нашите страдания съжалихъ сърцето на Негово Императорско Величество Господаря нашего Александра Николаевича ІІ, и он ся реши с всичкьте жертви да ньй отърве от нехтете на Азиатските зверове, и тъй ньй българите дължим на Н. Императорско Величество и живот и всичко що имамь от Неговата милост го имамь.
    Ваше Вьсокоблагородие,
    С чувства на признателност днес идем да пренесем поздравленията си и да благодарим пред В. В Благородие за всичкьте добрини, които получихмь и получавамь от странъ на Н. Императорско величество и от всичкьй народ. Като вь поздравявамь прочее, с празникът на Рождество Христово в същото време прохождамь да Вь честитим и освобождението на православната църква и Россия от нашествието на Галлите под предводителството на Наполеон І–й; Дано Всемилосстивьй Бог помогне на Негово Императорско Величество Господаря Нашего Александра Николаевича да нь освободи съвършенно от турското робство, както помага на блаженопочившаго Императора Александра Павловича да освободи православната църква Россия, а заедно с нея и всичкий Славянскьй род от Наполеона –І го.
    Да живее! На многая лета причинителя на нашето Благополучие Негово Императорско величество Наший Господар Александър Николаевич ІІ Урра!……..
     Да живее! Всичкьй народ, който не пощади кръвта си за нашето избавление. Урра! Урра! Урра!
Да живее! И негово Вьсокоблагородие Александър Егорович Полковник Кятхудов, комендантина на Града ни Вратца, урра!
    1877 Декабря 25-й
           Вратца
Его Вьсокоблагородие, Александру Егоровичу, Полковнику Кятхудову, Комендант на Горада Вратци”.9     
В същото време по-първите хора от еснафа и търговците поемат трудната задача да се посветят като първи строители на свободния граждански и политически живот на Враца, с пълната вяра, че в свободна България единодушието, единомислието, почтеността и уважението към другите ще бъдат основните идеали за напредъка на града.  
         Основните принципи на създаване на местните органи на властта се свеждат до следното: запазване на турското териториално-административно деление, но с променени названия на неговите единици и длъжности, назначаване на руски чиновници и офицери само за най-важните длъжности, въвеждане на самоуправление чрез изборни органи. На тези принципи се изграждат и местните органи на власт в гр. Враца.
         Още на 28 октомври / 9 ноември 1877 г. генералите Леонов и Клод събират местните врачански първенци и изискват от тях да формират Привременно гражданско управление в града. (Във Военно-историческия музей – София се съхранява първият печат на управлението, който е кръгъл и с надпис “Привременно гражданско управление Враца”.)
Първата работа на коменданта на града полк. Кетхудов, командир на конно-гренадирския полк е да създаде дванадесет членен съвет, в който влизат будните и образовани врачани Николчо Хаджиантонов, Костадин Хаджиниколчов, Захари Н. Печеняков, Ангел Д. Йоцов, Иванчо Николакев, Кръстьо Хадживасилов, Николчо Василов, Костаки Ив. Анков, Тодораки Димитров, Георги Пенчов, Симеон Подбалкански и Николчо Първанов.
В края на януари 1878 г.  за врачански окръжен управител е назначен от руското гражданско управление на България полковник Михаил Иванович Лукашов. Той притежава специална управленска подготовка. Полковник Лукашов заварва пълна анархия в стопанския и обществения живот на града.
Заема се бързо да сложи ред в администрацията и нормира цените на хранителните продукти. Успява за няколко месеца да възстанови нормалния живот и да успокои бедното население, което започва да се бунтува против спекулантите на хранителни стоки.
В турско време врачанският затвор гъмжи от арестуваните съзаклятници, а при управлението на Лукашов, той се пълни със спекуланти.
Полковник Лукашов свиква събрание на гражданите във Възнесенското училище и излага своите планове за уредбата на града. Въпреки своята сурова военна натура и неограничената си власт да налага и смъртно наказание, избира друга тактика. Той прибягва до обществения контрол и дава право на всеки да посочва, с доказателства в ръка спекулантите, които веднага арестува, а стоките им конфискува и лишава от право да търгуват.
На първото събрание Лукашов съобщава на гражданите, че трябва да си изберат градски шеф - кмет на града и съветници. Кметът на града е избран от мъжкото население на възраст над 20 години и вместо бюлетини, за улеснение на неграмотните, се използват бели и черни бобови зърна. По-първите граждани посочват двама души като кандидати за кмет – Николчо Хаджиантонов и Захари Печеняков. За всеки кандидат се поставя кутия и избирателят трябва да пусне в нея бяло или черно бобово зърно. Белите зърна означават, че се желае избирането на това лице, а черните, че не се желае неговия избор. Ако белите зърна превишават черните, то лицето е провъзгласено за избрано. Мнозинството изразява предпочитанията си в полза на по-стария от двамата Николчо Хаджиантонов, който става първият кмет на града след Освобождението.
На 4 януари 1878 г. в присъствието на окръжния началник и членовете на Привременното гражданско управление е утвърден градски съвет с председател Николчо Хаджиантонов и членове Ангел Д. Йоцов, Захари Н. Печеняков и Костадин Хаджиниколов.
Точно два месеца по-късно са проведени избори по същата система като привременното гражданско управление на Враца е реорганизирано. Съветът на дванадесетте е разделен на три съвета: градски, окръжен и съдебен, като всеки един от тях има свой председател и секретар и определени функции. Така започва законното гражданско управление на Враца.10

Бележки:
1. Йоцов, Димитър. Културно-политическа история на Враца. Враца, 1998, с. 349.
2. История на град Враца от древността до Освобождението. Враца, 1976, с. 519, 520.
3. Пак там, с. 518.
4. ТДА – Враца, Ф. 663, оп. 1, а. е. 8, л. 17.
5. Пак там, Ф. 663, оп. 1, а. е. 8, л. 19.
6. История на град Враца от древността до Освобождението. Враца, 1976, с. 513, 514, 518.
7. Пак там, с. 518.
8. В. “Читалищно дело”, бр.10 -11 от 10. ноем. 1927 г.
9. История на град Враца от древността до Освобождението. Враца, 1976, с. 521, 522.
10. Йоцов, Димитър. Културно-политическата история на Враца. Враца, 1998, с. 350.;ТДА – Враца, Ф. 28К, оп. 1, а. е. 253, л. 2.

Автори/Информатори:

Ирена Василева / Из "Освобождението", 2008

Истории от Враца