Синьо бърдо


Из историята на Синьо бърдо


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из историята на Синьо бърдо

Население: 1910 г. — 1455 жители, 1926 г. — 1588, 1934 г. — 1635, 1946 г. — 1584, 1965 г. — 1406, 1975 г. — 1185, 1992 г. — 809.

Намира се югоизточно на 30 км от Враца и е разположено по склона на предпланинско бърдо на Стара планина на 4 км южно от десния бряг на р. Искър. Землището му има площ от 20 998 дка. Граничи на изток със Струпец, на юг — с Курново и Липница, Ботевградско, на запад — с Типченица и Лик, и на север — с Царевец и Старо село, които са от другата страна на р. Искър. В района му има неизследвани следи от трако-римско селище. Тук е намерена и една варовикова плоча с изображение на погребално угощение и старогръцки надпис от римската епоха (Бешевлиев, В., Епиграфски приноси. — С., 1952, с. 16). На височината Чепина има развалини от антично и средновековно старобългарско градище (Велков, И., Стари селища и градища по долината на р. Вит. — С., 1927). В тази крепост бе намерено едно бронзово конче-амулет, което датира от IX в.

Село Синьо бърдо се среща с днешното си име в османски документ от средата на XV в. като ленно владение (тимар) с 13 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 309), а това означава, че селото е образувано преди края на XIV в. и турското завоевание на нашето отечество. Името на селото е ясно. То е съставено от прилагателното синьо и съществителното бърдо — продълговат хребет.

Стари родове в село Синьо бърдо са: Балтѝйците, Ба̀нкинци, Бундовци, Вълчовци, Върбановци, Върбинци, Гешовци, Глежовци, Гутуранете, Гълъбарете, Дамяновци, Данковци, Дашовци, Диковци, Дилковци, Дичовци, Еленкинци, Златковци, Китовци, Котаците, Котовци, Кукльовци, Кътовци, Кьосовци, Лъсковци, Манчовци, Маринчовци, Марковци, Меурковци, Найденовци, Нисторови, Пелкинци, Роловци, Софтовци, Старлукови, Тикварете, Тупанкьовци, Фишовци, /Х/умарете, Цоловци и Чатанците. В края на XVIII в. спасявайки се от кърджалиите в село Синьо бърдо се заселва родът Йоловци от селото Сениче, северно от Враца. Сетне дошли Тончовци (Поповци) от Берковско. Около средата на XIX в. много семейства напуснали Синьо бърдо поради липса на работна земя и поминък и се заселили в селищата на равнината. Така Данковци се изселили в село Галиче, наричани там Синьобръжденете, от Глежовци и Марковци се установили в с. Мърчово, от Дилковци — в с. Еница, а родът Балтийците се изселили до един в с. Бъркачево. След Освобождението от турско робство и изселването на помаците в Анадола синьобръдските родове Бановци, Венчовци, Герговци, Катилците и Сираковци се заселили в с. Попица. Нецовци подир тях се установили в с. Сираково, Ценковци — в с. Чомаковци, Сръндаците и Тикварете — в Роман, а /Х/алите — в Кнежа. Говорът на село Синьо бърдо се различава от акащия говор на съседните села Курново и Ослен Кридовол и се доближава до говора на с. Караш. От землището на с. Синьо бърдо сме събрали 227 имена на местности, повече от които са старинни по произход и образуване: Муртенец, Балван, Бурнак, Бърложница, Запад, Кладака, Оструга, Секил, Смърдан, Станимъка, Токовете, Чепина, Чириньов дол и Чириньова пльощ и много други. Наред с архивните документи, които по-горе споменахме, те потвърждават, че селото е основано още през българското средновековие и тук животът не е прекъсвал за дълги периоди от време.

Автори/Информатори:

Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996

Истории от Синьо бърдо