Зверино


Духовите музики на Зверино през ХХ в.


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Духовите музики на Зверино през ХХ в.

Селската духова музика! Колко вълнения крие тя у все­ки от нас.

В Зверино се формира около 1920 г. Лека-полека, ца­фарата и кавалът, дудукът и гайдата остават на по-заден план, като веселят главно семейни и родови срещи. На сел­ските празници свири духовата музика – на Коледа и Ва­сильовден, на Великден и Гергьовден, на Петровден и Ди­митровден (съборите на селото) и всяка неделя следобед от Петковден до Спасовден.

Особено важна роля тя играе в дейността на селското чи­талище. Приятно ми е да съобщя, че на 26 ноември 2016 г. читалище „Факел“ навършва 90 години. През 1929 г. се из­гражда Околийският читалищен съюз, който в известен сми­съл играе методическа роля за музикантите. По негова ини­циатива се провеждат сбирки с ръководителите на съставите в околията, където се обсъждат различни идеи, разглеждат се репертоари, запознават се с особеностите на различните ин­струменти. Един-два пъти в годината се организират срещи с Дико Илиев, който работи в Оряхово и Оряховска околия, но оказва помощ и на Враца като дава своите наставления на музикантите.

От създаването на оркестъра в Зверино до 1948 г., съста­вът му почти не се променя: ръководител е Бенко Петров – басист, Пешо Петров – кларнетист, Леко (Алекси) Пешовски – тромпетист, Пешо Луканов – барабанист и Петър Змейков – барабанист (тъпанджия).

След изселването на Бенко Петров в Делиормана, оркес­търът преживява криза за година-две. Съставът се възстано­вява с нови, по-млади хора, повечето от семействата на ста­рите музиканти: Мито Недялков – ръководител и кларнетист, Илия Симеонов – тромпетист, Цеко Симеонов – басист, Бенко Луканов и Стоян К. Найденов – барабанче, Петър Давидов­ски – тъпан, Мито Палаша, Стоян Ангелов и Петър Недял­ков. Този състав съществува до към 1980 г. Много може да се разказва за духовата музика. Ще се спра на спомените на Петра Илиева Цветкова за Васи­льовден: „На самия Василь, в ранния следобед, ората – въз­растни и деца, облечени празнично се събирахме на сред село при бабини Канини. Музиката свири. Редят се ръче­ница, дайчовото, елениното, чорбаджийското, женските ръченици и разбира се карамфилчето. Момите и ергените, невестите и мъжете играят от сърце, до насита. Децата ти­чат около хората, някои се хващат на игра при близките си, а старите разговарят и одумват младите.“ Именно ду­ховата музика е тая, която и в най-тежките времена кара хората да забравят немотията и да отпуснат душите си.

Не само на селските празници музиката е двигател на веселието. Изключителна роля тя има при сватбите – сви­ри на кръстниците, на староките, на момините, по време на трапезата и хорото. Свири в неделя и в понеделник – на повратките.

Всички вечеринки в читалището през зимата завърш­ват с духовата музика. Трудно могат да се изброят всички случаи на участия на музикантите, сред които са: нацио­налните празници, новобранските вечери, освещаване на новите къщи и в много други случаи, превърнали се в общо­селски веселия.

Когато става дума за духови музики, не може да не споменем Пионерския духов оркестър, създаден през 1966 г. Всичко в основното училище се променя, когато, по пока­на на директора Йончо Петров, в Зверино пристига вра­чанският музикант, следовникът на Дико Илиев – Димитър Асенов – Дидията. Започва създаването на ученическата духова музика от седмокласници и осмокласници, в краен случай и шестокласници – 35 момчета. Йончо Петров се за­нимава с организацията – търси средства за инструменти и униформи. С готовност се отзовават и помагат директорите на Завода за контактни елементи – Марин Маринов и на ПВИ – Тодор Събков. За по-малко от две години, с изклю­чителна дисциплина и упорит труд, през 1968 г. пионерите стават окръжни първенци.

Ето какво разказва Димитър Ангелов – музикант и композитор: „Училищният оркестър стана школа за момчетата от селото. Няма да забравя как след фести­вали в различни градове на страната ни, се прибирахме късно вечерта в любимото Зверино и нашият директор (бивш офицер) ни строяваше на улицата и свирехме, дока­то стигнем училището. Как цялото село разбираше, че се връщаме с награди и всички се радваха за нас. Това бяха златните години за Пионерския духов оркестър. Колко­то другарят Петров беше строг за учениците, два пъти по-строг беше за музикантите, отсъствали от репети­ция. Още помня колко пъти повтаряхме произведенията, докато ги научим без грешка и ги засвирим: подпури от операта „Гергана” на маестро Атанасов, „Триумфален марш“ от операта „Аида“, много народни хора и различни други мелодии.“

В заключение можем да кажем, че духовите музики на Зверино през ХХ век имат огромен принос за културното развитие на селото, за оформянето на танцовите умения на малки и големи, за продължаване любовта към българ­ските традиции.

Автори/Информатори:

Ивана Захариева / В: "Духовата музика - ХХ век - емблемата на Северозападна България", 2017

Истории от Зверино