Духовата музика на Долна Кремена – част от традицията на Северозапада
Категория : Моята история / нашата история
Духовата музика на Долна Кремена – част от традицията на Северозапада
Долна Кремена е село, в което винаги е имало будни хора. Така то не остава назад и когато в нашия Северозападен регион започват да се създават духовите музики, по подобие на военните оркестри. Музикантите тогава не са били професионалисти, те са били „слухари“, любители, но в почти всяко село е имало духова музика. Духовите инструменти започват да изместват традиционните народни инструменти с ново музициране. Те навлизат в нашия край от съседните държави – Сърбия и Румъния. С тях свирят както народни мелодии, така и модерните тогава валсове и танга.
Музиките се превръщат в център на целия празнично-обреден календар в селата. Музиката е била неразделна част и от живота, и от смъртта, не е имало сватба и погребение без духова музика.
Още през 1920-1921 г. в Долна Кремена се събират няколко човека, които създават първата музика. Това са Цеко Йотов (Буачката), Илия Ив. Узунов, Христо Генкин, Рашко Христов. В началото на 30-те години в музиката се включват Владимир Иванов, Коцо Петков Генов, Панталей Кирков, Никола и Вачо Комарски, Борис и Харалампи Нинови и др. Те закупуват сами своите инструменти. Основните са тромпет, флигорна, бас флигорна, кларинет, тъпан, барабанче. Отначало музикантите репетират в къщите си. За разучаването на някои пиеси са канили музиканти от Враца. Един такъв е бил Върбан Попов. Свирят се главно маршове, хора, а и почти всички произведения на Дико Илиев, особено най-популярните – „Александрийка“, „Дунавско хоро“, „Искърско хоро“, „Елено моме“ и др.
Любомир Петрински има голяма заслуга за израстването на кременската духова музика. По професия е начален учител. Той кара войнишката си служба като музикант (както и четирима от музикантите) и по- нататък през целия си живот ръководи духови оркестри. В началото работи като учител в с. Вировско. Там създава известната Вировска музика. След това е учител и в с. Селановци. И там ръководи духов оркестър. А през ваканциите свири и със своята музика. В началото на 40-те години започва работа като учител в с. Долна Кремена и е неразривно свързан с организирането и израстването на духовата музика. Той разписва партитурите за всички инструменти, ограмотява нотно музикантите, разширява изпълнявания репертоар. Петрински е активен обществен деятел, настоятел и председател на читалището в Долна Кремена. С негово съдействие се закупуват инструменти и музиката се превръща в колектив на читалището. Така тя свири на всеки празник в селото, всяка неделя – „на мегдана“.
Интересен факт от 1935 г. е случилото се на сватбата на Цоло Кръстев. Музикантите свирят Земеделския марш, за което на другия ден всички са привиквани в кметството и порицавани.
През духовата музика на Кремена са преминали много музиканти, няколко поколения. В по-ново време свирят Илия Йорданов, Иван Николов (Вачо Даскала), Йордан Ничовски, Иван Цеков, Димитър Христов (Митко Турчина) и др. Тя се е славела като една от добрите музики в района – с богатото и ясно звучене, благодарение на добрите музиканти, които били и нотно подготвени.
Моето детство е свързано и със спомените за празниците в Долна Кремена, на които свири задължително духовата музика – зиме в салона на читалището, лятото – на площада. Така си спомням и последното нейно изпълнение – на 9 септември 1990 г. Това беше краят на една славна част от историята на селото, свързана с богатото духовно минало, с много емоции и преживявания на жителите. Една история, която е без продължение…
Информатори / Автори Бистра Цолова / В: "Духовата музика - ХХ век - емблемата на Северозападна България", 2017