Игнатица


Игнатишкият кръст


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Игнатишкият кръст до Черепишкия манастир - оброк на Сретение Господне

Оброк на Сретение Господне – Игнатешки кръст до Черепишкия манастир. Стар каменен паметник, завършващ с ковано метално кръстче. „На майка ми баща й – дедо Васил – той е бил ковач, много голем майстор и изковал железния кръст отгоре” – разказва Божидар Минов. Това станало в началото на ХХ в. Баща му разказвал, че когато започнали да правят пътя – шосето, то минавало точно през оброка и се наложило да поместят оброчния знак „малко над манастира – за да си мине пътят.” Сега запазеният каменен кръст се намира на скалите над Черепишкия манастир, с гледка към манастира, на малка полянка, на която по Гергьовден цъфти росен. Оброчният знак е каменен паметник с височина 1,80 м. и релефна украса, различна на всяка от четирите страни – християнски и флорални мотиви. Надписи върху две съседни страни. Надпис лице: „ВЪЗДИГНАТЪ ОТ ИВ. К. ПЕНЧЕВЪ И МАРКО ГЛИГОРОВОЪ С. ИГНАТИЦА ЗА СПОМЕНЪ СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНО ВЪЗ. ПРЕЗ 1926 Г.” Страничен надпис: „МАИСТОРЪ МИТО ПЕ- ТОВМОВ ВЪ С. ЗВЕРИНО”.

Според местно предание, оброкът е „още от турско”, след чумните епидемии, когато се утвърдили днешните граници на селото. На изток землището достигнало до Черепишкия манастир по водата на Дълбокия дол и тогава направили оброк на манастира. „Заклали овен за курбан на 2 февруари (Сретение Господне) и направили каменен кръст. Ходели всяка година на това място и все правели курбан с водосвет. Той е първият оброк на Игнатица, който продължава и до днес, макар че не е Игнатишки район, но се спазва и до днес”. Границите на селото по-сетне били променени, защото подканени от игумена на Черепишкия манастир много от игнатичани харизали ниви и ливади на манастира „така щото край Искъра днешните ливади всичко харизали на св. Богородица” (Вутов 2003: 388).

До 2000 г. оброкът е обслужван от Иван Минов и още няколко човека от Игнатица, които са се редували – курбан е правен всяка година без прекъсване и по време на комунистическото управление, макар понякога да са имали спънки. „Баща ми даваше – той е свикнал от некога как са даваше – помна го. И после вече като почина 2000 г. и ние с жената викаме: „Ей, дай да дадеме…” и оттогава пък ние с нея даваме.” – споделя Божидар Минов. Допреди три години се служело на кръста и общи трапези правели в Черепишкия манастир, но взели разрешение от владиката във Враца да готвят в селото, защото понякога в началото на февруари е много студено, възрастните и децата не могат да присъстват. Така започнали да готвят в селото и към 11 часа сипват от курбана във войнишка бака, главата на агнето, хляб и вино и правят ритуала на кръста – пред кръста редят на една масичка всичко. След това се връщат с попа в читалището, където се реди обща трапеза. Там внасят курбана, свети се вода и се освещава всичко по масите. Над 170 човека миналата година се събрали – „като една ялова сватба – разказва Мария Минова – и като поръси – всеки остава по левче, левче…”.

По разкази на: Божидар Иванов Минов, р. 1946 г. в Игнатица, пенсионер, работил като механик. Поддържа родов оброк „Игнатешкия кръст” при Черепишкия манастир./ Мария Василева Минова, р. 1951 г. Поддържа със своя съпруг родов оброк на Игнатешкия кръст при Черепишкия манастир./ Павлина Величкова Вутова, р. 1956 г. в Еленов дол, от 1975 г. е в Игнатица – тук е омъжена, живее до църквата и се грижи за нея.

Автори/Информатори:

Калина Тодорова, "Оброци и оброчни дейности по Искърското дефиле", 2016

Истории от Игнатица