МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ: - Синко Димитре, Димитре, ела си мама послушай, не дигай глава голема въф тая турска царщина! Недей да караш хората със кола камъне да карат, девойки венци да вият, невести - земя да носат - ф една ръка - торбата, въф друга ръка - детето, че правиш кула шарена. Вървело малко, ни много, подигнале се селата - кунинци - върли душмане и берковските бакале, та при пашата отишле и на пашата говорат: - Пашо бе, пашо Ибраиме, защо накарал Димитър селяни камъне да карат, девойки - венци да вият, невести - земня да носат, че прави кули шарени! Провикнал ми се пашата на тия турци-гавазе: - Яхнете коне хранени, идете ф село Кунино. Ако найдете Димитър, тама му глава земете, при мене го жив не карайте, че е Димитър фалджия, фалджия, още лафчия! Три турци коне яхнаха, въф село Кунино отишле, стара му майка найдоха, къде на порти седеше. Турци се викват, провикват: - Добър ти ден, ма бабичко, бабо ле стара, неяка, къде е син ти Димитър? Баба им право казала: - Одзаран Димитър е станал със това черно сеизче, четири коня упрегнал на тая бърза каруца, отиде горе на кула, там, де робини работат. Турци за кула тръгнаха. С бинок ги Димитър дочека, та зел им кафе изпекъл, узун им чабук запалил. Нали са турци кафеджии, турци са кафе изпиле и са колене пуснале, и са на нога станале, да ги настигне Димитър. Димитър дума турци: - Недейте да ме убивате, малко ми пари вземете, да ви напълна торбите, торбите, джанъм, зобниците, торбите - до повързалата. И мен при паша карайте, и мене пашата да види! Че се Димитър провикна на това черно сеизче: - Стегай ата Арапа, ата Арапа - за мене, коня Скориша - за тебе, че ще да идем, да идем въф пазванджийските сарае. Напред ми тръгнал Димитър, по Димитър - черно сеизче, а по сеизче - три турци. Като във Видин стигнале, като ги паша видело, той на Димитър продума: - Флезни, Димитре, поседни, я ще на вън да поизляза, работа да си нареда. Пашата навън излезнал и си се виком провикнал на тие турци-гавазе: - Фръгайте форма царева! Турци са форма фърлиле, паша ги в желязо окова, ф тъмен ги зандан затвори и при Димитър отиде. Димитър на паша думаше: - Не мош ли ме, пашо, куртулиса от тая беда голема? Я съм те тебе куртулисал от края, от Московина, коги бехме у Влашка земя, у Влашка земя незнайна! Паша Димитру думаше: - Не може, Димитре, не може, ферман е от цара пристигнал, ели твойта глава, ели мойта! Димитър пашу думаше: - Пусни ме, пашо, пусни ме, въф тая черква видинска лекичко да се пречиста. Димитър ф черква си флезе, джелати на врата стоеха. Кога из черква да излезе, там му главата отрезале, тело му в Дунав фърлиле, глава му - на цара пратиле. Десна му ръка отрезале, ръка на сеизче дадоха. Върза ги сеиз въф матерка, да ги занесе, занесе на негова стара майчица, да види майка, да знае, че е Димитър загинал. МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ – 1980 г., с. Селановци, Врачанско. Зап. Й. Манкова от Герго Петранов Лилов, 76г. Селановци
МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ
Категория : Вярвания и традиции / песни
МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ
Кавал ли свири, мома ли пее.../ Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова, 2002
Истории от Селановци