Селановци


МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ

 МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ:

- Синко Димитре, Димитре,

ела си мама послушай,

не дигай глава голема

въф тая турска царщина!

Недей да караш хората

със кола камъне да карат,

девойки венци да вият,

невести - земя да носат -

ф една ръка - торбата,

въф друга ръка - детето,

че правиш кула шарена.

Вървело малко, ни много,

подигнале се селата -

кунинци - върли душмане

и берковските бакале,

та при пашата отишле

и на пашата говорат:

- Пашо бе, пашо Ибраиме,

защо накарал Димитър

селяни камъне да карат,

девойки - венци да вият,

невести - земня да носат,

че прави кули шарени!

Провикнал ми се пашата

на тия турци-гавазе:

- Яхнете коне хранени,

идете ф село Кунино.

Ако найдете Димитър,

тама му глава земете,

при мене го жив не карайте,

че е Димитър фалджия,

фалджия, още лафчия!

Три турци коне яхнаха,

въф село Кунино отишле,

стара му майка найдоха,

къде на порти седеше.

Турци се викват, провикват:

- Добър ти ден, ма бабичко,

бабо ле стара, неяка,

къде е син ти Димитър?

Баба им право казала:

- Одзаран Димитър е станал

със това черно сеизче,

четири коня упрегнал

на тая бърза каруца,

отиде горе на кула,

там, де робини работат.

Турци за кула тръгнаха.

С бинок ги Димитър дочека,

та зел им кафе изпекъл,

узун им чабук запалил.

Нали са турци кафеджии,

турци са кафе изпиле

и са колене пуснале,

и са на нога станале,

да ги настигне Димитър.

Димитър дума турци:

- Недейте да ме убивате,

малко ми пари вземете,

да ви напълна торбите,

торбите, джанъм, зобниците,

торбите - до повързалата.

И мен при паша карайте,

и мене пашата да види!

Че се Димитър провикна

на това черно сеизче:

- Стегай ата Арапа,

ата Арапа - за мене,

коня Скориша - за тебе,

че ще да идем, да идем

въф пазванджийските сарае.

Напред ми тръгнал  Димитър,

по Димитър - черно сеизче,

а по сеизче - три турци.

Като във Видин стигнале,

като ги паша видело,

той на Димитър продума:

- Флезни, Димитре, поседни,

я ще на вън да поизляза,

работа да си нареда.

Пашата навън излезнал

и си се виком провикнал

на тие турци-гавазе:

- Фръгайте форма царева!

Турци са форма фърлиле,

паша ги в желязо окова,

ф тъмен ги зандан затвори

и при Димитър отиде.

Димитър на паша думаше:

- Не мош ли ме, пашо, куртулиса

от тая беда голема?

Я съм те тебе куртулисал

от края, от Московина,

коги бехме у Влашка земя,

у Влашка земя незнайна!

Паша Димитру думаше:

- Не може, Димитре, не може,

ферман е от цара пристигнал,

ели твойта глава, ели мойта!

Димитър пашу думаше:

- Пусни ме, пашо, пусни ме,

въф тая черква видинска

лекичко да се пречиста.

Димитър ф черква си флезе,

джелати на врата стоеха.

Кога из черква да излезе,

там му главата отрезале,

тело му в Дунав фърлиле,

глава му - на цара пратиле.

Десна му ръка отрезале,

ръка на сеизче дадоха.

Върза ги сеиз въф матерка,

да ги занесе, занесе

на негова стара майчица,

да види майка, да знае,

че е Димитър загинал.

 

МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ – 1980 г., с. Селановци, Врачанско. Зап. Й. Манкова от Герго Петранов Лилов, 76г.

Автори/Информатори:

Кавал ли свири, мома ли пее.../ Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова, 2002