...

Селановци


МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ

 МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ:
- Синко Димитре, Димитре,
ела си мама послушай,
не дигай глава голема
въф тая турска царщина!
Недей да караш хората
със кола камъне да карат,
девойки венци да вият,
невести - земя да носат -
ф една ръка - торбата,
въф друга ръка - детето,
че правиш кула шарена.
Вървело малко, ни много,
подигнале се селата -
кунинци - върли душмане
и берковските бакале,
та при пашата отишле
и на пашата говорат:
- Пашо бе, пашо Ибраиме,
защо накарал Димитър
селяни камъне да карат,
девойки - венци да вият,
невести - земня да носат,
че прави кули шарени!
Провикнал ми се пашата
на тия турци-гавазе:
- Яхнете коне хранени,
идете ф село Кунино.
Ако найдете Димитър,
тама му глава земете,
при мене го жив не карайте,
че е Димитър фалджия,
фалджия, още лафчия!
Три турци коне яхнаха,
въф село Кунино отишле,
стара му майка найдоха,
къде на порти седеше.
Турци се викват, провикват:
- Добър ти ден, ма бабичко,
бабо ле стара, неяка,
къде е син ти Димитър?
Баба им право казала:
- Одзаран Димитър е станал
със това черно сеизче,
четири коня упрегнал
на тая бърза каруца,
отиде горе на кула,
там, де робини работат.
Турци за кула тръгнаха.
С бинок ги Димитър дочека,
та зел им кафе изпекъл,
узун им чабук запалил.
Нали са турци кафеджии,
турци са кафе изпиле
и са колене пуснале,
и са на нога станале,
да ги настигне Димитър.
Димитър дума турци:
- Недейте да ме убивате,
малко ми пари вземете,
да ви напълна торбите,
торбите, джанъм, зобниците,
торбите - до повързалата.
И мен при паша карайте,
и мене пашата да види!
Че се Димитър провикна
на това черно сеизче:
- Стегай ата Арапа,
ата Арапа - за мене,
коня Скориша - за тебе,
че ще да идем, да идем
въф пазванджийските сарае.
Напред ми тръгнал  Димитър,
по Димитър - черно сеизче,
а по сеизче - три турци.
Като във Видин стигнале,
като ги паша видело,
той на Димитър продума:
- Флезни, Димитре, поседни,
я ще на вън да поизляза,
работа да си нареда.
Пашата навън излезнал
и си се виком провикнал
на тие турци-гавазе:
- Фръгайте форма царева!
Турци са форма фърлиле,
паша ги в желязо окова,
ф тъмен ги зандан затвори
и при Димитър отиде.
Димитър на паша думаше:
- Не мош ли ме, пашо, куртулиса
от тая беда голема?
Я съм те тебе куртулисал
от края, от Московина,
коги бехме у Влашка земя,
у Влашка земя незнайна!
Паша Димитру думаше:
- Не може, Димитре, не може,
ферман е от цара пристигнал,
ели твойта глава, ели мойта!
Димитър пашу думаше:
- Пусни ме, пашо, пусни ме,
въф тая черква видинска
лекичко да се пречиста.
Димитър ф черква си флезе,
джелати на врата стоеха.
Кога из черква да излезе,
там му главата отрезале,
тело му в Дунав фърлиле,
глава му - на цара пратиле.
Десна му ръка отрезале,
ръка на сеизче дадоха.
Върза ги сеиз въф матерка,
да ги занесе, занесе
на негова стара майчица,
да види майка, да знае,
че е Димитър загинал.
 
МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ – 1980 г., с. Селановци, Врачанско. Зап. Й. Манкова от Герго Петранов Лилов, 76г.

Автори/Информатори:

Кавал ли свири, мома ли пее.../ Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова, 2002
Споделяне

Истории от Селановци

© 2017 - 2021 Карта на времето , Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa

E-mail: libvratsa@libvratsa.org