Хайредин


Как Сиджимарете и Сапунджиите дошли от Долна Лисина, Босилеградско


Категория : Моята история / нашата история
photo

Как Сиджимарете и Сапунджиите дошли от Долна Лисина, Босилеградско

Добрина се казвам. Ние сме бежанци от Босилеградско. Когато са преминали границата нейният баща и моят баща – той, моя баща не е имал16 години – но са се били във войната. И като свършва войната и вуйчо Симо, нейният баща, хваща моя баща, щото бил най-млад от войниците и рекъл: „Владко, нашите семейства са минали границата – Средорек за Земен са вече отишли!” И баща ми тръгват, обаче на границата ги спират сърбите и то не мъже, а жени – комитки. Излиза един и казва на моя баща да разстреля нейния баща. А те се обичаха като братя до последно. И тогава татко се е разплакал и казал: „Аз не мога да те убия!”И друг, пак е бил сърбин, без ръка от войната и казал на младия офицер: „Остави ги, аз ше ги застрелям в балкана.”
Там, където ние живеехме, много голем балкан. И ако ходиш по козята пътека у върло место горе са си направили къщите. Много е красиво, много хубаво. Босилеградско. Селото е Долна Лисина. До самия град е. А Босилеград е на самата граница – 40 километра. Кюстендил – Босилеград едно право, хубаво шосе. Тогава тоя, сакатия – татко казваше, че е бил голем по чин, вика може и генерал да е бил – той ги пуска и двамата. Тогава вуйчо Симо си намира жената, нейната майка, уйна Пена и казва: „Вела Богу, Симе, я съм си заборавила у дъжда под една бука на Верка бахчичка. Тя е била на месец бебе. То е било нещо страшно! И вуйчо Симо се е върнал и пак го хващат. И пак се случва на добри хора и го пускат. Преминават границата и идват тука.
 А на моя баща тоя, сакатият му е казал: „Момче, ти си много млад и да дойдеш в българската армия най-напред е Земен, Перник, Кюстендил – в един от трите града требва да се явиш при войниците, армията. Баща ми отива и го връщат обратно – имало е отново боеве, стига до Унгария, побеждава, връща се. И тръгва пеши. Къде е Босилеград?! Перник. Тръгва пеши оттам и все по влаковата линия е вървел – на 16 години… Късат му се обувките, дрехите му се скъсват… И той стига на края на селото имаше една воденица и е заспал там. Стига през нощта късно и е заспал там. И сутринта го намира… Затова обичам всички хора от Хайредин и от мойто село Гложене много – те са ни дали и последния си залък хляб. Този човек го приема – Иван Въгляра – докато съм жива, ше си го помна – приема го и всяка вечер го храни. Баща ми му е работил, щото беше много добър майстор. Майстор незаменим! Стигне до Крива бара – върне са, стигне друга къща, трета къща – върне са, стигне до Бутан, Гложене. И накрая вече в Гложене му казват, че има една жена възрастна, с една млада и с деца…  И баба ми като го е видяла, сърцето й се е разтопило! Той ги намира по една случайност – нашето семейство. И така вече сме си заживели тук – Сиджимарете.
А Сапунджийте – на майка ми фамилията. От там са дошли и те. Тогава са отворили за момент границата и пак я затварят. Но преди това дедо ми е идвал тука по търговия – в оня балкан не е имало жито и той с дисаги, с две торби – една отзад, една отпрад на рамо или като ходи пеш – това са 300 километра – той ги слага тука на врата, но да отнесе – да има царевичка, да има житце и чутурата са бие и става брашънце. Равнина – че има храна, че има жито и той си е казал: "Таа нощ че бегаме" и преминават границата без секакви препятствия – дедо ми, баба ми, жените и децата – то майка ми е била.  И когато вече ТКЗС-то е започнало дедо ми – тогава си беше и аз помна – със здрава тояжка така и биеш питата, слънчогледовата. И то се събаря семето да се орони. И той не е имал такава тояжка и бил така, с ръка целия ден. Нощтта го хваща треска и му изсъхнала – ръката му беше изсъхнала до тука. Хората толкова ни обичаха, че не мога да ви кажа каква обич имаше у тия хора към нас. И никой не е забележил, че той е бил с ръка – той е гледал да не изостава. Пък редовете дълги – 1200 метра дълги, а нашите хора планинци – не са свикнали на такова силно слънце в Златията!

Разказ на Добринка Александрова Младенова, р. 2 ноем. 1946 г.

Истории от Хайредин