Игнатица


Великден и Гергьовден на Черквището


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Великден и Гергьовден

Великден на Черквището. Мястото се е намира над селското гробище, точно там, където днес са църквата и черковния двор с камбанарията. „Некога са почвали църква да прават и са оказало непосилно – не са имали средства…” (ЦПВ) „Беше си една ливада и през годината се позанемари, обаче за Великден тръгваме с греблата, изчистваме, оправяме и имаше наредени камъни – значи секи род си имаше и си знаеше мястото на камъните и по средата е зелена площ. И по зелената площ се слага трапезата и секи седи на камъчета – значи тоя род е тук, тоя род е там, в кръг така се нареди сичко – да, така беше! Поне аз така съм го заварила (като се омъжила през 1976 г. тук и дошла от Еленов дол)” (ПВВ).

На Великден кадиме – секи си носи: яйца си земеш, козунаци си земеш, сичко, прекади са, подадеш си. Доде са направи черквата. Е тука под тоя орех бе ни камбанарията – над кръста. Камбана – е така беше на една стреха – най-големия камбан беше там., под таа стреха и него го бият в началото към дванайсе часа – кога са съберат. Празник беше! На Великден. И са носи отсреща – вече са дигат и отиват отсреща в гробището и си разнасят яйца – канат се демек умрелите, канат се". (ЦПВ, КИН)

„На трапезата си сменуваме яйцата: „Христос Воскресе! Христос Воскресе!” Това е с надеждата, че на оня свят ще се срещнеме. Значи поверието е такова, че ако си размениш яйце с тоя човек – на оня свет ше бъдеме заедно. За годината значи. Това сме- една обшнос(т): как сме били тук, така един ден ше бъдеме там!” Великден никога не е прекъсван през сичките тия години (дори през втората половина на ХХ в.) – тука си го правиме задължително!" (ПВВ)

Оброк на Гергьовден в двора на църквата – м. Черквището за целото село. Мястото е наречено така, защото още от някога, през 30-те год. на ХХ в. било дарено за църква, но такава построили чак през 2007 г. Названието на местността останало Черквището или Църквището. Имало е камбанария, която при строежа е поместена и изградена до църквата. Оброчният знак е каменен паметник, висок 1,60 м, завършващ с кръст и надпис на лицевата страна: „СВЕТИ+ГЕОРГИ ПОДАРИЛИ ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ГРИГОР ЛУКАНОВ ЛУКАНЪ ВАСИЛОВ”. При строежа на църквата е поставена гравирана гранитна плочка с икона на св. Георги  в средата на паметника и надпис с името на дарителя – Георги Валериев Йорданов. Сега оброчището е в двора на храма „Св. Игнатий Богоносец”, който е парково изграден на няколко тераси. На долната тераса има каменна чешма, също с икона на светеца, дар от Борис Кръстев.

„Разрешиха ни да се построи параклиса – нашата черква тука и започна отстрани да се работи и тогава се откри кръста. Кръста беше засипан със земя – само кръстчето (най-горната част на оброчния паметник, завършваща с каменно кръстче) отгоре са виждаше и като се откри вече и най-отдолу са яви надпис – кои са били дарителите и прише на кръста „Св. Георги” – значи това е било първото желание на хората, когато да строят черква, но не им е било разрешено – трисет и некоя година. […]Оброк на Гергьовден започнахме след като открихме кръста и видяхме вече, че отдолу е –  2006 г.” (ПВВ).

Курбан се дава от Долната махала, а общата трапеза се реди на открито – маси и пейки пред църквата. До голяма степен в местната традиция служенето на оброка заменя някогашния ритуал, с обща трапеза, на която се събирало селото. „Вярваме, че свети Георги ще ни помогне – това са хора повече земеделци и животновъди, агнето си е наше, има си стадо девера”(ПВЗ).

По разкази на: Божидар Иванов Минов, р. 1946 г. в Игнатица, пенсионер, работил като механик. Поддържа родов оброк „Игнатешкия кръст” при Черепишкия манастир./ Гълъбин Димитров Иванов, р. 1945 г. в Игнатица, пенсионер, поддържа оброка на Петровден в м. Ливагето./ Камена Илиева Николова, р. 1936 г. в Игнатица, пенсионер, работила като готвачка./ Мария Василева Минева, р. 1951 г. Поддържа със своя съпруг родов оброк на Игнатешкия кръст при Черепишкия манастир./ Павлина Величкова Вутова, р. 1956 г. в Еленов дол, от 1975 г. е в Игнатица – тук е омъжена, живее до църквата и се грижи за нея./ Цветан Петров Вутов, р. 1950 г. в Игнатица, животновъд – дарил шиле за курбан на Гергьовден.

Автори/Информатори:

Калина Тодорова, "Оброци и оброчни дейности по Искърското дефиле", 2016

Истории от Игнатица