Хайредин


Из историята на Хайредин (Ередин)


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из историята на Хайредин /Ередин

Намира се на 28 км югозападно от Орехово и е разположено по дължина в равната лъка на левия бряг на р. Огоста. Землището му е голямо и заема площ от 58 740 дка. Граничи на изток със Софрониево (Сърбеница) и Ботево, на юг — с Манастирище, на югозапад — с Долна Гноеница, на запад — с Бъзавец, и на север — с Крива бара.

"Според преданието, това село е получило името си от един турски паша на име Хайреден Паша. Преди 140-150 години селото е било населено само с турци, които са имали няколко джамии кули." - четем в издадения през 1904 г. "Пътеводител на Оряховска околия" на Ст. Георгиев и Т. Икономов. В него са поместени интересни сведения за поминъка, населението, културното и икономическо развитие на Хайредин в началото на ХХ в.

Разположено на левия бряг на река Огоста, в райна му по онова време работи воденицата на Д. Воденичарски.

През него минава шосето Оряхово - Фердинанд (дн. Монтана).

Районът на селото е поле с 8000 декара пасище. Климатът е мек и сух.

В селото има 297 къщи с 2186 жители, от които 1100 мъже и 1086 жени. Авторите споменават имената на столетниците Ц. Иванов Субашински и П. Митранов.

Сеят основно царевица, но и жито, ръж, ечемик, овес и просо. Почвата е чернозем. Развъждат овце, говеда, коне, биволи, свине, кокошки, гъски и патици. Изнасят в малки количества само птици и яйца. Ходят на пазар в Оряхово, а храните за продан карат в Козлодуй и Цибър (Ломско).

В селото има 8 кръчмари, 4 шивачи, 1 кожухар, 2 обущари, 2 железари и 1 дърводелец.

Училищната сграда е построена, по техни сведения, през 1891 г. и в нея учат 154 момчета и 32 момичета. Училищната бибиотека разполага с 40 списания и 85 книги. Учители са Ц. Манчов, Д. Николов, К. Мавродинова и Ив. Попова.

Черквата "Св. Параскева" е строена през 1858 г. Свещеник е Т. Атанасов.

Кмет е С. Симеонов. Населението е чисто българско.

Съборът е на 14 и 15 октомври - Петковден.

Археологът Богдан Никлов дава подробни сведения за праисторията на селището и развитието му до Освобождението в сборника поселищни проучвания "От Искър до Огоста" (1996).

Най-старото селище в района на Ередин е било в местността Рога̀ — югозападно от днешното село. Тук се изравят късове от опожарена глинена мазилка на жилища, кремъчни и каменни оръдия на труда и керамика, която е характерна за медно — каменната епоха — петото хилядолетие пр.Хр. Останки от друго праисторическо селище се намират в местността Попов камик, северно от Ередин. Тази местност е плоска скалиста тераса, която се издига над някогашния ляв бряг на р. Огоста. При оран тук се изравят оръдия на труда и керамика, която е подобна на керамиката, открита в некропола при с. Търнава и датира от началото на бронзовата епоха или края на четвъртото хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б., Эпоха ранней бронзы… 1982, с. 197).

Богати останки от тракийско селище се намират на територията на днешното село. Това селище е обитавано през желязната и късноримската епохи (Миков, В., ИАИ, т. XII, 1938, с. 391). Останки от друго тракийско селище има и в местността Старите лозя. Тук бяха открити каменно гърло и корито от неизвестен досега стар кладенец, а също така и много глинени съдове (Коцев, Н. М., БИБ, год. V, 1931, т. II, с. 163). Но най-бележит паметник от късноримската епоха е единствената открита досега у нас антична работилница за хромели (кръгли мелнични камъни). Първоначално на десния скалист бряг на р. Огоста е имало отвесно изправена скала. След продължително къртене на камъка на тази скала за направа на хромели, е издълбана пещера. Тя има дълбочина 19 м и ширина 17 м. Височината на отвора отпред е 4,5 м. Вътре в изкуствено издълбаната пещера се наброяват повече от 150 гнезда, от които са изваждани кръгли хромели за ръчна мелница. Гнездата имат форма на правилен цилиндър с диаметър до 0,5 м. и дълбочина от 0,2 до 0,6 м. Става ясно, че древните каменоделци са чертали с пергел заравнената повърхност на камъка и след това с метално длето са изсичали в дълбочина различни по височина каменни цилиндри. Подир изваждането им от гнездата те са били нарязвани на кръгли мелнични хромели с дебелина около 0,12 м. Полученият хромел е бил оглеждан и пробиван на място, след което готовите ръчни мелници са разнасяни из околните трако-римски селища по пътя на търговията. При разчистване на тази оригинална работилница, заедно с готовите, полуготовите и счупените по време на производството им хромели, бяха открити глинени съдове и медни римски монети, някои от които са сечени през управлението на император Йовиан — 364 г. (Николов, Б., Единствената у нас антична работилница за хромели. — Вестник „Отечествен зов“, Враца, 1960 г.).

В землището на село Ередин се издигат повече от десет тракийски надгробни могили. Някои от тях имат имена: Баурѐнска могѝла, Илѝева, Мерджа̀нкова, Мечка̀рска, Срѐбрена, Ста̀нкова, Ста̀рата, Су̀башинска, Таралѐжката могила и още няколко без имена, на които насипът е вече смъкнат от продължителното разораване с машини. Тези могили не ще да са само от тракийско селище. Известно е, че само тракийската аристокрация е била погребвана в земни могили. Ередѝнските могили или част от тях, изглежда са били насипани върху погребенията на един голям земевладелски аристократичен род на траките трибали, които са имали свое имение в този район. Досега нито една от посочените могили не е разкопана от специалист, за да се добият повече научни сведения.

Днешното село Ередин, но не със същото това име, е основано в края на VII в. като военен гарнизон на Аспарухов окоп и вал. Този окоп и успоредният на него землен вал е едно грандиозно за времето си землено укрепително съоръжение (Крънжалов, Д., Землени укрепителни съоръжения на Балканския полуостров. — С., 1948). Неговото предназначение е било да спира грабителските набези на аварската конница от запад, където е била Аварската държава. Аспаруховият окоп и вал започват от високия бряг на р. Дунав — западно от Козлодуй. Окопът и валът вървят успоредно право на юг и пресичат безводната равнина Златия. Завършват при Ередин, където се разклоняват и се губят в лъките на р. Огоста. (Според Шкорпил, К., ИРАИК, т. X., 1905, с. 571. Окопът има дължина 21 км, а според Рашев, Р., Изв.муз. СЗ България, т. XI, 1986, с. 13, е дълъг 24 км). През 1978 г. ние извършихме археологически сондаж на Окопа западно от с. Ередин. (Разкопки на Б. Николов с ученици от ерединската гимназия). Направен бе напречен разрез на окопа и вала с дължина 20 м, и ширина 5 м, който обхваща цялото землено укрепление в сегашния му вид. Получи се един доста отчетлив профил. Ясно се виждаха слоевете на почвата в дълбочината на окопа и натрупаната земна маса на вала. Установи се, че в своя първоначален вид окопът е имал дълбочина 3 м, ширина в горната част 5 м и ширина в основата долу 2,5 м. Стените му са били косо шкарпирани, а подът е бил равен. Валът е образуван след като откъм изток е натрупана всичката изкопана земя. Укрепяван е откъм западната страна с чимове и колове с плет, което се доказа от разкопките. Нашите наблюдения по време на археологическия сондаж показват, че валът е имал първоначална височина около 2 м. Така окопът и успоредният на него землен вал са представлявали едно доста трудно за преодоляване препятствие за конницата на аварите. Това препятствие е достигнало средна височина 5 м и ширина също 5 м. (Николов, Б., Археологическо проучване на Аспаруховия вал. — Вестник „Отечествен зов“, Враца, брой 95, от 1.XII.1978 г.).

И така, в края на VII в. е било основано селище като военен гарнизон на важно стратегическо място, гдето се разклонява и завършва Аспаруховият окоп. Как се е наричало по-рано не е възможно да се установи. Но през време на Втората българска държава това селище е продължавало да съществува. Доказва се от погребенията в местността Латински гробища, които са средновековни. Но народът ни на всичко старо казва „латинско или турско“. В края на XIV в. турските завоеватели са го заварили с днешното име Ередин. Изглежда, че жителите на Ередин са оказали съпротива на поробителите и селото е било временно обезлюдено. Това не е единствен случай в този район в края на XIV в. Обезлюдени са били също селата Бързина, Девене, Еница, Рогозен, Сираково и др. В един османски документ от 1430 г. е записано: „Мезра Иралдин, която съставлява ниви на селяните от казаното село…“ (РСт, 1, с. 472 и НБ КМ, Ориент. отдел, ОАК 265/8, л. 45-б). Думата мезра е арабска по произход и означава землище на обезлюдено село. По всичко изглежда, че жителите на мезрата Ередин не са отишли много далече и не за дълго време. В следващите османски регистри с дата 1606 г., 1617 г., 1639 г. Ередин е записано като село с 23 домакинства, което дава годишен приход на заимина 500 акчета (РСт., I, с. 472 и НБ КМ, Ор.отд. ОАК 128/2, л. 46-а; Никопол, фонд 114/89). В друг османски документ с дата 1620 г. е записано: „Каза Рахово, село Ередин с 15 домакинства…“, а в същия регистър за 1632 г. е отбелязано, че село Ередин има 18 домакинства (ТИБИ, т. VII, С., 1986, с. 265 и 348). В един регистър за набиране на гребци за турския Дунавски флот през 1673 г. е записано, че от село Ередин е мобилизиран за гребец Петър, син на Съботин (НБ КМ, Ор.отд. фонд 32, арх.ед. 64 и РСт., I, с. 472).

От векове и до ден днешен жителите на околните села наричат селото ЕРЕДИН, а жителите му ерединчене. В една народна песен от този край се възпяват подвизите на Ередин Войвода. Селищното име Ередин е изцяло от лично име на човек, който се е казвал Ередин. Личното име Ередин или Ерден с женска форма Ередина и умалителното Ерединка е кръстоска от Ердан и от Ердана, а пък те са видоизменения на Йордан и Йордана. И днес още в селата Баня, спадащо към Монтана, и Брезе и Заноге, Свогенско, се среща личното име Ередина, а в Годеч, в Алдомировци, Сливнишко и в с. Мраморен, Врачанско, по традиция се предават от поколение на поколение личните имена Ерединка (Илчев, Ст., Речник на личните и фамилни имена у българите. — С., 1969, с. 199). Името Хайредин, което е турско по произход и означава „добро от вярата“, е измислица и е дадено на селото Ередин късно след Освобождението от турско робство. Дали са го полуграмотните даскали на селото. Уж че тук е живял някой си голям турчин Хайредин паша. Виж ти, как са преценили тези хорица: турското име по-ще приляга на селото, отколкото простото българско Ередин. Това е то да си имаш работа с една още непробудена национално полуинтелигенция. Горките, те не само са били полуграмотни, но и непросветени. Не са знаели, че от Тимок до Искър не са живели турци и няма нито едно селище или град с турско име, освен Хайредин. В този район има запазени латински, гръцки и прабългарски имена на селища, но не и турски.

В края на XVIII в. село Ередин е било ограбено и опожарено от кърджалийски банди. Жителите му временно се разбягали, но в началото на XIX в. много от родовете се завърнали и възобновили селото отначало с 13 къщи (Манчев, Ц., Описание на с. Хайредин, Ореховска околия, Врачанска област. — Вестник „Дунавска трибуна“, гр. Орехово, брой 337 и 338 от 20.II.1937 г.). Селото бързо нараснало числено от завърнали се стари родове и от пришелци. През 1847 г. в Ередин е открито първото училище (Илчев, И., 1926, с. 12). В 1872 г. в Старата църква „Св. Петка“ свещенодействат двама свещеници Иван Николов и Тома Атанасов. В същата година в ерединското училище учителят Мл. П. Божинов е обучавал 80 деца в три отделения (Летоструй, Виена, 1873, с. 61). В пролетта на 1865 г. източно от Ередин турската власт заселва около 300 семейства черкезки колонисти (Мургин, Ц., 1955, с. 388). Но тези неканени гости се изселили в Анадола през есента на 1877 г., страхувайки се панически от руските освободителни войски. Жителите на Ередин са запазили до ново време неприятни спомени за грабливите черкезки и татарски неканени гости.

Стари родове в Ередин са: Божа̀нкинци, Бо̀ковци, Бръ̀мбарете (Ма̀тковци), Бу̀шовци, Ва̀нчовци, Ва̀човци, Воденча̀рете, Въ̀лковци, Гава̀зете (Гълъба̀рете), Га̀нинци, Говеда̀рците, Гора̀нчовци, Гръста̀рете, Гу̀щерете, Джѝрдовци, Джу̀рджовци, Дѝшовци, Драга̀новци, Жа̀бовци, Зѐрковци, Илѝевци, Ѝлчовци, Кѝковци, Кола̀рците, Колиба̀рете, Ко̀новци, Ла̀ловци, Лиа̀рците, Лѝцовци, Маджа̀рете, Ма̀новци, Ма̀нчовци, Мечка̀рете, Мѝкинци, Мѝковци, Мѝловци, Мо̀нчовци, Мъ̀жка̀рете, Нѐшовци, Нѝнчовци, О̀блаковци, Панду̀рците, Пѐтлювци, Пища̀ците, Пу̀евци, (от тях са То̀нчовци), Риба̀рете, Са̀вовци, Свѝнските (те са едно с Тумѐнкьовци), Су̀башийте, Таралѐжете, Телцѝте, Топа̀лете, Цѐновци, Черга̀рете, Я̀ковци и Я̀нкинци.

Към средата на XIX в. в Ередин се установили много пришелци. Така от с. Буковец, Видинско, дошли Вра̀нчовци, от с. Стубел идват Попо̀вци и Дрънда̀рете (Ва̀ковци, Младѐнчовци и Пу̀нчови), от с. Липен — Баша̀кьовци, от с. Лесура — Лесура̀ченете, а от Вълчедръм идват Мерджа̀нковци и Уша̀тите. След Освобождението от турско робство тук се заселили: Дѝловци от с. Игнатица, Припъ̀лженете от с. Припължене, Баурѐнците от с. Баурене, Пещенцѝте от с. Горно Пещене и Пришелцѝте от с. Челопек.

Население: 1860 г. — 110 двора, 1872 г. — 128 къщи и 231 венчила, 1900 г. — 297 къщи и 2186 жители, 1910 г. — 2625 жители, 1926 г. — 3661, 1934 г. — 4131, 1946 г. — 4177, 1965 г. — 4034, 1975 г. — 3499, 1992 г. — 2532 (Николов, Богдан. От Искър до Огоста, 1996).

Автори/Информатори:


Истории от Хайредин