Бърдарски геран


УБИВАНЬ - КОЛЕНЕТО НА ПРАСЕТАТА


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

УБИВАНЬ - КОЛЕНЕТО НА ПРАСЕТАТА

ОБИЧАЯТ ЗА КОЛЕНЕТО НА ПРАСЕТАТА ПРЕДИ КОЛЕДА В БЪРДАРСКИ ГЕРАН НОСИ  ВСИЧКИТЕ БЕЛЕЗИ НА ПРИНАСЯНЕТО НА РИТУАЛНАТА ЖЕРТВА, ОТГЛАС ОТ КОЕТО СЕ СЪДЪРЖА И В СТРАХОВИТОТО МУ НАИМЕНОВАНИЕ – “УБИВАНЕ“.

ТОВА НАИМЕНОВАНИЕ Е СТАВАЛО ПРИЧИНА ЗА МНОГО КУРИОЗИ В КАЗАРМИТЕ ПО ВРЕМЕТО НА НАБОРНАТА ВОЙНИШКА СЛУЖБА, КОГАТО ВОЙНИЦИТЕ ПОЛУЧАВАЛИ ТЕЛЕГРАМИ ОТ СЕМЕЙСТВАТА СИ ДА ИСКАТ ОТПУСКА ЗА ДА ВЗЕМАТ УЧАСТИЕ В “УБИВАНЕТО”. ДОСТА ВОЙНИЦИ СА СЕ ПОТИЛИ ДА ДАВАТ ОБЯСНЕНИЯ НА КОМАНДИРИТЕ СИ ПРИ ПОЛУЧАВАНЕТО НА ТАКАВА СТРЯСКАЩА ТЕЛЕГРАМА.

 А В УЧИЛИЩЕТО В БЪРДАРСКИ ГЕРАН В ДНИТЕ ПРЕДИ КОЛЕДА РЕДОВНО МОЖЕЛО ДА СЕ ЧУЕ СЛЕДНОТО ОБЯСНЕНИЕ ЗА МАСОВОТО ОТСЪСТВИЕ НА УЧЕНИЦИ ОТ КЛАС – “АМИ ГОСПОЖО, (ИЛИ ДРУГАРКО)  У ТЯХ ДНЕС УБИВАТ”.

        За  „убиването” си имало редица строги изисквания, които вече рядко се спазват. То започвало от първата ранна миса на 1 декември до Коледа, но само в дните вторник, четвъртък и събота. Никога – в петък и неделя, в понеделник и сряда – по-рядко, при особени случаи. Подготовка за ритула започвала от предния ден - известявали се близки и роднини, които трябвало да присъстват. Рано сутринта мъжете от родата се събирали, за да извършат най-важната дейност – самото убиване – клането на прасетата. В цървулените времена задължително се колели поне по две прасета, защото за изработката на цървули, прасето трябвало да се одере, а то било много тънка и майсторска работа. Докато кожата на другото прасе, което се пърлело със слама трябвало да се запази за приготвянето на шунка заедно със сланината и да се остави разбира се прясна кожичка, любима за децата. А избора на прасе – кое става за дране и кое не, т.е. кое става за цървули било още по-тънка работа.

Специални били и съдовете за клането. Дървеното корито за соленето на сланината се използвало само и единствено за тази цел. За миенето и пълненето на червата също имало специални уреди. В коша (комина) се приготвяло необходимото за закачване на нарязаните плешки, бутове или ребра, които били определени за пушене и приготвяне на шунка. Приготвянето на пушената шунка изисквало също голям майсторлък, както и всички останали процедури покрай “убиването”. Именно от тази шунка после се “комкали” след Коледните пости, когато се разрешавало да яде месо след дългия пост. Комката е парче от пушения бут или плешка, което се сварява с хрян и вечерта при отговяването след коледната миса се яде само от тази чорба. А месото се приготвя на другия ден за Коледната трапеза.

Голяма  тънкост и майсторлък при клането е събирането на кръвта от прасето, за приготвянето на един от най-характерните специалитети – кървавицата. Прасето трябва да е майсторски прободено така, че кръвта да се събере в паница преди да се съсири. От тази кръв, смесена с нарязани дреболии се пълнят червата. А измиването на червата е трудоемка работа, която била “привилегия” на жените.

                В спомените на по-стари баначани като Бонко Гюков Калапиш, р. 1926 г. в Стар Бешенов и дошъл по-сетне с преселниците в Бърдарски геран научаваме по-характерните особености, запазени и пренесени през “девет земи и девет води” от Банат чак до Бърдарски геран. “Докато мъжете разпарят свинете, жените “упалат” ракия и занесат да почерпят работниците, като казват :Здравца ву на синцата! Па дай Бож дугудина да бъят по-дубел свиняте! Когато се разпаря първото прасе, една жена носи сол и започва да го соли от главата до опашката и да нарича “Колкуту скруфичита соль, толкоуз прасчета дугудин. Дай Бож.!” След като се обреже месото и се разпредели за различните специалитети, за работа се залавят жените. Най-напред от рибиците нарязват прясно месо за приготвянето на “паприкаш” – ястие с което се гощават колачите и цялата рода. С най-крехката сланина на корема – “подкормината” се правят сладкиши. “Слагат маста в котела да се топи. След това започват да солят месото и сланините. Осоленото месо се слага в дървен “чъбър”. Месото и сланините стоят две седмици в сол като всяка седмица се обръщат – месото си пуска вода. След това се вдигат на коша да се пушат. В котела се вари за приготвянето на “майошките” – нарязани бели дробове, бъбреци, кожа. Вадят се и когато изстинат се нарязват и се пълнят дебелите черва” Те са почистени и изпарени. В майошките освен нарязаните дреболии на прасето се слага само червен лук и сол, но пипер – не и след това готовите майошки се варят също. В котела се слагат да се варят и напълнените кървавици. В месото за “набиване”(пълнене) на “кълбасите” освен сол, се слагат подправки – червен и чер пипер, чесън или каквито други във всека къща си има традиция. В някои къши в дотекезесарските времена, където гледали и крави и имали телета, обикновено с прасето заколвали и теле, за да се приготвят “кълбасите” със смес на свинското и телешко месо, които ставали още по-вкусни. Те се вдигат на коша веднага след приготвянето за да се пушат също.

“Жените приготвят вечерята. Заколват гъска, пуйка или кокошка – зависи колко роднини са се събрали,, правят “чорба с листа”, сарми, “крофли”(сладкиши), пържат от кълбасите. Вечерята преминава с песни и танци, с музика. На всеки от гостите след това се слага да си вземе от убиването – “преснина”. Раздава се преснина и на комшии от съседните къщи. Така в ритуала се включват и близки и далечни роднини, които после пък се редуват във всяка къща и до Коледа много от хората участват по няколко пъти в “убиването”.

Автори/Информатори:

Весела Пелова/ Празничен благослов, 2010

Истории от Бърдарски геран