Селановци


Андрей Врачански


Категория : Моята история / нашата история
photo

Андрей Врачански

Вият се пътища и пътеки през хребетите на годините, родени под нозете на хората. И всеки път има начало, бе­лязано с раждането на нещо ново, сътворено от хората - от ръцете им, от силата им, от любовта им.

На 7 февруари 1915 г. в Селановци, в бедно семейство, се ражда музикалният деятел Андрей Маринов Врачански. Име и творчество, които имат заслужено място в съкровищ­ницата на българското музикално изкуство. През своята творческа дейност създава над 35 хора и маршове, обучава и развива музикалните заложби на стотици деца. Искрите му разпръскват светлина и палят огъня на просветлението в душата на селския човек, влюбен в земята – кърмилница. Нито вихрите на тежките военни години, нито ветровете на промените успяват да угасят този огън – та до края на жи­вота му, 75 лета.

Професионалният му път е свързан с читалището в село Селановци – от 18-годишен, с прекъсвания, та до неговата 55-та година. Завършва трети прогимназиален клас в род­ното село и поради липса на средства, прекъсва образова­нието си. Проявява интерес към музиката и рисуването, но започва да работи на по-заможните хора в селото.

През 1933 г. самобитният композитор е назначен за биб­лиотекар. „Не мина много време и Добри Стефанов – тога­вашен председател на читалището – ме назначи за библи­отекар в читалището – да раздавам книги за прочит. Тук прочетох много книги. Мина една година и същият Добри Стефанов ми уреди да стана музикантски ученик в 36 Ко­злодуйски полк. На 16 юни 1935 г. мечтата ми се сбъдна. За­ведоха ме при капелмайстора на полка – Александър Вей­нар, който ме разпредели при Дико Илиев за мой учител и наставник“.

Там той с усърдие започ­ва да усвоява първите уроци по музика. Дико Илиев му пише упражненията, изпит­ва го, разкрива му тайните на музикалното изкуство. Напредва бързо и се налага да му се пишат по няколко упражнения за деня. Това продължава една година. Негов учител след това е лично Александър Вейнар. От него той научава теория на музиката. След три годи­ни служба напуска полка и се премества в музиката на БДЖ на гр. Червен бряг, къ­дето остава само 5 месеца. Върнал се отново в родното си село Селановци, но тъй като било трудно да издържа семейство от припечелените сватбарски пари, решава да кандидатства в новосформира­ния военен оркестър в Южна България. Оркестърът нямал репертоар и Андрей Врачански бил принуден да съчинява партитури. Носталгията тласка мисълта към родния край и вдъхновен от красотите му, композира „Еленино хоро“, „На селския бунар“, „Тъга за роден край“ и др.; маршовете „По­ходи“ и „Граничар“. След четири години Андрей Врачански се завръща в оркестъра на 36 пехотен полк. Негово вдъхно­вение отново е дунавският бряг и тук създава най-хубавите си произведения. През август 1944 г. заминава за Кюстен­дил, където посреща и края на войната. Отново се връща в родното село. Включва се в селската музика и започва да обучава млади музиканти от различни села на района.

През 1950 г., след изселването на Селановци от старо­то село на днешното място, библиотеката се премества в къщатана Цеко Геновски, а репетициите на читалищните състави се провеждат в училище „Христо Ботев”. През съ­щата година на събрание на управителния съвет на читали­щето е взето решение да се сформира оркестър под ръковод­ството на Андрей Врачански – вече доказан музикант.

През есента на 1951 г. той сформира духов оркестър. Оркестранти са Коста Нинов, Митко Ил. Митов, Ненко Ру­синов, Пено А. Келешов, Игнат Маринов и др. С тях той из­нася концерти, на които се изпълняват доста трудни пиеси като „Македонска китка“, „Моята кралица“, „12 разбойни­ка“ и една от първите му композиции – китката „Народна радост“. Освен в Селановци, те изнасят концерти и в съсед­ните села и градове.

През 1956 г. сформира и кръжок по акордеон за деца, в който се записват 8 малки музиканти. На 24 юли 1957 г. те изнасят първия си концерт пред публика с добре подбана програма. На 8 март 1958 г. управителният съвет на чита­лището взема решение да се удържа на музикантите 10% амортизация за ползване на инструментите на читалището. Решението предизвиква недоволство и кръжокът е пред раз­падане. За да се реваншират, управляващите вземат реше­ние на 17 април 1959 г. да изпратят Андрей Врачански на курс за повишаване на квалификацията – ръководител на музикален кръжок, а средствата да бъдат предоставени от читалището.

 

През 1964 г. се сформира и кръжок по цигулка с р-л Никола Коцев, който съвместно с Андрей Врачански из­нася концерти за всеки празник – 1 май, 24 май, 9 септем­ври, традиционния селановски събор. От 1963 г. започва да ръководи детски духов оркестър към училище „Никола Вапцаров“ в селото. Обучава ученици от пети и шести клас да свирят на духови инструменти до 1970 г., когато, след скандал с директорката, напуска. Прекратява и работата си към читалището.

За цялата си творческа дейност той създава над 35 хора, валсове и маршове за духов оркестър, които се сви­рят по площади и танцови забави в околията. Някои от тях – „Моята годеница“, „Весело сърце“, „Из Дунавската равни­на“, „Селски дни“ и др. са записани във фонда на Българ­ското национално радио и днес се изпълняват от военните ни духови оркестри.

Съзнателен и трудолюбив творец, той обучава и възпи­тава десетки военни музиканти, основава музикални шко­ли и хорове, с което допринася за повишаване музикалната култура на младежите от нашия край.

Автори/Информатори:

Росица Койнова/ Седма регионална конференция "Минолото на родния край - послание към бъдещето"