Селановци


Из историята на Селановци


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из миналото на Селановци

Намира се на 9 км източно от Орехово и от 1950 г. е преместено горе на равното на 6 км южно от р. Дунав. Землището му е голямо и заема площ от 105 686 дка. Граничи на изток с Остров и Галово, на юг — с Кнежа, Бърдарски геран и Галиче, на запад — с Крушовица, Букьовци (дн. гр. Мизия), Орехово и Лесковец, и на север — с Румъния през р. Дунав.

Сведения за Селановци в началото на ХХ в. четем в издадения през 1904 г. "Пътеводител на Оряховска околия" на Ст. Георгиев и Т. Икономов.

Тогава то се намира на 9 км. на югоизток от Оряхово и е разположено в една стръмна долина. В района на селото има седем воденици на река Дунав - на Р. Петков, П. Димитров, Др. Петров, Ив. Кацин, Д. Кунов, Н. Стефанов и Г. Кацин, една парна воденица на П. Дилов и 1 дарак на Др. Петров. Климатът е мек. Между Селановци и Остров се простира Островското блато.

Селановци е голямо село. Състои се от 550 къщи с 3545 жители, от които 1824 мъже и 1721 жени. От тях 420 мъже и 56 жени са грамотни. Мъжката носия е потури, касаче, кожух и калпак, а женската - вълненик, сукман, престилка и елече.

Авторите отбелязват столетника дядо Куно Цонин.

Почвата е чернозем, който се обработва с плугове. Сади се най-много царевица, но и жито, ръж, ечемик, овес, просо. Занимават се също със скотовъдство, птицевъдство и риболов. Изнасят в малки количества птици и яйца. Ходят на пазар в Оряхово. Вече и тук започват да садят американка лоза и да се занимават с пчеларство.

В селото има 7 кръчми с бакалници.

Училищната сграда е построена през 1892 г., в което учат 227 момчета и 75 момичета от учителите О. Иваницов, Ст. Ц. Баръмов, М. Руменска, Ив. Йолов и П. Йоницов. Бибилотеката разполага с 25 списания и 170 книги.

Черквата "Св. Параскева" е строена през 1870 г. - свещеник е Д. Лулов.

Кмет е Д. Дочов, фелшер Т. Златков.

Събор става на 14 октомври и трае три дни.

"Населението е чисто българско. Песелници има - немци и маджари и указват добро влияние върху туземците".

Археологът Богдан Никлов дава подробни сведения за праисторията на селището и развитието му до Освобождението в сборника поселищни проучвания "От Искър до Огоста" (1996).

Най-старите останки от живот на човешки общества са намерени в зеленчуковите градини в местността Лъката над Блатото. Разкрити са погребения чрез трупоизгаряне и глинени съдчета с аскоподобна форма. Те датират от началото на бронзовата епоха или края на четвъртото хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б., Эпоха ранней в Северозападной Болгарий и некрополь у села Тырнава. — Трация преисторика, Суплементум Пулпудева 3. — София, 1982, с. 197, обр. 3). През ранната античност в района на Селановци е имало най-малко две тракийски селища. Следи от едното са намерени в местността Манастира, а другото селище е на югозапад в местността Косаня, под Косански геран. При копане и при оран тук се изравят късове от глинени съдове, които са характерни за желязната епоха. Свидетелство за имение на тракийски земевладелски род са и тракийските земни могили, които се издигат в землището на Селановци. Могили от траките има и в местността Селището. През 1940 г. в Старото село е изровена от пороя мраморна скулптурна фигура на Добрия пастир, която е едно раннохристиянско произведение. В двора на Тоно Върбанов пък е открита случайно мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бога на стихийните сили на природата Силен (Велков, И., ИАИ, т. XIV, 1943, с. 274; Димитров, Д. Две изображения на Добрия пастир от България. — Изв.ист.д-во, т. XIX/XX, 1944, с. 40). Намерени са също римски монети (Филов, Б., ИБАД, т. III, св. I, 1913, с. 333; Герасимов, Т., ИАИ, т. XI, 1937, с. 321), както и глинени съдове и римски тухли с печати на Първи италиянски легион (Филов, Б., ИБАД, т. II, 1911, с. 275). Тези находки недвусмислено показват, че Старото село Селановци лежи върху културен пласт на трако-римско селище, което е съществувало до V — VI в.сл.Хр.

Селановци е известно с днешното си име в един османски документ от 1430 г., в който пише: „Към зиамета Рахово се числят селата Селановци с 16 къщи, Крушовица с 71 къщи, Галиче с 23 къщи и Проданковец с 11 къщи…“ (РСт., I, с. 458). В друг османски документ, датиран от средата на XV в., е записано следното: „Зиамет Рахово, негов заим е Емирне бей… Село Селановци, лично владение на заима: домакинства — 23, вдовици — 3, приход без испенча — 1555 акчета…“ (ИБИ, т. ХIII, 1966, с. 243). От това сведение се налага изводът, че село Селановци е основано много преди края на XIV в. и е заварено в края на XIV в. от османските нашественици с днешното си име. Прави впечатление, че населението на Селановци през първите векове на робството е твърде намаляло. В друг османски документ с дата 1620 г. пише: „Каза Рахова, село Селановци — 10 домакинства“ (ТИБИ, т. VII С., 1986, с. 267). За същия този период от време пътешественикът Хаджи Калфа пише, че Ореховският край прилича на същинска пустиня (Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа. Румелия и Босна. — В: Архив за поселищни проучвания. С., 1938, кн. 2, с. 92). Името на село Селановци е записано и в археологическите изследвания на граф Марсили през XVII в. (Димитров, Д. П., Археологическите изследвания на граф Луиджи Марсили из българските земи в края на XVII в. — ГСУИФФ, т. 43, 1946–1947, с. 9). Селановци се среща и в един план на р. Дунав, съставен през 1779–1782 г. (Коледаров, П., 1979, с. 145). В един по-късен османски документ, който има дата 1673 г. и се отнася за набиране на гребци за турския дунавски флот, от село Селановци е мобилизиран Павле, син на Стоян (РСт., I, с. 457). В регистър за войнуци от първата половина на XVIII в. са записани войнагани на сераскера Мехмед, син на Бейли, от селата Селановци и Галиче, спадащи към каза Рахова.

До 1950 г. село Селановци е било разположено край извори и кладенци в стръмни долове, които са на север от днешното му място. Селото се е деляло на отделни махали. За най-стари се считат махалите Главъ̀, Група̀ня и Тѝлин дол. Махалите на Старото село Селановци и техните родове изброяваме последователно от изток към запад:

1. Махалата Сѐлище се е намирала около извора Сѐлишка во̀да. Тук са живели родовете: Вакини, Вачовци, Вешинци, Гръчовци, Манинци, Наковци (Калмуците), Нацинци и Николицовци. През първата половина на XIX в. се заселили от с. Реселец Гъдуларците и Пеловци, които са от реселешкия род Филийците. Към средата на XIX в. от с. Две могили, Русенско тук се преселили Гелковци, а през 1906 г. от гр. Габрово в махала Селище се установили Начови.

2. Махала Тилин дол. Тук са живели родовете: Беновци, Бранковци, Гьоргьовци (Топалете), Даковите, Кальовци, Марковци (Точовци), Минковци, Мондовци, Перчовци, Пешановци (Бояджийте и Трифоновци) и Челебийте. Към тази махала спада и Куртова могила, където са живели семейства от рода Тремпаците.

3. Махала Групаня или Душманова махала. Така се е наричала по името на стария Душманов род, който сетне се разделя на: Бетовци (от тях през 1890 г. се изселили в с. Галово), Данкинци, Драгановци, Калугерете, Костовци, Нетовци, Петканинци, Пеновци и Пентовци. Други родове, които са живели в тази махала са: Бубулците, Банкинци (Бръзаците), Бендарците, Бенчовци, Василовци (Становци), Дуновци (Ниновци), Йорговци (от тях е майката на професор Петко Стоянов), Качанците, Милчовци, Пенчовци (Говедарците), Петрушкинци, Стрункашете, Студените (Бено Гигов) и Танасковци. В първите десетилетия на XIX в. се завърнали от Влашко старите селановски родове: Макавеевци (завърнал се дядо Макавей с петимата си синове), а след тях Радуловци, Пешковци и Фануцови. През втората половина на XIX в. от с. Букьовци се заселили в махала Групаня Иванчовци, които са от букьовския род Кашовци. През 1873 г. от гр. Тетевен дошли Тетевенците и У̀дреновци.

4. Махала Главъ̀, наричана още и Гендерашова махалъ по името на рода Геновци. Тук са живели още: Връбановци, Връбкинци, Вълковци, Данчовци (от тях са Гиздарете, Гологанете и Клекарете), Дачинци, Дилковци (у тях е доведен Рачо от Койнаре, който дава начало на рода Рачовци), Дръндарете (те са едно с Бенкови), Керимете (Бозаджийте), Филчовци и Фураджилете. През първата половина на XIX в., завръщайки се от Влашко, тук се установили Беканците от с. Борован и Крайщниците от Бяла Слатина, които избягали във Влашко от притесненията на помаците. Родът Вакини от с. Лесковец се преселил в махалата Главъ̀, но имотът му останал в лесковското землище.

5. Махала Улѐйкьов дол. Нарича се така, щото долът прилича на улей, но ѝ казват още и Му/х/а̀рската маалъ̀. В нея са живели родовете: Му/х/а̀рците (от тях са произлезли Братанците, Елезете, Кушовци и Фучинци), Гутовци, Джакерете (от тях са Пенковци, Сиренячковци и Фускалете), после идват Дрислинци, Йотанците, Ку̀тинци, Мичовци (Бо̀нджулете), Мотовци, Неделковци и Немците (те са мълчаливи). Към средата на XIX в. от с. Две могили, Русенско в махалата Улейкьов дол се заселил родът Йотовци.

6. Алму̀зка махала, наречена така по прякора на рода Алму̀зете (Дамяновци). Тук са живели още и Бръсовци, Гульовци, Йончовци, Йочовци (от тях са Илиевци и Пръдливите), Каменовци, Кросновци, Ланговци, Мамулете, Мариновци (Дудинци), Пръчинци, Пъловци (Добреновци, а у тях идва на повет в 1880 г. Герго Петков от с. Осиково и дава начало на рода Осиковченете), Съловци и Цоцинци (Тонковци) са местните родове на тази махала. Но в началото на XIX в. придошли родовете: Рогачете от с. Еница, Ърта̀рете от с. Бреница, Вълчовци (от които после са произлезли Воденичарете, Дапчовци и Мотаците) са от Кнежа, но помаците им отнели имота и те избягали във Влашко, а на връщане се заселили в Алмузката махала. В средата на XIX в. от Вълчедръм идва свещеникът поп Димитър, а чак в 1925 г. от с. Голяма Раковица, Софийско, тук се заселили Раковченете.

7. Ку̀ндова махала. Наречена е по името на нейния основател дядо Кундо. В тази махала са живели родовете Кундовци (от тях са произлезли Бановци, Мечови, Пудови и Рудови — от диал. Руд хубав, вж. в нар. песни „Рудо стадо“), и още Зулямете (от тях са Сулянците) и Ташковци.

8. Пенцирова махала е била централна и в нея са се намирали църквата и училището. Тук са живели родовете: Вириганците, Евановци, Йоцинци (Ангеловци), Лаковците са едно с Бальови и Мечкови/, Митринци, Патовци (оттях са Бенови и Илиеви), Ситнаците (те са едно с Горските, Петлите, Стефановци и Чипите) и Станкуловци. През 1876 г. от гр. Сопот дошли Ливосковци и Гуновци (от тях са произлезли Кадрилете, Койнинци и Лазаровци).

9. Махала Пѐйчов дол, която се нарича още Гъ̀рлище и Гъ̀рлишки геран, а Гарван дол я отделя от махала Гарваньов дол. В Пейчов дол са живели родовете: Гърлѝчете, Каравелете, Кутковци и Ойколовци (те са едно с Банкови, Дачовци, Йолджийте и Нинкинци). В рода Ойколовци в средата на XIX в. е доведен Тодорчо Сакаджията от с. Търнава, който дава начало на рода Сакаджийте. През първата половина на XIX в. в тази махала се установява родът Кинови (това са Миковци и Нешови), които са от с. Галиче, ходили във Влашко и на връщане се заселват в махалата Пейчов дол. Но тази махала се нарича още Гърлище, по името на местността, а родът Гърлѝчете придобива това си име от името на махалата и на местността.

10. Махала Гарваньов дол. Тук са живели старите селановски родове: Дурови, Къновци, Пентовци и Русиновци. След 1880 г. се заселва Тоно Монов от букьовския род Луловци. През 1888 г. от с. Валкан, окръг Темишвар в Австро-Унгария идва баначенинът Петър Марков Клайч. Той се заселва най-напред в с. Бърдарски геран, но след година се преселва в Селановци. През 1893 г. от гр. Бечкерек (сега в Сърбия) идва родът Перкови (от тях са Шандорови, баба Ева и Шандор Веберов). Правчанете в Селановци са дошли от Правец, Ботевградско, през периода 1922–1928 г.г. Така се наричат с общо име семействата на Васил Мантев, Георги и Цветко Ив. Гъркови, Георги Стоянов Пешовски, Донко Д. Петков, Иван Цолов Божилски, Никола и Цветко Сиракови и Тодор Яйчара. Дупновръхченете са 14 семейства, които се преселват в Селановци през 1912 до 1946 г.г. от с. Дупни връх, Софийско. Това са: Ангел Д. Пенчев, Борис В. Венцин, Борис А. Качулски, Данчо П. Тасин, Георги и Йордан Младенови, Крум и Георги Борисови, Иван П. Георгиев, Миленко Танасов, Павел Б. Йорданов, Христо Д. Латин, Цветко В. Димитров и Димитър Величков Тризин, който е от колибите Лъжене до с. Искрец. Те са били пръснати из всички селановски махали. Последни тук се заселват Ангел Бъчвара от с. Търговище, Белоградчишко и Иван Г. Беленски от с. Хаджийска махала, Берковско.

През 1860 г. Селановци брои 310 двора българи, които нямат църква и селото е най-голямото в каза Рахова (Архив Н. Геров, ДБИ, т. I). В 1872 г. Селановци се състои от 325 къщи и 581 венчила (семейства), а в църквата „Св. Петка“ свещенодейства поп Димитър Иванов Панов от Вълчедръм (Летоструй, Виена, 1873 г.). За първи път училище в Селановци е открито в 1867 г. с пръв учител Никола Първанов Бачийски от Кнежа, който е бил на 24 години и учителствал тук 4 години. След него учителства Никола Джамджиев от В. Търново, който е стоял само през 1876/77 г.г. и е заминал с руската войска. Третият учител е Бано Дочев от с. Бреница, който е учил IV клас в Априловската гимназия и е стоял в Селановци учител от 1878 до 1885 г.г. Той е оставил добри спомени в селото и е пеел в църквата (арх. И. Н. Илчев, ОИМ Враца, сигн. I, 1346, 1927 г.). През 1872 г. в селановското училище Георги П. Йончев е обучавал 58 момчета в едно отделение (Летоструй, Виена, 1873, с. 61).

На днешното равно място през 1922 г. първи се изселват Геновци, Добреновци, Кръстьо Цеков, Крум Николов и др. Изселването на махалите приключва през 1950 г.

Името на село Селановци е жителско име. То произлиза от личното име на човек, който се е казвал Съло — от старобългарската дума сълъ, която означава пратеник, вестител и има еднакво значение с гръцкото име Апостол. Големият -_ер_ (Ъ), в старобългарски има фонетична стойност между „О“ и „У“ и се произнася като „Е“. И така става СЪЛ — АН, както Първан, Стоян и пр. Със суфикса за селищно име -ОВО става СЪЛА̀НОВО — Села̀ново, а жителите на Села̀ново са СЕЛА̀НОВЦИ. Има още едно обяснение за името на Селановци. То е от Сельо, което пък е съкратеното от Селимир, което лично име се среща още през XII в. Като се прибави на Сельо -ан, както Витан, Цвет-ан и пр. името става Селан, а със суфикса за селищно име то вече е Селаново, а неговите жители са Села̀новци, както Врачанци, Белослатинци и пр. (вж. Займов, Й., Български именник, С., 1988, с. 197 и 198).

Население: 1872 г. — 325 къщи и 581 венчила; 1900 г. — 3545 жители, 1910 г. — 4233, 1926 г. — 5543, 1934 г. — 6483, 1946 г. — 7259, 1975 г. — 6623, 1992 г. — 6600.

Автори/Информатори:

Ст. Георгиев и Т. Икономов/Пътеводител на Оряховска околия,1904; Б. Николов/От Искър до Огоста, 1996