Св. Пимен Зографски и Черепишкият манастир

В началото на ХVІІ в. Черепишкият манастир е възобновен от отец Пимен Софийски, наречен още Зографски. За живота и делото на св. Пимен знаем от достигналото до нас житие, писано от ученика му Памфилий - открито в началото на 30-те години на ХХ век в библиотеката на Зографския манастир в Атон. Според житието Пимен е роден около 1545 г. в София. Като млад инок учил четмо и писмо, черковно пеене и живопис при софийския свещеник Тома в просветната и живописна школа на църквата „Св. Георги”.
След като родителите му починали, той раздал на бедните имуществото си и се отправил към българския атонски манастир Зограф. Когато навършил 30 години, монах Пимен бил ръкоположен за йеромонах, бил „обичан и почитан от всички” иконом на манастира. Петнадесет години прекарва в „пост и умна молитва” като отшелник в една колиба и пещерата на друг зографски светец - св. Козма. Когато при него идвали от цялата Света гора желаещи да останат, той „отпращал всички с увещанието, че не е воля Божия” и съвет: „Чедо, потруди се малко в този живот и няма да бъде напразен твоя труд.” На 55-годишна възраст, по време на молитва, му се явил покровителят на Зографската обител свети великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде пастир на народа си. Пимен се отправил към българските земи, като взел със себе си своя ученик Памфилий. Обиколил много градове и села от Атонската Света гора до Софийската и до Видинската епархия, от Доростолската епархия до бреговете на Преспанското езеро, възстановил и изписал разрушени храмове и навсякъде проповядвал словото Божие. В житието му четем: „Християните като овци без пастир идваха с хиляди при него, като при свой пастир... И като обходи цялата Софийска страна той, Пимен съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира, измежду които и Черепишкия манастир, който е на река Искър, обнови и братя много събра, постави им игумен и всичко по образеца на общежитието на Зографския манастир устрои.” Във Врачанско освен Черепишкия манастир, той изписал и Долнобешовишкия манастир. „Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия.”
Монах, зограф и лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII век, свети Пимен Зографски е оставил богато културно и духовно наследство.
Към края на живота си той се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му сетне ставали чудеса – това разказва преданието, запазено сред манастирското братство в Черепиш, за това пише и неговият ученик монах Памфилий: „Вестта за смъртта на преподобния се разнесе навсякъде и от околните места християните се стичаха към мощите на преподобния да се благословят от него и да целунат своя добър пастир и наставник. А братята сред всенощното бдение и божествената Литургия, извършиха надгробно пеене и го погребаха извън църквата, както им заповяда светията, на третия ден на месец ноемврий 1510 от Христа* – в този ден му каза св. великомъченик Георги да го положат в гроба, на този ден правеха помен за него. От гроба на светеца много чудеса ставаха, болни се изцеляваха и обхванати от нечисти духове се освобождаваха и други различни чудеса.”
В края на житието монах Памфилий съобщава, че то е написано „в памет и чест на светия отец в Черепишкия манастир”.
Паисий Хилендарски в средата на ХVIII в. отбелязва в своята История: „Преподобният свети Пимен приел в Изограф монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Света гора и дошъл в Софийската епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черква. Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, оттам бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искър, тук и починал. След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени в Видинската епархия в Суходолския манастир. Тоя Пимен живял в 1610 г.”
В началото на ХІХ в. зографският иконописец Митрофан Зограф изрисувал св. Пимен на северната страна на главната съборна църква на Зографския манастир, в 1848 г. Захарий Зограф изписва образа му в Троянския манастир, а през 1888 г. иконописецът Симеон Молеров от гр. Банско изографисал икона с образите на зографските светци Козма и Пимен Зографски (Памфилий 2007).

Информатори / Автори
Калина Тодорова/Свети места, 2009