Криводол


Маслина Грънчарова - Костурската Райна Княгиня


Категория : Моята история / нашата история
photo

Маслина Грънчарова - Костурската Райна Княгиня

„На един от жилищните блокове в град Криводол, на главната улица е поставена скромна паметна плоча, която неправи впечатление с нищо на обикновения минувач. Този паметен знак напомня за революционната дейност на българката Маслина Грънчарова и участие ù в славното Илинденско въстание от 1903 г.”

 Маслина Иванова Грънчарова - малко хора от нашия край са чували това име и почти не си спомнят за нея .

За делото ù намираме няколко страници от личните неподредени биографични бележки, както и от изписаното върху скромна паметна плоча в гр. Криводол, поставена през 1997 г. от ВМРО-Враца.

Спиридон Василев и Коста Църнишанов като изследователите на борбите на македонските и тракийските българи обаче са единодушни, че тя заема едно от първите места сред жените героини в освободителното движение.

Тази заслужила почитта ни българка е родена преди 135 години през 1875 г. в село Загоричане, Костурско. В родното си село прекарва детските години и получава първите уроци по патриотизъм от една друга истинска българка - учителката Ангелина Бонева от село Припължене /сега село Трифоново/, Михайловградско.

През 1896 година Маслина Грънчарова завършва успешно Солунската гимназия, в която получават образование и са закърмени в родолюбие редица българи от всички краища на Македония. Тя поема попрището на учителка, съзнаваща смисъла на учителското призвание. Така се озовава в отдалечения градец Димотика, Сурович и Зелениче- Леринско, където сее просвета и знания сред тамошните българи. През 1900 година е назначена за учителка в родното си село.

Изпълнена с патриотичен дух, младата българка не остава чужда на трескавата подготовка за въстание, което по-късно влиза в историята на България като Илинденска епопея.

Малките възпитаници учи на четмо и писмо, и на любов към свободата и родината. У жените разгаря желание за участие в опасното дело: учи ги да помагат на мъжете, да изпълняват куриерски задачи, да бъдат жертвоготовни, когато и където дългът ги зове.

Включва се рано в редовете на ВМОРО, дълго време тя е главен ръководител на района. Като такава е посрещнала ревизията от страна на Гоце Делчев, а по-сетне и на Борис Сарафов в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание. Лежи многократно в затвора в Корча, движи се въоръжена с четите и проявява организаторски дар. Заедно с учителката Елена Янакиева е знамевезка на Дъмбенското знаме, а по-късно сама извезва знамето на загоричанските въстаници.

На 2 август 1903 г. в Костурския край е провъзгlласено въстанието, в Загоричане. В решителният ден, когато четата и населението се събират сред село, Маслина Грънчарова- Костурската Райна Княгиня - изнася от дома си и гордо развява избродираното от нея знаме. Подобно на Райна Княгиня край Бенковски, преминава на кон редом до централния войвода Манол Розов и му предава знамето за да го връчи на четника Гого Христов. С възторжени думи смелата учителка пожелава на младия знаменосец победен ход на знамето.

Знамето от с. Загоричане е представлявало зелен плат, окантвано от всички страни с ширит в цветовете на българското държавно знаме. Четирите му ъгъла завършвали с пискюли от същия цвят. В средата на лицевата му страна се вижда изправен разярен лъв, държащ в предната си дясна лапа ятаган, а в лявата — пушка. Над лъва под формата на дъга е изписан девизът, „Свобода или смърть”.

Долу вляво - „20 юли 1903 г.", а в средата -„Загоричени".

След разгрома по неведоми пътища, то е пренесено в пределите на Княжеството. Дълги години е стояло скътано върху саркофага с мощите на Гоце Делчев в Илинденския дом. Доскоро се предполагаше, че знамето е пренесено заедно с тленните останки на Гоце Делчев и други материали, свързани с неговото име и дело в Скопие.Допуска  се, че тази светиня, пренесена  в Македонската столица е унищожена като свидетелство за българския характер на въстанието.

В разгара на въстанието, Маслина Грънчарова взема дейно участие в редица кървави сражения на четата- при село Невеска, градчето Клисура, на връх Сокле и др.

След погрома смелата революционерка е хвърлена в Битолския затвор и заедно с други четници е изправена пред турския съд. По силата на политическите обстоятелства турската власт е принудена да даде амнистия на ония, който по чудо са останали живи след турските отмъстителни акции.

За своята дейност Маслина Грънчарова разказва:

„От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...".

Коста Църнушанов, в статията „Ролята на българката в македонското освободително движение”, пише „…В тая рамка на най-скромни думи („моята дейност бе за други, не за мене") е затворена една огромна дейност, за която ще разкажем при друг случай.”, като има предвид публикацията на Спиридон Василев „Една героиня в македонското освободително движение” от в. „Македонско знаме", юли 1946.

За Маслина Грънчарова няма място в пределите на турската империя. Принудена е да напусне родното си място и да търси приют в свободните предели на България. Намира убежище и работа в село Мало Бучино, Софийско.

През 1908 г. след младотурският преврат и обявяването на лъжовния ХУРИЕТ, тя отново поема на юг към родното си място, където е преголяма нуждата от такива като нея, окрилени от надежда за нова народополезна дейност. За съжаление това е за кратко време. Настъпва ужасната за българския народ 1913 гадина. Стотици опожарени села, стотици хиляди останали без хляб и подслон, гонени от смъртта, търсят спасение в северните предели на Родината. Подобно на хиляди други бежанци от Македония, тя намира спасение в свободна България и през 1922 година се заселва трайно във врачанското село Криводол /сега град Криводол/.

35 години живее в Криводол с присъщата си скромност. Димитър Герасимов (жив наследник на фамилията, която приютява семейството) и по-стари хора с умиление си спомнят нисичката на ръст, изпълнена с доброта и почтеност, прилично облечена учителка (известно време е учителка в село Крапчене- Михайловградско, където е призована от нейната първа учителка Ангелина Бонева), с нищо не наподобяваща на жената- героиня. Нещо любопитно от интимният ù свят ни разказва бай Митко Герасимов. Спомня си за историята с Манол Розов, годеникът ù „…Врекли се във вярност до гроб- ако във въстанието оцелеят, после да се съберат, ако падне убит единият, другият да остане сам за цял живот. В едно от сраженията Манол е убит. Вярна на себе си и на любовта в която се врича, остава сама за цял живот, със спомена за своя любим…”

Умира на 82 години на 27 октомври 1957 отнасяйки със себе си спомена за една отминала епоха на невероятни събития и велики личности.

Преди 53 години угасват сетните зари от живота на тази патриотична българка.

Гробът на Маслина Грънчарова в гр. Криводол е увенчан с великолепна нейна снимка, с комитска униформа и оръжие в ръка. Всяка година Областният комитет на ВМРО-Враца, Общинската организация на ВМРО- Криводол и общественици на Илинден изразяват своята почит към паметта на героите от Илинденско-Преображенското въстание пред паметната плочата на революционерката Маслина Грънчарова, участвала във въстанието и извезала знамето на село Загоричане.

Дали смутното време, в което е живяла е причина делото ù да бъде забулено в тайна и забрава от съвременниците, можем само да гадаем.

При всички случаù сме ù длъжници- преди и сега.

Дълбоко в себе си съзнаваме, че възпоменателната плоча не е достатъчна да изрази почитта, която дължим на тази героиня- необходим е по-осезателен израз на уважение към Маслина Грънчарова- Костурската Райна Княгина, защото тя е за пример на безкористно родолюбие.

Автори/Информатори:

Христина Кръстева - НЧ "Никола Й. Вапцаров"