Липница


Църквата "Св. Св. Кирил и Методий"


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Църквата *Св. Св. Кирил и Методий*

На сегашното си място Липница е вече сто години. До 1920 г. селото е било на десния бряг на река Скът в местността Старото село. Там липничани живеят близо три века. Именно там през 1869 г. за три години с общ труд на селяните е построена и първата църква. Тя била не много висока сграда - иконостасът бил изграден от много здрав и хубав материал. Изографисването, както и техниката на приготвяне и полагането на боите, е направено с голям майсторлък. Храмът е носил името „Свети Дух”. Както е повелявала традицията тогава, на храмовия празник става и традиционният събор на селото, което продължава и до наши дни. Поради редица трагични исторически събития, през 1909 г. липничани заговорили за изселване от тази блатиста и неравна местност. През 1914 г. е издаден Указ за преселване на старите ни съселяни, което естествено налага и преместването на всички важни обществени сгради, една от които е църквата.  

Първа световна война е в разгара си и преселването започва едва през 1920 г. Предварително е изготвен териториален градоустройствен план. Определено е мястото на всяко обществено заведение с перспектива един век напред. На църквата е определено място на централния площад , заедно с кметството.

През лятото на 1934 г. с доброволен труд на миролюбивите християни, както и отпуснатите средства от фонд Църковна земя, която е била 200 дка. и е давана на търг и обработвана от селяните, започва полагането на основите и изграждането на новата църква. За две години е построена еднокорабна сграда с олтар. При освещаването й е преименувана на Храм „Св.Св. Кирил и Методий”. Църквата е изградена предимно от тухли и камъни в основите. Подът е от дървен материал/дюшеме/. За дограмата на църквата е събирана помощ от населението - след вършитба са минавали каруци и събирали жито, което продавали и със събраните средства, купували дървен материал. Голяма част от църковното обзавеждане е от дарения.Така например, липничанинът Марин Пълов /Каравеля/ е дарил дървен материал за направата на тронове. Иконостасът в новия храм е бил пренесен от старата църква при преселването.

Новата църква е висока и просторна, с голям балкон, където е пеел църковният хор, ръководен от учителя Цветко Георгиев. Първият свещеник, който служи дълги години, е отец Иван Георгиев от с. Борован. Селото му дарява 80 дка. от най-плодородната земя. Той служи до 1941 г. След него от 1941 г. до 1944 г. в църквата постъпва отец Цветан Пенчев от с. Бъркачево, общ. Бяла Слатина, а от 1944 г. тази християнска светиня я поема отец Йордан Нейков от с. Алтимир, който служи до своята смърт през 2000 г. В двора на църквата се намират гробовете на двамата свещеници - отец Иван Георгиев, починал 1952 г. и отец Йордан Нейков, починал 2000 г. както и на летецът Димитър Василев, загинал през 1944 г., защитавайки родното небе. Към енорията на отец Йордан бяха и селата Крушовица, Войводово и Ботево.

Автори/Информатори:

Галина Христова - Читалище "Отец Паисий" - с. Липница

Истории от Липница