Бърдарски геран


Змейови избраници


Категория : Моята история / нашата история
photo

Змейови избраници

В ясния зимен ден сред селото цяла сутрин се носеше сватбарска гълчава, музика и песни. От тъмно още се застягаха тежко и богато едни от най-имотните и видни селски първенци. Единият зажени щерка – хем лична, хем първа по ред. От сой беше и женихът. „Лика прилика” – шушукаха селските свахи, скупчени на групи въпреки студа и дълбокия сняг.
    Всред цялата тази суматоха напълно невъзмутима и дори незабелязана оставаше една жена отсами ъгъла, макар заниманието й да беше повече от странно – в зимния ден тя предеше, седнала на пейчицата в края, където се пресичаха двете улици. Всъщност късаше парченца от вълната, оплетени с тънък конец и ги пускаше около себе си, бърборейки монотонно под носа си. Макар й седнала гърбом, тя наблюдаваше през рамото си най-внимателно всяко движение на сватбарите в огледалцето, което украсяваше хурката й.
    Струпаните изгаряха от любопитство да видят развръзката на най-необичайната селска история и да погадаят как така най-личната мома на селото и най-голяма лудетина мирна изведнъж и пристана на бащините си съвети. Остави лудешките си приключения, остави лудата си любов с най-известния в селото красавец и нехранимайко, сестрин син на годеника й и се прибра в къщи.
    Приказките и одумките нямаха край и след венчевката. По седенки и вечеринки все туй беше в устата на всички. Селото жужеше като кошер. Но мина се година, две, братовчедът на младоженеца не се вясна повече в селото и клюките стихнаха. Сдобиха се с две деца младите  и животът им тръгна както на всички. За предумване остана само имането им, което се множеше. Дори сватбените подаръци, иначе напомнящи за нявгашните вълнения, отдавна бяха станали част от новото им ежедневие... Сред тях беше и една шарена хурка с огледалце, украсена с цветни панделки, мъниста и оплетени конци. Невестата я държеше на лично място на скрина и когато не предеше, просто се оглеждаше в огледалцето час по час, колчем се завъртеше покрай нея. Даже и не помнеше от кого беше подарък тази хубава хурка с огледалце, втора каквато нямаше в селото.  Жените на пътя все за хурката отваряха дума като седнеше с тях на пейката да предат. Разпитваха я, любуваха й се – особено заради кръглото огледало, закрепено удобно отгоре, та да се оглежда дори без да вдига глава, така както си преде. А като погледнеше в него през рамото си, можеше да вижда какво става и зад гърба й, отзад в двора; да наблюдава децата, градината.
    Тъкмо когато изглеждаше, че всички сплетни около най-одумваната някога мома са утихнали, се появиха нови слухове и приказки. Те тръгнаха плахо и тихо, и от хурката с „дяволското огледалце” те преминаха към различни и все по-невероятни предположения за предназначението й и за все по-странния вид, който неусетно придоби младата булка. Тя започна все по-рядко да продумва с комшийките си, дори не излизаше така често при тях на пътя, както в началото, а повече предеше в къщи, където идваше една от братовчедките на мъжа й. Братовчедката също не можеше да задоволи хорското любопитство – пришепна само, че Анка е все някък си отнесена, че умът й е другаде...
    Минаха много месеци, а все още се шушукаше тайно и с половин глас, че при Ана идвал... змей. „Огледалцето светело като жарава...” „На никой не се показвал, освен на Анка. Приспивал мъжа й в мъртвешки сън и си отивал чак като се зазори...” „Вярно е. Самата страшна истина. Змей идва при нея всяка вечер. Омайната му сила била в... огледалцето на хурката. Това било магьосно огледалце... От него змеят гледал Анка с огненото си око. И все я предумвал да си остави децата и да замине с него в невиждано и неземно царство.”
    - Магия ще да е! – настояваха по-старите.
    - Че кой ще да е? – съмняваха се недосетливите.
    - Малко ли момци е излъгала...
    - Ами братовчеда на Иван, дето му пристана, а после се повърна от него, та го посрами и той не смее пета година да припари в селото и в дома си. Майка му е черна почерняла и все я кълне дето седне и дето стане.
    Други ги налегна страшно съмнение, което замъчи и братовчедката – истина ли има змей или Анка се е смахнала... Додето една нощ любопитни видели как светнало у Анкини като от пожар. Кълняха се, че бил самият змей. Братовчедката била скрила хурката под ризата си и се мушнала под леглото тайно да види какво ще стори змеят, като си не намери окото. „И той като дошъл и не видял хурката с огледалцето – окото си де – светнал с крилете си да го търси.”
    Този път Анкината свекърва даде ухо на приказките. Решимостта й да стори нещо не остана скрита от зорките очи, дебнещи около й и възбуди въображението на разбунената махала. Скоро всички започнаха да забелязват, че тя зачестила у сватята си, че двете нещо заговорничали. Анка бе изведена по здрачина от тях и поведена към катуна, заедно с големия денек, който шаваше като жив – навярно заради завързаната в него кокошка. А всеки знае, че черна магия се разваля с черно пиле. Дали ще върне свекървата на Анка магията в дома на сестра си?! „Няма кой друг да е злосторника. Само майката на забегналия Иванов братовчед може така стръвно да иска да затрие булката му.”         
    След тази случка се заредиха необясними неща. Скоро се спомина братовчедката. Тя така и не можа да се вдигне от леглото - невярна и незнайна болест за броени дни я затри... Разправяха, че сама се е дала на змея и той си я взел в неговите чертози.
    А когато на другия ден Анка излезе да шета по двора чевръста и напета както преди, без следа от болестта, за всички беше ясно, че магията се е върнала обратно; змеят най-сетне я е оставил, но си е взел друга жертва.
    Наскоро след това и зимна вихрушка се вдигна посред лято. Златно кълбо в нея видяли. Светело, блестяло и се търкаляло по средата на улицата чак до самия й край, откъдето започват ливадите. Там заиграло, заскачало на едно място доста време, а от вихрушката се чул глас да вика Ана да иде да си изкопае гърне жълтици за спомен...
    Нямаше следа и от чудната хурка с огледалцето. Канеха Анка на преденки, дано дойде с нея, но свекърва й все й намираше работа около себе си. Чак когато една от оплаквачките на погребението на братовчедката чу за изчезналата хурка, изведнъж се досети, че извадили изпод леглото на момичето някаква хурка и си я поискала вместо плата. Когато отиде да я донесе, всички онемяха. Огледалцето беше угаснало. Цялото мътно и побеляло като сляпо око.

  

Автори/Информатори:

Весела Цветанова/ Из "От Дунав до Балкана", 2005

Истории от Бърдарски геран