За името на Ботево и неговата история

Население: 1900 г. — 370 жители, 1910 г. — 513, 1926 г. — 686, 1934 г. — 724, 1946 г. — 712, 1965 г. — 424, 1975 г. — 302, 1992 г. — 194.

Землището на днешното село Ботево е населявано от най-древни времена. Сегашното село е разположено върху културен пласт на антично тракийско селище. Тракийски могилен некропол е открит в Лозята над селото. Могилен некропол има и на изток от селото след пясъчната кариера. Следи от трако-римско селище има и в местността Жерави бари.

Село Ботево (Бокьово) е основано върху част от землището на обезлюденото през XVII в. село Проданковица (Проданковец). След запустяването на Проданковец югоизточната част от землището му започнали да наричат Бръзенски соват, по името на съседното село Бързина. През 1865 г. турската администрация заселва тук черкези и новото селище било наречено „Бръзенски черкези”. Есента на 1877 г., изплашени от руските освободителни войски, черкезите се изселват оттам завинаги. На същото място започнали да прииждат заселници от планинските села – най-вече от Ботевградско и Врачанско. От село Калугерово, Ботевградско дошли родът Мачугови, сействата на майсторите-зидари Коцо и Христо Станчеви, от Долна Кремена дошли Герчовци, Джаджерете, Меродийте, Пашинците, Вълкан Гешовски, Тошо Георгиев, Цоновци, от село Боженица, Ботевградско идват Лаловци, от село Своде, Ботевградско – Нитовите, от Бакова могила,община Своде - някои от децата на дедо Милен. С указ от 1884 г. селото е преименувано в Ботьово, а от 1956 г. – в Ботево.(Б. Николов. „От Искър до Огоста”, с. 22-23.)

„Името му Ботево е произлезло от нашия славен поет и революционер Христо Ботев. Когато слезнал на Козлодуйския бряг от парахода „Радецки” и потеглил с четата си за Врачанския балкан, пътят му минавал недалеч от с. Ботево, от източната страна на около 2 и ½ км. При местността „Кривия вир”. През тази местност минава река Бързина, на която, тогава, имало мост, наречен „Толова мост”. През този мост е минал Христо Ботев с четата си и се запътил към Врачанския балкан. До тогава слабо познавали Христо Ботев, но мълвата, че той е поет и революционер, който иска да освободи България от турско иго, се разнася навсякъде, затуй те нарекли новото заселище Ботево.”„Сведение за история на с. Ботево – Оряховско”    –(Из “Кратка историческа справка”, данните за която са събрани от Комитета за честване 1000 г. от Царството на Симеон Велики – 1929 г. (ДА- Враца. Фонд 1к, оп 1, ае 597))

Интересно предание за заселването на селото и името му разказва Атанас Райнов: „По време на подготовката на Априлското въстание предприемачът за строителство на черкви, манастири, параклиси Кирик от с. Калугерово предал на османската власт Никола Славков, определен за ръководител на въстанието в Орханийския край. Това възмутило селяните в Калугерово и Своде до дън душа и те искали да отмъстят на предателя. Но не успели, защото се намирал под покровителството на властта. Тогава от тези села се изселили цели фамилии и си основали ново село в оряховско, на което дали името Ботево. Това е първото и единствено населено място в България, което приело без правителствен указ името на този велик син на нашата родина, все още по онова време не достатъчно популярен за разлика от Левски, който бе вече кумир-легенда. Това село Ботево като израз на протест не си построи и черква, въпреки че преди 9 септември 1944 г. синодът няколко пъти струпваше безплатно строителни материали за храм божи!” (Атанас Райнов. Мълчаливият подвиг. В: Алманах Околчица’86, с. 180-181.)

Сведения за развитието на селото в края на ХIХ и началото на ХХ в. черпим и от издадения през 1904 година „Пътеводител на Оряховска околия”: На река Бързина има три воденици на Н.Гачев, Я. Пенчев и В. Христов. …Климатът е мек и повечето сух. Районът на селото е горист и поле. Пасище има около 1000 декара. Селото има 76 къщи и всички са надземни. То е под план. Население има 370 души, от които 190 мъже и 180 жени. От тях само 120 мъже и жени са грамотни. Селяните се занимават главно със земеделие и скотовъдство. Те са трудолюбиви, възприемчиви и преобладава в тех сангвинистическият темперамент. Чистотата изобщо е удовлетворителна. Водата за пиене е кладенчова и достатъчна.В по-късни години кооперацията построява водопровод. По хората върлува пролет и лете гърлобол и треска, а по добитъка, особено летно време, шап и др.

Не е известно да е имало лекар в селото, ходели са в близките градчета при заболяване. Дългогодишна "баба" (акушерка) е била баба Рада, съпруга на учителя Нино Гачев, в чиито силни и добри ръце са проплакали почти всички ботевчани.

Главна храна на селяните е царевицата. Почвата е черноземна и се произвежда царевица, жито, ечемик, овес и просо. Земята се обработва с плугове и се употребяват следните машини: веячки, дърмон, браздачка и пр. При обработването на земята селяните си служат с волове и биволи. От това село излиза най-добро сирене, вълна и коноп. Селото притежава: 4000 декара ниви, 500 декара ливади и 1500 гора…

Селяните се занимават със скотовъдство и от части с птицевъдство. Развъждат: овце, кози, коне, говеда, свине, кокошки, гъски и патици. Износ има само на яйца и патици. От това село изкарват за продан добър шаек. Гледат се и буби за производство на коприна. Селяните ходят на пазар в гр. Оряхово, гдето и закарват за продан храните си, защото е по-близо и пътят е по-добър.

За пръв път е отворено тук училище през 1881 год. Училищното здание е правено през същата година по стопанствен начеин за около 200 лева. Учител е Н. Гачев. На задължително обучение подлежат 30 момчета и 16 момичета.

Селото има събор всяка година на Димитровден.” (Ст. Георгиев, Т. Икономов. Пътеводител на Оряховска околия. Свищов, Оряховско туристическо дружество „Дунавски турист”, 1904, с. 31-33.)

Информатори / Автори
Калина Тодорова - Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца