Градешница


Из историята на Градешница


Категория : Откак се е село заселило
photo

Кратки историко-географски бележки за Градешница и нейната околност

Градешница е село във Врачанска област, разположено на 38 км Североза- падно от град Враца и приблизително на същото разстояние североизточно от град Монтана. От общинския център Криводол е на 19 км. Когато наближаваме Градешница, идвайки от Враца, пред нас се открива красив изглед, тъй като се- лото е разположено на няколко склона. Средната надморска височина е 165 м. Землището му е 31,118 кв. км и граничи със землищата на селата Громшин на север, Баурене и Добруша на юг, Лесура на изток и Бели брег на запад.

На 2 км северно от селото тече река Огоста, а на 1,5 км северозападно е Градешкият манастир.

Климатът е средноконтинентален, какъвто е в района на Дунавската равнина.

Средният годишен валеж е от 500 до 550 л на кв. км.

Стопанската дейност е свързана преди всичко със земеделието. Преди де- сетилетия то беше многокултурно. Произвеждаха се различни видове зеленчуци, плодове и зърнени култури за задоволяване на населението и за пазара. Сега се отглеждат основно пшеница, слънчоглед, царевица и рапица.

Ако преди десетина години можехме да кажем, че Градешница е неголямо село във Врачанска област, то сега, въпреки 400-те къщи, то наброява към 1-ви април 2015 г. 530 жители, от които 431 постоянно живеещи. Голяма част от тях   са цигани.

Един поглед върху историческата карта на региона, отразяваща откритите досега праисторически и средновековни селища, показва, че в близост до село Градешница и неговата околност са открити едни от най-старите поселения. По- вечето от тях са картотекирани в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век от видния врачански археолог Богдан Николов.

Преди това в селото се е знаело само, че по тези места в далечното минало  е имало древни селища. Доказателство за това са многобройните фрагменти от счупени керамични съдове и други оръдия на труда, намерени от хората при тяхната стопанска дейност. Всичко това блазнело любопитството на местните жители и особено на иманярите. От незапомнени времена преданията разказват, че Калето крие големи богатства.

Както е известно, повечето от праисторическите селища са разположени в близост до извори. Археологическите разкрития показват, че животът в околно- стите на Градешница не е спирал от дълбока древност до Късното Средновеко- вие.

Праисторическите селища в местността Мало по’е и Луканово дърво са от стария и късен неолит. За това свидетелстват намерените множество счупени съдове от керамика, някои от които добре запазени. Разкритите погребения във вид на хокери, както и откритите кости на  животни, говорят много за  неолитни-  те хора, за техния бит и култура. Опитомени са били овцете, козите, свинете, говедата, кучето и др. Някои от намерените предмети разкриват, че хората от новокаменната епоха са можели да предат и тъкат, владеели добре обработката на керамичните съдове и други дейности, свързани с  изработката на оръдията  на труда. Керамиката в тези две селища е различна и носи белезите на своето време.

На около 600 - 700 метра на изток от неолитните селища, при разкопките  през 1963 г., Богдан Николов открива множество предмети от камък, глина и кост, които говорят за една по-нова епоха, енеолита. Има голяма разлика в изгражда- нето на жилищата и в изработката на оръдия и предмети на труда в сравнение с неолитните селища. По-голяма е употребата на медта.

От същата епоха е намерената при разкопките през 1969 г. глинена плоча с врязани от двете страни различни пиктографски знаци. Подобни знаци има и на керамичните съдове от това време. Тези нови и още други открития дават осно- вание на българските археолози да ги нарекат „Култура Градешница”.

Разчитането на плочката, макар и оспорвано от някои археолози, става през 2006 г. (подробности в книгата „Градешница през вековете”, 2008 г.)

В землището на Градешница са намерени и предмети, характерни за късната бронзова епоха. В местността Йовина бара под изворчето и в местността Пишу- рата са открити селища от желязната епоха.

От времето на римското владичество все още има останки от крепостта Кале- то, която е използвана и от византийците до VII век и от българите до XI век.

През VII - VIII век на юг от манастира на около 100 метра е било изградено българско селище, просъществувало до падането на България под турско вла- дичество.

Сегашното име Градешница се споменава за първи път в турски данъчен до- кумент от 1665 г. като село, състоящо се от 17 домакинства (влаки, фамилии).

Може би първите жители да са се заселили около извора Кюнка едно - две столетия по-рано. Но докато не се намерят документи, тези идеи са само пред- положения.

Основният поминък, както на първите, така и на следващите поселения е било земеделието и скотовъдството. Наред с това жителите на селото са ловува- ли в горите наоколо. Познат е бил и риболовът, поради близостта на река Огоста, много по-пълноводна по онова време и с множество видове риба.

Обработваемата земя в началото била около 2000 декара. Горите и пасби- щата били необятни. Първите жилища и стопански сгради на градешчани били землянки, някои от тях се запазили и до края на ХIХ век. През същия период за- почнали вече да се строят и нови къщи над земята, с нов външен вид и вътрешно разпределение и уредба. Оградите от тръни и плетове постепенно били замене- ни с познатите и до днес каменни зидове.

През ХIХ век животът на хората от селото съществено се променил. През 50- те години на века поп Цвятко и поп Камен откриват килийно училище. През 1864  г. то става светско. До края на деветнадесетото столетие в  него се ограмотяват   и завършват начално образование над 200 деца от Градешница и околните села Кушан, Бели брег, Баурене, Добруша.

През втората половина на ХIХ век в Градешница вече има утвърдени занаят- чии, самоуки кожухари, шивачи, ковачи.

След Освобождението на България от турско робство до 1912 г. в селото за- почва по-бързо икономическо развитие. Земята, горите и пасбищата постепенно са разпределени (завладени) от живеещите в Градешница до този момент и новодош- лите фамилии. В земеделието бързо навлиза железният европейски плуг и конски култиватор, въвеждат се нови земеделски култури. Започва и социално разслоение между селяните, появява се лихварството. В първите години на ХХ век няколко се- ляни вече са напълно разорени и тръгват да търсят препитание другаде.

През 1885 г. двадесет души от Градешница участват в Сръбско-българската война – 11 като доброволци и 9 като наборни войници. Участниците в Балканска- та и Междусъюзническата война от Градешница са 144, от които 6 загиват. Два- ма градешчани участват в Македоно-Одринското опълчение 1912-1913 г. ( Личен състав. Главно управление на архивите, 2006 г. с. 839) В Първата световна война са мобилизирани 174 души, а загиналите са 15.

Както в цялата страна, така и в Градешница, първите години след войната са изключително тежки за селяните. Сушавата 1918 г. и кишавата 1919 г. засилват мизерията и глада. Липсват семена за засяване, работен добитък. Били необ- ходими нечовешки усилия да се превъзмогнат трудностите. Това предизвиква широко недоволство в страната и довежда до Септемврийското въстание от 1923 г. В Северозападна България то има най-масов характер. Преки участници от Градешница са над 50 човека.

След жестокото потушаване на въстанието в държавата се утвърждава дик- татура. След 1926 г. политическият живот постепенно започва да се стабилизира. Преодоляна е следвоенната стопанска криза. Напредък има не само в селското стопанство, но и в занаятите. В Градешница над 30 човека получават майсторски свидетелства като железари, строители, шивачи, обущари. Учредява се занаят- чийско сдружение. Негов пръв председател е Петър Ценов Чавушки – Французи- на. Братята Иван, Кирил и Цветко Чавушки и Петър и Иван Ганчеви през 1927 г. построяват мелница.

Оживява се и духовният живот. През тези години в Градешница е открита прогимназия към началното училище (1921 г.) и е създадено народното читалище

„Бъдеще” (1927 г.). Изградени са и нови 10 - 12 къщи.

Подемът, настъпил след световната икономическа криза (1929-1931 г.), дава от- ражение и в Градешница. Построено е ново училище и е открита пълна прогимназия.

Изградени са нови двайсетина къщи. Открита е телефонна връзка с Ракево и Враца. Открит е и фелдшерски пункт. Градешчани масово подменят старите дървени коли   с железни, въвеждат се нови земеделски машини, уреди и сечива, като конската ре- досеялка, жътварката-косачка и жътварката-сноповръзвачка. На мястото на стария локомобил идва тракторът. През 30-те години на ХХ век в Градешница вече има 5 трактора и 3 вършачки. Построен е пътят през селото и до с. Добруша с каменотроше- на настилка. През 1942 г. за втори път е каптиран изворът Кюнка и е построен водо- провод с 12 чешми по главната улица и площада.

През 1940 - 1941 г. в България настъпва криза заради Втората световна вой- на (1939 - 1945 г.) На селското стопанство е нанесен нов удар и то стига до дъно- то. В селото започват да идват често военни комисии, за да търсят и реквизират зърнени храни. Стоките от магазините изчезват, въведена е купонна система, появява се черната борса. Недоволството расте.

През 1942 г. е възобновена Българската работническа партия-комунисти (БРП-к). В същата година Иван Митов Велчев минава в нелегалност. През 1944 г. още 4 души от селото стават партизани. В страната се води антифашистка борба, част от която са градешките партизани и ятаци.

От Градешница във Втората световна война участват около 150 човека, два- ма от които загиват.

След войната, въпреки поредните кишави и сушави години, селското сто- панство бързо се съвзема и продължава да се развива. Градешница отново е общински център. През 1949 г. е създадено ТКЗС, а през следващата 1950 г. в него влизат всички градешки земеделски стопани, въпреки че някои не са напъл- но убедени в тази форма на организация при обработката на земята. Поради съпротивата им няколко от тях са въдворени в Белене, а други осъдени неспра- ведливо. След 1990г. присъдите им са отменени.

Настъпва подем в развитието на земеделието и скотовъдството. Производство- то на селскостопанска продукция за две – три години се увеличава 1,5 - 2 пъти. Коренен прелом настъпва и в частното и в общественото строителство. За около 15 години жилищният фонд е сменен на 80 - 90 %. През 1952 г. е построен Коопера- тивен дом, а през 1951 г. е открита пощенска станция. Селото е електрифицирано през 1953 г. Открит е Здравен дом с лекар, зъболекар, аптекар, медицинска сестра и акушерка (1953 г.). През 1964 г. е изграден читалищен дом. На два пъти – (1966/67 г.) и през 1985 г. основно е ремонтиран и асфалтиран главният път през селото и този до с. Добруша. През 1983 г. е построен път до с. Громшин, свързващ Градешница с Оряхово и Козлодуй. В същата година са изградени автобусна спирка в центъра на селото и няколко магазина, открита е автобусна линия до Козлодуй и Монтана. Ма- сово по централните и страничните улици са засадени липови и черничеви дръвче- та. Повечето от улиците са застлани с камъни и баластра, а някои са асфалтирани. През 70-те и 80-те години на миналия век в селото са построени два парка с площ около 30 декара. Последно построена е обществената сграда, в която се помещават Здравния дом и Пощата (1988/89 г.). След 1989 г. ТКЗС е ликвидирано, а с него и голяма част от сградния фонд.

Другите сгради са продадени на безценица. Стопанската дейност замира.

След тази разруха през следващите години настъпва бавно оживление. Най- рано с фирмена дейност в селото се заема Петко Хаджийски. В началото на 90-те години на миналия век той построява фабрика за млечни произведения. Основа- ва и фирма за обработка на земя и производство на жито, царевица, слънчоглед  и други земеделски култури.

През 1991 г. Валентин Спасов Сълков създава фирма „Стил Спас Сълков”, а две години по-късно построява фабрика за олио (маслобойна). През 2002 г. той започва да арендува земя от Градешница и околните села.

Друга фирма, започнала да работи в началото на 90-те години на ХХ век е,

„Цюси Универс” с президент Цветко Георгиев Цветков. Предметът й на дейност е производство и търговия с мебели.

През последните двадесет години кметуват четирима кметове. Направени са четири улици с бетон и една с асфалт. Изградени са две открити перални: при Кюнка и над манастира.

През 2008 – 2009 г. при кметуването на Магдалин Сълков е открит паметен знак на селото при входа откъм Враца. Той увековечава първата писменост в Европа. Направени са частично четири улици.

С решението и съдействието на община Криводол и нейния кмет Николай Иванов е одобрен проект за реконструкция на Градешкия площад.

Осъществява се и дълго отстояваната идея на пишещия тези  редове  Лю- бен Кръстев за изграждане на паметник на падналите във войните градешчани.   С генерално ремонтирания и променен площад пред читалището, с фонтана и изградения паметник, центърът на селото добива нов, приятен облик, за което основна е заслугата на кмета на община Криводол Николай Иванов и кмета на селото Магдалин Сълков. Средствата за проектирането и ремонта на площада са от фонд „Красива България”, а средствата за паметника на загиналите войни и за фонтана са дарение от Петко Хаджийски и фамилия. През 2013 г. на същия пло- щад е поставен паметен знак, увековечаващ откритата през 1969 г. в местността Градище глинена плочка с пиктографски текст, считана за най-старото писмо в Европа. Средствата за него са дарение от родения и израсъл в Градешница, дъл- гогодишен преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов”- Свищов, доктор на икономическите науки професор Петко Петков.

Населението на селото все повече намалява. Ражданията са изключение.

Информатори / Автори
Любен Кръстев, Станка Кръстева/ Из "Градешница - родове, бит и духовност", 2016

Истории от Градешница