...

Вировско


Оброци и общи трапези


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Оброци и общи трапези

В продължение на повече от две десетилетия (докъм 1942 г.) съществувала традиция: всяка година на З юни - Костадиновден, да се прави оброк близо до извора Вълкан край лозята. На този ден черковниците от Вировско организирали селяните за посещението на оброка. Особено ревностни грижи полагали Атанас Гелов и Иван Д. Македонеца. Отначало идвали малко хора, но по-късно, години наред се събирали по над 100 души. През 1935 г. инициаторите на оброка докарали от Чутората голям камък с вдълбан в него кръст. Закопали камъка близо до Вълкан и дядо Атанас Гелов насадил наоколо тополи. След като се съберели хората на Костадиновден, попът светел вода, ръсел с нея присъстващите и се изказвали пожелания - Бог да дава редовно дъжд през лятото, да запази от градушка лозята и да се роди повече грозде. На оброка при Вълкан два пъти е присъствал и свещеникът на село Тлачене. Една година, също от Тлачене, е дошъл да пее църковен хор, воден от учителя Дано Михов. С това се придала поголяма тържественост на оброка.
Оброкът завършвал с общ обяд. Имало добро ядене- традиционната чорба от овче месо, и пиене. Хората сядали на групи по земята и се хранели. Към 2-3 часа следобед се разотивали, някои минавали да си видят лозята и се прибирали в селото. И досега при извора Вълкан стои оброчният камък и до него единствената останала топола.
Към 1930 година група селяни, чиито лозя били източно от днешното шосе Вировско - Тлачене, решили да направят оброк в деня на "Св. Троица" при извора Чешмата. Организатори били Ненко Дилчов и Христо Симеонов. Те агитирали хората да дойдат на оброка, за да запази Бог от природни бедствия и тези лозя. На оброка при Чешмата се събирали по-малко хора (30-40 души). Той също завършвал с общ обяд. До извора Чешмата оброк е правен само четири-пет години.
На 28 август (стар ст.) - празника на света Богородица, жените, които имали починал близък преди по-малко от година, отивали с блюда (хлябове), сварено жито, грозде, резени червени дини в двора на църквата и правели трапеза. След църковната служба възрастни хора и деца минавали покрай трапезата и те им давали от всичко по малко за "Бог да прости". Помежду си жените също си разменяли от донесеното за помена с вярата, че ще се намери и за умрелите.Така нареченият Парастас е познат навсякъде във Врачанско.

Споделяне

Истории от Вировско

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa