Криводол


Из миналото на Криводол


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из миналото на Криводол

Криводол е признат от село за град с Указ № 829, обнародван на 29 август 1969 г. От 1955 г. към Криводол е присъединено село Криводолска махала (бившо Мотишов чуфлик). Град Криводол е разположен по дължина около двата бряга на река Въртешница (в района около Враца тя се нарича река Лева). На север и запад градът достига до десния бряг на р. Ботуня, близо до мястото, където двете реки се втичат. Град Криводол се намира на 20 км северно от Враца. Землището му, заедно с това на Криводолска махала, заема площ от 37 622 дка. Граничи на изток с Лиляче, на юг с — Големо Бабино, на запад — с Урвене, и на север — с Галатин. Районът му е много богат на стари селища и исторически паметници. На височината Градище, наричана погрешно Тепето, през 1946 г. бе разкрито и проучено праисторическо селище (Миков, В., Предисторическото селище до Криводол, Врачанско. — Разкопки и проучвания, т. I, 1946). Установено бе, че това селище датира от втория период на медно — каменната епоха и е представител на една неизвестна досега в България праисторическа култура. През 1977 г. бяха направени контролни разкопки, за да се изясни, по-добре неговата периодизация и стратиграфия. И така около сигурната стратиграфия на криводолското праисторическо селище бяха групирани всички известни досега праисторически селища и паметници от втория период на медно — каменната епоха от Карпатите до Солун и от Янтра до Тимок. Тази територия научно бе обособена като самостоятелна етнокултурна област с условното име „КУЛТУРА КРИВОДОЛ — САЛКУЦА — БУБАНИ“. По този начин бе попълнена една голяма празнота в периодизацията на праисторическите култури не само у нас, но на една обширна територия в Югоизточна Европа. Резултатите от радиокарбонното датиране от първия строителен хоризонт на праисторическото селище при Криводол са 3495 г. пр.Хр. и от втория строителен хоризонт — 3345 г. пр.Хр. Всичко това означава, че праисторическото селище при Криводол е съществувало през втората половина на четвъртото хилядолетие пр.Хр. или преди 5489 г., броени от днес. Разликата в датировката между първия и втория строителен хоризонт на това селище е кръгло 50 години (данните от радиокарбонното изследване са получени в лабораторията на Централния институт за Стара история и археология при Германската академия на науките в Берлин. Изследвани са проби от овъглени храни и дърво, взети от разкопките на Богдан Николов през 1977 г.). В праисторическото селище при Криводол през 1977 г. бяха установени пет последователно съществували селища. Тяхното установяване е означено със строителни хоризонти. Като приемем, че едно от тези селища е съществувало средно 50 години, то праисторическото селище, носител на „КУЛТУРА КРИВОДОЛ“ за българските земи е имало живот най-малко 250 години.

През второто и първото хилядолетие пр.Хр. на мястото на днешния град Криводол е съществувало богато тракийско селище (Миков, В., ИАИ, т. XXI, 1957, с. 294). В неговия некропол са открити бронзови накити и съдове (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965; Археология, 1970, кн. 3 и Археология, 1970, кн. 1). В местността Несеро бяха намерени останки от тракийска железарска работилница, заедно с готови изделия: върхове за копия, юзди за коне, брадви, сърпове и друг инвентар. Тази железарска работилница датира от осми век пр.Хр.

През късната античност това тракийско селище се е наричало ТАВТИОМОЗИС. Неговите развалини стоят още на брега на р. Ботуня до Големите могили. Сред зидовете му бе намерена една мраморна плоча. На горната и долната страна на плочата има латински надпис, а по средата е изобразена в релеф колесница с четири колела, запрегната с четири коня. На колесницата стоят прави богът Юпитер и богинята Юнона. Богът с дясната си ръка държи скиптър, а с лявата юздите на конете. Богинята в лявата си ръка държи също скиптър, а дясната е протегнала да приеме излияние от олтар, който е изобразен зад колесницата. Зад Юнона е друга богиня, вероятно Церера. Пред колесницата са още две фигури и от техните атрибути може да се приеме, че са Меркурий и Херкулес. Първият държи кадуцей и кесия, а вторият — кривак и лъвска кожа. От надписа, гравиран на горната рамка на плочата се разбира, че това е дарение на Юпитер и Юнона. В долната рамка е името на дарителя и неговото обществено положение. Дарителят е Аврелиус Викторинус, син на Викторис, който е ПРИНЦЕПС на ВИКО ТАВТИОМОЗИС. От други надписи, например този от Кунино, управителят на ВИКО ТРОЛЕНЗИС е само магистер. За първи път в Мизия се среща титлата ПРИНЦЕПС за управител на селище през римската епоха. От всичко това следва, че трако-римското селище ТАВТИОМОЗИС (името е тракийско?) до град Криводол е имало магистратура и квазимуниципиална уредба начело със съвет. А това също означава, че селището Тавтиомозис не е било от обикновен тип (Венедиков, И., Два новооткрити паметника за религията на траките през римската епоха. — ИАИ, т. XIX, 1955, с. 201–204). На различни места в района на това селище бяха намерени съкровища от сребърни и златни монети (Герасимов, Т., ИАИ, т. XII, 1938, с. 450 и ИАИ, т. XVII, с. 317).

Криводол се среща за първи път с днешното си име в османски документ от средата на XV в. като ленно владение с 63 домакинства и в един друг документ от 1675 г. (РСт, 1, с. 423). Това показва, че Криводол е образувано много преди края на XIV в., когато турци завладяват българските земи. Името Криводол е ясно и разбрано „крив дол“. Намерени бяха също и сребърни западноевропейски и турски монети с последна емисия от 1648 г. Тези монети са били заровени от своя притежател поради неизвестно за нас събитие, станало след тази дата (Герасимов, Т., ИАИ, т. XVII, с. 317). В един архивен документ е отбелязано, че преди 300 години четирима братя от Криводол дошли със семействата си и заселили отново село Мездрея, Берковско, което преди това е било обезлюдено (ОДА, Враца, Ф. 1-к, арх. единица 599, лист 39).

За стари родове в Криводол се считат: Бѐшковци (от тях са Пѐнчовци), Божѝновци, Бу̀шковци, Вариклѐчковци, Васѝловци, Вла̀овци, Влъ̀ковци, Връба̀новци, Гръ̀горовци, Га̀товци, Гу̀лежете, Гю̀ровци, Грънча̀рете, Дѐнкинци, Дѐчовци, Ева̀нковци, Йо̀товци, Йо̀шинци, Кофрагѝйте, Логофѐтете, Лука̀новци, Ма̀нкинци, Мераклѝйте, Мѝтовци, Мѝцинци, Недѐлини, Пецовци, Пешу̀новци, Прънавѐлците (от тях са Демя̀новци и Кожуа̀рците), Само/х/о̀довци, Свра̀човци, Ста̀нковци, Ту̀дарчовци (те са едно с Ѐвденовци), Тръсогъ̀зовци (от тях са се роили Калѝцинци, Ко̀цовци и То̀цинци), Та̀нчовци, То̀нкинци, Тутуня̀рете (от тях са Джу̀ровци), Цѐковци, Цѐновци и Фукаро̀вци.

Още през първата половина на XIX в. в Криводол дошли и се заселили от разни места родовете: Пла̀чковци от с. Лѝпен, Ко̀зяците от с. Гаганица, Пешога̀нете от с. Осиково, Гьоновци от с. Лик и др. Криводол нараства бързо и в 1860 г. тук има вече 140 двора (ДБИ т. I, 1931, с. 156). В началото на XX в. нова вълна от преселници залива Криводол: Благовци, Пауновци, Орденовци и Турлаците идват от Трънско, Комитете — от с. Краводер (тук се заселва опълченецът от първа дружина Петър Стоянов Боев, който е ранен тежко в боевете на Шипка и е бил на лечение в Одеса). Подир тях идват Горчовци, Коювци и Макарчовци от с. Осиково, Наковци от с. Рашково, Григо̀ровци от Етрополе, Попо̀вци от с. Дупни връх (дн. Дружево) и още много други от Бобошево, Люти дол, Очин дол, Типченица и пр., които днес носят селищното си име като родово.

Старата църква в Криводол „Света Тройца“ е построена в 1835 г. Същата година до църквата е направена една плетарка с две помещения и сечак, която е служила за училище. Първият учител е поп Станко Ц. Станковски, учил в Черепиш. Обучението се е водило по килийната метода от свещеници. През 1868 г. в Криводол идва първият учител мирянин Първан Димитров Младжов, роден 1848 г. в с. Стубел. Той поставя началото на светското образование и преподава по взаимноучителната метода.

През 1911 г. се открива гара Криводол по ж.п. линия Мездра — Видин и селището бележи подем. Около гарата по левия бряг на р. Въртешница се заселва нов квартал, който с времето става център на град Криводол. До 1944 г. в Криводол са действали 26 бакалници, 26 кръчми с гостилници, 15 търговски кантори на зърнени храни, 6 яйчарски склада, 2 маслобойни, една цигларница, 6 касапници, двама едри земевладелци с по 640 дка земя и е имало 56 напълно безимотни семейства. Имената на местностите в землището на Криводол потвърждават, че селището не е напускано от неговите обитатели за дълги периоди от време. Тук се срещат старинни имена като: Ба̀рене, Крещта̀, Дра̀лова могила, Обръ̀щина, Ъсто и Ъстовете, името на местността Калимар е от арумънски произход.

Автори/Информатори:

Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996