Козлодуй


Страници от историята на църковния храм „Св. Троица” в град Козлодуй


Категория : Откак се е село заселило
photo

Страници от историята на църковния храм *Св. Троица* в град Козлодуй

         Нашите църкви са народни средища, които векове наред в трудните и съдбоносни за българите времена са съхранявали паметниците на духовната ни и материална култура, били са огнища на народния дух и национално съзнание. Такава е и стогодишната църквата „Св. Троица” в Козлодуй.

            Преди нея е имало друга църква със същото име, почти на същото място – където днес е черковният двор. В списание „Летоструй” четем, че в църквата „Св. Троица” в Козлодуй са служели свещениците Димитър Начев и Радул Генов 1871/1872 г., а в селото е имало 300 къщи и 401 венчила.

            ...През лятото на 1393 г. турците завзели Търново, но султанът бил принуден да върне армията си в Мала Азия заради бушуващо въстание там. От неговото отсъствие се възползвали непреклонните българи от Оряховско, отхвърлили турското търновско господство и се присъединили към земите на Видинското царство. Три години по-късно (25 септември 1396 г.) край Никопол турците разбили кръстоносците, предвождани от унгарския крал Сигизмунд, след което султанът заповядал масово клане на всички мъже – българи между устията на реките Искър и Тимок. Населението от богатото Подунавие навярно е имало своите храмове, които били сринати от лицето на земята, за да престанат да бъдат духовна опора на местните българи. Успелите да се спасят забягват през Дунав, а други търсят спасение към Стара планина. Така плодородната Златия (Златна земя) опустяла за дълго време. На една височина сред просторното козлодуйско блато възникнал манастир - и до днес местността носи името Манастирище. Няколко века избягалите през Дунава българи преминавали по големи празници на сал реката, за да се венчават и черкуват в него. По-късно Осман Пазвантоглу разрушава манастира, срива го, заради неоткрито в него съкровище. И до днес на това място в земята има каменни блокове от основите на този манастир, чийто игумен и монасите, разказват преданията, били избити и захвърлени в огъня.

            През 1865 г. в Козлодуй е построена първата църква, в която започнали да служат трима румънски свещеника. През същата година е открито и училище в двора на църквата. Тук учителствал Младен Павлов Калинов - Козлодуйското даскалче, който посреща и участва в Ботевата чета. От списание „Летоструй” научаваме имената на свещениците, родом от Козлодуй: Радуш Иванов – 1871 г., Димитър Начев – 1872 г., Никола Николов – 1871 г. Те и Козлодуйското даскалче по-късно организират първото честване на Ботевите дни, с което полагат основите на общонародната ни традиция на Ботевите празници.

            В църквата двайсетина години след Освобождението (Козлодуй се освобождава на 23 ноември 1877 г. от турско робство) служат в единомислие български и румънски свещеници. Нещата се променят след 1890 г., когато врачанският архимандрит Константин започва преследване срещу румънските свещеници, а обичаите, привнесени от тях, са подложени на строги наказателни мерки от страна на владиката. В следващите години, под давление именно на владиката, се взема решение за построяване на изцяло нов български храм. Основният камък е положен на 7 май 1906 г., а през 1914 г. е завършен строежът на внушителния сегашен храм „Света Троица”.

            Майсторите-дюлгери били от Дебърско, от Дебърско били и марангозите, които излели душата си в резбованата му украса. Особено фино е изработен иконостасът, с разцъфнали цветя и лозници, а от потона на църквата, като че ли милва с лъчите си слънцето над царските двери – истинска олтарна прелест... Около образите на иконостаса са изваяни живи венци от цветя, сякаш не излезли от длетото, а разцъфнали под златните ръце на майсторите-резбари. Имената си не издълбали в дървото, което днес, потъмняло от годините, излъчва още по-жива топлина и настроение.

            Храмът „Св. Троица” е осветен тържествено на 8 септември 1914 г. от Врачанския митрополит Климент. За празника митрополит Климент довежда от Враца църковен хор, който пее от втория етаж на притвора, където и днес е мястото на хористите... Църковен хор имало и в Козлодуй, който участвал активно в местния културен живот – негови членове били певци с различни професии – лекари, учители, търговци, все образовани хора. В хора пял и писателят Христо Петков Василев (Орлин Василев), който през 1923-1925 година е учителствал в селото и написал първия си роман „Бялата пътека”, по сюжет и прототипи на героите от Козлодуй.

            След откриването на новата църква, дълго време никой не се наемал  да разруши стария храм. Из народа съществува и днес поверието, че който посегне на църква, бял ден няма да види. Най-после се явил един потомък на бегълци от Румъния, но хората казват, че божието проклятие се стоварило върху потомството му. Затова пък първенците на града и по-заможното население не жалело средства и време да остави своя дял завинаги в новия храм. Под образа на свети Василий Велики на иконостаса четем: „Подарено – Петър Мързов, Трифон Паунов и Илия И. Букоев – 1914". Иконата на свети Архангел Михаил е дарена от Дана Ст. Кокошилова, тази на свети Георги от Дино Н. Гунев и Георги Бушомелов, на света Тройца – от Флоро Вълко Руйнов (1912), на Исус Христос – от Флоро Балиев, на Йоан Кръстител – от Тома Атанасов (1911), на свети Николай – подарена от семейство Йонескови и Абарови, а на светите братя Кирил и Методий – от архидякон Стефан и Стан Ангелов. Тук трябва да поясня, че Стан Ангелов (13.ІІ.1876 - 15.ІV.1979) е три мандата кмет на Козлодуй, два пъти избиран за народен представител, дарител и организатор. По негова инициатива и със съдействието на Кралското дружество по корабоплаване във Виена е доставен за новия храм уникален виенски полилей, който и днес грабва погледа на всеки посетител. Страничните и входния полилей също са изработени във Виена. Списъкът на дарителите не свършва до тук. Към него ще добавим имената на семейството на Дим. Ст. Еленков, Петко Маринов, Н. Циброва. Най-старата икона, която се пази в олтара и вероятно е пренесена от старата църква, е на братята Кирил и Методий. На гърба й се чете надпис: „От благоговейните свещеници Антоний Димитров и Николай Николов 1892 година.”

            След 9 септември 1944 г. в храма като млад свещеник идва Крум Шивачев – брат на втория съпруг на Бойка Вапцарова – Борис Шивачев – надъхан сталинист. Разказва се, че по негово време се подпалва архивът на църквата и са съборени три паметника в църковния двор. Наложило се врачанският владика Паисий да освети храма отново от тази скверност; следващото преосвещаване е 1971 г. след първия основен ремонт.

            На мястото на старата църква в двора през 1992 година община Козлодуй по време на кметуването на господин Милко Торбов издига параклис и в неговия олтар днес е действаща старата каменна маса от първата църква в Козлодуй. През това време, обаче, е съборено помещението, в което е било първото козлодуйско училище.

            След 2000-та година се създава инициативен комитет за цялостен основен ремонт на църковната сграда, която е реставрирана и обновена с активното съдействие на АЕЦ-Козлодуй и частни дарители. След ремонта, извършен през 2004 година храм „Света Троица” отново е осветен от Врачанския митрополит Калиник.

            До църковния двор, където днес е старият пазар, на 17 май 1876 година Христо Ботев спира четата за малка почивка и произнася призивно слово. На това място днес се белее паметна плоча. В двора на църквата е изграден паметник на Козлодуйското даскалче, където всяка година на 1-ви ноември започва честването на Деня на народните будители.

            В църковния двор са погребани църковни настоятели, ктитори на храма и техни семейства.

            Вече близо столетие козлодуйската църква „Света Троица” е част от културния живот на града, хранител на православните традиции – храм, който не само привлича човека, но и приласкава духа му, връща вярата в сърцето.

 

Литература:

            Свети места: църквите и манастирите във врачанския край. Пета регионална краеведска конференция Враца, 27 ноември 2008 г. Сборник материали. Състав. Калина Тодорова, Силвия Павлова. Враца, 2009.

Автори/Информатори:

Румяна Нейкова – Читалище „Христо Ботев” – гр. Козлодуй

Истории от Козлодуй