Козлодуй


Строеж на къща, обичаят "Дигане на гред"


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Строеж на къща - обичаят *Дигане на гред*

- Баща ми по същия начин е бил счетоводител. След като става председател, след това счетоводител в ТКЗС. След това и той е бил магазинер. След това кръчмар 20 години е бил.
- Спомняш ли си нещо интересно да ти е разказвал от този период на ТКЗС-то?
- Разказвали са ми, да. Било им е много трудно. Аз си спомням, била съм малка, 48-ма година е създадено ТКЗС-то, но след това носеха по къщите (Още нямаше изградени тези, стопанските дворове, постройките. Те след това ги разрушиха всичките.), носеха по домовете, складираха тютюн. Защото той се обработва зимата и зимата идваха хора тук да сушат тютюн. Закачваха по кошовете, по къщите, така биеха, чукаха пирони и закачваха низите с тютюн. И зимата идваха и обработваха...
- Все още не е имало постройки?
- Не е имало постройки. От 48-ма до 55-та и шеста, и седма все е продължавало да се строят тези сгради в ТКЗС-тата. Тук е имало 4 такива ТКЗС-та, понеже градът е голям. И така поетапно във всичките, по-скоро едновременно във всичките по малко постройки, за да има все пак някъде нещо да се прибира, защото животни тогава е имало при колективизацията прибрани. И за всичко така полека-лека са се изграждали тези постройки. Било им е много трудно – от сутрин до вечер късно на полето, на ръка са жънели. Трудно им е било. След това къщите, те тогава всички си построиха нови къщи. С работа в ТКЗС-то трудно вдигни. Вместо да ти плащат, плащаха на майсторите. Те бяха към тези ТКЗС-та и трудовите дни се плащаше на тях директно.
- И така построихте къщата, ваш’та?
- Така и ние, и всичките. Новите къщи тогава след 60-та година така са строени.
- А старите, те понеже не са били изпечени тихли или?
- Не, просто стана така изведнъж мода, както се казва. Не мода, ами новия начин на живот. Вече другите къщи по-малки, по...Въпреки че аз помня, нашата къща също беше с четири стаи, голяма, с коридор. Щот’ дядо ми я е построил тук, не знам тридесе и коя година я е построил. Не беше много стара къщата.
- А тази с градоред ли е?
- Тази е с градоред и затова се нуждае от ремонт. С градоред...
- Значи е от първите къщи в града?
- Да, 63-та година всъщност. Тогава тръгнаха масово да се строят къщите в Козлодуй. Правеха си тухли от....долу в селището, където сега е спортната зала. Там е така глина. Там правеха тухлите, тук на място. Аз съм участвала даже в правеното на тухлите. Имаше си едни калъпи, изсъхваха тухлите, след това се пренасяха тук отпред и се редеха на голям, казваше се, коптор за изпичане на тухли. Идваше си майстор зидар, който зидаше тези тухли. Между тях слагаше въглища, много ситно начукани. И като постои отвън, се замаже с глина и се запалят тези и гори цяла седмица, за да може да се изпекат тухлите. Ето това тук, цялата махала беше осеяна с такива, ние поне имахме два за нашата къща, два такива коптора. И две седмици непрекъснато се слагаше огън. И денем, и нощем дежуреха хора, които...единият беше на слама. Много интересно, с два такива отвора беше построен и буташе се слама и кочани, от тезиии, царевичака. За да може по малко, да не изведнъж да се срути този коптор. Те бяха четири на пет метра, големи, високи три-четири метра.
- Ти си спомняш?
 - Аз си спомням, като дете съм участвала във всичкото това. Ами на 10-11-12 години, като я правихме. И цялата фамилия, такаа рода, братя и сестри на майка ми, на баща ми. Така колективно сме правили тухлите за всяка къща поотделно. И сме си помагали, та така сме всичките, не само ние. Всичките в града така са си помагали. Да, една седмица-две на единия правят, или едната година...тука за две-три години – така. Направиха си всички тухлите и къщите да си построят. Ами така е..трудно. Спомням си аз този период, такъв беше. И после, като се построи къщата, тука имаме един ритуал – „дигане на гред”
- Ами айде разкажи ни го, те тоя „дигане на гред”. Как си го спомняш?
- Ами аз си го спомням, те и сега някои го правят. Като се направи покрива вече и като се сложи дървения материал, нали гредореда, горе мартаци, летви, всичко и горе се прави един кръст. И на него се слага венец от цветя и една риза за баш майстора, и хавлиени кърпи, чорапи, потници за всички майстори, които са взели участие в изграждането на къщата. Нали може да има повече от една риза, не е задължително една риза, и се закачват всичките, се завръзват на този кръст и на другите греди. И комшиите или близките роднини, които си поканил за това, че си построил къщата и вече се вижда края, идват на този ден, нали. Готви се, слага се трапеза и майсторът горе, баш майсторът казва: „Слушайте, хора, днес завършваме изграждането на дома на еди кого си, например на Цветан Миров Бънков. Заповядайте тук да споделите неговата радост, че си е построил къща и вие, ако не сте, да си построите и вие.” И идват, наистина, идват и съседи, близките идват и те носят по нещо за майсторите, строителите.
- Пак там го слагат?
- Там го слагат, горе и след това даряват всеки, когото искат, от майсторите.
- И сядат на общата трапеза?
- Сядат на общата трапеза. Така завършва изграждането на къщата.

Автори/Информатори:

Разказва Катинка Цветанова Савова, р. 1950 г. от рода Бънкови
    Аудио
    Строеж на къща, обичаят "Дигане на гред"
Споделяне

Истории от Козлодуй

© 2017 - 2021 Карта на времето , Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa

E-mail: libvratsa@libvratsa.org