Козлодуй


ГРОЗДОБЕР


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Добро утро, лозе! Тая година си народило толкоз, догодина още толкоз! - Гроздобер

Започвам с гроздобера. Целия ни род тука имаше лозя в местността Клена – над простанището. Там са лозята на нашия род. В навечерието, когато трябва на другия ден да отидем на бране грозде, ние се събираме всички, цялата рода и си помагаме. Такава дружност беше, такава духовност! Тука липсва вече.

- И къде се събирате?

- Тръгваме – ние имаме каруца, коне, две каруци тука – вуйчовата и нашата, натовариме се, други имат коли и тръгваме – керваните пътуват… Стигаме до гроздобера. Баба като най-старейшината, първа слиза и казва „Добро утро, лозе! Таа година си народило толкоз, догодина – още толкоз!“ И всички почваме по ред на номерата да се редиме да почваме да берем гроздето, като задължително требва да имаме оплетени кошове – татко плетеше кошове от пръчки, такива върбови. Тие кошове се носят специално да бъде подбрано гроздето, което ще бъде ползвано за по-дълго време – отбир.Кат се върнеме с песни… Обаче никой не тръгва докат не приключат всички роднини гроздобер. Заедно отиваме, заедно се връщаме.

Пристигаме у дома – има определено място, което се пръска с пепел и се налага това грозде. На всеки гроздак на дръжката баба му пъхаше по едно зърно – гроздово зърно, за да поддържа сочността. Пепелта – против гниене.

- Ама на земята ли слагате?

- На земята, на тавана. И имахме дори до през лятото грозде.Майка правеше баници. На стафиди. От отел – бел отел, черния отел.

- Вътре слага, в баницата?

- Да, в баницата и става чудна! Само с грозде! То станало вече на стафиза!

- Виното в какво го правите?

- В бъчви. Първо са бере в каци и то е на категории. Ние имехме декар и половина. Единият квадрат е хамбургски, димят, другият квадрат е с гъмза – винени сортове. Третият квадрат е с отел – отел, бял и черен. И кат се връщаме, почваме сортировка. Преди да сложиме в буретата, се парат – обезателно, с бъчвена сода и с една метличина – метличина се казва тревата, с която се пари – като пелина е тази метличина. Те предварително се парат – една седмица преди да се бере гроздето. И след това се мачка – джурка се. Имахме специално дърво направено, което 3-4 такива крачета трябва да има. Да се джурка. След като се джурка хубаво, остава се в бъчвата. Правехме много и за нас е удоволствие като го правиме, като дойдат гости, да се пофалиме с нащо хубаво вино.

Автори/Информатори:

Разказ на Латинка Христова Митрева, р. 1933 г.

Истории от Козлодуй