К

Козлодуй


Из историята на Козлодуй


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из историята на град Козлодуй

Козлодуй е признат от село за село от градски тип с указ № 545, обнародван на 15.IX.1964 г., обявен е за град с указ № 828, обнародван на 29.VIII.1969 г. Намира се на 24 км западно от Орехово и е разположен по дължина край десния бряг на р. Дунав срещу дунавския остров Гири. Козлодуй е пристанище на Дунава. Източно от града през есента на 1974 г. започна да работи първата в България атомна електроцентрала. Землището на Козлодуй заема площ от 106 294 дка. Граничи на изток с Хърлец и Гложене, на юг — с Бутан, на запад — с Калугер махле, Куле махле и с. Долни Цибър, а на север през р. Дунав — с Румъния.

В издадения през 1904 г. "Пътеводител на Оряховска околия" на Ст. Георгиев и Т. Икономов четем: "Селото е изложено на североизточния вятър, който духа зиме и есен, на западния - лете и на южния - пролет. Климатът е изобщо остричък." Въпреки това, землището е населявано от най-дълбока древност. Авторите още тогава споменават на север Латинското кале, на изток - Хърлешкото кале и на запад - "Старовремския окоп".

Археологът Богдан Николов, век по късно, потвърждава от научна гледна точка впечатлението на авторите на пътеводителя, че районът на Козлодуй е много богат на древни селища и исторически паметници: на брега на Дунава има следи от праисторическо селище (Чилингиров, Ан., ИАД, 1911, с. 167; Миков, В., 1933, с. 41); останки от други праисторически селища, обитавани през ранната бронзова епоха са засвидетелствани чрез находки в местностите Калифѐра, (Врачанска фунѝа), Бу̀шкови дара̀ци, Каза̀на, Килѐра, Черкезки стан и Чуката (непроучени); Погребения чрез трупоизгаряне са разкрити на 8 км западно от Козлодуй - датират от късната бронзова епоха (Николов, Б., Археология, 1964, кн. 2, с. 73, обр. 6). В този район са намерени и имитирани от траките сребърни тетрадрахми на македонския Филип II (Николов, Б., Враца. Старо изкуство. — С., 1968, №78). "Самият днешен град е върху останките на тракийско селище от желязната епоха. На изток, на юг и югозапад от Козлодуй се издигат повече от 15 тракийски надгробни могили, но нито една от тях не е проучена. На югоизток е Големата могила, на която е отбелязана надморска височина 89 м, в една редица са Ко̀пана могѝла, Бу̀йкова могѝла, Двѐте могѝли, Бута̀нските могили, Я̀нкова могила, на изток са Могѝлата, Манастѝрска могила. На юг са двете Ма̀кови могили и Попо̀ва могила, а на югозапад са Коко̀шова и Ма̀нева могила. Една могила е в двора на Маладжѝкови в града и още други без име, които се разорават с машини и насипът им е смъкнат." (Николов, Б. От Искър до Огоста, 1996)

При изкопи за строежа на културния дом в центъра на Козлодуй е открит и некрополът на продължилото да съществува и през римската епоха трако-римско селище. През римската епоха в района на Козлодуй е имало две крепости, които са изпълнявали и ролята на пътни станции в крайдунавския римски път. Развалините на едната се намират на 8 км западно от Козлодуй. Тя е наречена с влашкото име Четате. Цялата северна половина на крепостта се е откъртила и пропаднала в Дунав. В профила личат основи на крепостни стени, останки от жилища и дебел културен пласт от керамика и разни находки. Около крепостта се разкриват зидани римски гробници с интересен погребален инвентар (Николов, Б., ИАИ, т. XXX, 1967, с. 224). "Тази римска крепост е била и пътна станция на крайдунавския римски път и вероятно се е наричала Камиструм? Развалините на втората римска крепост и пътна станция са източно от Козлодуй в местността Мъгура тятра (или Мъгура пятра — камена могила). Няма съмнение, че тя се е наричала Региана. Намерена бе една пътна колона с латински надпис, от който става ясно, че от Региана до Улпиа Ескус са 40 римски мили (пътната колона не е още публикувана)."  Тук са намерени интересни находки и златни римски монети (Герасимов, Т., ИАИ, ХIV, 1943, с. 283).

В първите десетилетия след 681 г. западно от Козлодуй е било изкопано едно правоъгълно землено укрепление и от него на юг се простират Окопа и неговият вал. Това грандиозно землено отбранително съоръжение, което е служило на младата българска държава против аварите от запад, е описано от Шкорпил преди сто години, когато е било добре запазено и неразорано (Шкорпил, К., ИРАИК, т. X, 1905, с. 531). Вероятно във връзка с Окопа са възникнали и раннобългарското селище с неговия некропол, които се разкриват в западната част на днешния град. Останки от едно друго раннобългарско селище се намират и при язовира Верич — на 9 км югозападно от Козлодуй. Тези две раннобългарски селища първоначално са били военни гарнизони на отбранителното землено съоръжение, наречено Окопа.

Козлодуй е заварено от турските поробители с днешното си име. Записано е в османски документ от 1620 г. така: „Каза Рахово, село Козлодуй — 23 домакинства…“ и в документ от 1632 г.: „Каза Рапово, село Козлодуй — 20 домакинства…“ (ТИБИ, т. VII, 1986, с. 265 и 348). В османски регистър за набиране на гребци за турския дунавски флот през 1673 г. от Козлодуй е мобилизиран Лало, син на Ноно (РСт, 1, с. 418). За произхода на името Козлодуй има различни мнения и предположения и всички те са противоречиви. Ние смятаме, че името Козлодуй е от изчезнало от употреба старинно име на човек или прякор КОЗЛО и суфикс -_/д/-уй_, както Братуй, Добруй, Драгуй, Ерменлуй, Карагуй, Радуй и пр. (вж. у Заимов, Й., Български именник. — С., 1988, с. 90, 187 и др.).

Стари родове в Козлодуй са: Балѝеви, Бѐлчеви, Бого̀еви, Бу̀кови, Гога̀нови (Лу̀пчеви), Горѝнови, Гра̀нови, Гу̀нови, До̀бреви (Ѐпореви и Я̀кови), Каза̀кови, Коко̀шеви, Кола̀рови, Матѐеви (изчезнал род), Мѝтреви, Опрѝцове, Патро̀еви, Петко̀ви, Пѝздорови (Чѝпеви), Спа̀сови, Ста̀йкови, Та̀кеви, То̀рбови, Фа̀нови, Фѝлипови, (заедно с тях са Липова̀нете и Стъ̀блеви), Цепенѝжови и др.

През времето на кърджалийските разбойничества и грабежи в края на XVIII в. и особено след Руско-турската война от 1828/29 г. стотици български семейства от селата и градовете по десния бряг на Дунава потърсили убежище във Влашко. От Козлодуй са минали Дунава 101 семейства. Те се заселили в румънските села Слобозия Съпатъ, Мъчежу Сърбеску, Джигера и Поду Завалулу (Романски, Ст., 1930, с. 99 и сл.). След 1830 г. някои от тези семейства се завърнали в Козлодуй, като увлекли със себе си и зависими от чокоите румънски селяни и порумънчени от по-рано българи. Засега е невъзможно да се установи кои от завърналите се в Козлодуй са от български етнос и кои са от влашки произход. Знае се само, че от Румъния са дошли: Гъ̀нтови и Дѝнови (вж. Центр. военен архив, Ф. 1960, оп. II, а-е, 126, 1900 г. за Флоро Н. Динов, роден в с. Гънтово), Овча̀рови от с. Пояна Маре, а Прѝнови и Братокѝрови са от Крайовските села. От Влашко също са дошли Маладжѝкови и Мандрѝлови, но наследниците им не знаят от кои села са техните деди.

Към средата на XIX в. дошли на няколко вълни в Козлодуй преселници от вътрешността на България. Те са следните: от с. Балювица, Берковско отведнъж дошли повече от десет семейства, които образували отделен квартал в Козлодуй, наречен Ра̀гьовица (вж. Михайлова, Д., Местните имена в Берковско. — С., 1986, с. 7). Подир тях идват Нѐйкови, Нѐкелови и Цо̀лови от с. Галиче, Петлѐшкови от с. Черни връх, Ломско, Гѐлгови от с. Ковачица, Липненѐте от с. Липен (те са от липненския род Къжаля̀нете), Плешка̀рови (О̀нчеви) и Радолѝкови от с. Заножене, Берковско, Вълкосла̀тинците от с. Вълкова Слатина, Ца̀неви от гр. Пирдоп, Ма̀ркови от с. Долни Цибър, Джуркови и Зайцеви от с. Клисура, Берковско, Бра̀нкови от с. Пудрия, Вълкови (Руйнови) от гр. Тетевен (те са едно със Санду̀лови от с. Хърлец), Брата̀нови от с. Гложене, Тетевенско, Кара̀петрови и Ча̀мови от гр. Панагюрище, Велчеви от гр. Етрополе (те са от етрополския род Малѐчкови), Бошна̀ците откъм Босна и др. Последната вълна от преселници в Козлодуй е през 1920 г. От различни села на Босилеградско идват следните семейства: от с. Божица — Дойчѝнови и Мила̀нови, от с. Радичевци — Стоименови, от с. Левчевци — Радойкови и Стойкови, а от с. Буцалево, Кюстендилско, се преселват Милѐнови (вж. Центр.воен. архив, Ф. 1960, оп. I, а — е, 126, 1900 г. за Владимир Стоименов Миленов, роден в с. Буцалево, живущ в Козлодуй).

През 1865 г. турската власт заселва край Козлодуй черкезки колонисти. Те са живели в местността Черкезки стан до есента на 1877 г., когато се изселили в Анадола завинаги. Училището в Козлодуй е открито в 1865 г. (Илчев, И., 1926, с. 13 и 14). До 1870 г. тук е учителствал Петко Цалков от с. Долна Гноеница. Подир него учителят Димитър Буюклиев е обучавал 40 момчета в три отделения. През същата 1872 г. в църквата „Света Тройца“ в Козлодуй са служили свещениците Димитър Начов и Радул Генов, а селото е имало 320 къщи и 401 венчила (Летоструй, Виена, 1873, с. 59 и 61). През 1876 г. в козлодуйското училище е учителствал Младен Павлов Калинов от гр. Видин, известен в историята като Козлодуйското Даскалче. На 17 май (стар стил) 1876 г. учителят Младен Павлов стъпква феса си в прахоляка, посреща Ботевата чета и се присъединява към нея. Четата на Христо Ботев същия този ден е слязла на Козлодуйски бряг от парахода „Радецки“. С това събитие името на Козлодуй и Козлодуйски бряг стават известни на поколения българи.

В землището на Козлодуй има много старинни имена на местности като Бѐрич, Вѝдина, Гръ̀лище, Ка̀лна, Котлѝк, На̀клата, Сла̀на и др. Имената от влашки произход са малко: Гло̀да, Гроа̀па, Кѐтриш, Ковѐя, Костта̀, Ота̀ра и Чета̀те.

Население: 1900 г. — 3930 жители, 1910 г. — 4724, 1934 г. — 7561, 1926 г. — 6739, 1946 г. — 7422, 1965 г. — 7575, 1975 г. — 8237, 1992 г. — 13 632.

За развитието на Козлодуй в първите десетилетия слес Освобождението отново търсим сведения в издадения през 1904 г. "Пътеводител на Оряховска околия" на Ст. Георгиев и Т. Икономов.

Тогава селото има 820 къщи, 3930 жители - 2000 мъже и 1930 жени, от тях 800 мъже и 150 жени са грамотни. Мъжете се обличат с беневреци, антерии и "дълги бели дрехи", а жените носят вълненици, антерии и кончули.

Селяните отглеждат основно царевица - кукуруз, но сеят и жито, ръж, ечемик, просо. Занимават се със животновъдство, прицевъдство и рибарство. Ходят на пазар в лом и Оряхово, "а храните си товарят и продават в селото, което е и пристанище". Авторите посочват имената на видни земеделци, кръчмари, занаятчии.

Училището се помещава в новопостроена през 1893 г. сграда, струваща 25 000. В него се учат 213 момичета и 46 момчета. Учители са К. Велев, М.К. Велева, М. Павлов, Т. Стайкова, Ив. Георгиев и Ил. Казаков. Училищната библиотека е богата за времето си - притежава 225 книги и 30 списания.

Черквата "Св. Троица" е строена 1855 г. Свещеници са А. Димитров и Н. Николов. Козлодуй е самостоятелна община с кмет О. И. Царянски. Селото издържа 1 училищен слуга, 1 горски стражар, 8 пъдари, 8 говедари и 3 свинари. То е седалище на фелшера Д. Георгиев, който отговря и за селата Хърлец, Гложене, Бутан, Махмудия, Крива Бара, Хайредин, Долна Гнойница, Бъзовец и Буковец.

Телеграфно-пощенска станция е открита в 1883 г.

Съборът на селото става всяка година на 17, 18 и 19 май на Козлодуйски бряг.

Авторите съобщават интересен факт, свързан с Ботевите паметни места: "Тази година се състоя един комитет за въздигане паметник на българския революционер Христо Ботев на мястото, гдето е минал с четата си. В комитета влизат: О. И. Царянски, К. Велев, М. Павлов, И. Казаков, Я. Ценев, Бохачек, И. Абаров, Б. Бонев, К. Хинов, Ив. Георгиев и И. Христов".

Автори/Информатори:

Ст. Георгиев и Т. Икономов/Пътеводител на Оряховска околия,1904; Б. Николов/От Искър до Огоста, 1996

Истории от Козлодуй