Бърдарски геран


Църквата „Св. Йосиф”, Немската църква и манастирът на сестрите бенедиктинки


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Църквата „Св. Йосиф”, Немската църква и манастирът на сестрите бенедиктинки в село Бърдарски геран

Първите заселници от Банат във Врачанско пристигат през 1887 г. по указа на княз Фердинанд за заселването на пустеещите  земи с българи, преселени  в чужбина през вековете на робството. Така се създава и село Бърдарски геран, Белослатинска околия, заселено с българи-католици. Те били потомци на преселниците от някогашните Никополски католически села – Ореш, Трънчовица, Петокладенци, Лъжене, Калугерица, Белене и др. в Банат през ХVІІ и ХVІІІ век. Споменът за старата родина „староту гнязду” не помръкнал през дългите векове на живота в Австро-унгарската империя. Призивът към българите-изселници да се завърнат и населят пустеещите след войните и разоренията части на Дунавската равнина, оживил старите спомени. Първите 14  семейства били  последвани и от други, за да достигне броят им до 300. Те са последвани и от 90 немски семейства – предимно занаятчии, които и в Банат живеели съвместно и си помагали със земеделците от български произход.

            Първа грижа на новите заселници, освен построяването на къщите, било и създаването на молитвен дом. Първият известен свещеник, който бил изпратен в новосъздаденото село е отец Лаврентий Манганели – италианец. След него бил отец Силвестър Лила – издал и първия българо-италиански речник. В 1896 г. дошъл един от най-обичаните му духовни бащи – отец Павел Кобилски – поляк. Той остава през целия си живот свързан със своите енориаши. Други свещеници, които се грижили за духовния живот на заселниците са били Бартол Йошков – от Винга, Анастас Убалд, отец Фабиян, отец Стефан, Гаврил Фери и Хенрих Дулсе.

            Първата къща за свещеника селяните построили през 1895 г. Създаденото църковно настоятелство подело инициативата за строежа на църква. То било подкрепено от Хенрих Дулсе, който станал Никополски епископ и от неговия помощник Якоб Роасан, по народност французин. Той бил голям дарител на църквите в католическите села на Никополската епархия, които започнали да се оживяват след Освобождението и завръщането на банатските българи в родината си.

            Основният камък на църквата бил положен през 1903 г. с внушително тържество. Цялото село се включило в строежа й. Камък се добивал от кариерите в с. Гостиля, пясък – от Искъра. Така първата църква с огромен ентусиазъм е издигната за кратко време. Тя била обърната с входа на юг – спомнят си старите бърдарчени като Павел Куков. Олтарът й бил на север, близо до старата паракия, която служела и за параклис. След завършването й църквата била посветена на „Покровителството на Свети Йозу”, а храмовият празник бил „на първата среда след Бялата неделе след Великден”. Тя била в нов романски стил, по образец от Бешенов, но по-малка.

            Издигната с радост и ентусиазъм, според нуждите на първите заселници, църквата започнала да отеснява за увеличаващото се население. След 1918 г. дошли и нови преселници от с. Махмудия (дн. Махала Радойково, край Бутан), от Джурилово и Войводово. Започнало да се мисли за строежа на по-голяма, която да отговаря на увеличаващото се население.

            Един от най-големите ратници за напредъка на селото е бил отец Алоис Манушев – Винганин от с. Асеново. Той предприема както строежа на новата църква, така и на манастира за монахините от Бенедиктинския орден. Те идват в селото по молба на немските заселници, които имали нужда от възпитателки за децата си, които да провеждат с тях вероучение и да се грижат за възпитанието им. Строежът на манастира е осъществен през 1925 г. отново с големия ентусиазъм и помощ на цялото село.

            През 1930 г. се поставили основите и на новия храм. Той бил осветен на 4 май 1934 г. Отец Манушев обаче починал

преди да може да се довърши окончателно новата църква, на която дали името „Свети Йосиф”. Тя била довършена от Блажения Евгений Босилков, който станал енорийски свещеник след ненадейната кончина на отец Манушев.

            В село Бърдарски геран има и още една църква, построена с дарения от немските заселници, които образували отделна енория през 1928 г. Тя била построена от отец Емил Фрох. Те открили немска детска градина, лечебница за населението, както и частно българо-немско училище, в което идвали ученици не само от Врачански окръг, но и от столицата. То било открито през 1932 г., което още е изписано на фасадата му.

            През 1952 г. манастирът бил национализиран, монахините изселени, а в селото – открит дом за деца, който функционира близо 50 години.

            Днес манастирът и немската църква са в руини и очакват своето възстановяване и реставриране след завръщането на Бенедиктинския орден в селото. Църквата „Свети Йосиф” вече е реконструирана. Възстановена е и паракията – енорийския дом, построен някога от Блажения Евгений – 50 години след национализацията на църковните имоти, през които свещениците бяха принудени да живеят като първите апостоли под стълбите на църквите, в условия на гонение.  Днес предизвикателствата на модерния свят поставят духовността отново на изпитания, също толкова силни, колкото и забраната на религията. И възстановяването на църковните имоти и тяхната реставрация е само първата стъпка по дългия път към възраждане на духовността.

Автори/Информатори:

Весела Пелова/Свети места, 2009

Истории от Бърдарски геран