Главаци


Легенда за имената на Голямо Бабино, Криводол, Пудрия, Краводер, Главаци, Дупляк


Категория : Откак се е село заселило
photo

Легенда за имената на Голямо Бабино, Криводол, Пудрия, Краводер, Главаци, Дупляк

Разказват старите жители на селата из Криводолския край една легенда, с която обясняват произхода на наименованията им.

В нея се проследява съдбата на местен жител, който изгубил веднъж кравата си. Дни наред я търсил стопанинът й , но не можал да попадне на дирите й. “Подири я из нашето село” - посъветвал го някакъв селянин и той преръшкал надлъж и шир землището му, но файда никаква. Останало оттогава само името на селото Пудрия, от глагола “подирвам”, търся нещо, което ми липсва.

Не се отказал човекът да търси кравичката си и продължил да обикаля полята и горите из същия край. Срещнала го веднъж една стара и едра бабичка /голяма баба/, която си спомнила , че е виждала самотно животно да обикаля из тяхната наия - землището, което по-сетне кръстили с името Голямо Бабино. Отишъл той и по тези места - търсил, търсил…и следа от животното му нямало.

После някой му казал, че местни жители го били виждали в Кривия дол. И там отишъл, и тези места пребродил нашир и длъж. И пак нищо. Останало им след неговата шетба само името - Криводол.

Загубил всякаква надежда беднякът. Нямало да възвърне изгубената си стока, ами поне да се връща в къщи, че и работата си бил зарязал, та гладни щели да останат дечицата му. Тръгнал към своето село. На един кръстопът поспрял да си почине. Приседнал на едно дънерче, притворил уморено очи и без да ще се заслушал в разговора на други двама души, които навярно също преброждали пешком пътя между тукашните села и сега като него си почивали под същата сенчеста круша. А те си разказвали разни случки, между които  и една за някой си човек от съседните села, който намерил една изгубена кравичка. Заклал бил той чуждото животно и за да укрие деянието си - разхвърлял и укрил по околните села частите от него: одраната му кожа в местността, където е сега село Краводер, главата му - в селището, което днес носи името Главаци, а задните части от тялото му /или месото му/ скрил в дупките на близките пещери над неговото си село - Дупляк започнали да го наричат оттогава, а по-сетне го преименували в Ботуня.

Информатори / Автори
Йорданка Манкова / Из "Крал-баир", 2000

Истории от Главаци