Черепишки манастир


Легенда за името на Черепишкия манастир и цар Иван Шишман


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Черепишкият манастир и цар Иван Шишман

Първото предание за основаването и името на манастира се отнася за времето на Второто българско царство и се свързва с последните, отчаяни битки на цар Иван Шишман срещу турските нашественици. Това е и най-широко разпространеното предание за манастира, което се среща не само в по-голямата част от публикациите, но разказвано от местните и днес. Вариантите са много близки – в тях се открива връзка между споменатите събития, името на манастира и наименованията на редица местности, скали, пещери, дървета.
  „Най-големият и най-забележителният от манастирите във Врачанска епархия е Черепишкият „Успение Пресв. Богородици”. ...Не се знае кога точно е основан, по преданието, запазено до днес, и названието на някои местности дават основание да се смята, че е основан през време на Второто българско царство, вероятно през времето на цар Иван Шишмана. Според преданието, тук е била последната опора на тоя злощастен цар. Това предание се подкрепя от названието „Шишмановци” на хълма между монастиря и с. Люти-брод” (Врачанска 1936).
„Между Чрепишкия манастир и село Люти брод има една местност, която се казва Шишманец. И сега там има останки от укрепления, но тези останки са на отсрещния бряг на реката. Във Врачанския край има легенда, че след като загубва всякаква надежда да отблъсне турците, цар Шишман се скрива в една пещера (Шишмановите пещери се казват така и сега), като взема със себе си цялото си богатство. В тази пещера той и царицата намират своята смърт.”  (Йоцов1945:  415-416)
  „Някои казват, че е убит в Черепиш, казват, че Черепиш станоло от „царепис” – там бил лагерът на царските писари. В една пещера край Черепиш имало две корони – неговата и на царицата, и златото му, и все ги търсят иманяри да ги намерят.
Други приказват, че Черепиш станало от „черепи виж” – че там било станало последното сражение и там са избити. Горе при крушата имало дванайсет катъра злато. Това го е разказвал на моя старец круш-монах Иларион – така го нарекли, защото все тия катъри злато търсел горе при крушата.” (Българска 1983; Преображенски манастир. Зап. от Йеромонах Дамян, игумен на манастира, 1965 г. АЕИМ 596 – ІІ)
 
В продължение на цял век съдбата на Вратица, както и селищата по Искърското дефиле са свързани с династията на Шишмановци, а в последните две десетилетия преди падането на България под турско робство - и с непрекъснатата борба между последните царе от тази династия. Може би затова имената на Иван Шишман и Иван Срацимир се срещат в легендите и преданията от Врачанско, в названията на много местности. (Шишманец, извор, намиращ се в землището на Старо село и Шишмановец, извор в землището на Люти брод, Шишманица, Шишманова дупка – пещери в землището на Люти брод, в близост до тях е и Шишманово градище – развалини от крепост, Шишманово градище – останки от старо укрепление, южно от град Враца, също и Шишманово полье – в землището на Враца и др. (Вж: Николов 1997: 455)
Освен Шишмановите пещери, друга много популярна местност е Крал-баир, която се намира при скалния пролом Вратцата край град Враца – скалите са наречени така от местното население, което ги свързва с позорното бягство на Иван Срацимир при турското нашествие. (Легендата за Крал-баир е записана и от П. Р. Славейков, и от австроунгарския пътешественик Феликс Каниц. Вж: Крал-баир 2000.)
Предполага се, че Черепишкият манастир е възникнал едновременно със средновековния Коритенград, който се намирал при Ритлите край село Люти брод. Според типик на манастира от 1396 г., съхраняван в Църковния музей в София, манастирът същата година бил възстановен след разрушаването му от турците, завоювали Видинското царство, управлявано от цар Иван Срацимир.
В околностите на друг манастир, разположен във Врачанския балкан над село Бистрец – Бистешкия манастир, наречен от местните „Иван Пусти” заради това, че често бил запустван от монасите, също се търси имането на цар Шишман. И днес иманяри копаят наоколо с надеждата да открият царската монетарница.
            Второто предание е непосредствено свързано с първото и в повечето случаи разказвачите го възприемат като негово продължение.
             „Намират се тук останки от калета и кули, за което преданието говори, че тук някога цар Иван Шишман се е сражавал с турците и когато щял да бъде победен, скрил се в една пещера надвесена над Искъра, дето уж му е останало и всичкото богатство. Дали е имало богатство в пещерата не се знае, но иманярите често влизат и търсят. Тази пещера и до днес си е запазила името „Шишмановец”. Говори се също, че тогава, когато цар Иван Шишман се крил и сражавал там, а писарят му живял в манастира от дето е получил и името си „Царю-пис” или „Черепиш”. Дали това е така – даже и в манастира нищо не се знае, но това е преданието.” (История на Люти брод, писана през 1927 г. ТДА – Враца, Ф 64 К, а. е 151, л. 5.)
 „Близо до Черепишкия манастир, срещу първия тунел от Мездра за София, на десния бряг на Искъра се намира пещера, наречена Шишманова или Шишмановец. Тук наблизо се е сражавала Ботевата чета, минали са и отделни групи от тази чета след злополучните събития.
Легендата разказва, че в същата тази пещера се е криел при бягството си от турците цар Иван Шишман. От тази пещерна дупка, стояща на около 10-15 метра над река Искър, до мястото, където се намира Черепишкият манастир, е бил построен път, чиито подпорни полуразрушени стени се виждаха доскоро. На мястото, където днес се издига манастирът, преданието говори, че са стояли писарите на царя. От думите царски писари, царепис, станало черепис - оттам води началото си името Черепишки манастир. Местността около Шишмановата пещера пък се нарича Гложето.
Тази легенда, толкова невероятна и толкова правдоподобна, знам от дядо си, учителя Ангел Катерински. През 1922 година той издава малка книжка със заглавие “Нови данни за историята на Ботевата чета”, където са описани горните събития.” (Разказ на Величка Бацова, внучка на Ангел Катерински. Ръкописен архив на РБ „Хр. Ботев” – Враца.)
В различни варианти се срещат редица уточнения. Например в разказите от Люти брод царският писар бил грък и от неговия по-особен изговор носи името си манастирът: „...С това (с битките на Иван Шишман – б. м.) са свързани и двете версии за името на Черепишкия манастир – едната от разпръснатите безброй черепи на загиналите, а другата с царския писар, който бил грък и изговарял вместо „царят пише” – „чар пише” (Тодоров 2002: 26).
Третото предание насочва вниманието ни към физическите особености на близките скали. Според него наименованието също произлиза от „череп”, но в случая става въпрос за уподобяване.
            Някои свързват името на манастира с вида на скалите, които заради цвета си и пещерите са уподобявани на черепи, а според други, защото скалите приличали на черепи и пещерите били като дупки за очите.
Един от изследователите му, акад. Иван Гошев също смята, че името произлиза от череповидните кухини, пръснати в скалите наоколо.
Изказва се и мнението (Димитър Йоцов), че „черепич” идва от „кирпич” – варовитите скали (Гошев 1945;  Йоцов 1945).

Информатори / Автори
Свети места, 2009
Споделяне

Истории от Черепишки манастир

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa