Мездра


Белият щъркел в община Мездра


Категория : Моята история / нашата история
photo

Белият щъркел в община Мездра

Белият щъркел в община Мездра през 2014 г. и 2024 г.: любима птица и желан съсед
 
На всеки 10 години в над 40 страни по света се случва едно мащабно събитие, посветено на любим вид птица  – Международно преброяване на белия щъркел. Първите конкретни данни за България са от 1958 година. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) е координиращата организация в преброяването. БДЗП е основано през 1988 г. По време на Седмото международно преброяване на белия щъркел (Ciconia ciconia) 2014 г. в България са установени общо 6981 гнезда. От тях 5825 са заети от размножаващи се двойки.
 
От 2010г. членувм в БДЗП. Моят интерес към щъркелите се появи през лятото на 2014 година. Тогава бях на двадесет и девет години, а синът ми Даниел беше навършил две години. Работех към Природен парк “Врачански Балкан” и случайно видях обява, че се търсят доброволци за предстоящото седмо преброяване на белия щъркел. По същото време в двора на баба и дядо край Враца бяха си направили гнездо двойка бели щъркели. В мен се появи любопитство да науча повече за тази грациозна птица.
 
Дотогава за мен белият щъркел беше даденост: появява се през пролетта, през есента отлита на юг и се среща почти навсякъде.
Справка в справочната литература показва, че белият щъркел е едра птица с дължина на тялото 95–110 см и с голям размах на крилата – 180–218 см. Неговото тегло е  от 2 до 4,5 кг.
 Храни се с насекоми (предимно бръмбари, скакалци, щурци), земни червеи, змии и други влечуги, земноводни (особено жаби), малки бозайници като мишки, полевки и други гризачи. По-рядко в храната му попадат птичи яйца, млади птици, риба, мекотели, ракообразни и скорпиони. Ловува главно през деня, като обикновено поглъща плячката си цяла.
Като повечето едри птици, белият щъркел образува двойки за цял живот, но след като отгледат малките, се разделят и дори могат да зимуват в различни държави. Там те не се размножават и нямат причина да са заедно. Напролет ги събира отново гнездото. Максимална продължителност на живота е около 35 години. Ятата на щъркела при миграция са хаотични.
 
Популацията на белия щъркел в област Враца през 2004 г. наброява 245 гнездящи двойки. През 2014г. двойките са 242. За мен беше огромна изненада, когато открих, че през 2004 г. в община Мездра е имало само 11 гнезда. От всички 28 населени места в общината, само в 9 са живеели щъркели.
През 2014 г. гнездата в община Мездра са 12 в 12 населени места. През 2024 г. има 9 гнезда в 8 населени места. Щъркелови гнезда има в: Мездра, Боденец, Брусен, Върбешница, Зверино, Крапец, Моравица и Царевец. Преброени са 25 малки.
От тях 6 са разположени на стълбове за пренос на електроенергия с жици, 1 на стълб на БДЖ до жп линия и 2 на комин.
 
 
През 2014г. преброяването се проведе от втората половина на юни до началото на юли, когато малките вече са достатъчно отраснали и са добре видими в гнездата. Всяко гнездо се описваше в хартиен полеви формуляр. Снемаха се точни географски координати на гнездото и се фотографираше. Описваше се субстратът, на който е построено (стълб, дърво, сграда и т.н.), и се оценяха застрашаващите фактори. След това координаторите от БДЗП обобщиха информацията в специализираното електронно приложение SmartBirds Pro.
През 2024 г. всяко гнездо се описваше изцяло в приложението SmartBirds Pro https://smartbirds.org/ . Отново се попълваха географските координати, субстратът, застрашаващите фактори и се фотографираше гнездото.
 
Статистика за гнездата по населени места съответно за: 2014 г. - 2024 г. са: Боденец: едно - две; Брусен: едно - едно ново, старото е изоставено; Върбешница: едно - едно ново, старото е претърпяло инцидент с електричество; Зверино: едно и също за двата периода; Крапец: едно - едно ново, старото е паднало при буря; Моравица: едно и също за двата периода; Царевец:  едно - едно ново, старото е изоставено; Мездра: едно и също за двата периода и опт за ново гнездо.
 
Белият щъркел е една от най-разпознаваемите, популярните и обичаните от хората птици в света. Свързва се с настъпването на пролетта, надеждата и благоденствието. Когато щъркелите построят своето гнездо,  хората се чувстват специални и щастливи с този свои съсед. Започват да го наблюдават. Вживяват се и в радостите (когато се мътят яйцата и се появят малките ) и в неволите(когато някоя птица загине или надвисне заплаха).
 
Гнезда на бял щъркел няма вече в селата: Горна Кремена, Дърманци, Лютиброд и Ребърково. Жителите там говорт с носталгия… И все се надяват отново да бъдат избрани. На места са поставени изкуствени платформи, които да привлекат щъркелите, но опитите са без резултат.
 
Все по- често си задавам въпроса: защо са толкова малко гнездата на белия щъркел в община Мездра. Едва девет през 2024г. Само девет. Утешение е фактът, че покрай река Искър има и двойки черен щъркел. Те са по-потайни и с по-малки размери. Популацията в България е около 1000 двойки. Отново се вярва, че носят късмет и благоденствие.
 
Съжителството с белия щъркел е съпроводено от редица предизвикателства: гнездата са тежки и могат да предизвикат къси съединения, аварии или прекъсвания на електрозахранването. От гнездото обикновено има замърсяване и неприятна миризма през лятото. Птиците са шумни и често изпускат различни предмети или уловена храна.
Доста често общинските служители не съдействат при възникнали проблемни ситуации, което води до намаляване на броя на гнездата.
 
През 2025г. млада двойка направи опит за гнездене на комин в град Мездра. Собственикът на комина видя заплаха и постави метална тел, за да преустанови техните действия. В социалните мрежи много граждани осъдиха подобно поведение, но вероятно коминът е действащ и би възникнал проблем.
Щъркелите бързо направиха ново гнездо на дърво. Подобен опит имаше на същото дърво и през 2024г. Тогава проблем създадоха бързорастящите филизи. Дано тази година да имат късмет. В гнездото вече има четири яйца.
 
Сред четири блока, къщи и в близост до жп линията в Мездра има ново щъркелово гнездо. Всички се радват и обсъждат. Появиха се и няколко фрази, които местните хора започнаха да повтарят:
“Ние работим, работим, а тя- щръклицата/щъркелицата си мъти ли мъти.”
“Внимавайте, че който снима щъркелите, те ще му донесат бебе.”
И дори само да кацне някъде щъркелът, хората веднага започват да се надяват, че ще се появят бебета и внучета.
Мъдър е българският народ и мъдростта му се предава от поколения на поколения през вековете. Дано да успеем да съхраним връзката с природата и да продължим успешното съжителство на човека и щъркелите.
 
Източници:
  1. Петров, Цено(отг.ред).  Белият щъркел (Ciconia ciconia)  в България II - Българско дружество за защита на птиците(БДЗП), Природозащитна поредица, книга 12, Пловдив, 2007
  1. Чешмеджиев Св., Г. Попгеоргиев, Ц. Петров, Ю. Корнилев, Св. Спасов, Ст. Стойчев (ред.). Белият щъркел в България през 2014 – 2015 г. БДЗП, Природозащитна поредица, книга 31. София, 2016
  1. Полеви определител на птиците, БДЗП, София, 2013
  2. Електронен сайт на БДЗП, https://bspb.org/
  3. Електронен сайт на Община Мездра, https://www.mezdra.bg/
  4. Електронен Атлас на гнездящите птици в България, БДЗП, https://atlas.bspb.org/
  5. Статия и репортаж по БНТ от 2014 г. за Дърманци: https://bnt.bg/bg/a/prebroyavane-na-belite-shta-rkeli
  6. Статия и репортаж  в МедияНюз от 2024 г.: https://medianews.bg/bg/a/prebroikha-shchrkelite-v-obshchina-mezdra

Информатори / Автори
Василка Коловска
Споделяне

Истории от Мездра

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa