Враца


ПРИРОДОЗАЩИТНАТА ДЕЙНОСТ НА ПОДП. ИВАН СОКАЧЕВ


Категория : Моята история / нашата история
photo

ПРИРОДОЗАЩИТНАТА ДЕЙНОСТ НА ПОДП. ИВАН СОКАЧЕВ

Подполковник Иван Сокачев е разностранна енциклопедична личност –войн и военен командир, общественик, природозащитник, ловец, поет и писател и най-вече истински родолюбец.
    Роден е на 7 ноември 1887 г. във Враца в семейството на адвоката Ангелаки (Хаджи) Сокачев – поборник опълченец, страстен патриот, убеден русофил, кавалер на ордена „Св. Ана на шия“, уважаван общественик. Завършва Военното училище и като висш офицер от Българската армия участва във всички войни, които България води до 1945 г. Награден е от маршал Толбухин за проявена лична храброст с орден "Александър Невски", както и с два български ордена за храброст, германският „Железен кръст” и други отличия.
   След демобилизацията е изпратен като представител на България в Комисията по репарациите във Виена. През септември 1948 г. неочаквано е отзован от Комисията и още с пристигането му в България е арестуван. Задържан е в Дирекцията на милицията, изправен е пред съда с обвинение в „сътрудничество с фашистката власт“. Затворен е в трудовия лагер Богданов дол, Пернишко. Умира там при неизяснени обстоятелства на 26 февруари 1949 г.
  Личност с изключително чувство за отговорност пред обществото, той  посвещава живота си, за да изпълни своите идеи, мечти и цели. Харизмата и ерудицията му, неговата благородна кауза да служи вярно, безкористно и саможертвено на своето Отечество, са толкова силни, че го издигат на достойно място сред бележитите българи, живели и оставили дълбока следа през 20 век.
   Голяма част от творчеството на публициста, поета и писателя Иван Сокачев е събрана в юбилеен сборник по повод 25-годишната му творческа, обществена и ловна дейност, издаден през 1939 г. от Комитет от средите на ловно-стрелческата организация „Сокол”. Сборникът включва в над 714 страници стихотворения. статии, речи, ловни пътеписи. Сред тях е емблематичното му стихотворение “Ален мак”, написано през 1913 г., след един от тежките боеве при Чаталджа. От него Сокачев приема името “Ален мак” за свой литературен псевдоним. В предговора на сборника /От Комитета/ пише:” Този сборник…ще хвърли по-пълна светлина върху личността и творческия дух на този общественик, който: знаеше да пее, да пише, да мисли и да твори едновременно и навсякъде въодушевен и увлечен до самопожертвователност в служба на обществото…”
   Той e aвтор още на История на ловнострелческата организация „Сокол“ (1898 – 1939 г.) и на популярния „Завет на сдружения ловец” и „Ловознание“ /1933 г./. Пише десетки статии за биологията на ловностопанските животни, за живота на ловните дружества, създава пиеси с ловна тематика, стотици стихотворения, някои послужили за песни и маршове.  
    Иван Сокачев е  виден деятел на националното ловно движение; член на ръководството на Българския олимпийски комитет; представител на България в Международния ловен съвет; председател на Комитета за защита на природата и горите и първи председател на Българското киноложко дружество.
     От 1914 до 1916 година е председател на Врачанското ловджийско дружество "Сокол", където за пръв път в България урежда ловен парк – развъдник за сърни и такъв е направен в Манастирската гора край Враца. Негова е идеята за организиране на селските ловци в ловни дружини и изработва Правилник за това, приет на 19 май 1915 г. Той инициира и федерирането на спортните организации с изграждането на Обща федерация, за да се мобилизира обществеността към устройване на игрища, колодрум и ловни паркове, за осъществяване на културно-просветна дейност и разпространението на спорта сред населението.  Също по негова идея се създават ловни кооперации.
   Врачанското ловджийско дружество е регистрирано на 25 октомври 1897 г. с името “Орел”  и 60-членен състав с председател майор П. Георгиев от София. Още в първия устав под първа и точка са записани три основни задължения- “Да се грижи за опазването и развъждането на полезния дивеч в Околията”, “Да се унищожава вредния дивеч” и “Да се разпространява между членовете и населението познания по лова и риболова”.  Врачанските ловци били сред най-дейните в страната. Те се грижели за осигуряване на естествена среда на дивеча, подхранването му през зимния период, направа на фураж, хранилки и солища. Една от мерките за опазване на дивеча е била забраната за отстрел на животно, за което е установено, че намалява в района, както и непримиримата борба с бракониерите.
     До 1935 г. врачанското дружество успява да изгради свое фазаново стопанство, ловен развъдник, стрелбище и собствен красив Ловен дом в центъра на града, които се ползва и сега. В отчетите на Националното сдружение за лов и риболов за 1977 г. то се сочи като пример за активната си дейност по опазване и грижа за дивеча. Тази дейност продължава да се развива и разширява и в по-ново време, като най-силният си период врачанското дружество изживява през 80-те години, когато има много добри запаси от дивеч, активна ловна дейност, като се отстрелват трофеи от световна величина. Независимо от сътресенията и промените след 1989 г. и сега сдружението, в което членуват 36 дружини с над 1100 ловци от общините Враца и Криводол, е сред водещите в страната.
    Здравословни причини подтикват Иван Сокачев да търси чист горски въздух, за да лекува "бойния" плеврит и той заминава за село Долни чифлик. Така десет години от своя живот посвещава на първото в България трудово Горско стопанство "Тича" в Лонгоза като негов управител. За четири години под ръководството му там са построени две фабрики, три гатера, железопътна гара, водопровод, газогенераторна станция, читалище и столарско (мебелно) училище. Създава дивечовъдната станция „Шерба“ (1931), основава първия развъдник за едър дивеч „Марин тепе“, където се отглеждат благородни елени.
Иван Сокачев е сред инициаторите за честване Седмица на гората или още “Зелена седмица”,  организатор и ревностен радетел за превръщането й в празник и традиция. За него гората е безсмъртна и вечна.
„Обичам те, гора безсмъртна!
Обичам те, кога напролет
Се будиш в радост и живот
И всичко в теб грижливо готви
Гнезда за рожби и за плод…./
        / 1926 г. /                            
   Тази инициатива прераства в първата природозащитна организация в България – “Съюз за защита на родната природа”. През 1928 г. тя обединява усилията на всички сдружения, които имат допир с природата, начело с лесовъдите, ловците, туристите,  природоизпитателите. Благодарение на тяхната дейност се приема първият български природозащитен  закон – “Закона за защита на родната природа” и се създават първите национални паркове и резервати в България. Витоша, създаден по идея на цар Фердинанд, е първия от тези защитени паркове. 
   По този повод  Иван Сокачев – секретар на Българския ловен съюз, взема интервю от цар Фердинанд през февруари 1938 г., което публикува на страниците на сп. “Ловец”. Това е един уникален разговор както с личността на събеседника – първият български цар, така и на водещия беседата – един от основоположниците на българската ловна наука.
    Вдъхновител, инициатор и мощна опора на идеите и постиженията на първите български природозащитници става и самият български цар Борис ІІІ. Министерството на земеделието и горите приема идеята и започва централизирано да организира Седмица на гората ежегодно през пролетния сезон, като обединява усилията на всички обществени и граждански природозащитни организации.      
    В цялата страна се подема и налага “празника на залесяването”, в него масово се включва и Враца. Врачани също са вдъхновени от идеите за опазването на природните красоти край града си. Пословичен пример е залесяването на хълма Калето, осъществено под ръководството на туристическото дружество. Те създават и парка край болницата, както и първите разсадници за фиданки.
    Но малко от съгражданите на Иван Сокачев днес си спомнят негововото име и многобройни заслуги за опазване на природата, за организиране и развитие на ловно-стрелческата организация, за опазване и развъждане на дивеча, за създаване на горски разсадници на територията на цяла България. Самият той като че ли е предвидил настъпването на това забвение, но и  „възпламеняването на спомена за създаденото от първите, от пионерите на природозащитата”. В записките си пише: “ Големите дела винаги започват така – за всяка благородна идея и за всяко голямо дело има едно кътче в човешката душа или едно местенце некъде по земята, дето идеята се ражда или делото се изгражда в скромното си начало. И не редко за тези кътчета се забравя ...Но една благородна черта отличава човечеството – рано или късно погледите се обръщат назад. Отива се до тези забравени кътчета със спокойствието на историята и безпристрастието на очистения от злобите на всекидневието дух и се застава пред тех с възторг и признателност.”
      От забравата го изважда неговата внучка Светла Сокачева. Тя живя повече от 50 години в Германия, но  последните 20  посвети на неуморното изследване на своя род и родова памет. Познавам я от 2006 г., когато пристигна във Враца с личната си мисия да събере информация за дядо си подп. Иван Сокачев и за своя врачански корен, да припомни и да популяризира цялата му голяма и активна обществена дейност и творчество. До тази идея стига след като наследява архива на своя именит дядо, предаден й от баща й Ангел Сокачев.
     Още първия ден тя посещава ОДА и се среща с Весела Пелова, светла й памет. Разказва й за своите намерения и получава съгласие за пълно съдействие. Тогава  Весела ме запозна със Светла с идеята като журналист да популяризирам тази инициатива. 
   Светла Сокачева идва много пъти във Враца, среща се с ръководството на града и на Ловно-рибарското дружество. В резултат на това беше подготвена и представена богата документална експозиция снимки и документи за Сокачевия род. Тя организира  и родова среща на Сокачеви  на 7 ноември 2012 г , по случай 125-годишнината от рождението на дядо й. По време на срещата беше открита паметна плоча на Сокачев на сградата на Ловно-рибарското дружество във Враца.
   Голямата й заслуга е преиздаването в луксозни сборници на творческото наследство на Иван Сокачев с финансовата помощ на сина й Мартин, правнук на бележития българин.” Лист след лист, постепенно от документите израстна образът на един голям човек, творец и родолюбец, посветил живота си на България, на една изключително сложна, ерудирана и енциклопедична личност. Толкова значима, че в началото ми беше трудно да повярвам, че това е моят дядо, когото не помня, тъй като съм била на две години, когато той умира в лагера "Богданов дол". Харизматичността на дядо ми, неговата вяра в човечеството, патриотичната му всеотдайност и безкористност, за които после е платил с живота си, предизвикаха у мен дълбоко чувство на гордост и признателност и ме накараха да припомня за него и неговите дела”, сподели пред мен Светла Сокачева, когато започна да подготвя издаването на трилогия за неговия живот и дейност.
    През 2014 г излезе поетичният сборник „Ще дойде ден”, посветен на 127-та годишнина от рождението на Иван Сокачев. В него тя включва публикувани, но и много неизвестни стихове и ръкописи на своя дядо с  желанието един ден творчеството и делата му да станат достояние на поколенията.  Великолепното печатно издание е придружено и с диск на рецитал с оригиналния текст на легендарното стихотворение „Ален мак”.
   Две години по-късно Сокачева отново с лични средства преиздаде написаната от дядо й, „История и развой на ловнострелческата организация“ Сокол” в България 1898 - 1938 г.” В предговора тя пише: ”Дядо ми е отдал значителна част от живата си на ловната организация и е оставил незаменима библиография в тази насока, както редица научни и практически трудове, които и да днес впечатляват с напътствия и същевременно са здрава основа за тяхното всестранно продължение!”   
   Третата луксозна книга „И ти ще ме познаеш” /2017 г/ Светла посвети на военната дейност и творчество на подп. Сокачев.
   През 2020 г., вече с доста разклатено здраве, преиздаде юбилейния сборник на Иван Сокачев от 1939 г „25 години в неравен път”.
     Гордея се с моето лично и активно участие в този процес като журналист, редактор и приятел на Светла Сокачева. Издирването на снимки и документи, спомени и ръкописи й отне много време, но тя успя да увековечи с голям респект разностранната и енциклопедична личност на този бележит българин, врачанин, живял с  благородна кауза да служи вярно, безкористно и саможертвено на своето Отечество.
  Така вярно, самоотвержено, безкористно и всеотдайно Светла Сокачева изпълни своята мисия и остави безценна родова памет за своите близки и за своя врачански корен.
   
Ползвани източници:
  Абзаци от “История и развой на ловнострелческата организация“ Сокол” в България 1898 - 1938 г.“, 2016 г. 
Пелова Весела - главен експерт в Териториален държавен архив- Враца
 „Непознатият врачанин Иван Сокачев – защитник на горите”,  8 април 2009,
Пелова Весела -  Живо наследство, „Цар и офицер – първите български природозащитници” , 5 април 2009
Вестник „Зов”, 8 юни, 2007 г., инж. Стоян Стоянов, „Врачанските ловци и риболовци отбелязаха 110- годишнината от създаването на сдружение “ЛРД-Враца”.                    
Вестник „Зов”, 30 окт-3 ноември 2008 г,  Евгениева Цветана, „Потомка на виден врачанин търси своя корен”.
  Предговори към стихосбирката „Ще дойде ден” /2014 г/ и „И ти ще ме познаеш” /2017 г/- Евгениева Цветана.
 Цитати от личната ни кореспонденция.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА
Хубава си, моя горо, 2024
Споделяне

Истории от Враца

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa