Горни Вадин


Из историята на Горни Вадин


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из историята на Горни Вадин

Намира се на 25 км източно от Орехово и е разположено на стръмно място по десния бряг на р. Дунав. Землището на селото има площ от 26 960 дка. Граничи на изток със село Долни Вадин, на юг — със землищата на Ставерци и Кнежа, и на запад — с Остров. Село Горни Вадин е било квартал на село Долни Вадин до Освобождението. През 1880 г. този квартал е броен заедно с Долни Вадин под името Вадин с общо 1192 жители. Понеже селото Вадин нараснало числено след завърналите се от Влашко избягали български родове и мястото не позволявало селото да се разширява, щото е урвесто и стръмно, то тези, които идвали, се заселили в Горната махала. Така се образували двете села Горни и Долни Вадин като самостоятелни административни единици. Тези две села имат не само едно общо име, но и една обща история, която ще разкажем по-подробно в очерка за Долни Вадин, тъй като това село е и по-старо.
В издадения през 1904 г. "Пътеводител на Оряховска околия" на Ст. Георгиев и Т. Икономов за Горни Вадин са изнесени интересни данни:
В началото на ХХ в. то се състои от 200 къщи с 1425 жители, от които 801 мъже и 624 жени. От тях грамотни са 220 мъже. Авторите определят селените като трудолюбиви, възприемчиви и "вдадени в земеделито". Мъжете носят беневреци, касаче, дълги ризи, а жените - дълги шарени ризи, вълненици, сукмани и престилки.
Главната храна е царевица, но се сее също и жито, ечемик, ове.  Садят се американски лози. Тук се занимават също със скотовъдство, птицевъдство и риболов. Развъждат се свине.
Ходят на пазар в Оряхово.
В райна на селото има две воденици на Дунав - на В. Д. Дамянов и Ч. Вилмош. В селото има 5 кръчми, в три от които има стаи с легла.
Училищната сграда, в която учат 44 момчета и 17 момичета е нова. Учители са Ив. Трифонов, М. Василева.
Кмет е П. Конспаров.
В края на статията за селото, авторите на пътеводителя уточняват: "Населението тук е повечето влашко."
За древната история на селището и произхода на неговото име четем в сборника поселищни проучвания "От Искър до Огоста" (1996) на археолога, историк и краевед Богдан Николов.
Името Вадин е останало от старо време и произлиза от изчезналото тин и пр. А личното име Вадо е съкратено от Вадимир, което лично име се среща за последен път в документи от XVII в. (Заимов, Й., Български именник, С., 1988, с. 42).
Околностите на с. Горни Вадин са обитавани още от най-старо време от тракийски общества. Траките са основали селище на брега на р. Дунав под местността Леденика — западно от сегашното село. Траките са живели в това селище през бронзовата и желязната епохи. Тук при оран бяха намерени две бронзови закопчалки за дрехи (фибули). Те датират от VII в.пр.Р.Хр. (Николов, Б., Археология, 1972, кн.3, с. 56, обр. 3). Вероятно е тракийски земевладелци да са притежавали тук свое имение, в което и да са живели. Само така бихме си обясни двете тракийски могили в района. През I в.пр.Р.Хр. в това селище е станало някакво събитие или бедствие, което е принудило жителите му да го напуснат. За това ни подсказва сребърното съкровище от 150 броя римски републикански денари, които бяха изровени случайно през 1967 г. (Герасимов, Т., ИАИ, 1968, с. 232).
През време на турското робство на няколко пъти част от жителите на селото Вадин минавали във Влашко и там оставали за по-дълго време или докато премине лошата опасност. Ст. Романски ни представя списък на 56 семейства от село Вадин, които само през 1830 г. били настанени в румънските села Янка, Потелу, Хотару и Грождибоду. В неговия списък те са с личните и фамилни имена на главите на семействата и може да се сравни кои от тях са се завърнали след емиграцията. След завръщането на бегълците от Румъния селото Вадин се пренаселило. Мястото било ограничено и то не можело да побере всички родове. Поради всичко това била основана нова махала наречена Нов Вадин, за разлика от Стария Вадин. След освобождението от турско робство този нов квартал бил наречен Горни Вадин, а Стария Вадин — Долни Вадин, и придобива статут на самостоятелна административна единица.
Село Горни Вадин е основано от следните родове: Бадѝкове, Бандо̀кови, Ба̀рболови, Барбу̀нови, Во̀йнови, Възла̀нови, Дѝнолови (това е стар вадински род от потомци на поп Дино от 1830 г., вж. Романски, Ст. Българите във Влашко и Молдова, 1930, изселени от Вадин в Потелу: Никола, зет на попа Дино); Добрѝкови, Житя̀нови, Кѝвулови, Лѝкови, Лу̀нгарови, Марѝнчови, Митра̀чови, Мока̀нови, Пану̀шеви, Па̀скулови, Пиро̀еви, О̀ прови, Ра̀шови, Сурпадѐлови, Тра̀нкови, Ту̀йкови, Туконя̀кови, Чѝнкови, Човѝкови и Ша̀рчеви.
От разни места в с. Горни Вадин са дошли в различно време: Вита̀нови, Дамя̀нови, Ду̀кови, Младѐнови, Гуленча̀нете, Панушеви, Прицови, Сабарови, Цинцарете и Шуйкови. (Николов, Богдан. От Искър до Огоста, 1996)

Информатори / Автори
Ст. Георгиев и Т. Икономов/Пътеводител на Оряховска околия,1904; Б. Николов/От Искър до Огоста, 1996
Споделяне

Истории от Горни Вадин

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa