Оряхово


МЕДЕНОТО ГРОЗДЕ НА ОРЯХОВСКИЯ КРАЙ


Категория : Моята история / нашата история
photo

МЕДЕНОТО ГРОЗДЕ НА ОРЯХОВСКИЯ КРАЙ

гл. ас. д-р Деница Петрова, Институт за исторически изследвания-БАН

Една стара легенда свързва района на Оряхово с Крали Марко и цар Костадин, тоест деспота на Велбъжд Константин Драгаш, които загиват като османски васали в битката при Ровине през 1395 г. Като бягали от турците и минали през Оряхово, цар Костадин благословил бостаните и те узрели за един ден; според друг вариант на легендата той благословил гроздето[1].

За лозята по Дунавския бряг са споменавали и редица пътешественици. През 1811 г. английският писател и пътешественик Джон Галт разказва, че в района на Видин се произвежда превъзходно вино, достойно да се мери с унгарското[2]. Арменците Хугас Инджеджиян и Степанос Кювер Агонц в книгата „География на четирите краища на света“, писана в периода 1789-1800 г., разказват за обширните лозя в лива Пелвине, тоест в района на Плевен[3]. Константин Иречек споменава за големите лозови масиви в района на Оряхово[4].

Според „Пътеводителя на Оряховската околия“ в началото на XX в. основни поминъци на оряховчани са земеделието, лозарството и търговията[5]. В самото начало на столетието в землището на Оряхово има 2 293 декара стари и 263 декара новозасадени лозя. Известни са винарските складове на Марин Милков, има и клон на винарското дружество „Грозд”.

В началото на ХХ в. в Оряхово се отглежда сортът грозде „Афуз Али”. Легендата разказва, че Афуз Али бил управител на града. Макар да бил мюсюлманин, той милеел за Рахово (османо-турското име на Оряхово) и се грижел за християнското население. Афуз Али донесъл в града няколко лози от района на Анадола. Засадил ги и скоро започнали да дават плод. Този сорт се оказал много приспособим за района. Гроздето било едро и сладко, със специфичен кехлибарен цвят. Хората го наричали „афуз”, тоест медено. За съжаление Афуз Али изпаднал в немилост пред султана и бил изгонен от града. От него останало само гроздето, което оряховчани нарекли на негово име.

В първия план за регулация на Оряхово от 1906 г. фигурира името на Ахмед Афуз бей. Можем само да предполагаме дали той е свързан с легендарния управител на града.

Същият сорт грозде се отглежда и в района на Русе, Плевен и др. През 1937 г. е преименуван на Болгар. Това е десертно грозде, отличаващо се с едри сладки зърна с кехлибарен цвят и малко семки. Приема се, че сортът е внесен от Мала Азия по времето на Мидхат паша[6]. Преди Освобождението Махмуд паша отглежда сорта в района на Русе, а внукът му Вахит, който наследява лозята, твърди, че именно дядо му е пренесъл гроздето в българските земи. Тази версия не обяснява защо гроздето носи името на загадъчния Афуз Али. Най-вероятно той е човекът, донесъл «меденото грозде» в Северозападна България.

През 1896 г. гроздето в България е засегнато от филоксера. Правителството кани френския експерт по лозята проф. Пиер Виала (1859-1936) да изследва лозовите масиви и да предложи начини за тяхната защита и възстановяване[7]. Сред местата, които проф. Виала анализира, е Рахово (Оряхово). Той описва четири района в землището на града - Долните лозя с плодородна почва, подобна на тази по бреговете на Рейн; възвишено място над същата местност; пасище; подножието на едно бърдо, където растат «старите български лози», тоест Афуз Али.

От 1930 г. в Оряхово започва износ на гроздето Афуз Али. През 1933 г. оряховското грозде получава трета награда на лозарската изложба в София, а през 1934 г. то узрява първо в страната. Гроздоберът обикновено започва в края на месец август. От Оряхово грозде се изнася за Прага, Виена и др.[8] В първите години на износа цената за килограм е средно 9 бългаски лева, а през 1937 г. тя достига 22 лева, което прави оряховския Афуз Али най-скъпото българско грозде за износ.

Ето какво казва околийският агроном Борис Попов: „Оряхово с това може да се похвали. Наред с природните дарования – климат и почви – оряховчани са и много добри майстори при отглеждането на десертно грозде. Осъзната веднъж ползата от продаване десертното грозде за износ, площта на „Афуза” бързо нараства, и а производството с бързи темпове отива напред. От няколко години от гр. Оряхово се изнасят редовно над 50 вагона, а през настоящата (1937 г.), с гроздето от околните села ще се достигне цифрата около 100 вагона.[9]

И през 60-те години на XX в. Оряхово продължава да бъде сред основните производители на сорта[10].

Гроздето намира място и в традиционната кухня в района. Характерна за с. Селановци е туршията «грозденица»[11]. Тя се приготвя от чепки грозде, които се нареждат в подходящ съд, като между тях се поставят и парчета хрян. Гроздов сок (шира) се кипва, оставя се да се утаи и се прецежда внимателно; с него се залива гроздето и съдът се затваря плътно.

Загадъчният Афуз Али може би не е живял в Оряхово и може би не той е донесъл сорта в българските земи, но „меденото грозде“, носещо неговото име, е част от историята и кухнята на региона поне от епохата на Възраждането. Сладко, сочно и ароматно, гроздето носи спомена за отминали епохи. Може би през есента, когато са прибрали реколтата и са приготвили виното и грозденицата, възрастните са разказвали на децата си отдавна забравените легенди за меденото грозде.

 

[1] Българска народна поезия и проза. Т. 7. Предания, легенди, пословици, гатанки. Съст. Л. Богданова. София, 1983, с. 482.

[2] Английски пътеписи за Балканите (краят на XVI-30-те години на XIX в.). София, 1987, с. 539.

[3] Арменски пътеписи за Балканите (XVII-XIX в.). София, 1984, с. 151.

[4] Коцев, Н. Град Оряхово до Освобождението. София, 2004, с. 20-21.

[5] Пътеводител за Оряховската околия. Съст. Ст. Георгиев и Т. Икономов. Свищов, 1904, с. 10-13.

[6] За произхода на сорта вж. Неделечев, Н. Афуз Али - монография за сорта. София, 1931.

[7] Докладът му е публикуван в Държавен вестник, бр. 49 от 4 март 1897 г., с. 6-15.

[8] в. „Правда“, 1934 г.

[9] в. „Дунавска трибуна“, 1937 г.

[10] Известия на института за лозарство и винарство - Плевен. Т. 3. София, 1962, с. 224.

[11] Цветков, Е. Бележки по историята на село Селановци. София, 2013, с. 406.