Оряхово


*Паметникъ - Читалище Надежда* - в първите десетилетия след Освобождението


Категория : Моята история / нашата история
photo

*Паметникъ - Читалище Надежда* - в първите десетилетия след Освобождението

Историята на нашето културно-просветно минало е част от нас, част от родовата ни памет от векове. Тя е искрата, която да запалва огъня, повдигал духа на народа ни във времето. Своеобразен паметник за българската духовност и исторически феномен в България са читалищата. Те възникват през епохата на Възраждането, призвани  да опазват културните постижения на българина.  И в Оряхово възрожденските борби за народна просвета на местното родолюбиво население намират израз в създаването на читалище, което вече 150 години е основно хранилище – паметник на културата в района.
Данни  за  създаването на Оряховското читалище черпим от летописната му книга, дело на председателя Петър Марков Ничев. Той приема мнението на Стилиян Чилингиров, според което читалището се основава в края на 1870 г.  от протосингел Алипий и учителя Тома Младенов под названието „Искра” (о.ф. ИМ Оряхово, Инв. №. 1089, сп. Преглед, 1940, кн.5-7, с.80). Основание за това дава турски рапорт с №328 от 17 ноември 1870 г. на каймакана (Околийски управител) на Оряхово до мютасарифа (окръжния управител) на Видин, изпратен му по повод подадената молба от учителя Тома Младенов до турските власти за даване разрешение за откриване на читалище в Оряхово. Засега е прието, че културната институция съществува от 1871 г., съгласно дописка в бр. 50 от 08. II. 1871 год. на вестник „Право”. В дописката се казва:
„В градът има само 30 къщи български, но от така малкото му жители само 5-6 души са годни за обществена работа. Затова с големи усилия и прекомерни страдания се отдава най-сетне на протосингела Алипий и на учителя Тома Младенов да открият читалище под името „Искра”. Част от населението се привързва към тяхното дело, а част се обявява против. Към първите клони множеството, което почва да разбира доброжелателството на своите правни водачи и да чуствува, че трябва да слуша мъдрите им съвети.”
Към оскъдните сведения за началото на читалище „Искра” се прибавят и твърденията на Георги Димитров, автор на известния труд „Княжество България”, който посочва, че читалището в Оряхово е основано през 1871 г.
Читалище „Искра” функционира известно време. Възобновява се след Освобждението под названието „Братска любов” и работи до 1885 г., но и за него в архивите няма сведения.  Запазен е само устав без година, печатан в гр. Русе от „Типография Н. Л. Каравелова & Сие“. Следва нов период на възстановяване и кратко съществуване от 23 ноември 1887 г. до края на 1889 г. под названието „Бъдашност”. Изминават няколко години без читалище до датата 18 януари 1896 г., когато то отново се възобновява с председател Дамян Цеков Вълчев и оттогава не е пръкъсвало своята дейност.  Избрано е името „Надежда“,  което е запазено и до днес.  В приетия през 1901 г. устав е посочено, че „Целта на читалището е да спомага за интелектуалното и нравствено развитие, както на членовете си, така и на населението, като за постигане на тази цел, читалището ще подържа библиотека с читалня.“ В библиотеката през тези години били изложени български и чуждестранни вестници и списания. Във всяко годишно събрание се е предвиждало суми за доставка на прочетни книги.
До 1920 г. библиотеката и читалнята  са се помещавали в различни сгради, често под наем: на приземния етаж на Б ЗБ; в дюкяните на ул. „Сливнишка”,  подарени от Лука Братанов (1918 г.); в дюкяните на М. Ничев на ул. „Ал. Стамболийски ”, които в последствие са закупени. Идеята за строеж на читалищна сграда се заражда през 1909 г. Читалищните членове и председателят Коста Лулчев  изискват от Общината такава сграда да се построи на площада, каквото е желанието на повечето жители на града. През 1909 г. се избира строителна комисия, в която влизат видни граждани. Възлага се на архитект Наум Торбов да изработи план. Строежът обаче не започва, поради последвалите войни – Балканската и Първата световна война.
Подновяването на инициативата за строеж се свързва с нова идея – читалището да увековечи паметта на загиналите във войните.  Приема се ново име – „ Паметник-читалище Надежда“, което и до днес се вижда изписано върху мозайката при входа на читалището.  На 18 юни 1930 г. с протокол № 10  се одобрява планът на архитектите Васильов и Цолов, оряховски граждани с бюро в София за построяване на „Паметник-читалище”. През същата година строежът започва, като се изграждат само основите. Разполага се с дарителски средства от  фонд „Читалищна сграда“ в размер на 180 228 лева и с 169,368 лева, събрани от 36–ти козлодуйски полк, по инициатива на тогавашния командир на полка полковник Соларов. Впоследствие се получават много дарения, както в пари, така и в материали – от частни лица, от кооперация „Слънце“, от градския общински съвет. Строителните дейности продължават 6 години. На 31 декември 1936 г. читалищната сграда се открива с новогодишна вечеринка. Поставя се на сцената хубава плюшена завеса и се изработват декори на стойност 70,000 лв. Цялата информация е отпечатана в издание  вестник „Дунавска трибуна”, чийто издател е фирмата на Н. Д. Йоцев и Сие и 50% от прихода е предвиден за читалището. За поставяне на външни знаци, които да показват, че читалищната сграда е паметник, се сформира комисия от представители на читалището и членове на строителния комитет, заедно с началника на гарнизона. От селските общини се изискват имената на загиналите във войните. Липсата на документи в това отношение не дава възможност да се установи какви са били тези знаци, дали са поставени и защо не са запазени. Има само сведение, че през 1942 г. се възлага на архитекта Иван Томов от София, бивш оряховски жител, да изработи план за „Олтар – Паметна плоча” за убитите от 36-ти Козлодуйски пехотен полк през  двете войни.
Като културен център читалището развива дейност в различни направления. Още с първите си стъпки то откликва на желанията на местните и среща оряховските граждани с вечно младото театрално творчество на ентусиазираните самодейци. Подемът, който е отбелязян в летописната книга през 1888 г., дава основание да се говори вече за традиции в областта на театралната самодейност. Само от 7 ноември до 19 декември същата година са играни 7 пиеси: „Русалка”, „На сила омъжена”, „Ильо войвода”, „Иванку”, „Стефан Караджа” и „Поевропейчиният турчин”. Преобладава българската пиеса, а патриотичният елемент е много силно изявен. Разбира си, за нас не е много трудно да си представим какво е било качеството на тези постановки, като имаме в предвид, първо количеството им, второ – нивото на театралната техника и преди всичко на живота. От друга страна, значителният брой постановки ни кара да мислим, че това не е началото, и че независимо от качеството, тези прояви са се посрещали много добре. Към 1908 г. е основан „Народен университет”, който дава полезни сказки от обществен характер, придружени със светлинни картини – кинопрожекции. За лектори са канени професорите д-р Асен Златаров, д-р Петър Берон и др.
Организират се вечеринки и други прояви с музикален акцент. Първите срещи на оряховското гражданство със световната музикална класика стават чрез военния духов оркестър, съгласно условията на взаимен договор.  През 1903 г. към читалището се създава и самодеен струнен оркестър. Тогава се закупуват  виола и виолончело, а през 1906 г. – и контрабас. От 1921 г. читалищното пиано се дава за обучение на граждани в музикалния кръжок срещу заплащане 5 лв. на час. Целта е подготовката на концерти.
Началната дата на читалищното кино е 20 март 1927 г. Открива се с филма „Тоз, който получава плесници” с участието на читалищния струнен оркестър. Техниката е инсталирана от  фирмата „Сименс Шукер”, която подарява всички  материали за електрическа инсталация на салона. Средствата за доставянето на киноапарат са дарение от гражданите. Нови прожекционен и тонови апарати се поставят десетилетие по-късно, на 26 април 1938 г.
       Читалището поставя основи и за развитието на музейното дело. През 1928 г. към него се създава сбирка под наименованието „Общ народен музей”. Към гражданите е отправен апел да подкрепят начинанието чрез дарения на разни старинни предмети. Впоследствие през 1939 г. сбирката е предадена на сформираното археологическо дружество.
Читалнята и библиотеката се поддържат редовно. От края на 1938 г. е готова пристройката към читалището, в която те се помещават. За четене се предоставят почти всички български списания.  През 30-те години на ХХ в. библиотеката притежава над 5700 книги (сп. Преглед, 1940, кн. с.81).
Преминало през трудностите на различните епохи, устояло на време и външни влияния, със своята разнообразна дейност и вековен опит „Паметникъ – Читалище Надежда”  остава  най-близък до народа център за масова култура. Поколения наред черпят от неговата съкровищница знания и мъдрост, възпитават  у себе си благородните душевни качества на истински родолюбци.
     
Използвани източници:
Летописна книга на читалище „Надежда“;
Архивни документи – Исторически музей гр. Оряхово

Информатори / Автори
Нели Кузманова, Боряна Маринова / В: "Памет и паметници", 2021

Истории от Оряхово