Оряхово


Турската баня в Оряхово


Категория : Моята история / нашата история
photo

Турската баня в Оряхово

Важна част от културно-историческото наследство на всяко селище е неговата архитектура от различните епохи. Като град с хилядолетна история, Оряхово има своите културни ценности, сред които са и останките на старата турска баня - хамам. Основите на местния хамам дълго време остават скрити в земните пластове в близост до река Дунав, а неговото строителство и функциониране не са били предмет на изследване досега. В музейния фонд се съхраняват няколко снимки на впечатляващи руини на банята с два купола и резервоар за вода с полуцилиндричен свод (обр.1). Руините са премахнати след строителството на железопътната линия. Проведените спасителни археологически проучвания[1] от Исторически музей Оряхово през 2019 г. и 2020 г. в района на градския плаж дават важни резултати. Те провокират търсенето на исторически свидетелства и засилват интереса ни към тази обществена сграда от миналото.

Началото поставят теренните издирвания от 2018 г., по време на които, непосредствено до плажно кафене край оряховското дунавско крайбрежие, се регистрират зидове, оформящи югоизточен ъгъл на масивна постройка. Първите археологически разкопки през следващата година доказват, че те принадлежат на турската баня. Разкрива се част от под на помещение с хоросанова влагоустойчива замазка, който е ограничен от две нарушения в западна и северна посока (обр.2). Достигането до канал от подподова отоплителна система  (хипокауст)  в едното нарушение от север потвърждава предназначението на сградата. Изяснява се типът градеж. Зидовете са с дебелина 1,40 м в горната си част - суперструкция и 1,60 м в при основата - субструкция. Отстрани са изградени от пояси грубо обработени, едри варовикови камъни, а пълнежът им се състои от по-дребни речни камъни, хоросан и чакъл. Фугите са изпълнени с хоросан, дребни камъни и парчета тухли. За подравняване са полагани хоросаново-чакълести пластове.

Археологическо проучване през лятото на 2020 г. допълва направените теренни наблюдения. Проследява се продължението на източния зид в северна посока, като  общата му дължина достига 9,30 м.  Той завършва с големи обработени камъни.    Североизточният ъгъл и северната стена на банята са напълно разрушени. Наличието на стоманена тел, обхващаща един от камъните и на войнишка лъжица свидетелстват за използване на камъните от банята и за военни цели. На това място през 1941г. е построен германски понтонен мост. Нанасят се допълнителни разрушения върху руините, останали след строителството на жп линията в периода 1925 - 1930 г. До североизточния ъгъл се открива паднало каменно корито на чешма - курна, с височина 40 см и размери 52 х 50 см (обр.3).  В северното нарушение, под пода на регистрираното помещение, се разкриват хипокаустни 4 канала между тухлени стени (обр.4). Покрити са с пояс от камъни и натрошени тухли. Общата височина на съоръжението е 1 м. Каналите под пода са диагонално разположени в посока СИ - ЮЗ и според строителната традиция, трябва да са свързани с пещта. След премахване на срутени големи камъни и части от керемида от западното нарушение се очертава четириъгълно  пространство със заоблени ъгли и каменно дъно, покрито с розов хоросан. Работната хипотеза е, че това може би е основа на разбит подиум за почивка и масаж – гьобекташ. Проучените пластове съдържат керамични фрагменти от съдове от периода XVI - XIX в., смесени със съвременни материали, поради последвалите разрушения. Находките от 2020 г. са представени от четири фрагментирани турски  лули, датирани от XVII в. (обр.5/1), кр. на ХVІІІ – нач. на ХІХ в. (обр.5/2-3) и от втора половина на ХІХ в. (обр.5/4).

Благодарение на археологическите разкопки е разкрита част от горещото помещение на банята, наричано съджаклък. В изграждането на хамамите съществуват правила и редица задължителни елементи. Горещото помещение е основно. То винаги има централна част с подиум – гьобекташи и прилежащи къпални с каменни пейки, чешми и корита към тях. Освен него, планът включва съблекалня и хладно/студено помещение за адаптиране на тялото, резервоар за вода, пещ, тоалетна и място за бръснене. В по-малки бани някои от изброените помещения могат да липсват или да са дървени и пристроени към основната сграда[2]. Все още нямаме достатъчно данни за определяне на цялостния план на банята в Оряхово. Това е задача на бъдещите проучвания.

Известните исторически извори са изключително малко и с оскъдна информация. Най-ранният писмен източник, с който разполагаме до момента, е турски регистър на мюлкове и вакъфи в Северна България  за  периода 1544  - 1561 г.  с  данни за приходи от имоти, предимно бани и дюкяни. В регистъра е отбелязано наличието на баня в „град Рахова“, свързана с дейността на вакъфите на Синан бей и Джафер бей[3]. В османската империя приходите от баните обикновено са давани на съответен вакъф[4] за техните благотворителни цели, като поддържане на джамии и прилежащите им сгради и съоръжения, както и на на самите бани.[5] Пътешественикът Евлия Челеби, който минава през Оряхово през 1666 г., описва крепостта и споменава за порутена баня[6]. Според Никола Коцев, автор на история за периода до Освобождението, първото пристанище на града се е намирало в подножието на крепостта до 1848 г, където е разположена и банята. След това, поради редица причини, пристанището е преместено на днешното място[7]. От посочените бегли сведения, може да се приеме, че Оряховският хамам е построен през първата половина на XVI в., като преживява периоди на разрушения, възстановяване и преправки. Вероятно окончателно е изоставен в началото или най-късно на към средата на XIX в.

В наше време, археологическите разкопки ни доближават до изминалите столетия, давайки възможност да преоткрием значението на турската баня в Оряхово като архитектурна културна ценност и нейното място в историята на града  през османския период и Възраждането.   

 

ЛИТЕРАТУРА:

 Гюлева, Ж. Специфика и устройство на османските хамами. - В:  Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, ХХIV, 2019, 201-215.

Димитров, С. Евлия Челеби. Пътепис (Прев., съст. и ред.), София, 1972

ИБИ. Извори за българска история, ХVI, БАН, София, 1971

 Коцев, Н..  Град Оряхово до Освобождението, 2004.

 Миков, Л. Османски обществени бани по бьлгарските земи (ХV-ХХ век) (Културно-исторически профил)  http://ktp.isam.org.tr/pdfdrg/G00005\C2010_2/2010_2_MIKOVL.pdf


[1] Финансирани от община Оряхово.

   Научен консултант е доц. д-р Валери Григоров. Научен р-л д-р Евгения Найденова.

[2] Ж. Гюлева

[3] ИБИ, т.ХVI, с.427, 468

[4] Имот, подарен на мохамеданско религиозно учреждение, доходите от който били за благотворителност

[5] Л. Миков, 2010 г.

[6] Евлия Челеби. Пътепис. Съст. и ред. на Стр. Димитров, с.72

[7] Н. Коцев, 2004 г.

Информатори / Автори
Евгения Найденова / В: "Памет и паметници", 2021

Истории от Оряхово