Наследство


Паметникът на Кръстьо Пишурка в град Лом


Категория : Моята история / нашата история
photo

Паметникът на Кръстьо Пишурка в град Лом

 „Един народ без памет го грози опасността да загуби своята душа“ – мисъл на кенийскя писател Нгуги Тионго. 
През 1929 г. Народно първоначално училище „Кръстьо Пишурка“ – Лом открива фонд за постройка на бюст-паметник на своя патрон училището Кръстьо Пишурка. Започват събирането на средства за построяването на паметника чрез различни прояви на децата – лазаруване, изнасяне на представления и пр. Събраните средства се депозират в Популярна банка – Лом. Годините минават, но сумата нараства бавно. В периода от 1929 до края на 1935 г. във фонда е събрана сума от 12000 лева, твърде недостатъчна, за да се отпочне строеж на паметник.
Главният учител при училището Борис Станев в началото на 1936 г. се обръща с писмо към председателя на ломското читалище „Постоянство“, в което открито и чистосърдечно моли за съдействие по изграждането на паметника. В писмото четем: „...Въпреки всичкото ни желание до сега да го подсилваме (фонда, б.м.) и реализираме тази тъй заслужила за подражание идея, ние се намираме пред невъзможност, защото силите на всички ни са ангажирани към поддържане трапезарията при училището... Заслугите на този общественик, възпитател и читалищен деец е еднаква за всички клонове на живота. Известно е на всички ломчани, че той пръв запали искрата за създаване на читалището в града ни... Ето защо моля Ви г-н Председателю, да сезирате почитаемото настоятелство да се съгласи и подпомогне морално и материално издигането на този паметник, който ще увековечи паметта на заслужилия Кръстьо Пишурка и служи като гордост на ломчани. Мисля, че с общи усилия на читалищните членове и учителите в повереното ми училище тази идея ще бъде реализирана...“[1] Още на следващия ден от читалището отговарят, че въпросът ще бъде разгледан на едно от първите заседания.
На 28 ян. 1936 г. читалищното настоятелство взема решение: „...възлага на комисия в състав: Страхил Каменов, Иван Моцев, Ангел Пиронков, Любен Цонев и Славчо Тодоров да влезе във връзка с учителския съвет за разрешаване на повдигнатия въпрос.“[2]
След като приемат присърце идеята за построяване на бюст-паметника, читалищните дейци предприемат и реални действия. Обръщат се с писмо към скулптора Петър Златарев от София със запитване ще може ли да извърши тази работа (да построи бюст паметник на Кръстьо Пишурка, по подобие на този, който е поставен в градската градина на Никола Първанов); колко ще струва; с кой каменоделец ще работи и пр. От своя страна скулптора Златарев в кратък срок отговоря: „... имам честта да Ви уведомя, че съм на разположение, за да построя паметник на народния будител Кръстьо Пишурка по подобие на тоя, който построих на Никола Първанов в градската градина... Помощник в каменоделската работа ми е италианецът Джовани Лонго, с който работя години наред в пълна хармония и с който съм построил най-големите си паметници, снимки от които Ви изпращам...“[3] По-надолу в писмото си скулпторът уточнява, че ако паметникът е с размерите на предишния, този на Никола Първанов, то и сумата, която ще иска за изработка и монтаж, ще бъде същата – 30 000 лева. В края на своето писмо Петър Златарев заявява: „Ще вложа всички морални и физически сили и благородна амбиция, за да създам една действителна художествена работа.“[4]
Тъй като нито читалището, нито училището имат необходимата сума, която иска скулпторът, започват пазарлъци за намалянето й. В писмо от 17 февр. 1936 г. председателят на читалището пише: „...Без да влизаме по същество в спор за цената, за сега ще констатираме само, че от постройката на паметника на Н. Първанов до сега условията се много измениха и живота поевтиня средно с 30 %, а Вие искате същата цена. Ето защо най-учтиво Ви молим отново да се занимаете с нашето предложение и да ни дадете една последна цена, за да можем веднага да Ви поканим в Лом и уредим и възложим с договор постройката на паметника върху Вас.“[5]
Не закъснява отговорът: „...като вземам предвид материалните ви възможности, с които разполагате и че това е втори паметник и то за един голям народен будител, чиито дух и подвиг не може да не ни вдъхновява, съм съгласен да намаля от сумата, като се задоволя с минимална и най-скромна печалба... ... Ще изработя паметника на Кръстьо Пишурка по подобие като този на Н. Първанов за 25 000 лева. Смятам, че стигнах до крайния предел, по надолу, от който ми е невъзможно да стигна и че почитаемия комитет ще възприеме тази цена за едно такова голямо дело...“[6]
Междувременно ломчани се обръщат с подобно запитване за изработване на паметник и към художника Александър Сорокин, който иска цена за изработката в размер на 35 000, платима на три вноски, като монтажът и превозът е за сметка на строителния комитет.
В крайна сметка изграждането на бюст паметника е възложено на скулптора Петър Златарев. Това решение е взето на заседание на читалищното настоятелство, на което присъства и главният учител на училище „Кр. Пишурка“, проведено на 20 март 1936 г., като е прието предложението на скулптора да построи бюст паметника за 25 000 лева. Подписан е договор и е дадена предплата от 3000 лева, за които скулпторът подписва надлежно и разписка.
В договора, подписан на 25 март 1936 г., ясно са разписани клаузите как да изглежда паметникът: да бъде изработен от чист, бял врачански камък;...“бюст 1 ½ пъти по-голям от естествена големина при височина най-малко 90 см; пиедестал 1,60 м висок с ширина в основата 70/70 см. На същия от лицевата страна ще има скулптура на бухал и лавров венец; на лицевата страна, както и на срещуположната й ще има позлатени надписи, дадени от читалището и училището; основата ще представлява масивен квадратен брок от врачански камък с размери 1,60/1,60 м и 0,35 см дебелина.“[7] Уточнен е крайният срок за предаване на паметника – 15 септ. 1936 г., както и начинът на разплащане.
 Комитетът по строителството дава специално писмо на Петър Златарев, с което да се представи пред Димитър Маринов, почетен член на читалище „Постоянство“ и зет на Пишурка, за да може той да му предостави портрети на Пишурка, негови подписи и ръкописи, с цел да си изгради ясна представа за „лика и характера на Пишурка, а също и за подписа му, който ще бъде гравиран на паметника.“[8] След срещата си с Димитър Маринов, Петър Златарев пише на строителния комитет: „ ...имах щастието да се явя при свещеник Димитър Маринов, останалия жив ученик и съвременник на народния будител Кръстьо Пишурка. Деветдесетгодишният белобрад старец ме посрещна със сияюща усмивка и вълнение от радост като узна с каква мисия се явявам при него... ...той само повтаряще името Пишурка с необикновено благоговение и радост. Описа ми много ясно неговия духовен и външен образ, от което имам вече много ясна представа за това, което трябва да постигна при работата си...“[9]
Дейностите по изработката на паметника започва и скулпторът периодично уведомява строителния комитет как вървят работите. В писмо от 30 май 1936 г. Петър Златерев подробно описва какво е свършено до момента, а именно – поради големите размери, пиедесталът ще бъде изработен в Мездра, под ръководството на каменоделеца, с който работи, бюстът ще бъде изваян в ателието в София. В това писмо скулпторът уточнява и с какъв шрифт да бъде надписът, който ще се постави на паметника – „да бъде написан в модерен блоков стил, за да бъде в хармония със стила на паметника, а не шрифован (ръкописен).“[10]
Докато се изработва паметникът, читалищните дейци обмислят как ще протече и церемонията по откриването му. С писмо от 28 май 1936 г. се обръщат към Димитър Маринов, в което споделят своето намерение за освещаването на паметника, което предвиждат да бъде на Кръстовден, да издадат една възпоменателна книжка с биография на Пишурка, спомени за него, някои факсимилета от негови писма, фотографии и пр. С тази цел, те молят Димитър Маринов да им съобщи с какво би могъл да им бъде полезен за осъществяване на тази идея, като подчертават: „...нашето желание, макар и малко късно, достойно да се отблагодарим на най-светлата личност в живота на нашето читалище...“[11]
След около две седмици получават отговор от дъщерята на Димитър Маринов, която подчертава, че нейният баща не може да им отговори, защото „старостта му пречи“, и уточнява, че биографията на Кръстьо Пишурка е написана в „Историята на гр. Лом“, която е предадена от нейния баща на ломската Община. Що се отнася до кореспонденцията на Пишурка – тя била изгорена преди време, по време на руско-турската война.
В началото на м. юли скулпторът изпраща вълнуващо писмо до читалищните дейци, в което пише: „Приятно ми е да ви съобщя, че бюста на Кръстьо Пишурка е готов. В изпълнението на тази задача се стремях да въплътя духа на учителя, общественик, неговия темперамент, вдъхновения писател, драматург и бохем. За тази цел трябваше да надхвърля рамките на условностите, които ми дава една мъртва фотография, за да изменя поза, движение, израз и жест. Всички тези неща успях да съчетая и смятам, че най-главната и отговорна задача постигнах...“[12] В писмото Петър Златарев, моли за изпращане на една определена сума, необходима да продължи работата по пиедестала. Нетърпеливите ломчани, от своя страна, искат от Златерев да им изпрати снимка на бюста. Няколко дин по-късно пристига писмо, придружено със снимка на бюста, изработен от гипс.
Посочената сума е изпратена, но едновременно с това ломчани настояват скулптора да покаже бюста, преди да започне работа по него, на свещ. иконом Димитър Маринова, който да го прегледа и да се произнесе за верността на чертите му.
На 14 авг. 1936 г. комисия приема гипсовия модел на бюста, като в тази комисия е включено и вещо лице от Министерството на народното просвещение. В своя доклад по приемане на изработения гипсов модел, комисията констатира, че: „изработеният гипсов модел за бюст на Кръстьо Пишурка отговаря на поемните условия по размери... ... с прилика по дадения портрет, издържан  художествено с необходимата изразност и одухотвореност.“[13] Комисията приема гипсовия модел на бюста и уточнява, че : „ два пъти е посетен дома на г-н Димитър Маринов, зет на Кръстьо Пишурка. Въпреки желанието ни, поради напредналата възраст Димитър Маринов не можа да посети ателието, за да прегледа бюста.“[14] При посещението си при Димитър Маринов членовете на комисията по приемането на бюста разбират, че костите на Кръстьо Пишурка са извадени от гроба и оставени на съхранение в едно сандъче в църквата “Св. Никола Нови.“ След като се прибират в Лом, извършват проверка в църквата и установяват, че костите наистина се пазят там. Тогава пред читалищното настоятелство възниква въпросът кога да се приберат и къде да се сложат костите на Пишурка. В последствие този въпрос е разрешен – костите на Пишурка се полагат в основата на неговия бюст-паметник.
В края на м. авг. скулпторът се обръща с молба към комитета да се удължи определеният срок за изработване на паметника, като се обосновава, че: „по чисто технически причини е невъзможно да се завърши паметникът на определената дата. Времето от приемането на паметника до освещаването е твърде малко, за да може бюста да се извае в камък, въпреки усилената работа...“[15] В края на своето писмо Златарев подчертава: „Нека се има предвид, че паметникът не се строи за една дата (визира Кръстовден), която ще мине като един обикновен ден, а за вечни времена.“[16]
Докато се работи по бюста и пиедестала на паметника, читалищните дейци продължават да събират спомени, снимки и др., свързани с живота и делото на Пишурка. Пишат писма до полковник Кръсто Димитров Маринов, син на Димитър Маринов и внук на Пишурка, до Тодор Йончев, ученик на Пишурка и др. лица, свързани по един или друг начин с Пишурка.
С пощенска картичка от 12 окт. 1936 г. скулпторът Златерев информира комитета: „...сега Ви съобщавам, че и бюста е готов – завършен, много сполучлив...“[17], а няколко дни по-късно пише: „Известявам Ви, че бюстът и пиедесталът са окончателно готови, завършени... Имате ли намерения да идвате в София, за да видите бюста или да пристъпваме към неговата опаковка и Ви го изпратим заедно с пиедестала...“[18]
Читалищното настоятелство, след свое решение костите на Пишурка да бъдат поставени в основата на паметника, изисква допълнително на лицевата страна на пиадестала да бъде изписан надпис: „Тук почиват костите на Кръстьо Ст. Пишурка“.[19]
За окончателното приемане на паметника председателят на Читалище „Постоянство“ – Лом се обръща към Министерството на народното просвещение с молба да изпрати скулптора при министерството да вземе участие и присъства при преглеждането и приемането на бюст-паметника.
Ломското читалище и Първоначално училище „Кръстьо Пишурка“ – Лом организират процесия, която да пренесе костите на Пишурка от църквата до градската градина, мястото, на което ще бъде издигнат паметникът на Пишурка, като е предвидено при вземането на костите от църквата да бъде отслужена упокойна молитва, а при поставянето им в градината, да се отслужи панахида.  
Заедно с костите, в основата на паметника, е поставено и обръщение към идните поколения, в което четем: „За да бъде известно на тия, които някога намерят тоя надпис кой е бил Кръсто Пишурка, чийто кости почиват под неговия бюст паметник, излагаме следните кратки сведения за неговия живот...“[20] Следват биографични данни за Пишурка и обръщението завършва с думите: ...“ за да увековечи паметта му, и за да напомни на идущите поколения за добрите дела на пламенния родолюбец, Ломското читалище, чийто основател е Пишурка и първоначалното училище в Лом, което носи неговото име, изгради паметник с бюст на Кр. С. Пишурка, а в основата на паметника постави костите му. Нека бъде и пребъде славата на заслужилия народобудител...“[21]
При отварянето на сандъчето с костите е намерен надпис, на който е написано, че Пишурка е починал на 8 ян. 1875 г. Безкрайно е учудването на читалищните дейци, които до този момент имат сведения, че Пишурка е починал през 1873 г. Веднага се обръщат за съдействие към Димитър Маринов, като го молят да им каже кога е роден и кога починал Кръстьо Пишурка. С пощенска картичка им отговаря дъщерята на Д. Маринов, Невена Маринова – Пеева, в която пише, че нейният баща не си спомня кога е роден Пишурка, но това го е написал в историята на гр. Лом, а що се отнася до годината на смъртта, то това е тази, която е отбелязана на сандъчето с костите. Всичко това налага спешно да се уведоми скулпторът, за да се нанесат необходимите корекции върху пиедестала, на който са изписани годината на раждане и смърт на Пишурка.
След няколкомесечни усилия, най-накрая на 29 окт. 1936 г., бюст паметникът на Пишурка е приет от комисия, в която са включени не само представители на ломското читалище и училище, но и живописецът Александър Сорокин, скулптор при Министерството на народното просвещение.
Предвидено е освещаването да стане на 6 дек. 1936 г. Комитетът по постройка на паметника започна да изпраща писма и  покани до различни лица – родствени на Пишурка, Видинския митрополит, културни дейци, различни институции, дружества и др. за присъствие на освещаването. Особено трогателна е телеграмата, която получават от 90-годишния свещ. иконом Димитър Маринов: „При прославата паметта на първия ломски будител, учител и просветител Кръстьо Пишурка духом присъствам и участвам. Слава на ломските граждани! Д. Маринов, свещ. иконом.“[22]
Тържественото освещаване е факт. Бюст-паметникът е открит от врачанския областен училищен инспектор от името на министъра на народното просвещение. На тържеството присъстват родственици на Пишурка – дъщерята Грозданка Сиромахова, внукът полковник Кръсто Маринов, представители на институции, граждани.
Своите впечатления от цялостното тържество родствениците оставят в летописната книга на първоначално училище „Кр. Пишурка“, в която четем: „Видях скромното, но величаво дело на българския учител в училището, носещо името на моя дядо. Видях огъня в очите на малките деца и трепета на сърцата им! Прекланям се пред подвига на нашия учител! полк. Кръсто Димитров Маринов.“[23]Неговата леля Грозданка Сиромахова пише: „В деня на освещаването на бюст-паметника на моя покоен баща Кр. Ст. Пишурка, бях щастлива да присъствам и на честването на паметта му в училището, носещо неговото име. Какво скромно, но мило и сърдечно тържество! Никога няма да забравя онези мили детски, светнали от радост очи, отправени с голяма обич към мен... Отправям ... моята сърдечна благодарност към тях (учителите, б.м.), като инициатори за въздигането на паметник на моя баща...“[24]
И представителите на Враца, родния град на Пишурка, оценяват стореното от ломчани, като пишат: „Враца счете за свой дълг да се поклони на големия син на нашето племе, когато достойните ломчани освещаваха неговия бюст-паметник... Враца счете за приятен дълг да подчертае сега, повече от всякога, че признателността е най-ценният белег на сърцето. Сърцето на Враца се покланя на Кръстьо Пишурка и на подвига на ломчани.“[25]
Пророчески се оказват думите на скулптора на паметника Петър Златарев, че паметник не се строи за една дата, която ще мине като един обикновен ден, а за вечни времена. И днес, 84 години по-късно, паметникът на Кръстьо Пишурка стои в градската градина на Лом, непокътнат от превратностите на времето. И днес, 84 години по-късно, ломчани отдават заслужена почит към този будител, свързан навеки с просветата и културата на крайдунавския град.
 

[1] ДА – Монтана, Ф. 427К, оп. 1, а.е.138, л. 2
[2] Пак там, л. 4
[3] Пак там, л. 6
[4] Пак там, л. 6 гръб
[5] Пак там, л. 7
[6] Пам там, л. 9
[7] Пак там, л. 18
[8] Пам там, л. 13
[9] Пак там, л.14
[10] Пак там, л. 23 гръб
[11] Пак там, л. 25
[12] Пак там, л. 28
[13] Пак там, л. 43
[14] Пак там
[15] Пак там, л. 48
[16] Пак там
[17] Пак там, л. 57
[18] Пак там, л.62
[19] Пак там, л. 67
[20] Пак там, л. 74
[21] Пак там, л. 75
[22] Пак там, л. 91
[23] Пак там, ф. 542К, оп. 1, а.е. 1, л. 22 гръб
[24] Пак там, л. 23
[25] Пак там, л. 22

Информатори / Автори
Ангелина Емилова / В: "Памет и паметници", 2021

Истории от Наследство