Мездра


Официалното откриване на железопътната линия София - Роман


Категория : Моята история / нашата история
photo

Официалното откриване на железопътната линия София - Роман

20.02.2022 г.
Навършиха се 125 години от официалното откриване на железопътната линия София - Роман - историческо събитие, което има повратно значение за развитието на Мездра: от едно слабо развито селище непосредствено след Освобождението до важен транспортен, съобщителен и стопански възел в Северозападна България през XX век.
Откриването на жп линията София - Роман, част от Централната железопътната линия - София - Горна Оряховица - Варна, става на 20 февруари 1897 г. на спирка Роман. На него присъстват българският Княз Фердинанд I, Княгиня Мария Луиза, гостуващият у нас сръбски крал Александър I Обренович, народни представители, министри, дипломати, висши военни, духовници и други почетни гости, членове на Врачанската постоянна окръжна комисия и на Врачанския окръжен съвет, кметове, стотици хора от близките села. (1)
Ето как е отразено в централната преса това събитие, рождена дата на гара Мездра, наречена първоначално спирка Мездра - Враца, с което се подчертава значението й на входна врата за окръжния град:
„На 20 того (б. а. 20 февруари 1897 г.) беше определено да стане тържественото отваряние на железопътната линия София - Романъ, свидетелства излизащият по онова време вестник „Миръ“ - печатен орган на Народната партия.
Въ 7 часа сутринта отъ Софийската гара тръгна първий специаленъ тренъ, носящъ: Г. г. Народните представители, висшите граждански и военни чиновници и поканените граждани; въ 8 часа отъ същата гара тръгна вторий специаленъ тренъ съ дипломатическото тяло, Г. г. министрите, духовенството и председателятъ и подпредседателите на Народното събрание, а въ 9 часа и 30 м. тръгна Височайший тренъ съ Негово Величество Краля, Т. Ц. Височества Господарятъ и Господарката и военните свити на двамата Господари.
Ние съжаляваме много, че нямаме възможностъ тукъ да дадемъ на читателите си какво годе понятие за чудесната и единствена, може би, по интересностьта си железопътна линия, която преди векове е начърталъ единъ искусенъ инженеръ - реката Искъръ - като по единъ своеобразенъ начинъ и безъ никакво сечиво е прорязалъ трупа на оня гигантъ, който ние наричаме Стара-Планина.
Въ 12 ч. и 20 м. на Романската станция Н. В. Пр. Врачанский митрополитъ Константинъ, при стечението на много народъ, посрещна Негово Величество Краля и Техни Царски Височества Господарятъ и Господарката съ една знаменателна речъ, която, за жалостъ, не можахме да си доставимъ, а подиръ това отслужи водосветъ по случай откриванието на линията.
Подиръ водосвета, Министрътъ на Обществените Сгради, г. Маджаровъ (б. а. Михаил Маджаров, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в правителството на Константин Стоилов (1894-1899), се отправи къмъ Господаря съ следующата речъ:
„Ваше Царско Височество,
Пълниятъ съ исторически спомени Хемусъ, възпяваната презъ вековете отъ народа Стара-Планина е виждала много превратности, била е свидетелка на разновидни и разнородни победи, претърпяла е даже чудното и рядко прорязвание отъ Искъра, но днешното ни преминавание презъ тая планина е една победа безъ кърви и безъ человечески жертви, една победа на науката, на енергията и на българския трудъ. Менъ ми е двойно по-мило, че за това знаменито събитие азъ мога да Ви приветствувамъ въ присъствието на Негово Величество Александъръ I, нашия Височайши и скъпъ Гостъ, Господаря на съседната и братска Сърбия. Съдбата, която е простнала тоя величественъ балканъ презъ двете страни, сякашъ нарочно е искала щото туй най-ново и невидено за него чудо да се извърши въ присъствието на двамата Господари. Дано това съвпадение да закрепи още по-силно братските връзски; дано за напредъ да славимъ повече и по-често подобни праздненства.
Съ тия смирени пожелания и съ твърдата вяра въ бляскавото бъдеще на двата народа азъ се отправямъ къмъ Вас, Господарю, като вождъ на българския народъ и като носителъ на неговите идеали за прогресъ и цивилизация, да дадете Височайшото Си съизволение щото новопостроената линия София - Романъ отъ 110 километра да се провъзгласи за открита и да се предаде за редовна експлоатация.“
Негово Царско Височество отговори:
„Господа,
За втори пътъ тази година се събираме да откриемъ една нова железница (б. а. на 6 февруари 1897 г. е открита жп линията Перник - Радомир). Присъствието на Негово Величество Господарятъ на братския намъ народъ придава особенъ блясъкъ и значение на това тържество. Съ тази линия се прорязватъ балканите и се съединяватъ источна съ западна България. Тя е една чисто национална и економическа железопътна линия - предназначена да бъде единъ мощенъ двигателъ на благосъстоянието на нашия народъ.
Подобни тържества по пътьтъ на културата и економическото направление са една гордостъ за нашия народъ. Като пресича балканите и съединява источна и западна България, тя въ скоро време ще служи да пренася плодовете на трудолюбивия Българинъ къмъ нашите морски пристанища. Въ името на Св. Троица, на Короната и на Българския народъ обявявамъ железо-пътната линия за открита и заповядвамъ да се почне експлоатацията й за доброто на милото ни отечество.“
Подиръ тържественото отваряние на линията всички се завръщатъ отъ Романъ въ Мездра, гдето Негово Величество Краля и Нейно Царско Височество Господарката бидоха посрещнати отъ местното население съ "хлябъ и солъ", на два големи сребърни подноса, въ всеки отъ които имаше по 20-30 метра тънъкъ коприненъ платъ, местно произведение.
Следъ като поблагодариха за посрещанието, Негово Величество и Техни Царски Височества се качиха на втория етажъ на фабриката на г. г. Балабанова и Каракашева, гдето беше приготвенъ банкетъ съ 300 куверта. Помещението беше добре украсено от инженера, г. А. Тодорова.
При подаванието на шампанското, Негово Ц. Височество напи следующата наздравица:
„Ваше Величество,
Вашето присъствие на днешното тържество му отдава особенъ блясъкъ. Честити сме, че ознаменуваме нашето братско сближение съ едно дело, което най-добре характеризира културния и економическия характеръ на нашите отношения.
Нека нашите противници видятъ това, че ний само съ трудъ и полезна работа искаме да си завоеваемъ и заслужимъ мястото, което ни подобава. Като благодаря на Ваше Величество за честьта, която направихте като се съгласихте да почетете съ присъствието си това тържество, и уверенъ, че въ нашите братски отношения ще ни се даде случай да имаме и много подобни праздници, - вдигамъ чашата си и пия за здравието и дългоденствието и величието на Ваше Величество. Да живее Негово Величество Кралъ Александъръ! Ура!“
Негово Величество Кралъ Александър отговори:
„Ваше Царско Височество,
Много съмъ щастливъ за гдето ми дадохте случай да бъда свидетелъ на едно културно дело на братската намъ Българска земя. Съ искрено задоволство видяхъ самъ напредъка, който България е направила подъ просветеното владичество на Ваше Царско Височество. Като се радвамъ отъ сърце на всеки успехъ на сродния намъ Български народъ, азъ му желая всякога щастието подъ Вашето Владичество и ще се радвамъ да ни се даватъ по-често подобни случаи, за да укрепимъ чрезъ нашите чести свиждания връската на искренно братските ни сношения. Да живее Негово Царско Височество Князъ Фердинадъ! Да живее Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза! Да живее Българския народъ!“
Следъ първата наздравица музиката засвири сръбския химнъ, а следъ втората - българский химн. И подиръ първата, и подиръ втората наздравици, присъствующите викаха въодушевено и продължително „живио“ и „ура“.
Въ 4 и 40 м. Негово Величество и Т. Ц. Височества се качиха въ Височайшия тренъ при бурни и френетически викове „ура“ отъ находящите се тамъ гости и от безбройното множество местно население, надошло отъ г. Враца и околностьта.
Височайшиий тренъ се беше вече закрилъ въ гънките на Балкана, а радостните и въсторженни викове се продължаваха. Те престанаха, когато се образува едно българско хоро отъ народните представители, сръбските гости-вестникари и местните жители.
Така се завършиха тия няколко велики, тържественни и знаменателни за Сърбия и България дни, които справедливо могатъ да се нарекатъ Братска Неделя.“
Любопитни щрихи към същото паметно събитие добавя илюстрованото списание за наука, изкуство и индустрия „Илюстрация Светлина“ (3):
„Преди да се почне церемонията въ Романъ се отслужи водосветъ и многолетствие за Краля и Княжеския ни домъ. Подиръ това Кралятъ и Т. Ц. Височества застанаха на самата линия. Двете релси бяха съединени съ два стълба чрезъ една трикольорна лента съ надписъ: „Открита отъ Негово Царско Височество на 20 февруарий 1897 год. въ присъствието на Негово Величество сръбския кралъ Александъръ“.
Тук министъра на обществените сгради и пътищата г-нъ Маджаровъ произнесе една хубава речъ, като отбеляза важното събитие, че линията се отваря въ присъствието на владетеля на еднокръвния ни сръбски народъ и помоли Княза да провъзгласи линията за открита.
Н. Ц. Височество, като исказа височайшото си задоволство за грижите и старанията на г-на Маджарова по постройката на тази линия, разряза съ златни ножици лентата и обяви линията за открита.
Следъ това Техни Ц. Височества, Кралятъ и надошлите гости се върнаха въ Мездра. Тукъ (...) се даде великолепенъ банкетъ на около 400 души. Княгинята бе въ средата на трапезата. Кралятъ отъ дясно и Князатъ отъ лявата страна. На трапезата предъ тяхъ имаше три изящни букета отъ естественни цветя.
Князьтъ напи следующата наздравица… (б. а. същата като в текста по-горе). Кралятъ отговори, като перифразира речьта на Княза и свърши съ тостъ за царствующия ни Княжески домъ и за българския народъ. Гръмогласни „урра“ и „живио“ последваха наздравиците.
Следъ това височайшите особи позаобиколиха многочислените хора, които се играяха на вънъ и въ 5 1/2 часа се качиха на трена обратно за София.“
„Новооткритата линия София - Роман е дълга 108 км и струва на държавата 23 милиона лева, или повече отъ 200 000 лв./км, отбелязва излизащият по това време в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) вестник "Прогрес". (4) Като се вземе предвидъ, че за да се прокара тази линия е трябвало да се направятъ 355 моста от 6 до 90 метра и 22 тунела, отъ които най-големиятъ е този при Курило (442 м), а дължината на всичките заедно е 3980 м, излиза, че линията е много ефтена. Тази линия пресича 11 пъти река Искъръ и минава презъ едни от най-живописните местности на България.“ (4)  
Мирослав Гетов
Бележки:
1. Райкински, Ив. Научна сесия: 100 години община Мездра. Враца, 1998 г., с. 54.
2. Мир, бр. 354, 23 февруари 1897 г., с. 1-2.
3. Илюстрация Светлина, г. VII, кн. 3, март 1897 г., с. 15.
4. Прогрес, бр. 93, 1897 г.

Информатори / Автори
Мирослав Гетов
Споделяне

Истории от Мездра

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa