Оряхово
ПРЯК СВИДЕТЕЛ НА СЪБИТИЯ ОТ БУНТОВНАТА 1876 ГОДИНА!
Категория : Моята история / нашата история
ПРЯК СВИДЕТЕЛ НА СЪБИТИЯ ОТ БУНТОВНАТА 1876 ГОДИНА!
Архимандрит Константин Врачански за преживените вълнения в Оряхово през 1876 г.
Не на всеки човек му се налага да стане пряк свидетел на важни събития в живота си, както такъв случай се отдава съвсем неочаквано на архимандрит Константин Врачански през бунтовната 1876 г. Като духовен глава на Врачанската епархия, при една из своите обиколки в нея през май 1876 г. пристига в Оряхово на 18 май, т. е. само ден след като покрай дунавския градец е минала четата на Христо Ботев и става непосредствен очевидец на ехото от това събитие в него. Всичко, което духовникът е видял, бърза още същия ден да извести със специално писмо своя благодетел и попечител – Доростоло-Червенският митрополит Григорий. Седмица по-късно – на 25 май той му пише и второ писмо.
Писмата се съхраняват в Държавен архив – Русе /ф.43к, оп.1, а.е.12/. За първото от тях един от изследователите на четата изтъква, че след като „пролежало цяло столетие” в споменатия архив, то било публикувано от негови служители, но къде точно, той не пояснява /вж. Николай Пачев. Козлодуйски бряг, 1995, с.73/. За второто писмо той не говори нищо. За него не се споменава и в „Летописа на Христо Ботев”, издаден преди около десетилетие от проф. Николай Жечев, известен като един от най-авторитетните ботевоведи днес. Следователно, разполагаме, ако не изцяло с нови, то с малко познати два документа за Ботевата чета.
Високият сан на духовника придава особена тежест на съдържащата се в тях информация. Внимателният прочит на двете писма показва, че те хвърлят светлина по два главни въпроса – съставът на самата чета на Хр. Ботев и отгласът от преминаването й в Оряхово.
Какво научаваме от тях?
Първо – колко е бил броят на четниците. В първото писмо се сочи цифрата 250 души, а във второто – 200-250, която е и по-близка до известния й днес числен състав.
Второ – че те били облечени във въстанически униформи и имали „оружие”. Този факт също се потвърждава от последвалите по-късно проучвания на бойния път на четата, от които е видно, че именно при Оряхово, четниците, които до тогава били облечени като обикновени градинари, строшили пред погледите на слисаните пътници на кораба внесените от тях сандъци, извадили и облекли въстаническите си униформи, и се въоръжили.
Трето - липсват податки за каквито и да било враждебни действия от страна на четниците спрямо пътниците, сред които имало и един висш турски офицер, което показва, че тя не била някаква терористична банда, а отряд, тръгнал към поробеното си Отечество със свещена мисия.
Онова, което останава неизвестно за висшия духовник е – от кои румънски пристанища са се качили въстаниците и кой е бил техният предводител. Представяме си каква би била изненадата на архимандрит Константин, ако бе узнал своевременно, че войвода на четата е Христо Ботев – негов съгражданин, с когото те се познавали още като деца, тъй като и двамата учили при даскал Ботя – баща на последния.
Що се отнася до обстановката в Оряхово, архипастирът е още по-обстоятелствен в своите писма. Определя я направо като екстремална: „Градът, четем в тях, се преобърна на развълнувано море. Чаршията затвори тоже; конакът, изпълнен от безбройно множество градски башибозуци, стана непристъпен. Башибозуците градски и черкезите от хапуса /затвора – б. м. М. К./ ...” „незабавно възяхнаха своите коне и тръгнаха с оружие в ръка да гонят пришълците”. Те не криели своите закани за разправа с местното християнско население и ако това не се случило, заслугата се дължала на каймакамина, който взел незабавни предпазни мерки. Тъй като не разполагал с достатъчна въоръжена сила, той помолил архимандрита да се обърне към Доростоло-Червенския митрополит, който да се застъпи пред вилаетските власти и се изпратят от Русе в Оряхово поне 100 души войска.
Разбира се, духовникът не отказал отправената му молба и тя именно станала причина да напише тези две писма до митрополит Григорий.
Във второто писмо се съобщават сведения и за слизането на Ботевата чета в Козлодуй, както и за сражения, които тя води с османските потери по пътя си към Врачанския балкан. Тъй като те са получени от втора и трета ръка, в тях се съдържат някои неточности, поради което тук няма да се спираме на тях. Не може обаче да се отмине един друг факт, който прави извънредно силно впечатление, а именно - отношението на самия архипастир към въстаническата чета. То изцяло е отрицателно, което проличава от квалификациите, които духовникът дава за четниците й. За него те са „пришълци” и още по-лошо – „злодейци”. Ако тези квалификации бяха дадени в някой негов официален рапорт до османските власти, те биха били ако не оправдани, то поне разбираеми, тъй като духовникът все пак като глава на една от епархиите на Българската екзархия е бил официално лице в Османската империя и като такъв е трябвало да се съобразява с това си положение. Изненадата идва от факта, че тези квалификации са направени от него в частно писмо до един от най-близките му приятели по онова време – главата на Доростоло-Червенската епархия. С тази постъпка архимандрит Константин сам се е наредил на страната на туркофилско настроеното българско духовенство, най-изявен представител на което бил, както е добре известно от историческата литература, митрополит Григорий Доростоло-Червенски.
Този факт обаче не намалява ни най-малко значимостта на неговите писма, тъй като те представляват един автентичен разказ, писан по горещите следи на едно от най-светлите събития от възрожденската ни история - Априлското въстание от 1876 г., в чиито финал Ботевата чета не само взема непосредствено участие, но със завладяването на кораб, принадлежащ на една империя - Австро-Унгария, допринася изключително много и за популяризиране на това въстание пред европейската и световната общественост.Поради това никак не е случаен фактът, че това въстание, заедно с последвалата Сръбско-турска война, завършила с неуспех за сърбите, става един от поводите, довели до избухването на Руско-турската война през април 1877 г., донесле освобождението на българския народ от петвековното му османско иго. Ето защо считам, че мястото на тези две писма не може повече да лежат в затворените папки на Държавен архив – Русе, а час по-скоро те трябва да бъдат предоставени на Историческия музей в гр. Оряхово и на музейната експозиция на самия кораб „Радецки”, за да станат широко обществено достояние.
Ваше Високопреосвещенство!
С Вашите св. молитви пристигнах живо и здраво в Оряхово. От деня на дохожданието ми намерих жителите в страх. Слухове постоянно се разнасяха за запалвание на градът, за върлуването на башибозуците и черкезите и за преминувние на отсрещни размирници.
Вчера дойде да се осъществи тоя слух. Около 250 души с форма и оружие , не са знае от къде са се качили на вапора „Радецки”и като наближили ближнето село до Оряхово Козлодуйприсили казват капитанина да се отбие на търговските шлепове при помянутото село и излезли от вапора.
При излизванието си, тия убили невинни османлии, които са занимавали с търговия си [на] скелята и като зели с себе си около 30 души от селото, потеглили за Вратца.
Градът (Оряхово) по тоя слух се превърна на развълнувано море. Чаршията са затвори тоже и конакът обиколен от безбройно множество градски башибозуци стана непристъпен. Башибозеците градски и черкезите от хапуса с безредна бързина заминаха по ханищата да възсядът приготвените коне и да идат с оружие в ръка да гонят пришълците. Благодарение на каймакам бея, че с малки исключения не стана нищо в градът, той сам обикаляше сокаците и през деня и през нощта.
Никакво известие до сега не е пристигнало откъде , през дето са минали злодейците, казват, че има убити селяне; понеже искат да кажат, че тие са носили на коля и джепането. Нощеска биле пристигнали в Вратца.
Като пишах настоящите (редове), каймакам бей пратил да ме викат, може да е дошло някакво известие.
Накрая ще Ви помоля да подействате пред Вали паша и да са испратят поне 100 души войска според желанието на гражданите мусулмани и христиене. Ако би да са продължава башибозлукът, опасно и да са неразпростре злото.
Като са препоръчвам на Вашите молитви, целувам Ви десницата и остаям на Ваше Висактопреосвещенство покорний архимандрит Константин.
Оряхово
1876, мая 18.
Ваше Високопреосвещенство!
Със смирението си от 18-ий того Ви известих за преминуванието из Влашко в отсамната страна на една бунтовническа чета от 200-250 души, както и за смущенията,които са причиниха в тоя случай по казата.
Между другите (новини) Ви явявах, че градът е потънал в страх да не би размирниците да го запалят, според както са се канили и да въспроизведат неприятни сетнини за миролюбивите граждане.
От тогава и до днес тая страх преобладава (в) духовете на населението градът.Събратята ни мусулмане в градът подозират християните и очакват пръв случай да ги наскърбят. Християните, напротив, решително казвам, нямат никакво петно от размирнически планове. При все това, тия последните исплащат верността си към Всеславния османски престол с постоянни страхове и от събратята си мусулмане и от бунтовниците.
Колкото за населението християнско в окръжието, то в по-голямата си част претърпя доста големи загуби от черкезите и татарите. Тия две под стража от едно село уловили двама от бунтовниците и ги докара живи в градът. Според първия им истиндак намаолко остана да са пуснат като хора невинни. Каймакаминът обаче с ласкави обещания сполучи да издири истината на злодеянието и да открие всичкият им план. Тий вчера с други окем души, между които се намерваше и Димитър Бошняка от Вратца, в синджири са закараха във Видин.
Колкото в Оряхово и окружието, ако исключим неколцина души, на които в дирите бди правителството и даже хвана двама души, гарантирам, че са верни на държавата и единогласно протестират против въстаниците и техните дела. Желателно е само щото да са почита тая тяхна вярност, а да са тъпче.
Дано ...на царуванета на славния султан Мурата 5-ий да послужи за разпръсвание на размириците и за покровителство на верните царски поданици.
Като са препоръчвам на св. Ви молитви, целувам Ви десницата (и) остаям на Ваше Високопреосвещенство покорний архимандрит Константин.
Оряхово,
1876, мая 25.
Милен Куманов / Ботев лист, 2010
Информатори / АвториМилен Куманов / Ботев лист, 2010
Истории от Оряхово
-
Крали Марко и Марков баир в Оряхово
- Вярвания и традиции / песни
-
Оряхово в Първата световна война
- Откак се е село заселило
-
Войната през поглада на един очевидец
- Откак се е село заселило
-
КОСАНИЯ
- Откак се е село заселило
-
Дико Илиев и Оряховският духов оркестър
- Откак се е село заселило
-
Народната памет за битката при Камен мост
- Откак се е село заселило
-
Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев
- Откак се е село заселило
-
КОЛЕДАРСКА СЛАВА
- Вярвания и традиции / песни
-
Из миналото на Оряхово
- Откак се е село заселило
-
Моите спомени за Оряхово
- Моята история / нашата история