Оряхово


ПРЯК СВИДЕТЕЛ НА СЪБИТИЯ ОТ БУНТОВНАТА 1876 ГОДИНА!


Категория : Моята история / нашата история
photo

ПРЯК СВИДЕТЕЛ НА СЪБИТИЯ ОТ БУНТОВНАТА 1876 ГОДИНА!

              Архимандрит Константин Врачански за преживените вълнения в Оряхово през 1876 г.
Не на всеки човек му се налага да стане пряк  свидетел на  важни събития в живота си, както  такъв случай се отдава  съвсем неочаквано на архимандрит Константин Врачански  през бунтовната 1876 г. Като духовен глава на Врачанската епархия,  при една из своите обиколки в нея през май 1876 г.  пристига в Оряхово на  18 май, т. е.  само ден след като покрай дунавския градец е минала четата на Христо Ботев и става непосредствен очевидец на ехото от това събитие в него. Всичко, което духовникът е видял, бърза още същия ден да извести със специално писмо своя благодетел и попечител – Доростоло-Червенският митрополит Григорий. Седмица по-късно – на 25 май той му пише и  второ писмо.
Писмата се съхраняват в Държавен архив – Русе /ф.43к, оп.1, а.е.12/. За първото от тях един от изследователите на четата изтъква, че след като „пролежало цяло столетие” в споменатия архив, то било публикувано от негови служители, но къде точно, той не пояснява /вж. Николай Пачев. Козлодуйски бряг, 1995, с.73/. За второто писмо той не говори нищо. За него не се споменава и в „Летописа на Христо Ботев”, издаден преди около десетилетие от проф. Николай Жечев, известен като един от най-авторитетните ботевоведи днес. Следователно, разполагаме, ако не изцяло с нови, то с малко познати  два документа за Ботевата чета.
Високият сан на духовника придава особена тежест на съдържащата се в тях информация. Внимателният прочит на двете  писма показва, че те хвърлят светлина по два главни въпроса  –  съставът на самата чета на Хр. Ботев и отгласът от преминаването й в Оряхово.
Какво научаваме от тях?
Първо – колко е бил броят на четниците. В първото писмо се сочи цифрата 250 души, а във второто – 200-250, която е и по-близка до известния й днес  числен състав.
Второ – че те били облечени във въстанически униформи и имали „оружие”. Този факт също се потвърждава от последвалите по-късно  проучвания на бойния път на четата, от които е видно, че именно при Оряхово, четниците, които до тогава били облечени като обикновени градинари, строшили пред погледите на слисаните пътници на кораба внесените от  тях сандъци,  извадили и облекли въстаническите си униформи,  и се въоръжили.
Трето -  липсват  податки за каквито и да било враждебни действия от страна на четниците спрямо пътниците, сред които имало и един висш турски офицер, което показва, че тя не била някаква терористична банда, а отряд, тръгнал към поробеното си Отечество със свещена мисия.
Онова, което останава неизвестно за висшия духовник е – от кои румънски пристанища са се качили въстаниците и кой е бил техният предводител. Представяме си каква би била  изненадата на архимандрит Константин, ако бе узнал своевременно, че войвода на четата е Христо Ботев – негов съгражданин, с когото те се познавали още като деца, тъй като и двамата учили при даскал Ботя – баща на последния.
Що се отнася до обстановката в Оряхово, архипастирът е още по-обстоятелствен в своите писма. Определя я направо като екстремална: „Градът, четем в тях, се преобърна на развълнувано море. Чаршията затвори тоже; конакът, изпълнен от безбройно множество градски башибозуци, стана непристъпен. Башибозуците градски и черкезите от хапуса /затвора – б. м. М. К./ ...” „незабавно възяхнаха своите коне и тръгнаха с оружие в ръка да гонят пришълците”. Те не криели своите закани  за разправа с местното християнско население и ако това не се случило, заслугата се дължала на каймакамина, който взел незабавни предпазни мерки. Тъй като  не разполагал с достатъчна въоръжена сила,  той помолил архимандрита  да  се обърне към Доростоло-Червенския митрополит, който да се застъпи пред вилаетските власти и се изпратят  от Русе в Оряхово поне 100 души войска.
Разбира се, духовникът не отказал отправената му молба и тя именно станала причина да напише тези две писма до митрополит Григорий.
Във второто писмо се съобщават сведения и за слизането на Ботевата чета в Козлодуй, както и за сражения, които тя води с османските потери по пътя си към Врачанския балкан. Тъй като те са получени от втора и трета ръка, в тях се съдържат някои неточности, поради което тук няма да се спираме на тях. Не може обаче да се отмине  един друг факт, който прави извънредно силно впечатление, а именно  - отношението на самия архипастир към въстаническата чета. То  изцяло е отрицателно, което проличава от квалификациите, които духовникът дава за четниците й. За него те са „пришълци” и още по-лошо – „злодейци”. Ако тези квалификации бяха дадени в някой негов официален рапорт до османските власти, те биха били ако не оправдани, то поне разбираеми, тъй като духовникът все пак като глава на една от епархиите на Българската екзархия  е бил официално лице в Османската империя и като такъв е трябвало да се съобразява  с това си положение. Изненадата   идва от факта, че тези квалификации са направени от него  в частно писмо до един от най-близките му приятели по онова време  – главата на Доростоло-Червенската епархия.  С тази постъпка архимандрит Константин сам се е наредил на страната на туркофилско настроеното българско духовенство, най-изявен представител на което бил, както е добре известно от историческата литература, митрополит Григорий Доростоло-Червенски.
Този факт обаче  не намалява ни най-малко значимостта на неговите писма, тъй като те представляват един автентичен разказ, писан по горещите следи  на едно от най-светлите събития от възрожденската ни история - Априлското въстание от 1876 г., в чиито финал Ботевата чета не само взема непосредствено участие, но със завладяването на кораб, принадлежащ на една  империя - Австро-Унгария,  допринася изключително много и за популяризиране  на това въстание пред европейската  и световната общественост.Поради това никак не е случаен фактът, че това въстание, заедно с последвалата Сръбско-турска война, завършила с неуспех за сърбите, става един от поводите, довели до избухването на Руско-турската война през април 1877 г., донесле освобождението на българския народ от петвековното му османско иго. Ето защо считам, че мястото на тези две писма не може повече да лежат в затворените папки на Държавен архив – Русе, а час по-скоро те трябва  да бъдат  предоставени  на Историческия музей в гр. Оряхово и на музейната експозиция на самия кораб „Радецки”, за да станат широко обществено достояние.                                                                     
                                                Ваше Високопреосвещенство!
С Вашите св. молитви пристигнах живо и здраво в Оряхово. От деня на дохожданието ми намерих жителите в страх. Слухове постоянно се разнасяха за запалвание на градът, за върлуването на башибозуците и черкезите и за преминувние на отсрещни размирници.
Вчера дойде да се осъществи тоя слух. Около 250 души с форма и оружие , не са знае от къде са се качили на вапора „Радецки”и като наближили ближнето село до Оряхово Козлодуйприсили казват  капитанина да се отбие на търговските  шлепове при помянутото село и излезли от вапора.
При излизванието си, тия убили  невинни османлии, които са занимавали с търговия си [на] скелята и като зели с себе си около 30 души от селото, потеглили за Вратца.
Градът (Оряхово) по тоя слух се превърна на развълнувано море. Чаршията са затвори тоже и конакът обиколен от безбройно множество градски башибозуци стана непристъпен. Башибозеците градски и черкезите от хапуса с безредна бързина  заминаха по ханищата да възсядът приготвените коне и да идат с оружие в ръка да гонят пришълците. Благодарение на каймакам бея, че с малки исключения не стана нищо в градът, той сам обикаляше сокаците и през деня и през нощта.
Никакво известие до сега не е пристигнало откъде , през дето са минали злодейците, казват, че има убити селяне; понеже искат да кажат, че тие са носили на коля и джепането. Нощеска биле пристигнали в Вратца.
Като пишах настоящите (редове), каймакам бей пратил да ме викат, може да е дошло някакво известие.
Накрая ще Ви помоля да подействате пред Вали паша и да са испратят поне 100 души войска според желанието на гражданите  мусулмани и христиене. Ако би да са продължава башибозлукът, опасно и да са неразпростре злото.
       Като са препоръчвам на Вашите молитви, целувам Ви десницата  и остаям на Ваше Висактопреосвещенство покорний архимандрит Константин.
Оряхово
1876, мая 18.
    
                              Ваше Високопреосвещенство!
Със смирението си от 18-ий того Ви известих за преминуванието из Влашко в отсамната страна на една бунтовническа чета от 200-250 души, както и за смущенията,които са причиниха в тоя случай по казата.
Между другите (новини) Ви явявах, че градът е потънал в страх да не би размирниците да го запалят, според както са се канили и да въспроизведат неприятни сетнини за миролюбивите граждане.
От тогава и до днес тая страх преобладава (в) духовете на населението градът.Събратята ни мусулмане в градът подозират християните и очакват пръв случай да ги наскърбят. Християните, напротив, решително казвам, нямат никакво петно от размирнически планове. При все това, тия последните исплащат  верността си към Всеславния османски престол с постоянни страхове и от събратята си мусулмане и от бунтовниците.
Колкото за населението християнско в окръжието, то в по-голямата си част претърпя доста големи загуби от черкезите и татарите. Тия две под стража от едно село уловили двама от бунтовниците и ги докара живи в градът. Според първия им истиндак намаолко остана да са пуснат като хора невинни. Каймакаминът обаче с ласкави обещания сполучи да издири истината на злодеянието и да открие всичкият им план.  Тий вчера с други окем души, между които се намерваше  и Димитър Бошняка от Вратца, в синджири са закараха  във Видин.
Колкото в Оряхово и окружието, ако исключим неколцина души, на които в дирите бди правителството и даже хвана двама души, гарантирам, че са верни на държавата и единогласно протестират против въстаниците и техните дела. Желателно е само щото да са почита тая тяхна вярност, а да  са тъпче.
Дано ...на царуванета на славния султан Мурата 5-ий да послужи за разпръсвание на размириците и за покровителство  на верните царски поданици.
Като са препоръчвам на св. Ви молитви, целувам Ви десницата  (и) остаям на Ваше Високопреосвещенство покорний архимандрит Константин.
Оряхово,
1876, мая 25.
Милен Куманов / Ботев лист, 2010

Информатори / Автори
Милен Куманов / Ботев лист, 2010

Истории от Оряхово