Руска Бела
Детският писател Асен Босев и вълшебните птици на детството
Категория : Моята история / нашата история
Детският писател Асен Босев и вълшебните птици на детството
Асен Иванов Босев е роден на 22 ноември 1913 г. в село Руска Бяла, Врачанско. Учи в родното си село, гимназия във Враца и в Берковица, където завършва педагогическо училище. Известно време учителства в родния си край (1932-1936, село Руска Бяла и село Синьо бърдо) и печати първите си стихотворения за деца през 1935 г. в сп. „Росица”, после завършва право и дипломация в София (1942). Работи като журналист във в. „Заря”, сътрудничи на сп. „Росица” и в. „Детски глас”, сп. „Светулка”, „Детска радост” и др. За левите си убеждения е репресиран от властта преди 9 септ. 1944 г. - лежи в трудовия лагер в Еникьой, преместен е в т. нар. черни роти. След 9 септ. 1944 г. е заместник-главен редактор на в. „Заря”, редактор във вестник „Работническо дело”, главен редактор на в. „Септемврийче” (1945-1952), в. „Стършел” (1961-1965). Съветник по културните въпроси при българското посолство в Москва (1953-1955). Инициатор за създаването на Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши в София и пръв негов директор (1960). Дългогодишен председател на Секцията на детските писатели, основател и председател на Българската секция на Международния съвет за детската книга (IBBY).
Асен Босев пише поеми, приказки, стихове, разкази, гатанки, пиеси, беседи, есета, рецитали и художествени материали за сцена, утра и тържества за деца и юноши, текстове за песни. Произведенията му са преведени на над 16 езика. Автор на десетки книги за деца, сред които „Радостен живот” (1941), „Пет врабчета журналисти” (1942), „Гошо почна да разбира” (1943), „Стрина Ганка софиянка” (1943), „Ванко-Забраванко” (1945), „Селската торба - гостенка в града” (1945), „Тук радио Славей” (1945), „Чудни времена” (1945), „Победители” (1946), „Септемврийчета” (1946), „Строители ще станем” (1947), „Млад юнак-здравеняк” (1948), „Село Цветна светна” (1948), „Три весели поеми” (1948), „Димитровски огън” (1949), „Пролетен разцвет” (1949), „В мир и дружба ще растем” (1952), „Пионерска радост” (1952), „За честта на отряда” (1953), „Не правете като тях, да не станете за смях” (1953, 1956, 1970), „За вас, деца” (1955), „Приказки, гатанки, весели истории” (1957), „Речено-сторено” (1957), „Право куме в очи” (1958), „Мешко-Смешко” (1959), „Чудо нечувано” (1959), „Бранимир-юнак” (1960), „Летка-Петилетка” (1960), „Кой с какво се слави” (1960), „Две битки, две геройства” (1961), „Твоят спътник” (1962), „Избрани произведения” (1963), „От Балкана до Хавана” (1963), „Шейничка с парашут” (1964), „Смеховизор” (1964), „Кандидат за Луната” (комедия, 1965), „Песни, смях и приключения” (1965), „Ех, че интересно” (1965), „Светът в приказки” (1967, 1979), „Цветя за Октомври” (1967), „Чудстрой” (1967), „Здравейте, приятели мои!” (1968), „Истории славни и случки забавни” (1969), „За родината раста” (1970), „Книжко моя, сладкодумна” (1970), „Хитър Петърчо” (1970), „Пойно ято по Япония” (1971), „Кой по улицата крачи” (1973), „Пушка от Септември” (1973), „Какво ли става тук?” (1974), „Приказки за нови времена” (1975), „Двамата Антоновци” (1975), „Една торбичка смешки” (1976), „Карнавал” (1978), „Крила на детството” (1979), „Хубост след хубост” (1980), „Кой на що се радва” (1984), „Питай, дядо, ще отгатна!” (1985), „Скок-подскок” (1987), „Няма вече” (1987), „99 гатанки и още нещо” (1987), „От все сърце” (1988), „Гатанки, премятанки и занималки” (1996).
Член на СБП. Носител на Димитровска награда (1950), националната награда „Петко Р. Славейков” (1971) на Министерството на народната просвета. Заслужил деятел на културата (1965). Народен деятел на културата (1972). Носител на „Ордена на усмивката” (1980) и на Европейската награда за детско-юношеска поезия (1980). По негови стихове са създадени десетки любими детски песни. Превежда разкази за деца от Лев Толстой, детски стихотворения от К. Чуковски, С. Михалков и др. Умира на 23.04.1997 г. Баща на белетриста Росен Босев и на художника Красимир Босев. Почетен гражданин на Враца и Мездра.
***„Писателят има две родни места: едното, в което се е родил и другото – където е почнал да пише. Враца е второто ми родно място. Тук ме осени поетичното вдъхновение, което и сега ми дава крила за творчество.
Асен Босев /Вълшебни птици на детството/Околчица, 2008
Почетните граждани на Враца, 2009
Истории от Руска Бела
-
Из историята на Руска Бела
- Откак се е село заселило
-
Ботевият четник Никола Нанов
- Моята история / нашата история
-
Фоторазказ за Руска Бела - ХХ век
- Фотоархив
-
Родови истории - спомените на Жана Босева
- Моята история / нашата история
-
Журналистът Иван Велин разказва родови истории
- Моята история / нашата история
-
Строежът на обществените сгради - училището, общината и часовника
- Откак се е село заселило
-
Паметникът на загиналите във войните и каменоделецът Петър Ангелов
- Откак се е село заселило
-
Спомени и разкази за миналото на селото, местности, личности и събития
- Откак се е село заселило
-
Спомен за селското стопанство
- Откак се е село заселило
-
Иван Велин разказва за Ботевия четник Никола Нанов
- Моята история / нашата история