Руска Бела


Детският писател Асен Босев и вълшебните птици на детството


Категория : Моята история / нашата история
photo

Детският писател Асен Босев и вълшебните птици на детството

Асен Босев
 
Вълшебни птици на детството
В детството си срещнах много чудеса: слънцето и звездите, дъждовете и снеговете, светкавиците и бурите, шума на реките и песента на птиците. Чудеса бяха за мене и шевната машина, автомобилът, самолетът. Но най-голямото чудо на моето детство беше книгата. Нейните страници ми изглеждаха като крила на птица. И тези крила ме носеха навред по света. С тях излитах от селската ни къща и светът ставаше мой — с дивните хубости на природата, с добрите и лошите дела на хората. Прелитах над планини и морета, стигах до тропическите страни. Там се срещах с лъвове и маймуни, тигри и жирафи… Къде ли не ме водеха крилатите книги? И при ескимосите на север, и при негрите на юг. С крилата на книгите се връщах в миналото и отлитах към бъдещето. Те ме пренасяха в интересни светове, където се запознах с Робинзон Крузо, Капитанската дъщеря, Янко Музиканта, Червената шапчица… Влизах в Чичо Томовата колиба, крачех с Котарака в чизми, веселях се с Том Сойер, тъгувах с Малката кибритопродавачка… Книгите ме преведоха през героичното минало на родината с детския ми трепет за хайдути и войводи. И ме връщаха отново в познатите родни места при близките хора, при звъна на стадата, плода на овощията и дъха на сеното.
Не беше само с мене така. Книгите даваха крила и на моите съученици, които също ламтяха за четиво и го търсеха жадно в библиотеки и книжарници.
Така е било винаги и навсякъде, с всички хора, които са се научили в детството си да четат. Защото много страни имат вълшебници — детски писатели, и вълшебни птици — техните книги. Много от тези вълшебни птици прелитат границите на своите страни, за да зарадват малките си приятели в други краища на земята.
Прочетете спомените на видни личности — писатели, художници, мореплаватели, откриватели, борци за свобода. Всички споменават книги, които на младини са им дали крила за полет в живота.
Разбира се, сили за полет дават само хубавите книги, които извисяват човека, а не булевардните съчинения, които го въвеждат в блатото…
Хубавите книги дават крила и на днешните деца.
А детство без книги е обезкрилено детство.
 
***
Бъдещият детски поет и писател Асен Босев е роден на 22 ноем. 1913 г.  в с. Руска Бела, Врачанско. От седемте деца в семейството на Йонка и Иван Босеви живи остават пет - чети момчета и едно момиче. Наследниците на фамилията Босеви споделят, че фамилното име идва от прякора на дядото – Босия – и свидетелства за крайна бедност. Детството на малкия Асен преминава в годините на Първата световна война, а едва 10-годишен на 23 септ. 1923 г. изживява ужаса на Септемврийското въстание. Силно влияние върху будното дете оказва баба му Влъкна. Природно интелигентната жена, със своите приказни разкази, легенди и народни мъдрости, формира у него вкус към художественото творчество.  Основната фигура, която обръща погледа на малкия Асен към писаното слово, е най-големият брат Христо, който по това време е учител в селото. Именно той настоява Асен да се запознае с творчеството на българските класици - бедното, но умно и любознателно момче пасе стадото, а в торбичката винаги носи и една книжка.
Есето "Вълшебни птици на детството" на вече популярния детски писател Асен Босев е публикувано в литературния алманах "Околчица" (2008 г.) - рубриката "Корени".
 
***
Биографични бележки

Асен Иванов Босев е роден на 22 ноември 1913 г. в село Руска Бяла, Врачанско. Учи в родното си село, гимназия във Враца и в Берковица, където завършва педагогическо училище. Известно време учителства в родния си край (1932-1936, село Руска Бяла и село Синьо бърдо) и печати първите си стихотворения за деца през 1935 г. в сп. „Росица”, после завършва право и дипломация в София (1942). Работи като журналист във в. „Заря”, сътрудничи на сп. „Росица” и в. „Детски глас”, сп. „Светулка”, „Детска радост” и др. За левите си убеждения е репресиран от властта преди 9 септ. 1944 г. - лежи в трудовия лагер в Еникьой, преместен е в т. нар. черни роти. След 9 септ. 1944 г. е заместник-главен редактор на в. „Заря”, редактор във вестник „Работническо дело”, главен редактор на в. „Септемврийче” (1945-1952), в. „Стършел” (1961-1965). Съветник по културните въпроси при българското посолство в Москва (1953-1955). Инициатор за създаването на Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши в София и пръв негов директор (1960). Дългогодишен председател на Секцията на детските писатели, основател и председател на Българската секция на Международния съвет за детската книга (IBBY).

Асен Босев пише поеми, приказки, стихове, разкази, гатанки, пиеси, беседи, есета, рецитали и художествени материали за сцена, утра и тържества за деца и юноши, текстове за песни. Произведенията му са преведени на над 16 езика. Автор на десетки книги за деца, сред които „Радостен живот” (1941), „Пет врабчета журналисти” (1942), „Гошо почна да разбира” (1943), „Стрина Ганка софиянка” (1943), „Ванко-Забраванко” (1945), „Селската торба - гостенка в града” (1945), „Тук радио Славей” (1945), „Чудни времена” (1945), „Победители” (1946), „Септемврийчета” (1946), „Строители ще станем” (1947), „Млад юнак-здравеняк” (1948), „Село Цветна светна” (1948), „Три весели поеми” (1948), „Димитровски огън” (1949), „Пролетен разцвет” (1949), „В мир и дружба ще растем” (1952), „Пионерска радост” (1952), „За честта на отряда” (1953), „Не правете като тях, да не станете за смях” (1953, 1956, 1970), „За вас, деца” (1955), „Приказки, гатанки, весели истории” (1957), „Речено-сторено” (1957), „Право куме в очи” (1958), „Мешко-Смешко” (1959), „Чудо нечувано” (1959), „Бранимир-юнак” (1960), „Летка-Петилетка” (1960), „Кой с какво се слави” (1960), „Две битки, две геройства” (1961), „Твоят спътник” (1962), „Избрани произведения” (1963), „От Балкана до Хавана” (1963), „Шейничка с парашут” (1964), „Смеховизор” (1964), „Кандидат за Луната” (комедия, 1965), „Песни, смях и приключения” (1965), „Ех, че интересно” (1965), „Светът в приказки” (1967, 1979), „Цветя за Октомври” (1967), „Чудстрой” (1967), „Здравейте, приятели мои!” (1968), „Истории славни и случки забавни” (1969), „За родината раста” (1970), „Книжко моя, сладкодумна” (1970), „Хитър Петърчо” (1970), „Пойно ято по Япония” (1971), „Кой по улицата крачи” (1973), „Пушка от Септември” (1973), „Какво ли става тук?” (1974), „Приказки за нови времена” (1975), „Двамата Антоновци” (1975), „Една торбичка смешки” (1976), „Карнавал” (1978), „Крила на детството” (1979), „Хубост след хубост” (1980), „Кой на що се радва” (1984), „Питай, дядо, ще отгатна!” (1985), „Скок-подскок” (1987), „Няма вече” (1987), „99 гатанки и още нещо” (1987), „От все сърце” (1988), „Гатанки, премятанки и занималки” (1996).

Член на СБП. Носител на Димитровска награда (1950), националната награда „Петко Р. Славейков” (1971) на Министерството на народната просвета. Заслужил деятел на културата (1965). Народен деятел на културата (1972). Носител на „Ордена на усмивката” (1980) и на Европейската награда за детско-юношеска поезия (1980). По негови стихове са създадени десетки любими детски песни. Превежда разкази за деца от Лев Толстой, детски стихотворения от К. Чуковски, С. Михалков и др. Умира на 23.04.1997 г. Баща на белетриста Росен Босев и на художника Красимир Босев. Почетен гражданин на Враца и Мездра.

***„Писателят има две родни места: едното, в което се е родил и другото – където е почнал да пише. Враца е второто ми родно място. Тук ме осени поетичното вдъхновение, което и сега ми дава крила за творчество.

С ключа, който беше ми поверен като почетен гражданин на Враца, ще мога да отключвам духовните съкровища на родния край, за да ги правя достояние на нашия народ.
                           За творчество ме Враца вдъхнови
                           И нека по вода да й върви."
 
   6. 12. 1973 г. , Асен Босев
Из „Почетна книга на гостите на Враца”

Информатори / Автори
Асен Босев /Вълшебни птици на детството/Околчица, 2008
Почетните граждани на Враца, 2009