Мездра


СПИРТНА ФАБРИКА „ВРАТЦА“ 1898-1947 г. - ПЪРВОТО ИНДУСТРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ В МЕЗДРА


Категория : Откак се е село заселило
photo

СПИРТНА ФАБРИКА „ВРАТЦА“ 1898-1947 г. - ПЪРВОТО ИНДУСТРИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ В МЕЗДРА

В историята на всяко едно селище има събития, които имат повратно значение и определят неговото по-нататъшно развитие. Такива преломни събития за Мездра са прокарването на шосейния път Враца - Орхание (дн. Ботевград) с мост на р. Искър (1888 г.) и строителството на железопътната линия София - Роман, което започва през 1893 г. и приключва в началото на 1897 г. Благодарение на тези фактори от едно слабо развито и неуредено селце непосредствено след Освобождението, което към 1 януари 1893 г. наброява едва 68 жители1, постепенно в началото на миналия век Мездра започва да играе важна роля като транспортен и съобщителен възел за цяла Северозападна България, респективно да привлича работна ръка и капитали.
***
Както отбелязва ст. н. с. Иван Райкински в своето проучване „Мездра през последната четвърт на XIX век“: „Тъкмо това значение оценяват редица дейни българи по онова време - и на първо място крупните търговци и предприемачи Тодор Балабанов и Атанас Каракашев, чиято стопанска и политическа дейност в следосвобожденските години е свързана съответно с Враца и Оряхово. Успоредно с изграждането на жп линията София - Роман те започват и завършват строителството на спиртната фабрика в Мездра, съоръжена с модерна техника от Австро-Унгария и Германия.“2
По спомените на внучката на Тодор Балабанов (1852-1912 г.) - Елена, дъщеря на неговия син Иван Балабанов, през 1890 г. Тодор закупил около 300 дка земя в Мездра, която включвала и собствен водоизточник във Врачанския Балкан. Цената на терена била изключително ниска, понеже това били завладени от маларични комари мочурища.
„Първите инвестиции на Тодор Балабанов в новопридобития имот били: дреноване на тресавището, построяване на жп линия от гарата на Мездра до парцела, покупка от Англия на оборудвана спиртна фабрика за преработка на царевично зърно, построяване на няколко модерни за времето обори за угояване на телета, триетажна сграда за отглеждане на копринени буби, двуетажни складове, работнически жилища.
Гарантираният успех на това индустриално предприятие е в принципа на безотпадното производство. Отделящият се от ферментацията на царевичната каша въглероден двуокис се улавя от инсталацията за втвърдяване на CO2, толкова необходим за охлаждане на различните годни за износ земеделски продукти. След дестилацията на ферментиралата каша тя се използва за угояването на телета за пазарите в Цариград и Беломорието.“3
По това време Врачански окръг е сред водещите в страната производители на царевица, която е основна суровина за Балабановата спиртоварна. Балабанов изкупува царевицата на безценица от околните села. По спомените на Андрей Филипов, дългогодишен счетоводител при Балабанов, машините са доставени от Австро-Унгария и Германия по река Дунав до Оряхово и оттам с биволски коли са превозени до Мездра. Отпадъчният материал (кашата) се употребявал за  угояването на едър рогат добитък, който впоследствие се изнасял за Турция и Италия.4
Строителството на спиртна фабрика „Вратца“ (с площ 10 297 кв. м.) в района на село Мездра започва през 1894 г., а откриването й става на 1 април 1898 г. В рекламно съобщение за това събитие, публикувано от Тодор Балабанов в излизащия по онова време в. „Мир“ - печатен орган на Народната партия, четем:
„Известявамъ на всички интересующи се търговци, земледелци и онези, които се занимаватъ съ спиртни питиета, че отъ 1-й Априлий и. год. се отваря и започва редовно да работи фабриката ми, построена по най-новата система, подъ горното название и въ 24 часа може да произведе 10 000 литри спиртъ.
Произведения спиртъ превъсходствува по качество и по сила най-добрия спиртъ и може да конкурирамъ съ най-прочутите въ странство европейски фабрики.
Спирта отъ моята фабрика има сила 96° (а по специална поръчка произвежда и 98°, както го мери правителството по Хейлюсаковия спиртомеръ при 15° температура, бистъръ като старопланинска вода, безъ никакви миризми и много приятенъ вкусъ.
Може да се преработва на каквито и да е напитки, безъ преварявание.“
По-натам се описват варелите (буретата), „здрави и добре приготвени отъ стара дъбова гора“, с вместимост 350-750 л. и се известява, че поръчки могат да се правят намясто във фабриката или в канторите на Балабанов в София, Враца и Плевен, както и чрез неговите кореспонденти в Русе, Горна Оряховица, Ловеч, Свищов, Лом, Дупница, Кюстендил, Хасково, Варна, Казанлък, Бургас, Чирпан, Стара Загора, Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) и Цариброд. Факт, който говори за големите търговски връзки на Тодор Балабанов и за възможностите за развитие на спиртна фабрика „Вратца“.
Наскоро след построяването на спиртоварната Атанас Каракашев умира6  и Балабанов става едноличен собственик на фабриката. На 3 октомври 1898 г. с определение на Софийския окръжен съд под №498 (през 1890 г. Балабанов се премества да живее в столицата) в едноличния търговски регистър е регистрирана фирма „Тодоръ Балабановъ“ с предмет на дейност фабрикуване на спирт и разни видове предприятия на постройка7, а на 21 ноември с. г. в едноличния търговски регистър на Врачанския окръжен съд под №122 е регистрирана още една негова фирма - за прекупуване на едро на храни, пашкули, спиртни питиета, необработени кожи и др.8. Втората фирма е със седалище във Враца и с управител Иванчо Цветков - поборник-опълченец и близък приятел на Балабанов още от съзаклятническите им години9.
В края на XIX век спиртната фабрика „Вратца“ нарежда Мездра сред промишлените селища не само на Северна България, но и на Княжеството. Съвсем естествено това модерно индустриално предприятие привлича вниманието на писатели като Иван Вазов и Алеко Константинов, на учен като Васил Кънчов и др., които я описват в своите пътеписи. През м. март 1897 г., малко преди да бъде убит, Алеко Константинов публикува на страниците на в. „Знаме“ пътните си бележки „София - Мездра - Вратца“, в които отделя място на спиртната фабрика и на затрудненията й, предизвикани от австрийска страна при изпълнение на договорните задължения:
„Мездра. Ето колосалните постройки на спиртната фабрика на Балабановъ и Каракашевъ. Като помислиш що трудъ, що пара̀ се е потрошило за издигането на тази грамадна, по най-усъвършенствуванъ Европейски образецъ фабрика; колко надежди, колко приятни мечти са биле възлагани железничниятъ кръстопътъ; колко хорица са очаквали да намерят съ доставки или съ труда си препитание около тази фабрика, - и като погледнешъ, че всичко това е разбито въ прахъ и пепелъ, а сега не може и да се поправи, както казватъ, благодарение на прокопсания Търговски договоръ съ Австрия... Тежко впечатление! Не е твой имотъ, но е български най-сетне, и свива ти се сърдцето като предъ покойникъ, като гледаш тези изгаснали, изстинали машини и глухо стърчащия грандиозенъ коминъ и заглъхналите фабрични порти...
Тази нещастна фабрика се отвори само въ деня на отварянието линията София - Романъ, за да даде възможностъ на нашите големци да разпенятъ предъ очите на Сръбския кралъ стотина бутилки маджарско „шампанско“.
Иди, че развивай българска индустрия!...“10
Година по-късно, през м. май 1898 г., Васил Кънчов публикува в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ пътните си бележки „Изъ България. София - Елисейна - Згориградъ - Вратца - Мездра“, в които отбелязва, че Мездра е селце, прочуло се със своята железопътна станция и „голямата спиртна фабрика“, наречена от автора „добъръ признакъ на култура.“11
Впрочем, малко известен факт е, че близо 50-метровият комин на Балабановата фабрика е построен от легендарния войвода на ВМОРО Васил Чекаларов (1874-1913 г.) - нещо, с което известният български революционер, родом от костурското село Смъ̀рдеш, много се гордеел:
„Ако ти се случи някога да отивашъ къмъ Мездра, обърни внимание на куминя на Балабновата фабрика, споделя в началото на XX век Чекаларов пред своя съратник в революционната борба и биограф Христо Силянов. Той е близо петдесетъ метра високъ. Аз съмъ го построилъ.“12
От началото на 1899 г. спиртоварната в Мездра започва да се ползва от облекченията, предвидени в Закона за насърчаване на местната индустрия. Така например Тодор Балабанов получава правото да внесе от странство без мито 50 вагона дъбови дъги и бъчви, 4000 кг минерално масло за смазване на машините, както и машинни части за тях, а също да пренася с 35% отстъпка по БДЖ споменатите материали, 1000 т. каменни въглища и местни храни, необходими за фабриката.13
Първите нейни държавни контрольори са Атанас Стойчев, Петко Грънчаров и Иван Табаков.14
Годишният капацитет на спиртната фабрика, до национализацията й през 1947 г., достига 3,5 млн. литри. В зависимост от търсенето на пазара в нея работят средно от 25 до 50 души на три смени. Функционират отделение за рафинация и дестилация на спирта, лаборатория, котелно и машинно отделения, склад за готовия спирт, отделение за приготвяне на малц от ечемик (малцерай) и др. Работи се предимно с местни суровини: ечемик, ръж, царевица и меласа. От чужбина се внасят твърди и течни денатурати, смазочни и спомагателни материали. Фабриката разполага със собствена жп линия, локомобил, вагони-резервоари, генератор за променлив ток и висококачествена техника и съоръжения.15
След смъртта на Тодор Балабанов през 1912 г. всички негови имоти и предприятия, вкл. спиртна фабрика „Вратца“, са наследени от сина му Иван Балабанов (1887-1969 г.), който през следващите три десетилетия и половина успява не само да съхрани, но и значително да увеличи семейните капитали. Той е един от най-крупните индустриалци у нас в периода между двете световни войни; председател на Съюза на българските индустриалци (1912-1944 г.), основател и председател на който до кончѝната си е неговият баща; главен акционер в редица търговски и застрахователни компании. Сред тях са търговските дружества с италиански капитали АД „Българска горска индустрия”, което експлоатира горите около Рилския манастир, АД „Комисионария” и др.
През 1926-1929 г. в съдружие с полските предприемачи от еврейски произход Казимир Аркушевски, Самуел Хабански, Аврам Хабански и Мордка Видман - собственици на текстилна фабрика в Лодз, Иван Балабанов построява в Мездра памукотекстилна фабрика „Бахава” (името на фабриката е образувано от началните срички на фамилните имана на съдружниците)16. През 1930 г. Балабанов става едноличен собственик на предприятието. Първият управител на „Бахава“ е ген. Стефан Белов (1860-1931 г.), близък приятел на сем. Балабанови, който същевременно е и управител на спиртна фабрика „Вратца“.
„С. Мездра стана известно следъ прокарването на централната железопътна линия, като най-близка гара на гр. Вратца и голяма частъ от окръга му до 1912 г., когато се пустна въ експлоатация железопътната линия Мездра - Ломъ - пише в статията „Фабриките на акц. д-во „Тодоръ Балабановъ” при гара Мездра“ журналистът М. Иванов, публикувана през м. юли 1931 г. във в. „Стопанска България”.
Презъ 1896 г. тукъ бе построена отъ видния индустриалецъ, сега покойникъ, Тодоръ Балабановъ, една отъ големите и добре обзаведени спиртни фабрики, която дълги години работеше усилено, вследствие голямото търсене на спиртъ, главно за приготовление на ракия. Както е известно, по онова време лозята въ северна България бяха унищожени отъ филоксерата и населението се принуди да консумира ракия отъ спиртъ, добиванъ отъ царевица. Кашата пъкъ, която оставаше, като отпадък при приготовлението на спирта, се използваше за угояването на добитъкъ за износъ, главно въ Цариградъ.
Следъ кризата въ спиртната индустрия и особено следъ споразумението на захарните фабрики презъ 1926 г. да използватъ меласата за приготовлението на спиртъ въ собствената спиртна фабрика на захарната фабрика въ Горна Оряховица, наследниците на Тодоръ Балабановъ приспособиха една частъ отъ старите сгради на спиртната фабрика, допълнени съ нови сгради, за обзавеждането на една модерна и голяма текстилна памучна фабрика, като запазиха самата спиртна фабрика. След преустановяване работата на спиртната фабрика, сега тя се използва за преработването въ спирт на меласата, получавана отъ кооперативната захарна фабрика „Българска захаръ” въ околията на гр. Плевен.
Фабриките са собственостъ на акц. д-во „Тодоръ Балабановъ” въ София, което има основенъ капиталъ 15,000,000 лв. и което е главния акционеръ въ голямото предприятие „Българска индустрия” за експлоатация на Рило-монастирските иглолистни гори.
Делото на покойния виденъ български индустриалецъ Тодоръ Балабановъ е подето от единствения му синъ Иван Т. Балабановъ, който стои не само на чело наследените предприятия, но се стреми и да ги разширява и модернизира. Той е членъ на Соф. т. и. камара, член въ управ. съвет на Итало-българската търговска банка и др.“17
През 30-те години на XX век спиртна фабрика „Вратца“ произвежда чист (100°), денатуриран и безводен спирт. Той се използва за напитки, индустриални цели, оцет, спирт за горене и т. н. Готовата продукция се пласира у нас и чужбина: в страната - за нуждите на държавни, окръжни и общински учреждения, оцетни фабрики, мебелни дружества, интендантства, болници и др., а за износ - предимно в Турция и Италия.18
През 1935-1936 г. за нуждите на текстилната и на спиртната фабрики Иван Балабанов постоява по проект на австриеца инж. Питърс ВЕЦ край с. Брусен, оборудвана с холандски машини (турбини). Изграден е далекопровод, който минава през землището на с. Брусен, като е отпуснато безплатно осветление на селото, на училището и на фабричния квартал на Мездра.19
***
На 23 декември 1947 г., заедно с множество други частни индустриални и минни предприятия в България, спиртната фабрика на АД „Тодор Балабанов“ е национализирана. На 23 февруари 1949 г. с определение на Врачанския областен съд под №1287 в едноличния търговски регистър е вписано Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Камен Вачков“ - гара Мездра с предмет на дейност производство на спирт и директор Горан Трифонов.20 Постепенно ДИП „Камен Вачков“ се превръща в едно от най-големите предприятия за производство на спирт у нас, което до края на 50-те години на миналия век произвежда близо 50% от спирта в страната, като същевременно изнася значителни количества в СССР, Чехословакия и Унгария.21
По предложение на Градския народен съвет с Разпореждане №1371 на Министерския съвет от 27 октомври 1962 г. е решено ДИП „Камен Вачков“ да бъде преустроено в пивоварна фабрика.22 Целта е задоволяване на нарасналите потребителски нужди на населението в Северозападна България от пиво, особено през летните месеци. Решено е новата пивоварна да бъде именувана на пещерата „Леденика“, а за неин символ е избран летящ прилеп.
Реконструкцията продължава близо две години с инвеститор на обекта - първоначално ДСП „Винпром“, а впоследствие ОДСП „Българско пиво“. На 28 декември 1964 г. са произведени първите количества бира, а в началото на следващата година започва редовното производство. Първите асортиментни пива са: светло обикновено 10%, светло 13% (тип „Пилзен“), тъмно обикновено 12% и тъмно 18% (тип „Портер“).
Официалното откриване на Пивоварна фабрика „Леденика“, с пръв директор Горан Трифонов, става на 6 септември 1965 г.23 Лентата прерязват Пенчо Кубадински - зам.-председател на Министерския съвет и министър на транспорта и съобщенията, Атанас Димитров - председател на Комитета по хранителна промишленост и Георги Маринов - зам.-министър на строежите.
С качеството си пиво „Леденика“ бързо се налага на българския пазар и още през пусковата 1965 г. годишният капацитет на бирената фабрика нараства до 15 743 000 л. През следващите години фабриката (която от 1 февруари 1968 г. е преименувана на Пивоварен завод „Леденика“) разширява не само своя асортимент, но и износа. В края на 80-те години, след извършената реконструкция и модернизация, производството на пиво достига 45 млн. литри годишно.24 
***
Спиртна фабрика „Вратца“, собственост първоначално на крупния врачански търговец и предприемач Тодор Балабанов, а впоследствие на неговия син Иван Балабанов, е първото индустриално предприятие в Мездра. То просъществува близо пет десетилетия, през втората половина на 40-те години на миналия век е национализирано и на базата на него е създадено ДИП „Камен Вачков“, отново за производство на спирт, което впоследствие е преустроено в Пивоварна фабрика (завод) „Леденика“.
Наред с други сродни предприятия, като например памукотекстилната фабрика „Бахава“, спиртната фабрика на Балабанови в значителна степен спомага за коренната промяна в развитието на Мездра от едно изостанало селище в края на XIX век, обречено на изчезване, до бързо развиващ се транспортен, стопанско-икономически и административен център в средата на 40-те години на XX век, който през 1950 г. е обявен за град.25
Бележки:
1. Резултати от преброяването на населението в Княжество България на 1-ий януарий 1893 година, кн. 4 (Врачанский окръг). София, 1893 г., с. 5.
2. Райкински, Ив. Научна сесия: 100 години община Мездра. Враца, 1998 г., с. 55.
3. Панайотов, М. Ние, децата от Балабановата фабрика. История на книжно-мукавената фабрика в Бараково. Дупница, 2012 г., с. 14.
4. Гълъбов, Хр. Завод „Станке Димитров“ - Мездра. София, 1987 г., с. 8.
5. Мир, бр. 518, 9 април 1898 г., с. 1.
6. Пак там, бр. 374, 11 април 1897 г.
7. Държавен вестник, №226, 17 октомври 1898 г.
8. Пак там, №55, 12 март 1899 г.
9. Райкински, Ив. Цит. съч., с. 56.
10. Знаме, бр. 88, 9 март 1897 г., с. 1-2.
11. Периодическо списание, год. XI, кн. 57, 1898 г., с. 72.
12. Силянов Хр. Един именит син на Костурско. Васил Чекаларов. София, 1914 г., с. 8.
13. Държавен вестник, №2, 4 януари 1899 г.
14. Пак там, №29, 9 февруари 1899 г. и №81, 13 април 1899 г.
15. Христина Хр. Пивоварна Ledenika - минало и настояще. Варна, 2007 г., с. 8-9.
16. Гълъбов, Хр. Цит. съч., с. 17-25.
17. Стопанска България, год. II, бр. 29, юли 1931 г., с. 5.
18. Христина Хр. Цит. съч., с. 10.
19. Гълъбов, Хр. Цит. съч., с. 18.
20. Христина Хр. Цит. съч., с. 12.
21. Мичев М. Град Мездра. Стопанско-географско проучване (Принос към селищната география в България). Годишник на СУ Биол.-геогр. фак. №49 (за 1954/1955 г.), 1956 г., с. 45.
22. Петров В., Платиканов Й., Манчев С. История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993 г.). София, 1996 г., с. 116.
23. Искърска комуна, бр. 16, 25 септември 1965 г.
24. Държавен архив – Враца, Частични постъпления, инв. №154, л. 7..
25. Държавен вестник, бр. 206, 31 август 1950 г.

Информатори / Автори
Мирослав Гетов
Споделяне

Истории от Мездра

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa