Оряхово


Дарителството в Оряхово


Категория : Моята история / нашата история
photo

Даренията за училищата, читалището и църквите през първите три десетилетия на ХХ век

Дарителството в град Оряхово има своите дълбоки възрожденски корени. След Освобождението традициите в даряването на имоти и пари за училището, читалището и църквата са продължени от достойни представители на обществото. Благотворителността следва същите насоки, но достига други измерения в съответствие на предизвикателствата на времето. Свързва се с нови значими каузи и обхваща все повече хора.
Историята на оряховските училища представя многобройни факти за щедри дарителски актове за развитие на образованието и в подкрепа на бедните деца. От тях особено вълнение сред оряховската общественост предизвиква жеста на заможния гражданин Васил Георгиев. През 1929 г. той подарява собствено място срещу църквата „Успение Пресвета Богородица“, върху което да бъде построена сграда за гимназия и прогимназия. Градският кмет, училищното настоятелство, директорите на гимназията и прогимназията, главните учители на основните училища и гимназиалната ученическа музика посещават дарителя по повод именния му ден и му предават благодарствено писмо. Училищното настоятелство отправя публична благодарност към Васил Георгиев и в местния вестник „Сговор”[1] (Обр.1). Строежът на училището започва същата година с държавни средства. Завършен е през 1931 г.
 Будят възхищение и дарените големи суми за основаването на частни фондове, от които се дават ученически премии. В документите на градската смесена прогимназия „Христо Ботев” от 20-те и 30-те години на ХХ в. са регистрирани три дарителски фонда. Най-рано през учебната 1923/1924 година е създаден фондът „Петко Цветков”. Внесени са 10 000 лв.,  чиято ежегодна лихва да се дава на беден ученик или ученичка, родом от Оряхово, завършили III прогимназиален клас с най-добър успех. Учителският съвет решава да впише името на дарителя в летописната книга, а портретът му да се постави на видно място в училището[2]. През следващата учебна година 1926/1927 хаджи Невена и хаджи Иван К. Томови (обр.2) завещават 5000 лв. Тяхната воля е всяка година фондът да осигурява две награди на ученик и ученичка, завършили с успех[3]. Година по-късно вече има и трети дарителски фонд с наименованието „Мария и Иван Нинови”. Лихвите върху дарените средства са предназначени за бедни ученици, постигнали най-добър успех. Стимулирането на добрите ученици с парични награди благодарение на дарителите продължава ежегодно и през следващите десетилетия. През същия период Оряховската смесена гимназия „Княз Симеон Търновски“ разполага с приходите от четири дарителски фонда - на „Мария и Тодор Алексиеви” (среща се и като „Мария и Алекси Тодорови”) с капитал 30 000 лв., на „хаджи Невена и хаджи Иван Томови” с капитал 10 000 лв., на „Лалка Тодорова” с капитал 3 500 лв. и на „Марин Калинов” с капитал 5 000 лв[4].  Наличие на частни фондове се потвърждава и в две от трите първоначални училища в Оряхово. Благодарствена публикация във вестник „Сговор“ от 1923 г., посветена на починалата 38-годишна благодетелка Мара Николова, членка на женското дружество „Зора“, съобщава за нейно дарение към Народно училище „Отец Паисий”. Тя завещава 5000 лв. за фонд на нейно име, от дохода на който да се издържа ежегодно едно примерно и с добър успех дете към същото училище[5]. Фондовете, създадени в полза на Народното училище „Св. Св. Кирил и Методий”, носят имената на Тодор Атанасов, Мария и Иван Нинови и на х. Невена и х. Иван Томови”.
 Силна местна подкрепа получават и други явления на епохата, като  възникването на фондове със смесени капитали за подпомагането на бедни ученици,  организирането на летни колонии и  създаването на безплатна ученическа трапезария. В Оряхово за първи път безплатна ученическа трапезария се създава през 1909 г., но след известно време прекъсва. Тя е възобновена отново през 1929 г. по инициатива на родителско-учителски комитет при смесената гимназия „Княз Симеон Търновски”. Открита е на Никулден, на 19-ти декември 1930 г., в сутерена на новопостроената гимназиална сграда. В нея получават за първи път топла храна за обяд 42 ученици сираци[6]. През декември 1931 г. броят на децата, които я посещават, нараства на 85. Трапезарията се запазва през годините, благодарение на постоянните дарения от много граждани. Нейният управителен съвет периодично отправя благодарност към тях в местния печат и същевременно се обръща към читателите да не забравят своя дълг на човечност и хуманност. Даренията са под различни форми: в пари, продукти, посуда, уреждане помени за починали и др.
Сред забележителните примери на дарителство, което обединява усилията на изключително много хора и за дълъг период от време е изграждането на читалищната сграда в града. За реализирането на идеята се разчита единствено на „пожертвувателността” на гражданите. Сред първите дарения  през първото десетилетие на ХХ век са тези по 500 лева на Лало и Мария Райкови, на Петър Дилов, Марин Тихолов, Йордан Йонов, Марио Ничев[7]. На проведеното годишно събрание през 1909 г. се отчита наличен капитал 20 000 лв. и се решава строителството да започне. Въпреки тежките икономически условия, породени от войните, в летописната книга на читалището продължават да се вписват имената на щедри дарители и съответните дарени суми от 1000 до 5000 лв. През 1919 г. настоятелството приема бъдещата сграда на читалището да бъде паметник за увековечаване паметта на загиналите във войните и фондът се преименува в „Паметник – читалище”. Даренията в памет на починали близки стават практика. През 1926 г. видните архитекти  Иван Васильов и Димитър Цолов, родом от Оряхово, изработват като дарение за града проекта за читалищната сграда. Строежът започва през 1930 г. Той води до цялостна мобилизация на населението. Помагат  жители от цялата околия. Включват се дружества и военни. Дълъг е списъкът с имената на хората, дарили пари или в натура. Много от тях даряват многократно. Сред големите дарители е Атанас Панталеев (Обр.3), осигурил основния дървен материал на стойност над 30 000 лв., опростил заем за 27 900 лв. и дал допълнително сумата 100 000 лв[8]. Благотворителността преминава познатите граници и достига своя най-висок връх при завършването на строителството през 1936 г. Читалищната сграда с право може да бъде определена за символ на дарителството в Оряхово.
Двете градски църкви „Свети Георги” и „Успение на Пресвета Богородица“ като крепители на вярата намират  опора в лицето на много добродетелни миряни. За открития през 1911 г. нов храм „Успение на Пресвета Богородица“ оряховчани даряват всички икони и цялата необходима утвар.  Новината е отразена в брой 67 на вестник „Козлодуйски бряг”[9], който помества и „задушевната благодарност” на строителната комисия към гражданите, допринесли за скорошното привършване на храма. Изредени са поименно всички 63-ма дарители.   
Църковните бюджети се подпомагат от помощите, събирани чрез дискосите, от личните дарения и от завещанията на гражданите в имоти и пари за дарителски фондове. Недостигът на средства за решаването на възникнали проблеми налага организирането на отделни дарителски подписки – практика, която дава своите положителни резултати. Гражданите откликват на апелите на църковните настоятелства, давайки от себе си според възможностите. Пример за това е събирането на средства  за подмяна на камбана на църквата „Св. Георги” през 1935 г. (обр.4).
Интересен факт е, че и двете оряховски църкви получават значими дарения през второто десетилетие на ХХ век. Широк отглас сред населението имат благородните действия на Иван и Невена Томови (обр.2). Още от 1906 г. Иван Томов участва в църковните дела. Той е избиран в продължение на 20 години за църковен настоятел и касиер и при двата храма. Неговата спътница в живота Невена Томова е винаги до него и го подкрепя в начинанията. С вяра и добронамереност семейството подпомага постоянно църквите със закупуване на свещенически одежди, книги, кандила, икони, чиято стойност според тогавашния печат възлиза на над 30 000 лв. След връщането си от поклонение в Йерусалим  през 1926 г. правят дарения на всички училища, на читалището и на двете църковни настоятелства. Те заслужено са вписани като ктитори в църковните кондики. Като големи дарители на града, портретите им са поставени в притвора на „Успение на Пресвета Богородица”.
От архива на църквата „Св. Георги” узнаваме, че  тя ползва наема на дюкян, който е дарен от Стоян Ангелов Берберина (Обр.5) преди 1924 г[10]. През 1933 г. влиза в сила завещание на Стефани Симидова от 1929 г. в полза и на двата храма. Църквата „Успение Богородично” получава половин дюкян, а църквата „Св. Георги” - 10 000 лв.
Сред засвидетелстваните църковни дарения трогва и това на Атанас Панталеев (Обр.3), който на 17 ноември 1938 г. изпраща писмо до настоятелите на „Св. Георги“ за неговото намерение да подари салкъмова гора. Дарението се приема с радост и благословия за „здраве, сили и бодрост“ на дарителя и неговата съпруга. Изпратената писмена благодарност завършва  с пожеланието те да доживеят „благословени от Бога старини“ и да служат като „жив пример за родолюбие и християнска добродетелност на подрастващите поколения[11].
Представените сведения за дарителството в Оряхово за църквите, училищата и читалището през първите три десетилетия на ХХ век показват наличието на силни морални ценности и добротворство в живота на хората през този период. Впечатляващите благородни дела разкриват будния дух на тогавашното общество, чувствително към съществуващите проблеми и трудности в развитието на тези важни стожери на вярата, образованието и културата.
 
 
 
 

[1] о.ф. ИМ гр.Оряхово, инв.№1732, в -к „Сговор”, бр. 316, 24 февруари 1929, с. 3 – 4
[2] Пак там, инв.№1143, Годишен  рапорт за учебната 1923/1924
[3] Пак там, инв.№1143, Годишен  рапорт за учебната 1926/1927
[4] E. Найденова, Прозорец към доброто, 2017, с.40
[5] о.ф. ИМ гр.Оряхово, инв.№787, в -к „Сговор”, бр. 173, 11 ноември 1923 г.
[6] Пак там, инв.№1732, в-к „Сговор”, бр.377, 1 януари 1931 г.
[7] .о.ф. ИМ гр.Оряхово, инв.№1089-1, Летописна книга на Оряховското читалище
[8]  E. Найденова, Прозорец към доброто, 2017, с.19
[9] о.ф. ИМ гр.Оряхово, инв.№783, в -к „Козлодуйски бряг”, бр. 67, 1911 г.
[10] ДА Враца, ф.415К, оп.1, а.е.1, л.4
[11] Пак там, а.е.6, л.105
 
Източници:
Найденова, Е.  2018.   Евгения Найденова. Прозорец към доброто. Дарителството в  Оряхово от Освобождението до средата на 40-те години на ХХ в.
Държавен архив Враца, ф.415К, оп.1, а.е.1, л.4; а.е.6, л.105.
Исторически музей гр.Оряхово, о.ф., инв. №783,  787, 1089-1, 1143, 1732.
Снимки в албума:
Обр.1. Благодарност към  дарителя Васил Георгиев, в-к „Сговор”, 1929 г.
Обр.2. Хаджи Невена и хаджи Иван К. Томови
Обр.3. Атанас Панталеев
Обр.4. Дарителска подписка в помощ за закупуване на камбани за църквата „Св. Георги”
Обр.5. Стоян Ангелов

Информатори / Автори
Евгения Найденова
Пътища към новото време - Градската и селската култура в модерна следосвобожденска България, 2020

Истории от Оряхово